Мама вече е нетърпелива АПРИЛско бебче да повива! - Тема 22

  • 27 370
  • 714
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 1 440
Честити бебчета на мама @nni и мама milotulo6ka!!!

Елил, чудесно е, че сте си вкъщи вече Hug

Мен днес определено ме е нападнала някаква мания за сладко Crazy

# 391
  • Мнения: 2 478
Честито на @nni, milotulo6ka и elil! Пожелавам ви здрави и щастливи бебчета!
big mamma много ти благодаря за инфото. Не знам какво ми става, но ми е ужасно трудно да се лиша от единственото си кафе сутрин.

# 392
  • Мнения: 2 271
Честити синчета на milоtolu6ka  и Elil!

Последна редакция: сб, 09 апр 2011, 21:31 от petia47

# 393
  • Мнения: 7
Божеееееее, откакто съм станала тази сутрин, само се чудя с какво да се натъпча и пак съм гладна Embarassed последният път между двете консултации, в рамките на седмица, бях качила 200гр, ама този път май няма да се размине толкова леко hahaha

# 394
  • Бургас
  • Мнения: 0
Честито на всички нови мами!(и аз не искам да пропусна някоя,затова няма да изреждам  Embarassed ) Нека дечицата ви растат здрави,послушни и да ви носят само радост!   smile3504

И ние сме още 2 в 1  preggo и мнооого активни вечер  newsm32 протяга ръце и крака,разпъва ми корема на ляво и на дясно,дупи се...вероятно търси изхода... и дано скоро го намери, че не и остава много време!  Mr. Green

# 395
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Да са живи и здрави бебе Лъчезар на мама Микела, бебе Крум на мама sunshine_j, бебе Мартин на мама m.mega, бебе Ивайло на мама mar4ela, бебе Любомир на мама milotolu6ka, бебе Кристиан на мама elil и дъщеричката на мама @nni!    bouquet

Извинявам се, ако пропускам или повтарям някой, днес цял ден не съм влизала и ми е трудно да ви изчета от до!  Grinning Бях насам-натам на разходки, но засега и при мен никакви симптоми за раждане. И напоследък, не знам дали е от наближаването на събитието, но нон-стоп ми се спи и доста често си поспивам и през деня  smile3524, което е изключително необичайно за мен.

# 396
  • Мнения: 139
Добре дошли на бебчетата ма Марчела,Микела,Мега,Съншаѝн,Милотулошка,Елил,Ани.Да са здрави,да папкат и да са гордост на мама и тати.
Еееее толкова бебенца,ми то им е време вече. smile3504

# 397
  • Мнения: 11
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ МАМИ!!! ДА СА ИМ ЖИВИ И ЗДРАВИ БЕБЧЕТАТА, ДА ПОРАСНАТ РАЗУМНИ И ЩАСТЛИВИ ДЕЦА!!!

# 398
  • Мнения: 710
Честито бебе Любомир на мама milotolu6ka,
Честито бебе Кристиан на мама elil 
Честито и дъщеричката на мама @nni!
   bouquet  bouquet  bouquet
Петя за парка вече чух,ми то го изчистиха за нашите бебета. Laughing
Ми ти с комшийката много еднакви.Остава да сте правили бебета по едно и също време. Mr. Green
От мен лека нощ!
И на мен все ми се спи напоследък,което необичайно за мен.Сутрин съм много ленива,на обед лягам и вечер вече се чувствам пълна с енергия.А пък нощно време купон.С изключение на тази нощ и още една такава имах.

# 399
  • София
  • Мнения: 741
Честити ни нови бебчета!!! Браво на мамите им!!! Много щастие на семействата!!!

# 400
  • Мнения: 15
Честити Любомир на мама милотолушка, Кристиан на Елил и малката принцеса на мама @нни!

El Soleil, и на нас ни казаха че кафе може, аз си пия по една малка чашка на ден с много мляко Simple Smile

# 401
  • Мнения: 2
Здравейте аз още съм 2 в 1 и вече ми омръзна всеки ден да се чудя това ли е ДЕНЯТ!? newsm78 В същото време умирам от страх от самото раждане и не мога да си намеря място вече

# 402
  • София
  • Мнения: 108
Здравейте момичета,
за един ден изписано немога да смогна да ви изчета  ... а колко и хубави новинки си имаме супер  Laughing Heart Eyes
Да са живи и здрави и много щастливи
бебе Виктория на мама *POLI*,
бебе Елеонора на мама assita, 
бебе Лъчезар на мама Микела,
бебе Крум на мама sunshine_j,
бебе Мартин на мама m.mega,
бебе Ивайло на мама mar4ela,
госпожицата на мама @nni ,
бебе Любомир на мама milotolu6ka,
и бебе  Кристиан  на мама elil   
Много да ви радват и бъдат послушни бебоците и да се обичате! Мамите бързо да се възстановяват

Мирта, не се отказвай, пробвай до последната капка, този път може да е различно. Peace  Hug
kroelahai добре дошли в къщи, много е хубаво, че всички в къщи се радват на бебчо, все така да е! Peace  Hug
Елиа приятелката ти има стиснати палци и от мен, дано всичко е ОК този път! Peace
Днес нещо нямам настроение сигурно е заради гадния вятър дето втори ден трябва да си седя в къщи заради него. .. Лягам да си почивам и да се гушкам с котаранчо... дано да е спрял до утре. Лека и спокойна нощ на всички  Hug

# 403
  • Мнения: 2 271
Да добавя инфо за принцеската на мама @nni-казва се Виктория-2730гр. и 47см.

# 404
  • Мнения: 1 488
Здравейте аз още съм 2 в 1 и вече ми омръзна всеки ден да се чудя това ли е ДЕНЯТ!? newsm78 В същото време умирам от страх от самото раждане и не мога да си намеря място вече
Това го копирам от едно друго мамче,но се надявам,че няма да се разсърди.Информацията е полезна.Когато си информиран нещата вървят добре  Grinning
Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата  и започва чудото на новия живот…

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено раждане, без чужда намеса.  Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и  трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде...

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да се спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин , с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се  раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени  раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

Да бъдем оптимисти - това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това  с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето J ...

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход .

А как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...

Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия  свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и  мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.

                 Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на  болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане?

Болката при раждането за разлика от обичайната физическа болка, която ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, е друг тип болка. Тази болка не е индикатор за нещо нередно, а е част от един механизъм, който не е задължително да се изживява като болка. Дори да боли, тази болка е временна, тя се появява и изчезва напълно, тя е в реда на нещата. И дори само това осъзнаване е достатъчно, за да се справим със страха и да приемем визията за бърз и позитивен изход.

Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

Напоследък някои психологически проучвания сочат, че болката при раждане е до голяма степен културологично обусловена. За някои примитивни народи тя не е позната и не се изживява като такава. Има изключения и в нашата културна среда – жени, които раждат без болка, но те са по-скоро изключения, отколкото правило. Нещо повече, има и жени, които дори твърдят, че са изживели най-вълнуващия оргазъм по време на раждане. Физиологически това е напълно възможно, но...

за повече информация: http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm

За съжаление, страхът от болката е дълбоко заложен в нашата култура. Необходимо е да разберем, че този страх е само пречка. Той не помага за преодоляването й, а напротив – усилва я още повече. Болката и страхът от нея са следствие от това, че се идентифицираме напълно с тялото си. Когато казваме Аз , имаме предвид тялото си. А всъщност сме нещо отвъд него. И досега с това друго развива Наблюдателят вътре в нас. Успеем ли да погледнем през Неговите очи, болката загубва доминиращото си значение. Тя пак съществува, но вече не тя е господарят.


Раждането - реалности и перспективи

         От началото на човешко раждане до  неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или  акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика - в  Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия "цивилизован "свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.
Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират  от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред  медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се - все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта - психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване  стои все още в основата на медицинското обслужване , независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на  болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените).
Раждането разкрива много пренебрегнати психологически измерения на перинаталния опит - както за майките и техните новородени, така и за бащите и цялото семейство.
Дори самият период на бременността е третиран едва ли не като болест, като психологически жената е подтиквана да търси авторитети, лекари, да да не се доверява на себе си и своето тяло, на своята естествено вродена способност да износи и роди здраво дете. Много лекари подтикват своите пациентки към Цезарово сечение без това наистина да се налага, като така лишават жената от възможността да изживее кулминацията на акта, за който тялото и се подготвя девет месеца и който има много важно психологично значение.
В съвременните технологични култури,  властта над раждането е иззета от медицинските авторитети, като така  жената е лишена от какъвто и да било избор - за заобикалящата я среда, за присъстващите хора, дори за начина на раждане. Парадоксално, но дори и позата за раждане тя няма право да избира. Днес жената трябва да ражда легнала по гръб, с вирнати крака, противно на всякакви природни закони,  според които съществува и закон на гравитацията. Всеки знае, че ако иска да извади нещо от някакъв съд, просто трябва да го обърне с отвора надолу. Но на жените не се дава свободата да избират по-лесно раждане, само и само за да бъде удобно на лекаря...Психологически това е един добър начин за доминиране на патриархалния модел, който се е намесил дори сред най-женското от всички тайнства и който е направил жената зависима и неспособна да се довери на тялото си. На раждащата жена се гледа не като на личност и основен участник, а като обект на медицински манипулации. Но човек не е само тяло, а и психика. Тази психика е особено уязвима в граничните състояния, каквото е раждането например. Истинското акушерство би трябвало да е изкуство, което цели не само раждане без травми, но и физическо и психическо здраве. Имайки предвид всичко казано дотук, върху основата на перинаталната и пренатална психология, можем да кажем, че една от най-важните задачи, стоящи пред обществото е формирането и развитието на пренаталната култура, която да даде основа за идването на ново поколение и която дасе отнася към раждането на детето като естествено и радостно събитие в живота на семейството, а не като на процес, изискващ обезателно медицинско вмешателство.

Източник: Пренатална йога
 
 
 

Общи условия

Активация на акаунт