За здравите недоносени бебета

Мен също много ме успокояваха и ми даваха примери с хора на доста години , родени преждевременно и живи , здрави и съвсем нормални към момента .
Майка ми има братовчед , около 60 годишен , може дори повече .
Роден 1 кг , гледали са го във вълна , до печката .
Не е имало кувьози и цялата съвременна техника .

Единственото , което на мен ми беше известно като риск , когато се роди дъщеря ми , беше опастността от предозиране на кислорода , заради очите .
Тя за щастие беше само 3 дни на кислородна палатка , та се успокоявах , че не е толкова опастно.

Като я изписваха пък една от неонатоложките ми каза , "Вземате си детето и забравяте , че е било недоносено , ще си го гледате съвсем нормално !"

Относно ДЦП , имам 2 колежки , на които децата са с тази диагноза , на едната е доносено , на другата е родено в 8 месец , но тя има една прекъсната бременност , заради открита хидроцефалия , това дете се роди също с хидроцефалия . ДЦП е вследствие на диагнозата , а не от преждевременното раждане .

Не само, че е възможно, а се практикува, както по света, така и в България.
Аз например като родих, точно имаше проверка в болниците, заради съмнения за два такива случая в София. Бебетата се раждат в края на 7-ия месец, тъй като през осмия и деветия месец се трупат най-много килограми от бременната.
Лекарите коментираха, че това трудно се доказва, тъй като винаги се пише, че израждането е по медицински причини, че бебето страда в утробата и раждането му е животоспасяващо. Има си дежурни диагнози за това. Нещо като със "секциото пожелание", за което винаги се намира медицинска причина.
Между дрегото това е широка разпространена практика сред моделите в САЩ и Западна Европа. Даже там има осъдени лекари заради такива случеи. Даже в някои държави подобно преждевременно раждане винаги се разследва. След въвеждането на тази практика, случаите са намалели доста.

А колкото до това и на мен ми се струва безумие. Да не говорим, че ми се струва безумие и планираното секцио например 10 дни по-рано. Срещала съм много такива теми, както и много майки, които са се изморили от бременноста и нямат търпение да родят, като усилено се молят на лекаря да им направи секцио колкото може по-рано - например, защото са си избрали детето да е родено на 11.11, въпреки че термина е на 28.11 например.
Тъй като аз съм от тези, треперили по болниците и пролели няколко кофи сълзи, бих дала всичко да съм бременна 40г.с., да имам огромен корем и бебето да ме рита, даже и да го пренося съм съгласна.

Хм, на мен това винаги са ми се стрували градски легенди. Първо, не мога да повярвам, че лекар ще извади нарочно бебе в седми месец - с цялото знание за рисковете за него.

А и колко пък толкова килограма можеш да натрупаш за два месеца, че чак да рискуваш живота и здравето на детето си...


И на мен понякога ми става мъчно, че едва ли някога ще разбера какво е да си в девети месец.

Но колкото - толкова.

  Щом е нужна статистика моите са родени в края на 31 г.с 1390 гр. и 1700 гр. Намаме ДЦП и ретинопатия, макар че по-малкия мина през съмнения и за двете ЦКС 2-ра степен и ретинопатия 1-2 степен, която регресира спонтанно. Странното е че той винаги  се е развивал крачка напред пред брат си - проходи на 1,1 г., а брат му с месец по-късно, сега и с говора е една идея по-напред. А да, с говора сме малко назад в сравнение с таблиците по книгите, но не е драстично и се надявам да наваксаме. А като гледам колко не недоносени деца има около нас в същото положение гледам да не се притеснявам засега. 
  Все пак сигурно никога няма да разбера дали ако бяха родени  в 9 -ия месец щяха да се развиват по-добре и да имат по-високо IQ занапред, това е била тяхната и нашата съдба... Опитвам се да не изпитвам вина, макар че ако не бях послушала лекарите да спра единственото лекарство, което помагаше срещу контракциите и то само защото в момента болницата не разполагаше с него заради спрян внос, а аз се бях запасила предварително... Както и да е.
  А и още нещо, макар че двигателно и двамата в момента по много показатели превъзхождат връстниците си, имам предвид като сила, гъвковост и координираност на движенията в родения по-малък си остана едно извиване на врата силно назад в определени ситуации - когато е раздразнен, когато се глези или докато спи. Не мога да си обясня какво значи това 

Инче, мила, нищо не знам душо, аз, но знам достатъчно, че да ми е нещастно....много правилно се е изразила майката, но такава ни била съдбата. Истината е, че нашето чаве, винаги ще е най-хубавото от всички, па макар и раненичко.

miramar ,

Дъщеря ми се извиваше така назад , казаха , че е от хипертонуса .
След рехабилитацията изчезна .

 Ама разбира се, че сме ходили на рехабилитация близо година най-редовно, отделно аз му правех Войта по 3 пъти на ден вкъщи. Добре че човека е стоик и понасяше сравнително леко процедурите. Както и да е след като проходиха спряхме. Извиването обаче си остана в описаните случаи в никакъв случай не постоянно или неконтролируемо и не му пречи по никакъв начин. Питала съм невролог от друга клиника, не от тази на Чавдаров, където бяхме на рехабилитация и ни каза, че щом не е постоянно не е проблем. Така и не питах тези от клиниката обаче. Даже има един тест за контрол на главата - от легнало положение по гръб като хванеш детето за ръце трябва да се изправи като главата трябва да е водеща. Е той още не го прави спонтанно, главата му виси назад и ми се хили, трябва специално да му обърна внимание и да настоявам, за да го направи, както трябва. Брат му пък винаги го прави по учебник. Явно си имаме накакъв остатък от ЦКС-ето или пък човека просто си е такъв 
 На 2 г. и 3 м. сме вече.

При дъщеря ми не е имало такъв проблем .
Тя се извиваше назад , но цялата , не само вратлето , когато я държах на ръце .
След рехабилитацията престана да прави така .

А то беше доста преди да проходи , поне месец , два , дори повече .

 Ами аз всъщност го споменах, защото мине се не мине мъжът ми: "Ама защо прави така, дай да се консултираме с някого." И се почва вечният разговор дали ако не бяха недоносени ... и т.н. Оттам започва да наднича и чувството за вина и въпросите "дали? ако ..." Определено не бих тръгнала отново по лекари заради споменатия "проблем",  по скоро го написах, за да видя дали има и други като нас. Пак повтарям, че това извиване не му пречи по никакъв начин, даже двигателно е доста добре особено като гледам как много деца на нашата възраст още ходят като мечки,  а майките не са се закахърили ни най-малко.
 

Момичета, хайде споделете от опит има ли неща, които трябва да ни дадат сигнал, че нещата не вървят много на добре. До скоро мислех, че ако проходят - проблеми няма. Но както виждам отново съм се лъгала. Дано майчетата с по-големи деца се сетят за някой подробности, които са им казвани или са наблюдавали. На мен например от два дни ми прави впечатление, че малкия не си вдига крачетата достатъчно, когато сме на разходка и се чува суркането на маратонките. Дали е нещо като признак или е параноята ми.

KAPO ,

Най-вероятно няма проблем .
Аз също си бях въобразила , че Деси не си вдига дясното краче и като че ли го провлачва , но след като й се стабилизира походката и този момент премина .

Пък и да ти кажа , че различните хора ходят по различен начин .
Моя колежка има такава походка , че за нула време си изтрива подметките .
Как го прави и аз се чудя 

Добре, а тази хипер-активност, плачливост, агресивност, нервност - на недоносеността ли да я отдам, или просто си е до характер?

Има и доста деца, родени на термин, с хиперактивност. Сега чета една книжка за хиперактивните деца. Ако срещна някаква статистика там, ще пиша.

От един два месеца се опитвам да потискам притесненията си, но с всеки изминал ден става обратното. Попрочитам от тук от там някой неща, какво трябва да може едно дете между 18-24 месеца. Ами направо ми се иска да си заровя главата някъде. Сега не успявам да се справям, а какво остава да ги възпитавам след време. В голям застой сме с повечето умения. Най-много ме притеснява, че не могат да говорят. Имат много малък речник от думички, но повечето неразбираеми. От месеци повтарям поне "ало бабо" или "ало тате", поне такива две думички да свържат - никакъв резултат. Дори по една трудно ги повтарят. Една крачка напред нямаме в ползването на гърне и миенето на зъбки. В началото се радваха на четките с паста, но не ми позволиха да покажа ползването им по предназначение. Да не говорим, че когато купувах четките към тях имаше "чесалки" за зъбките, които много харесват. А защо така отхвърлят четките не мога да разбера. От месеци сме махнали количката за да се движат повече. А толкова са тромави и двамата. Вчера ми се доплака. Другите деца бягат, скачат, сами се качват в люлките, по пързалките,  а моите както си вървят и падат. Как да помогна на децата и на себе си? Недоносеното дете = нездраво дете ли е?

Ей това последното и на мен ми допадна най много - така е ние все ще се вглеждаме в децата си, и каквито и да са те са си най хубавите за нас!

За протокола ние сме родени в 38 г.с. което не е съвсем сигурно, щото мерките ни отговаряха на 33 - 34г. и дори така е записано в епикризата 34г.с. с тегло 1.800 кг. и 41 см.
Заз здравето незная какво да кажа в някои отношения може да се каже че сме здрави, но мв дурги НЕ, при нас проблемите са свързани със стомаха и белия дроб, но са уж напълно лечими и са свързани с израстването - като че ли има някаква логика в това, но дакота не минем седмата година нищо не мога да кажа. А относно това например известни заболявания и проблеми могат да изчезнат след седмата годинка или дори в пубертета, но после отново могат да се появат на един по късен етап, например около 25 - 35 години, често това се случва след прекарана например тежка болест и отново проблемите се задълбочават и стават хронични.
Така че Гаранция - Франция както се казва, важното е основно да вярваме в децата си и да бъдем по малко черногледи, да не се вглеждаме прекомерно в проблеми, но и да не ги игнорираме, да правим всичко по силите си за да помогнем на децата си във всяко отношение, сигурна съм че всяка една от нас която пише тук го прави .
Относно въпроса с преждевременното раждане скоро и  унас имаше един такъв нашумял факт, че и българските модели и фолкпевици процедират по същия начин - раждат преждевременно в седмия месец, даже имаше и цитирана клиника, така че този проблем и у нас го има. Пък и всички знаем нашите лекари какви са сребролюбци ....... така че аз пък невярвамда се откажат от предлаганите им облаги въпреки рисковете, нали си има документация която родилката подписва, така те си измиват ръцете .