САМО за фенове на Стивън Кинг! - 6 част

  • 40 897
  • 767
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 2 703
Горда собственичка  "Черният дом" Sunglasses Вив,вярно страхотна корица! Взех си я от "Хеликон " с 10% отстъпка.
"Зъл мрак, угаснали звезди" не е излязла още.

Остана ми само Том Гордън ,ако някой я види по сайтовете на изгодна цена да пише.

# 181
  • Мнения: 2 829
Кифличка, честито!

Остана ми само Том Гордън ,ако някой я види по сайтовете на изгодна цена да пише.
Тъй, тъй ...и ако някой срещне Отмъстителите, Торба с кости и Долорес, пак да пише Simple Smile

Какво стана с идеята за среща?

# 182
  • Мнения: 449
Във фейсбук траницата на Плеяда пуснаха инфо, че "Зъл мрак, угаснали звезди" излиза на 30-ти юни. Цена - 22 лева.

# 183
  • Мнения: 87
Не можеш ли да я предложиш на издателството, с което работиш? Звучи страхотно просто!!!
Аз работя за няколко издателства  Wink На този етап нито едно не проявява интерес към издаването на подобни антологии.

# 184
  • София
  • Мнения: 5 157
Не можеш ли да я предложиш на издателството, с което работиш? Звучи страхотно просто!!!
Аз работя за няколко издателства  Wink На този етап нито едно не проявява интерес към издаването на подобни антологии.

Бабината им трънкина  Crossing Arms ! Ама хич не си знаят интереса значи.... или поне нашия  Sad !

Кифи, честита ти придобивка  Hug ! Да споделиш отзиви, като я прочетеш.

Какво стана с идеята за среща?

Аз до края на юли не мога, август все още ми е под въпрос какво ще се случва тогава.
Затова си и мълча по въпроса, не че не ми се идва  Rolling Eyes .

# 185
  • Мнения: 449
Сега от 10 по Бтв Екшън ще дават "Капан за сънища". Една от малкото екранизации по Стиви, които харесвам. И искам да видя, как превеждаха във филма любимото ми SSDD. Преводът в книгата ме беше тотално разочаровал.  Laughing

# 186
  • София
  • Мнения: 5 157
Преводът в книгата ме беше тотално разочаровал.  Laughing

Зависи кое издание си чела. По-новото е с по-добрият превод, според мен  Peace !

# 187
  • Мнения: 449
Преводът в книгата ме беше тотално разочаровал.  Laughing
Зависи кое издание си чела. По-новото е с по-добрият превод, според мен  Peace !

Ами преводът от 2001. На мен по принцип ми хареса превода като цяло, само ей тая фраза не можах да преглътна. Беше преведена, като СКДД /Същия късмет, друг ден/. Във филма сега виждам, че е - ОГ /Обичайните гадости/. Не мога да реша, кое ми допада повече.  newsm78

# 188
  • Мнения: 2 703

Цитат
Тъй, тъй ...и ако някой срещне Отмъстителите, Торба с кости и Долорес, пак да пише Smile

Самсара ,аз попреглеждам тук и там ,ако видя изгодна оферта ще пиша (все още прекаляват с цените)Ако не си ги чела и имаш желание ще ти ги изпратя да ги прочетеш Hug

Последна редакция: пт, 24 юни 2011, 10:00 от Кифличка

# 189
  • Мнения: 2 829
Цитат
Тъй, тъй ...и ако някой срещне Отмъстителите, Торба с кости и Долорес, пак да пише Smile
Самсара ,аз попреглеждам тук и там ,ако видя изгодна оферта ще пиша (все още прекаляват с цените)Ако не си ги чела и имаш желание ще ти ги изпратя да ги прочетеш Hug

Прекаляват, да.
Благодаря за предложението  Hug
Ще се възползвам да знаеш, обаче в момента ме чакат 16 книжки  Crazy...много ми е хубаво така, само време да се намери.

Ами Кали, ще съобразим срещата със всички, за да сме възможно най-много хора. -

Вив, какво става с Шогун, аз щото се измъчих с Хесе, започнах парелелно Буковски...страшна комбинация е!

# 190
  • София
  • Мнения: 10 858
За срещата - когато имате време  Hug

Сами, прочетох я  Heart Eyes Ох, страхотна еее ....
Сега съм на "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел. И тя е страхотнааа!

# 191
  • Мнения: 2 829
Сега съм на "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел. И тя е страхотнааа!

Много красива, ароматна и пленяваща книга!

# 192
  • Мнения: 14
http://chitanka.info/text/1607/0

 - Това е електронната "Почти човешки", за тези, чийто интерес е предизвикала - моят, със сигурност.
Отдавна не съм отваряла форума, и ми бе много приятно да изчета впечатленията на всички ви, дори и спам-ните такива, визирам леко комичният разказ на Кали за Неапол - смях се с глас, честно. Обстановката, която описваш е доста характерна за Южна Италия като цяло. По-рафинирана е северната част на страната, но като цяло италианците са си "цигани" - мизерни, хаотични, живеещи "ден за ден" и много купонджийски настроеи.
За Франция - незнам кой бе споменал,  но и аз съм чувала, че Париж не е нищо особено, най-вече защото е препълнен с цигани, араби и прочее малцинствени групи. По-привлекателна е Южна Франция - Ница, Лион и леко западният Бордо - каменният град, където се усеща(л) - (имам приятел там, на когото още не съм му уважила поканата да му гостувам) истинският френски дух - меката на виното, шатата, лозовите плантации и екстравагантната смесица между средновековен дух и динамиката на 21-ви век.
Като стана дума за гелщат-а в "Почти човешки", искам да споделя само че в момента съм заопчнала серията на Хорхе Букай, признавам с известна предубеденост - но останах очарована от сериозността, полезността и мъдростта на този човек и написаното от него. В доста от книгите си засяга именно гещалт-психологията и гещалт-терапията, както и резултатите, които дават тя. Това за мен е аржентинският Норбеков, но много по-фин.
И последно, незнам дали споделих, но "Марина" на Карлос Сафон е наистина невероятна, чете се за един следобяд, и много разтърсва. Макар че подозирах за финала на книгата, останах като тресната. Невероятно повествование и майсторство да разкажеш история в историята, без да досадиш...

# 193
  • Мнения: 87
Радвам се, че споделяш мнението ми за горните книги  Simple Smile

Ето впечатленията ми от последните прочетени заглавия:


"Шепнещите" от Джон Конъли

Цитат
Чарли Паркър се завръща в смразяващ нов трилър.
Границата между Мейн и Канада е толкова разхлабена, че всичко може да се контрабандира през нея: дрога, пари, оръжия, хора. Група разочаровани бивши войници предприемат контрабандна операция и онова, което пренасят, е много по-странно и ужасяващо от всичко, което можем да си представим. Това обаче не се отнася за частния детектив Чарли Паркър. Той вече познава отблизо тъмната страна на човешките сърца. Дейността на войниците е привлякла вниманието на самотника Ирод, човек с вкус към необичайното. А където и да отиде, Ирод е следван от призрачна фигура, която той нарича Капитана. За да ги победи, Паркър е принуден да се съюзи с човека, от когото се страхува най-много, с убиеца, известен като Колекционера…

Мисля, че е най-добрата книга в поредицата от "Черният ангел" насам. Има доста свръхестествени моменти; една древна и загадъчна кутия, която се състои от 7 поставени една в друга кутии, всяка от които с по 7 ключалки; има зли сили и нови култови персонажи като разлагащия се Ирод; има го Колекционера и Онзи, който чака зад стъклото и, разбира се, смъртоносните Ейнджъл и Луис, които помагат на Паркър да възстанови честта си, след като го поступват в началото на книгата. С други думи - има всичко, което можете да очаквате от Джон Конъли, в това число и известно количество свеж (черен) хумор.



"Книга за гробището" от Нийл Геймън

Цитат
Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите.
Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел...
Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето - Някойси Джак и мистериозното му братство са там... все още търсещи Ник неуморно.
"Книга за гробището" е една прекрасна история за безграничната любов и приятелството, за живота и порастването. Всичко това се случва в едно от най-невероятните и странни места за подобен род неща - Гробището.

Накратко - ако сте фенове на Геймън, тази книга със сигурност ще ви хареса. Отчасти фентъзи, отчасти хорър и преди всичко вълшебна приказка, която смесва реалния свят с различни митове и легенди, пречупени през невероятното въображение на британския писател. Една много жива и увлекателна история, на моменти страшна, но през повечето време забавна, населена с духове, вампири, върколаци, таласъми, вещици и култови персонажи като наемния убиец Някойси Джак, който може и да не ви види, но ще ви надуши и ще чуе, ако произнесете името му, независимо къде се намира.


Цитат
Дръжката му бе от полирана кост, а острието - по-фино и остро от бръснач, толкова тънко, че ако ви среже, може и да не разберете - е, поне не веднага.
Ножът вече бе свършил работата си в тази къща и по острието и дръжката се сцеждаха капчици влага.
Входната врата все още бе леко отворена. През процепа, откъдето се бяха плъзнали острието и мъжът, сега се процеждаха струйки нощна мъгла и се виеха из къщата.
Някойси Джак спря пред стълбите, които водеха към горния етаж. С лявата ръка измъкна от джоба на черното си палто голяма бяла носна кърпа, избърса ножа и ръкавицата на дясната ръка, а после върна кърпата на мястото й.
Ловът бе почти свършил. Жената остана да лежи в леглото си, мъжът - на пода в спалнята, а по-голямото дете - в ярко боядисаната си стая, заобиколено от играчки и недовършени строежи с конструктори. Сега оставаше да се погрижи само за едва проходилото бебе. Тогава задачата щеше да е изпълнена.
Някойси Джак изпъна пръсти. Той бе професионалист и професионализмът не му позволяваше да се усмихне, преди да свърши работата докрай.
Косата и очите му бяха тъмни, а ръцете му бяха скрити в черни ръкавици от най-фина агнешка кожа.
Стаята на бебето бе на най-горния етаж. Някойси Джак заизкачва стъпалата, килимът поглъщаше стъпките му. Бутна вратата на стаята и влезе. Обувките му от черна кожа, лъснати до блясък, приличаха на тъмни огледала, в които се отразяваше луната - мъничка и наполовина пълна.
Истинската луна надничаше през прозореца. Мъглата размиваше светлината й, но Някойси Джак нямаше нужда от много светлина.
Различи силуета на детето в креватчето - главата, ръцете, краката, тялото.
Цитат
Небето беше червено, но му липсваше топлината на залеза. Вместо това бе някак ядно, заплашително червено, с цвят, напомнящ инфектирана рана. Слънцето бе малко и изглеждаше старо и далечно. Беше студено. Спускаха се по стена, край която стърчаха надгробни камъни и статуи, сякаш някой бе обърнал наопаки огромно гробище. Като три съсухрени шимпанзета в опърпани черни костюми, Уестминстърският херцог, епископът на Бат и Уелс и почитаемият Арчибалд Фицхю се мятаха между статуите и надгробните камъни, като си подхвърляха Ник един на друг. Не го изпуснаха нито веднъж - подхвърляха го и го хващаха като на шега, без дори да поглеждат.
Ник потърси с очи гроба, през който бяха влезли в този странен свят, но погледът му се загуби сред надгробните камъни.
Чудеше се дали всеки от гробовете, покрай които прелитаха, е врата за съществата, които го носеха...
- Къде отиваме? - попита момчето, но вятърът отнесе гласа му.
Цитат
- Да стана като вас? Тоест, да се превърна във вас?
- Умът му е като бръснач! На туй момче нищо не му убягва - възхити се епископът на Бат и Уелс. - Точно така. Да бъдеш един от нас - силен като нас, бърз като нас, непобедим като нас!
- Със зъби тъй здрави, че чупят всяка кост, с език тъй остър и дълъг, че изсмуква мозъка и от най-дългия и тесен кокал или свлича плътта от лицето! - продължи императорът на Китай.
- Ще можеш да се плъзгаш от сянка в сянка, от никого невидян, от никого неподозиран. Ще бъдеш бърз като мисъл, студен като лед, твърд като стомана, опасен като... като нас! - добави Уестминстърският херцог.
Ник погледна съществата.
- Ами ако не искам да съм един от вас? - попита той.
- Не искаш ли?! Разбира се, че искаш! Какво по-хубаво от това да си един от нас? Няма никой на света, който да не иска да е като нас!
- Имаме най-хубавия град...
- Гулхайм - вметна 33-ият президент на Съединените щати.
- Най-хубавия живот, най-хубавата храна...
- Представяш ли си - прекъсна го епископът на Бат и Уелс, - колко е хубаво да пиеш черната сукървица, която се събира в оловния ковчег...
Цитат
Ник погледна към града и се ужаси - обхванаха го отвращение и страх, погнуса и ненавист, обагрени със силен потрес.
Таласъмите не строят. Те са паразити и лешояди, хранят се с мърша. Градът, който наричат Гулхайм, не е построен от тях. Намерили са го преди векове. Никой не помни (ако изобщо някога човек е имал представа) какви създания са издигнали тези сгради, кой е прокопал мрежа от тунели в скалата и кой е вдигнал кулите, но едно е сигурно - никой друг освен таласъмският народ не би живял в този град, дори не би го доближил.
Дори оттук, на километри от града, Ник виждаше, че всички ъгли са криви, че стените са странно наклонени, че всеки кошмар от неговите сънища сякаш е намерил своето въплъщение тук, като огромна уста със стърчащи във всички посоки зъби. Тове бе град, построен само за да бъде изоставен. В него бяха издялани от камък страхът, лудостта и погнусата на построилите го същества.
Хареса ми почти колкото "Коралайн", въпреки че не е нито толкова психарска, нито толкова зловеща.


http://en.wikipedia.org/wiki/Snow,_Glass,_Apples

"Snow, Glass, Apples" by Neil Gaiman

Още зловещ Нийл Геймън: приказката за Снежанка и седемте джуджета, разказана от гледната точка на мащехата. Разказът е част от сборника "Smoke and Mirrors".

*

Пиърс Броснан може би ще играе Майкъл Нунан в сериала "Торба с кости":
Цитат
Starting pre-production almost a month ago, the Bag Of Bones mini-series finally has a name attached to it besides for director Mick Garris. Although final negotiations are still underway, it looks like Pierce Brosnan is all but set to star as Mike Noonan in the Stephen King adaptation.
Principal photography was supposed to start on July 6 in Nova Scotia, but since no one else has signed on yet (that we know of), don't be surprised if the date is pushed back a few days unless they really ramp things up.

# 194
  • Мнения: 449
deadface, сериалът "Торба с кости"??? От кога е това  нещо! Изобщо съм пропуснала информацията, дори и да си споменавал преди. По книгата ли е? И защо сериал, а не филм?
На Джон Конъли имам точно 2 книги - "Всяко мъртво нещо" и "Дарк Холоу". Бях започнала първата, но май ми дойде много тежка.  Sad Но ще се пробвам пак. Аз и "Стрелецът", респективно Кулата ги подкарах успешно от 2рия път.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт