На мен лично ми е неприятно непознати хора да предлагат храна на сина ми(случвало се на плажа),а как да му кажа да не взима,дете е все пак,блазни се.
- Публикувана: 8 апр. 2011, 10:50 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2011, 18:17 ч.
Взима ли детето ви почерпка/храна/ от други хора?
Моного ме дразнеше това поведение на хората.Имахме една баба в блока,която гледаше 3 котки и с тях ходеше до магазина.Всеки път когато ни видеше навън,пускаше едната (най-малката) котка за да отчупи коричка хляб за сина ми.Не можах да се разбера с тази жена,чудех се от къде да мина с количката за да не я срешна.
Всеки път когато ни видеше навън,пускаше едната (най-малката) котка за да отчупи коричка хляб за сина ми.
За почти единадесет години по градинки и паркове не се е случвало непознат да предложи нещо за ядене на децата ми. От друга страна те са подковани от малки, че от непознат не се взима нищо. Приемат безусловно само от много близки хора, с които сме ежденевно навън. Като бяха малки, взимаха. Сега почти винаги отказват. Трябва да им предложат нещо изключително любимо, за да си вземат.
Не позволявам да взима храна от непознати. Той пък не е и ящен и отказва. Знае, че трябва да яде с чисти ръце и това също го спира. Ако случайно му се прияде ме поглежда за одобрение. Общо взето засега бива. 
Обаче онзи ден си поиска кашкавалени солети (да му купя де, не от някой) и седна да си ги яде - видя едно момиченце (по-малко от него) и измъкна една солета от пакета и се засили да й дава. Аз тичайки след него да го спра се обърнах към бабата и майката на момиченцето да питам може ли да й даде. Е, няма да ви казвам с какъв учуден поглед ме погледнаха - защо аджеба питам.
Може да си помислиха, че ми се свиди. 
Поне така изглеждаха отстрани... Обаче на мен и през ум не ми минава да дам нещо на дете (ако си поиска де, иначе не тикам нищо пред него), без да попитам човека с когото е детето може ли... обаче всеки път ме гледат като полезно изкопаемо.
Мен ако питате от моя опит е по-скоро учудващо някой да пита - поне такива са 90% от реакциите на хората, които питам - "Може ли да му дам?". Гледат ме все едно им задавам най-тъпия и безсмислен въпрос на света.
Обаче онзи ден си поиска кашкавалени солети (да му купя де, не от някой) и седна да си ги яде - видя едно момиченце (по-малко от него) и измъкна една солета от пакета и се засили да й дава. Аз тичайки след него да го спра се обърнах към бабата и майката на момиченцето да питам може ли да й даде. Е, няма да ви казвам с какъв учуден поглед ме погледнаха - защо аджеба питам.
Може да си помислиха, че ми се свиди. Поне така изглеждаха отстрани... Обаче на мен и през ум не ми минава да дам нещо на дете (ако си поиска де, иначе не тикам нищо пред него), без да попитам човека с когото е детето може ли... обаче всеки път ме гледат като полезно изкопаемо. Мен ако питате от моя опит е по-скоро учудващо някой да пита - поне такива са 90% от реакциите на хората, които питам - "Може ли да му дам?". Гледат ме все едно им задавам най-тъпия и безсмислен въпрос на света.
Мен ако питате от моя опит е по-скоро учудващо някой да пита - поне такива са 90% от реакциите на хората, които питам - "Може ли да му дам?". Гледат ме все едно им задавам най-тъпия и безсмислен въпрос на света.
За мен пък е задължително да се попита, преди да се даде каквото и да било на дете.
С тези алергии на всяка крачка, абсурд да дадеш нещо и да предизвикаш някоя реакция.
Няма да забравя, дъщеря ми на няма и 1г, и сме на детски рожден ден.
Тъкмо бяха сложили масата с почерпка за децата (пица и сокчета) и докато се обърна, какво да видя - жената, която ги занимаваше, взела в ръце дъщеря ми...и и дава пица.
Щях да припадна направо.
Теглих и една хубава и си прибрах детето...което до преди това захранвах изключително внимателно и все още не беше яла нищо с глутен. Какво остава пък за пица и то от тези на парче.
С тези алергии на всяка крачка, абсурд да дадеш нещо и да предизвикаш някоя реакция.
Няма да забравя, дъщеря ми на няма и 1г, и сме на детски рожден ден.
Тъкмо бяха сложили масата с почерпка за децата (пица и сокчета) и докато се обърна, какво да видя - жената, която ги занимаваше, взела в ръце дъщеря ми...и и дава пица.
Щях да припадна направо.
Теглих и една хубава и си прибрах детето...което до преди това захранвах изключително внимателно и все още не беше яла нищо с глутен. Какво остава пък за пица и то от тези на парче.
За мен пък е задължително да се попита, преди да се даде каквото и да било на дете.
С тези алергии на всяка крачка, абсурд да дадеш нещо и да предизвикаш някоя реакция.
Няма да забравя, дъщеря ми на няма и 1г, и сме на детски рожден ден.
Тъкмо бяха сложили масата с почерпка за децата (пица и сокчета) и докато се обърна, какво да видя - жената, която ги занимаваше, взела в ръце дъщеря ми...и и дава пица.
Щях да припадна направо.
Теглих и една хубава и си прибрах детето...което до преди това захранвах изключително внимателно и все още не беше яла нищо с глутен. Какво остава пък за пица и то от тези на парче.
С тези алергии на всяка крачка, абсурд да дадеш нещо и да предизвикаш някоя реакция.
Няма да забравя, дъщеря ми на няма и 1г, и сме на детски рожден ден.
Тъкмо бяха сложили масата с почерпка за децата (пица и сокчета) и докато се обърна, какво да видя - жената, която ги занимаваше, взела в ръце дъщеря ми...и и дава пица.
Щях да припадна направо.
Теглих и една хубава и си прибрах детето...което до преди това захранвах изключително внимателно и все още не беше яла нищо с глутен. Какво остава пък за пица и то от тези на парче.
и това е човек, занимаващ се с деца - чудесен подход просто.
anitsa, да, аз останах направо шашната. )
Пък после ми се извинява - ама аз не знаех, че не му давате на детето.
Е може ли да храниш дете с пица, на няма и 1г??? Но пък, въпроса ми е риторичен, защото съм виждала доста познати с това да си хранят децата на тази възраст...
Една мацка дори и предложи дюнер веднъж, а тя беше на година и нещо...)
Пък после ми се извинява - ама аз не знаех, че не му давате на детето.
Е може ли да храниш дете с пица, на няма и 1г??? Но пък, въпроса ми е риторичен, защото съм виждала доста познати с това да си хранят децата на тази възраст...
Една мацка дори и предложи дюнер веднъж, а тя беше на година и нещо...)
Ами предлагат хората, дори се е случвало един дядо от път да се отбие за да натъпче в ръцете на дъщеря ми бонбон. И изобщо не проумявам какво налага подобно поведение. За сега успявам все още да овладявам положението и уча детето, нищо да не взима от хората без да попита мен или баща си. А при непознати дори да не се спира. Дано нещата останат такива.
Взимат за съжаление. Предимно от познатите в градинката. От съвсем непознат човек не знам дали ще вземат. От една година обяснявам, карам се, даже единият и бой яде веднъж... Помнят и ме питат дали може 1 час след като съм се скарала, после забравят и пак взимат. 
Кучето го научих за 3 дни, явно е било по-умно. 
Но повечето родители в нашата градинка се понаучиха, че не давам да взимат и вече рядко им предлагат. Последно се карах с един татко, който им натъпка Бейкролс в устите без да ме попита. 
Много се дразня. И ме е страх. Първо моите имат някои алергии, второ не съм съгласна да ядат всичко, което ядат другите деца, трето не знам кой какво е пипал с ръцете си преди това и най-вече е пълно с луди по улиците. Ако сега не се научат да не взимат не се зане кога някой ненормалник ще им пъхне нещо опасно в устите. Аз винаги питам, когато чуждо дете иска да си вземе от нашата храна, дори да е голямо.
Кучето го научих за 3 дни, явно е било по-умно. Но повечето родители в нашата градинка се понаучиха, че не давам да взимат и вече рядко им предлагат. Последно се карах с един татко, който им натъпка Бейкролс в устите без да ме попита. Много се дразня. И ме е страх. Първо моите имат някои алергии, второ не съм съгласна да ядат всичко, което ядат другите деца, трето не знам кой какво е пипал с ръцете си преди това и най-вече е пълно с луди по улиците. Ако сега не се научат да не взимат не се зане кога някой ненормалник ще им пъхне нещо опасно в устите. Аз винаги питам, когато чуждо дете иска да си вземе от нашата храна, дори да е голямо. 