Приветствайте и нас в РОДЕНИ, МАРТенки с бебчета засмени! - тема1

Нашите колани могат да се подпъхат отдолу в страни на количката и не пречат,въпреки това се оборудвахме с комплектче за количката.....пелена,възглавничка около вратлето и мекичка подложка за матрачето на количката.Стана мекичко и на бебо му е удобно явно щом не се оплаква. Ето нещо такова е

Еххх и аз  да се включа днес  

И аз съм на мнението на Каталиас че ако има кърма добре, ако ще спира пак добре   С каката като ми спря не съм се чувствала виновна, в крайна сметка не това ме прави добра майка.  
Както и ако се наложи да оставя детето на някой, пак не чуствам вина   и защо трябва   така само се тормозите вие, без причина и допълнително си усложнявате живота   Радвайте се на малките си слънчица, че това ще е за твърде кратко време  

Кукуминдрела Върху количката слагам едно одеалце, ако е само по дрешки, ако е с космонавтчето нищо не слагам   само дърпам настрани коланите и това е.   Лятото слагам едно чаршафче или пелена, за да не запарва, без възглавнички и други неща.  

ena4
Бебето ми е на режим на поискване и не съм мърдала от нас за повече от 1 час. И защо   и ние сме на поискване, но това никога не ме е спирало да изляза. Освен това навън Вики е много спокоен и много добре му се отразяват разходките. В къщи когато е спи на пресекулки, а навън си спинка много сладко   А лятото как ще сте?   в това хубаво време да седите само в къщи   или да излизате само за час    Давайте по спокойно, а и ако много се притеснявате може да си вземете една пелена и да си я намятате  

Лека и безколикова  вечер  

Kukumindrela и всички други момичета, направо ме учудихте с неползването на коланите. Не знам дали сте се замисляли, че тези колани в количките са сложени за сигурност - както и тези, в столчетата за кола. Все едно да кажете - ми аз го слагам в столчето, но не слагам коланите. Не знам дали сте гледали това клипче в youtube - http://www.youtube.com/watch?v=qC2eF0L-QAA
Понеже се случи в Мелбърн и беше по новините, затова съм го гледала, да не си мислите, че съм някоя параноичка. Ако детето не беше вързано със коланите, просто щеше да се претъркули от количката и вероятността да попадне под колелата на влака е огромна. Та аз винаги закопчавам София плътно с коланите - те нали се регулират, нагласила съм ги за нея и винаги ги слагам. А под гръбчето и съм сложила агнешка кожа, която е изрязана и направена специално за количката - има си дупки за коланите, просто съм ги прекарала през тях. Нещо такова представлява:

Ако не дай си боже се случи нещо, поне знам, че съм взела най-добрите мерки за това, детето ми да преживее тази ситуация. И не се притеснявай за оставянето сама - всичко ще е наред. Човек просто не знае, на какво е способен, преди да попадне в такива ситуации. Виж ме мен - два дни бях сама с две деца под 2 години. По цял ден и по цяла нощ. Мъжът ми имаше неизбежна командировка до Мелбърн, та искам - не искам, трябваше да съм сама. И оживях. И децата бяха нахранени, наспани, зъбите ми измити, косата - сресана  
Мама Барба много ми беше интересно това, което сподели за двете кърмачета. А лозето расте   Само една лоза се наложи да сменим, че кучето я изрови, но от 150 броя, отчитам като постижение.
Андули - за 30те минути къпане - тя моята сигурно ще издържи, но аз няма   Пък и водата изтива, ние някъде към 10тина минути се киснем. Иначе си мисля, че нищо няма да им стане, нали са били 9 месеца във вода. Със сина ми започнахме плуване като беше на 4.5 месеца, та уроците бяха точно по 30 минути. ТОй обожава водата, може да седи по цял ден в басейна.
За конците - отдавна съм забравила, че съм имала такива. Тук всички лекари ползват разграждащи се. На курса за бъдещи родители, като бях бременна за първи път и попитах акушерките ако се наложи да ме шият какви конци ползват и дали позлват упойка (явно много бях чела във форума)  тя се опули ей така на въпросите ми   Пита ме откъде съм и кой още спазва такива порочни болнични практики. Извинете ме, но поне тази болка може да се спести на българската майка.
За лохиите - нямам от около седмица. Мъжът ми се смее, че се върнах към малките гащи  

Мама Веси, още не съм се престрашила да кърмя навън. А за излизането лятото не ни е проблем, защото живеем в къща и по цял ден съм била на двора със сина ми. Сега се разхождаме с количката, но не на дълги разстояния, защото моят каприз не ще да стои легнала, ако е будна и като се събуди трябва и нея да нося, и количка да бутам. И вкъщи е така-будна ли е -няма лежане. 
 А аз да ви питам кръстихте ли на някого децата си? Хич не я харесвам тази традиция и се питам дали днешното поколение все още  спазва? Имаше ли сърдити после, или безкрайно щастливи баби и дядовци? И какво е обръщението към свекър и свекърва?Моите деца не са кръстени на никого. Израхме си имената с мъжо да си ни харесват на нас. От страна на моите родители имах пълната подкрепа, но неговите очакваха и си държат на тези неща с кръщаването. Е, не сме на едно мнение.
На свекървата и свекъра им казвам лельо и името и чичо... Смешно, не смешно -не мога майко да кажа , а и не мисля , че е редно.Исках на име, но те са консервативни и не можело така, не съм им била наборка.

ena4, и ние сме така със спането. Вкъщи в момента, в който се събуди, почва мрънкане и трябва да се вземем на ръце. Вчера така изкарахме целия ден - кърмим се, гушкаме се, разнасяме се, унесе се малко в ръцете ми и като се опитам да го преместя в леглото - рев  Как издържа това дете 13-14 ч без сън, не знам  Вечерта бях пълно зомби.
Засега в количката си спи, но само ако е в движение и му друска. Като спре количката, почва мрънкане.

За кръщаването, кръстихме го на свекъра. За радост се случи така, че бебчо сам реши да се появи на Тодоровден, та ни улесни доста с избора Така че за пред роднините на таткото е кръстен на дядото, а за мен и моите познати си е дошъл с името  Всички са доволни.
Мислехме да не кръщаваме на никой, но така и не намерихме име, което толкова много да харесваме и двамата.

ena4 Големият ми син не е кръстен на никого от бабите и дядовците си.Беше нашият Божи дар,дойде си буквално със името.
Когато баща ми се разболя от рак,се зарекох,че един ден,ако имам деца едно от децата ми ще бъде кръстено на него или поне ще носи първата буквичка на баща ми.Така и направих,и кръстих дъщеря си Преслава.
Когато неочаквано забременях със Хриско,още от самото начало знаех,че искам да носи името на баба си(моята майка) От както се помня,милата ми майчица не е спряла да прави жертва след жертва за мен семейството ми и брат ми.Никога не е настоявала някое от децата ми да носи нейното име,все казваше и все още го казва,че без значение как се казват внуците и за нея са внуци и ще ги обича с цялото си сърце,без значение от имената им.Изненадах я приятно,до последно тя не знаеше,какво намерение имам.Така искахме,така кръстихме децата си.
Естественно имаше обидени,свекър ми и свекърва ми.Когато стана ясно,че съм бременна и им съобщихме,първото което казаха беше,че сега трябва да кръстя детето на някой от тях,не попитаха даже как съм,за тях най важното беше името.
В началото на брака ни,от уважение започнах да се обръщам към свекър ми и свекърва ми със мамо и татко,сигурно щях и до днес да се обръщам така към тях ако не ме бяха отблъснали с отношението си.Мога много да разказвам за тях,но ще стане дълго и няма да имате нерви да ме изчетете.
От няколко години се обръщам към тях по име.

Добро утро 
Колко сте изписалии.....шампионки 
Връщам се да ви чета,че съвсем изпуснах края.
Днес времето вещае за разходки

На голямата името е с 1 куршум- няколко заека
Вайана  - комбинация от името на баща си Владислав и на мен- Адриана  , сестра ми също е с В. Отделно от това , Вайа е палмовата клонка, предхождаща върбовата, която се използва на Цветница (майка ми и баща ми празнуват имен ден тогава)
Аделина си е кръстена само на мен. Не я кръстих Адриана, само за да не изглежда много нарциско от моя страна 
На свекъра и свекървата никак не казвам... Така и не свикнах с някакво обръщение... 

Добро утро  и при нас избора на име при първото дете беше "с един куршум два заека" Йоана-баща ми е Йордан,а свекърва ми Йорданка.Още тогава бях измислила име за момче и за момиче,е името за момче беше Борис и така и го кръстих(свекър ми е Борис),но желанието да кръстя така е лично мое,името много ми харесва .
За обръщението към тях,ами вече 10г.не се обръщам никакси ,ами не можах да им кажа майко и татко и така си остана.Отначало ми беше кофти,но вече въобще не ми пука,добре е че се виждаве за кратко и не се налага много много  

Привет в слънчевия ден,
искрено благодаря за милите ви думи. Знам, че много деца са израстнали на АМ (аз, брат ми и мъжа ми сме нагледни примери), но постоянното набиване по медии и в болницата колко жизненоважно е да се кърми, постоянните въпроси на всички приятелки с деца - "кърмиш ли", ама "имаш ли достатъчно", ама "тя щом се буди нощем значи кърмата ти не е хранителна", Ити с тези гърди няма как да не кърмиш поне до 1год." и всичко това ми се отрази страшно зле. Но вече се старая да не си ги слагам тия подмятания и да отговарям с усмивка.

Ние днес сме на консултация, така че после ще докладвам.

За името - когато имах проблеми в началото много исках ако остане това дете да има някаква символика в името, но пък винаги съм искала да е Ана-Мария (от уважение към двете баби и желание да им доставя малка радост, тъй като те винаги ме подкрепят и помагат). Един ден случайно на мъжа ми му хрумна Анастасия, което означава "възкръснал" и на мен много ми хареса, та така стана че е кръстена на свекърва ми - тя е Анита.

Иначе към свекър ми и свекърва ми се обръщам с майко и татко (на мойте си родители никога не съм казвала така - те са мама и тати). Никой не ме е карал да го правя, нито пък ми се е сърдил, даже свекърва ми малко преди да се ожени каза на мъжа ми:"Ние не сме й родители, а тя ни вика майко и татко,така че и ти така ще казваш на нейните, още повече че майка й е на 40 и някак си не й отива да й викат бабо"

Аз да ви кажа, че ние на ръце грам не се носим, но пък е свикнала да съм легнала до нея докато заспива и когато я оставя сама да заспива реве.

Женичка нещо се изгуби тези дни. Дано има хубава новина.

Името си го избрахме още преди да си видя положителният тест  . Ходихме на море, минахме покрай един хотел който се казваше така и с мъжа ми се спогледахме и си казахме това е. Просто беше инстинкт. Това че и двамата си помислихме едно и също беше знаково за нас.
На свекър и свекърва им казвам по име. Никой не се сърди.

Аз тези дни си чакам количката и вече нямам търпение да излизам. Храня я на поискване, но ако се наложи да се кърмим на пътя, все ще намерим някъде.

katilias специално за теб миличка.
За раждането
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=559218.msg18326568#msg18326568
За кърменето
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=559218.msg18328849#msg18328849
 За коланите напълно съм съгласна

Нашата кукла я кръстихме на свекървата. Аз харесвам тази традиция и то много. Макар че окончателно името го решихме след като се роди. Исках първо да я видя и после да реша. Трудно ми беше да кръстя нищото

А и един сън доста ми помогна за избора на именце.

За обръщението към свекърите - амииии да си призная  за 7 месеца брак не ми се е налагало да ги наричам никак. Ако имам да им казвам нещо директно им го казвам 

Привет от нас
Сега се върнахме от консултация. Вече сме 4860гр (+1200гр) и 59см (+7см), доста сме пораснали На педиатърката чак не й се вярваше колко е пораснал на дължина и го записа че е 58см, а тя го измери , главичка и гърдички - 39/38см. Биха му и ваксината. За сълзенето на очичките и гурличките му изписа капки Тобрекс за 5 дни.


ена4, и аз се обръщам към свекърите с лельо и името и чичо и името. Просто не може да ми излезе от устата да се обръщам с майко и татко към друг, освен моите родители, това са отживелици според мен, а пък и те никога не са ми казвали техните предпочитания.
За кръщаването - и двете ми деца на никой не са кръстени. Избрахме си имена, които на нас ни харесват, а и никой никога не е споменал, че иска да е кръстено на някого - и това са ми отживелици. Баща ми се шегува че Виктор е кръстен на него и на свекър ми - той е Иван, дядо Ваньо, т.е. първата буквичка, а свекър ми е Румен - последната буквичка По тая логика е кръстен и на майка ми и на свекървата - те са Иванка и Румяна

migeio78, благодаря ти, че сподели за Вигантола, че е в наличност вече   Мъжа ми вчера го купи и педи каза от днес да го почваме, вече му дадох.

Ох,изчетох ви най-накая.............
Сега накратко за моето раждане:
Бях писала , че на 27.03. сутринта бях на преглед при док и той каза, че имам 5см разкритие, с които мога и следобяд да родя, а мога и 1 седмица да си ходя.Вечерта обаче ми падна към 23.30 тапата и се започна едно бушуване на бебо в корема без кой знае какви болезнени и редовни контракции.Мн често ми се ходеше до тоалетна и направо се преместих на дована в хола, за да не преча на мъжа ми да спи.Обаче при всяко ходене до WC си имах зацапване леко и към 5.30 реших да звънна на док да го питам какво да правя.Той ме пита контракции, води и т.н. как са,но аз все още нямах редовни и мн болезнени контракции, но въпреки всичко ми каза да тръгвам към болницата, защото с това разкритие ще ме приемат без проблем , а той до час и 1/2 ще дойде.
Събудих мъжа ми, облякохме се/добре че вечерта се изкъпах преди да е започнало всичко/ и тръгнахме.Оставихме децата да спят, като изрично ги бяхме предупредили вечерта, ако се събудят и ни няма да не се стряскат.Сякаш някакси предчуствах...........Тръгняхме и на пазара Ив.Вазов ни спряха ченгета за проверка.Мъжът ми само като каза, че раждаме, полицаят ме погледна и каза:Хайде леко:)В колата вече имах някакви по-болезнени контракции, но все още не на някакъв равен интервал.Отидох в болницата и след прегледа все още разкритието ми беше същото.Помислих си, че този път нещата ще станат по-бавно,защото с малката кака отидох със 7см разкритие и всичко мина за 1ч./обаче имах и контракции/.Попълних един милион формуляри за избор на екип, уведомления и т.н.В 6.25влязох в предродилна зала.В 6.30 акушерката ми сложи абокат и ме вкл на това.Тогава контракциите станах на 5 мин и само си мислех, че моя док като дойде ще искам упойка, че нещо ми беше писнало май да ме боли...До 6.50 ми селдяха тоновете и после акушерката ми разреши да се раходя малко.На мен пак ми се пишкаше и отидох до WC.На излизане ме присви зверски една контракция.После тръгнах да се връщам към залата и се изтекоха едни води вс едно изливаш кофа/бяха бистри/.Акушерката каза пак да легна да ми видят тоновете и викна дежурния лекар да ме провери за разкритие.Имах пак една мн силна контракция и едвам легнах на леглото.Дойде дежурния и каза, че имам пълно разкритие,, а аз точно в този момент усетих и напън.Хайде хоп бързо на магарето със стискане и там още на 1-ч напът усетих главичката на изхода, но не можех да я изкарам и ми се струваше че ще се пръсна.Наложи се пак да ми направят епизиотомия и в 7.03ч. нашият прекрасен син Данаил изплака на бял свят/точно на термина/.беше по-голям отколкото се очакваше.Все се надявах този път да не ме шият, но уви...Ще си имам спомен за цял живот от моите прекрасни дечица.Моят док така и не успя да дойде навреме,а чак като ме шиеха.никой не очакваше да стане толкова бързо.Дори аз самата.Както нямах регулярни контракции,за няма и 40мин се появи всичко и бях родила.дежурният екип реагира мн бързо въпреки че чакаш и имах уговорка с др лекар.Този път епизиотомоята ми е по-добре от 1-я и мн бързо се вузстанових.Все още конците не са ми паднали.Единствено беше по-силна болката при контрахиране на матката при кърмене, но док ме предупреди, че ще е така.
Платих си само за ВИП стая без избор на екип.
Доволна съм от престоя в Тина Киркова и от отношението на лекари и акушерки.
Малкият в началото повръщаше доста и го бяха взели под набл и не ми го дадоха ок,18ч.Видях, че и нямат такова намерение и отидох да говоря направо със завеждащата отделението, която склони да е при мен.като всеки мъж засука трудно, но после денонощно беше при мен и се справихме, аи нямаше повръщане.Пуснаха му и разни изследвания, но на 3-то всичко беше ок.

В общи линии това е.като имам време ще пиша пак, че сега в къщи е лудница.Нали е и пролетна ваканция..........

Спокойствие на всички мами желая и хубаво време за мн разходки.