Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 11

Ibrahim , според теб какво написа Ибрахим на султана, после нали видя че не е отворил кутията, ти какво мислиш!????
Утре ще те изчета, но много ми е интересно какво мислиш, какво е написано...

Е, това е- САМОТА В ПОГЛЕДА    много хубаво и точно го каза     

Eпизодът беше повече от интересен, заплетен и едновременно разтоварващ....все още съм замислена над някои моменти        Все пак основната линия се изясни, благодарение на вас, преводачите ни тази вечер  
От мен лека и спокойна нощ, утре ще си доизбистрим размислите и страстите!   Утрото е по-мъдро от вечерта  

Присъединявам се към благодарностите за превода!    
От последния постинг на Ибрахим (нашия) разбирам, че мога пълноценно да коментирам епизода едва след като има пълен превод.  
Въпреки това епизодът ми хареса - и драматизмът в началото с етюда между Сюлейман и Ибрахим, и назначаването на новия везир,  и "совалките" заради  болестта на годеника на Хатидже, и укротяването на Хюрем, и неохотата на султана за халвета на финала, а също и самият финал, предвещаващ буря в началото на следващия епизод...  
Според мен беше един добре изпипан епизод и отново безупречна игра на повечето артисти!    

 

И на мен ми е интересно...предполагам че понякакъв начин му е намекнал за чувствата си,дано,незнам ,но като го знаем СС,пък от друга страна ,се опасявам че не е намерил сили да му каже...Този път ясно се видя ,че Ибрахим искаше СС да види писмото.Но пък незнам дали знаете колко трудно се разваля годеж,дори в днешна Турция,а тук на картата са сестрата на Султана.И Ибрахим доста добре го знае това.

Е как ще е деветата дупка на кавала,недей така.Не забравяй ,че тя е принцесата в Сарая,а змийчетата ,както ги наричаш са робини,бивши или настоящи.Хатидже е от т.нар.благородно потекло,синя кръв,не може да е след джариетата на султана.То ако е така ,Сашка к'вато е ламя,както я окачестви някой тук,досега да е изяла Хатидже със се парцалки.

       Ibrahim, ще ме умориш от смях с твоя цветист, но признавам справедлив, език  Ще ме принудиш да хвърлям по 1 око на половин час за нова порцийка свеж ориенталски хумор     

Някой ги нарече змийчета и на мен ми хареса – хубаво си съскаха една срещу друга. Нищо лично, още повече, че Хюррем ми е по-симпатична с нейната обич към султана.

В градацията на харема като институция  принцовете и принцесите са след останалите и преди дайе. Принцесите на изток и на запад си приличат по това, че са разменни монети и се различават по важността си в семейството. Принцесата става важна когато я оженат заради връзките с другата фамилия. Това е онагледено така според дневните пари, които получават:

1 Валиде султан –2000 аспери
2. Хасеки – 700 аспери
3. не хасеки – 150 аспери
4. принциве/принцеси – 100 аспери (300-400 след като ги оженят)
5. дайе – достатъчно за да вдигнат джамия

И само за сравнение – мюфтия – 750, еничар ага – 500.

Това е по времето на Сюлейман и малко след него.

Е то какво излезе ,че е по добре да си била даже не хасеки ,каквото и да означава това отколкото сестра или син на султана ,брех брех ,и къде му е великолепието на този век

Интересно инфо, да се замислиш чак какви суми са притежавали отделно от семейните авоари   И все пак, да не забравяме, че Хатидже е понастоящем вдовица, т.е. - вече е омъжена и съответно взема в пъти повече от "не хасеки", вероятно визираш Хюррем /съгласно посочената градация/. И следователно останалите се съобразяват с мнението й, поне са длъжни. Що се отнася до Махидевран, тя е достатъчно възпитана и културна, за да се усети и сама, че кавгата не беше на нейното ниво  

Гавина,относно "заплатите",си права ,но заплатата не е била определяща в йерархията.

Едното няма нищо общо с другото,то ако се гледа това,по време на управлението на СС ,валиде султан е получавала 2000 акчета,а самият СС 1000акчета,да не говорим ,че докато е бил в Маниса,е получавал само някакви си 67 акчета,а майка му тогава Хасеки само 200.Но това не ги прави по долу в йерархията .Това е смешно просто.

Заплатите в Османската империя се определяли според "отговорностите" които се поемали.т.е. работата която се вършела.Така например Майката на Мурад Трети,Сафие Хатун,получавала най високата заплата от 3000 акчета дневно,при неговото отсъствие от Истанбул,поради военни походи,след завръщането на султана,заплатата паднала на старата си стойност.Това показва ,че заплатите се движели според "отговорностите "на получаващия.Не са малко примерите за по бедни султани/крале от поданиците си,нашият Ибрахим ,става един от най - богатите мъже на времето си,Сашка за какво го е  .Селим Втори иска заем от 50 000 в злато от сестра си Михримах ,за да се извърши церемонията по коронацията му.Примери много,но както и на запад и най бедният благородник,стои по високо в йерархията от най богатия селянин.Така че Сашка и Махи има още много да се кланят на Хатидже,ако ,че тя няма 5 акчета в джоба си

Какви времена, какви нрави Сигурно си прав, че това е реалната причина Сашето да  Ибрахимчо   

Като спомена коронацията на Селим ІІ, ето малко любопитно инфо за двореца Топкапъ и "тържествените" му зали:

Дворецът ТОПКАПЪ или ТОПКАПЪ САРАЙ е невероятен комплекс от сгради разположен върху един от седемте хълма на Истанбул с прекрасен изглед към Мраморно море и Златния рог. Императорския дворец на Константин някога се е извисявал на това място, докато не бил превзет и превърнат в руини с падането на Империята. Когато тюрките завладяли Истанбул, Мохамед II първоначално избрал мястото, където сега се намира Университета за издигане на своя дворец, но по-късно решил да построи отново двореца ТОПКАПЪ, името на който в превод означава ” Вратата на оръдието”. Започнало през 1462г., строителството на основната част завършило през 1478г. и дворецът се превърнал в официална резиденция на Османските султани до 1855г., когато Абдулмесит се преместил в новопостроения разкошен дворец Долмабахче, построен по подобие на императорските резиденции на Запад.
Влизаме в двореца през ТОРТАКАПЪ, централния портал, познат още като Баб – ъ – Салям или ”Врата на Спасението”. Построена е през 1525г. по време на управлението на Сюлейман Великолепни. От двете й страни има по една осмоъгълна кула, където осъдените на смърт били затваряни. Само султанът можел да мине през Баб – ъ - Салям на кон, всички останали трябвало да минават пеш.
Непосредствено след входа на дворецът "Топкапъ" в Истанбул се намират красивите кухни, построени по времето на Мохамед Завоевателя и по-късно реставрирани от Синан. Те представляват една странна и малко претрупана гледка: всяка от тях се състои от две квадратни помещения покрити с купол с 8 прозореца и завършващ с 10 конусовидни комина. Великолепна колекция от Китайски и Японски порцелан може да бъде видяна на това място, където някога около 1200 готвачи са работели неспирно.
*СЪКРОВИЩНИЦАТА* на дворецът "Топкапъ" в Истанбул - по всеобщо мнение е една от най-впечатляващите части на ТОПКАПЪ; там могат да бъдат видяни бижута и предмети с изключителна красота и стойност, били притежание на някогашните султани.
*Тронът на Надир* - познат още като Тронът на Шах Исмаил (смята се, че му е принадлежал), представлява овално кресло с 4 крака и височина 46см, изработено е от абанос, покрит със злато, изумруди, рубини и перли образуващи фина украса. По външния ръб на трона има 9 сферични окръжности от рубини и изумруди. Възглавничката, изработена от лилаво кадифе, е украсена със златни нишки, но нея също така има цветя от перли, рубини и тюркоази. Една наистина скъпа изработка на Индийското изкуство, донесена след войната като трофей от Надир Шах и подарена на Султан Махмуд I през 1746г. Тъй като тронът идвал от Индия, някои учени обявили своята хипотеза, че тази изключително ценна реликва е принадлежала на човек от ранга на Тамерлан.
*Кинжалът* - Това великолепно бижу, толкова известно, че дори е изиграло главната роля в исторически филм, било един от даровете, които Султан Махмуд I изпратил на Надир Шах през 1746г. Когато турската делегация пристигнала в Багдад, те разбрали за кървавата революция в Персия, в която самият Шах бил убит. Турските посланици се завърнали в Истанбул, взимайки със себе си всички свои дарове, включително кинжала. Той е с дължина 35см и е инкрустиран с диаманти, от двете му страни има изящно изрисувани купи с плодове. Дръжката се състои от 3 огромни изумруда заобиколени с диаманти. Друг осмоъгълен изумруд, обгръщащ малък часовник, завършва дръжката на кинжала.
*Церемониялния трон* - тронът, който турските султани използвали по време на тържествени церемонии по встъпване във власт е с височина 178см. Изработен е от орехово дърво изцяло покрито със злато, за изработката му са били претопени 80 000 златни дукати.
Тежи 250кг и 954 малки частици са инкрустирани в него. През 1585г. бил подарен на Мурат III от владетеля на Египет – Ибрахим Паша и останал в двореца ТОПКАПЪ дори след като султаните се преместили в Долмабахче сарай.
*Харемът* - думата ”харем” произлиза от арабските ”харим”, която означава нещо забранено и ”харам” – свято. Всъщност харемът бил личната резиденция на султаните, мястото където живеели жените в двореца – майката на султана, сестра му, неговите жени и наложници. Харемът днес се помещава на площ от 15 000 кв.м: някога е бил пазен от евнуси от африкански произход, почти всички Абисинци предоставени като малки на Султана от пашата на Египет. Те пазели входовете на харема, така че никой външен човек не можел да проникне в стаите предназначени за жените.
*Двойните павилиони* - познати и като ”Апартамента на наследника”, представляват 2 свързани помещения гледащи към вътрешния двор на любимките и басейна на наложниците. Датиращите от 17в. керамики по стените изобразяват лалета, рози, зюмбюли, кипариси.
*Императорската зала* - това е най-голямата стая на харема; строежът й е започнал при управлението на Сюлейман Великолепни от архитекта Синан, но е драстично променена през 1750г. с поставянето на огледала, прикриващи тайни входове, ламперии и каменни колони. Залата представлява обширно помещение с 26 прозореца. Там султанът и жените от харема устроивали забавления, партита, балове.

Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
   Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.

Тържествата в османския дворец се открояват с особена величественост. Тези церемонии са впечатлявали както местното население, така и чуждите гости. Всеки петък султанът излизал сред народа с пищна церемония (Алай), за да отиде и отслужи молитва в една от истанбулските джамии. Молбите, които Султанът е получавал, са били писани на езиците на различните народи, намиращи се в рамките на империята. Дворецът е организирал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад с брони, оръжия и униформи е преминавал през центъра на града.
   Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език.
   Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.