утре ще ни взимат пак кръв и се надявам да е по малко. В токуда ли ви казаха че границата е 230?
Изобщо не сме поспаливи,
даже напротив голямо будуване му удря особено през деня. Въобще не е бил поспалив нито в болницата, нито в къщи
и аз съм на същото мнение, и ние преди сме давали вода със захар на Йоана,сега за няколко дни не е толкова фатално,колкото да свали стойностите

Кърмим се на поискване,имам си достатъчно кърма(слава Богу),малката е доста лакома.Общо взето и двете имаме огромно желание да се кърмим и за сега се справяме,като изключа нетърпимата болка в зърната,когато захапва или по-скоро ги засмуква.Надявам се,че ще се справим с този проблем,но най-важното е,че и двете ми желания-да родя вагинално след секциото и да си кърмя бебчето,се осъществиха. 
.Качиха ме в патологична и ме държаха там до 7-ми(най-дългите и нетърпими дни,които съм имала).Слушаха тоновете на бебка и били идеални.Чудно ми беше какво чакат да стане,за се сетят да ми пуснат системи.
Една противна сестра още от приемането ми само ме преследваше да ме убеждава да се подложа на секцио и едва ли не съм луда да искам да се мъча с нормално раждане
Обикалях коридорите,катерих стълбите с надеждата да започнат контракции,но нищо.В отделението бяхме 8 родилки,от които аз преносвах най-дълго,и естествено те също родиха преди мен
На 7-ми шефа на АГО-то ядосан се качи в патология и ни провери всички родилки за разкритие,заканвайки се на тези от патология,че ще ги остави без работа.На сутринта на 8-ми трябваше всички да сме долу и да започне голямото раждане.В 7ч ми пуснаха системата и в 13,35 малката изплака.Водите ми бяха кални,плацентата презряла и докторката заключи,че май наистина съм преносвала
Казах и,че си знам точната дата на зачеване и със сигурност преносвах,но никой не ме отразяваше.Родих сравнително бързо,с три вътрешни и три външни шева и не съжалявам и за секунда,че настоявах до последно за нормално раждане.Болката от контракциите забравих в момента,в който бебка проплака и ми я показаха
Два часа ме държаха в родилна зала,после ме преместиха в стаята и след още 2часа ми донесоха бебка,нахранена
Въпреки това веднага започнах да предлагам гърда малко трудно,но и двете се справихме.Сега ми виси на циците непрекъснато-ползва ме и за залъгалка и за поилка...Глюкоза не давам,ще видим как се справя с жълтеницата на прегледа след празниците.Днес си поръчах слинг,защото само на ръце няма да се справим.

Приемах го 2-3 пъти през деня по 3-4 зрънца 30 мин. преди хранене!
Относно връзването на слинга ето къде можеш да видиш, и тук, и видео, но ми се струва, че е много къс този, който си показала, моя е поне 4 метра
Аз я нося Ади в слинга основно вързан на кенгуру, но пише, че минималната дължина на слинга трябва да е 3 метра.
С Ади бяхме във ВМИ от 31.03 до 5-ти. За залъгалките и аз се опитвам да науча Ади, за да не е зависима само от моето присъствие, за да е спокойна, а да може да я успокои и друг човек, но ги отказва засега...
Както един приятел каза "нямате угодия - искахте да спре да плаче, сега пък сте притеснени, че не плаче, а спи"...Засега е здравичка, дано да я опазим
Половин капсулка Бифидус разтварям в съвсем малко кърма или глюкоза. Давам получената течност с лъжичка 1 час преди часа, когато знам, че обикновено почват коликите или в момента, когато започнат. Днес например съм й дала по обяд като почна да свива крачета и още един път вечерта към 20 часа. За комбинирането с капки нямам информация въобще кои са на тази основа 

и още куп неща-не бях много в ред. Сега с Ева съм много по-спокойна, на питите всички гости я държаха, а с батко вкъщи не може да се поддържа идеална хигиена-пипа и играчките с не особено чисти ръце, пипа самата нея, навира и се в устата да я гушка... Но за едно нещо още съм категорична-нямя човек в семейството, който да може по-адекватно да реагира от мен в ситуация на болест. Такава интуиция имам ,че и мама не може да ми се опре. И лекарства, ако трябва да се дават, винаги ми се обаждат, ако не съм вкъщи, че да не объркат нещо. 
Време е малко да се приведа в ред, че 4 месеца не съм се подстригвала.А и трябва да огранича сладките неща, че вчера ми се прирева, като мерих, мерих дрехите си и нищо не мога да закопчея.
Мама ми даде нейни дънки , ужасно изглеждам, не мога да се трая вече.7 килограма не са малко отгоре, но коремът ми е най-противен. 





При нас къпането е цяла сага
Майка ми го къпе, че аз съм малко шашната още, аз само помагам, но е голям рев, голям страх... Държа го за ръчичките - уж това го кара да се чувства по-сигурен, но ... мъка
За разлика то това, когато му мием дупето си е спокоен
съседите, които постоянно пускат разни бормашини, а и времето е лошо, не сме излизали още 
