Преди Великден или къде е Бог сега?

Не знам доколко по-вярващи са били хората в миналото и дали това по някакъв начин ги е направило по-добри или по-щастливи. Не вярвам. Със сигурност са били по-безпомощни и по-уязвими от природни бедствия, епидемии и войни. Не знам от къде идва идеятя, че Бог е бил по-близо до тях, но и така да е било, от това не им е станал по-лек животът, да не кажа, че е бил в пъти по-тежък.

Отговора е грешен.
Вярата води до морал по калъп на религията която се изповядва.
Ако не спазваш моралните и нравствени норми определени от канона на религията (каквато и да е тя) то ти не може да претендираш, че изповядваш съответната религия.

Посещавала си туристически обекти, няма как да знаеш, по колко и как се събират пари и къде отиват. Първият път, когато и аз посетих гръцката църква тук (единствената източно-православна, кочто знаех), в края на службата, пуснаха кошничките по редовете. Същото е. Да не говорим за гръцкия фест, който се организира в двора на църквата и го посещават десетки хиляди.
Повечето други църкви са на същия принцип.

Labrador, става дума за посещаването на църква и защо трябва да си вземат върба. Един вид - не сме вярващи, или не много, ама какво пък - ако не е от полза, няма и да навреди. Явно това е логиката.
Елора, силно вярващи хора са загивали с усмивка - това е тяхната сила. Другото е просто технически прогрес. Нали знаеш, че дори в Индия бедняците са по-щастливи от повечето българи?

Не трябва
Хората искат да си вемат, всеки със собствената си истина за това дейстиве.

болшинството вярват в това, че клонката ще ги дари със здраве отколкото че има бог ... но тъй като клонката се раздава в църквата се бутат там, ако ги пуснат в мола ще отидат там.

на крейзито подписа се връзва по темата

Търсиш логика там, където трябва да има вяра. Избери си едно от двете. Аз съм си избрала да вярвам в тургора на клетката, както пише в една любима книга.

Голяма каша са ти въпросите, не знам има ли смисъл да пиша защо Гергьовден се свързва с агнешкото, за върбовите клонки и т.н. Сигурна съм, че има достатъчно достъпни статии, които обясняват традициите. Но като цяло, колкото повече се знае, толкова по малко се вярва.

Това е вярното - вяра или логика, няма как и двете.
Получи много отговори, но явно чакаш друг.
А никой не може да ти каже къде ТИ да откриеш Бог.
Не мисля, че Бог ще ни оправи или че е отговорен за делата ни - всеки има свободна воля, ако реши да я използва, и всеки си отговаря за делата по един или друг начин

За протокола - не съм практикуваща християнка, не общувам с Него в църква, имам си други начини.

Аз не го търся и ми е добре. Свободна съм. Не ме измъчват въпроси, не се питам къде е. Не прехвърлям отговорността за правди и неправди на измислен образ.
Неприятни са ми църквите и някои техни служители. Неприятно ми е още, че се наливат огромни средства в тях.

Ще преразкажа един разказ за деца от български писател.

Няколко часа преди Великденската празнична служба, в църквата било чисто и подредено, свещеникът се разпоредил за всяка подробост и сега храмът, потънал в тишина и очакване, бил празен - не се разрешава на миряните да влизат преди започването на литургията.
Една стара просякиня, дрипава, мръсна и боса връхлетяла в храма и паднала пред олтара на колене. Тя силно притискала нещо до гърдите си - болното си и умиращо дете. Молила се плачейки, Бог да спаси едничкото и чедо. Ридаела и не мислела за правилата и обичаите.
Отецът се ядосал като видял калните стъпки от босите й крака по пода на храма. Хайде, казал й, излизай веднага от тук....Преди да стане на крака и да си тръгне, бедната жена извадила от парцалите си една мака топлийка със синьо топченце на края. Забола с трепереща ръка топлийката на олтарното чисто ново перденце и казала: Ето Богородичке, само това имам.....
Когато жената излязла от църквата, свещеникът ядосано извадил карфичката от перденцето и я захвърлил на пода.
Настъпил моментът да ударят камбаните, но от тях не се чул никакъв звук. Хората потръпнали от уплаха, а свещеникът не знаел какво да стори. Голям грях бил сторен и затова камбаните мълчали...Отецът влязъл в храма и започнал да се моли горещо, да му подскаже Бог каква е причината за това страшно явление. Докато нашепвал тихо словата на молитвата, погледът му попаднал на захвърлената на пода топлийка. Той скочил и я върнал на перденцето. Тогава камбаните зазвъняли сам-сами, без да ги докосва човешка ръка.

Няма много връзка с темата, но е невероятен разказ.

Щастлив е този, който е доволен от това, което има. А кой е доволен? Онзи, който не знае, че има по-добро, и поради това не страда от липсата му и от невъзможността да го постигне. Както и онзи, който се е извисил до там, че да цени духовното повече от материалното. С други думи - единици хора.

Парци,  Прекрасно е.

То да беше поне така, ама калъпа обикновено не е по религията в чистия и вид. Плюс това вярата в бог сама по себе си явно не е достатъчна за налагането на морала, та се налага да го има и страха от наказанието и силите които го налагат.
Обаче пък от друга страна греховете като се изповядват и се опрощават - nice!

Къде е Бог сега?
Грешка - за това не можеш да питаш други, отговаряш си сам, като не можеш да си отговориш сам, значи те чака дълъг път докато го откриеш.
        Не чакай отговор на този въпрос, от никой друг.
        Отговорът е в теб и в Бог, много просто...само не знам, защо хората го правим толкова сложен...

Винаги съм си мислела,че не ми трябва църква ,за да се помоля на Бог.Нали все пак Той е част от нас,Той е винаги около нас.
Както и не мисля ,че трябва да дам "лепта" в църквата,за да ме чуе Бог,все пак е църква ,а не финансова институция.Вярвам че има някаква божествена сила,но не е това в което се опитват да ме убедят поповете.Библията е една,но в различни варианти.
Това си е мое мнение и не съм го променяла до ден днешен,няма и да го променя.