Преди Великден или къде е Бог сега?

Нищо де, Бог обича и заблудените си овчички ...даже повече и от праведните /нищо, че се плюваме на Господ/.

Нали всички сме негови чеда.
Хубави празници! Кой каквото и да посреща, да ни е леко на душите!

Точно тъй, Божии чада. Навеждайте главите, търпете несправедливостите, примирявайте се с несгодите, а плеснат ли едната буза, обръщайте и другата. Па след туй приплачете пред църковните двери, че Господ наказвал най-строго най-любимите си отроци и Му поблагодарете за всяка изживяна болка и страдание, приближили ви до Него. И това ако не е ценна житейска философия, здраве му кажи.

 

crazy chick , моят Бог/вяра/ си е вмен, както и ти го каза по-горе, ако съм разбрала.
Всеки трябва да вярва в нещо, дори и то да не съществува и мисля, че всеки вярва.
Вярата е много голяма сила за всичко.
Скоро четох "Тайната". На първи поглед много големи фантасмагории.

Напротив Крейзи, Бог не иска да си обръщаш другата буза. Бог иска да бъдеш човек, а това не означава да тъпчеш на едно място и да си безгрешен. Затова се казва, че всеки носи Бога в душата и сърцето си, за да не бъде роб, за да бъде човек - с доброто и злото, с паденията и с победите си.
      Но, явно е трудно да разбереш, какво означава Бог.
    

Така е. Но по-добре да вярва в нещо, което същестува и още по-добре - да вярва в себе си. Защото всичко, което човек притежава на този свят, е себе си. Абсолютно нищо друго не му принадлежи. Най-сигурното средство да постигне живота, който иска, са собствените му ръце, крака, слово и ум. Никой и по никакъв начин, ако ще не Господ, ами десет Господа да е, не може да му даде благата, които ще осмислят пълноценно дните му - дните на всеки са уникални и неповторими, и тоз Бог бая зор ще види, дорде включи в списъка си трилиони житейски картини. Няма нужда от молебен, жертви, извисяване и прочее екстри; хората трябва само да отключат уменията си, да спрат да се страхуват и да изживеят дните си с кеф, търсейки знаците и отговорите единствено в душата си. Да се надяваш на помощ от фолклорно същество е като да вярваш в дядо Коледа до сетния си час. Яд ме e или даже по-скоро ми е жал да виждам здрави, прави люде, които не могат да съберат смелост да застанат начело на живота си, ами мрънкат, хленчат и се чудят на коя Съдба, Карма, Дева или Троица да прехвърлят отговорността си.

Вероятно всеки човек, който се замисля върху този въпрос "къде е Бог" вече е Божи човек. И ако продължи да мисли, може да успее и да го открие за себе си. Вероятно Бог е в душевното спокойствие - ако някой го е постигнал, значи носи Бог в себе си.
Аз такова нещо не съм постигнала. Успявам да открия Божието единствено понякога - в природата и в музиката. На останалите места виждам само човешкото. Разбирам хората, които имат нужда от ритуали, това е нещо дълбоко заложено, даже у животните, най-добре се вижда в чист вид при децата - в смисъл на някакъв алгоритъм, при който се знае, че след едно следва друго и дава един и същи резултат. Това носи спокойствие, помага да не губят "връзка с центъра". За мен вече е неприемливо, понеже съм обременена, замърсена с надстройки, с прекалено много информация, а и защото съм горделив човек. Не се чувствам добре на място, където жената е втора категория. Не ми харесват вярвания, които определят, че аз нямам достъп до "свещена" обител, защото съм мръсна. Не мисля, че нещо, което хиляди години е взело толкова жертви и е причинило толкова страдание, е нещо добро и "божествено". И което се е използвало така ефикасно за бетонирането на безброй несправедливости. Нямам вътрешна нужда да се приобщавам към цялата тази фиктивно човеколюбива менажерия.
Но традициите все пак е достойно да се уважават - те са нещо като невидима нишка с първия човек и дават илюзията, че всичко по тази верига ще продължи вечно, следователно няма как да не е божествено Няма да останем само с кокаколения Дядка и глазурените сърчица, я.
Обаче ако там не откриеш "своя личен Христос", пробвай с природата, пробвай с музиката или изобщо - с твоя лична религия. Слава Богу, за това вече не горят на клада.   

Здравейте! Отдаваме прекалено голямо значение на църквата,мисля.....какво е тя-сграда,в която са подредени икони и място за палене на свещи?И където "служат" професионално  т.нар."духовни лица"....Безкрайно съм се разочаровала от ходенето на църква,защото,като знам какви зли  и груби хора ходят там и палят свещи и се кръстят/като първи добродетелници/....показно.....и като излязат от църквата продължават по техния си начин! Вярно е ,че църквата е за всеки, но не приемам/за себе си/това да се прави, щото "днес е Х празник и се ходи на църква"- и айдееее-юруш на маслините.....не така- като имам нужда от отдушник или психическо облекчение/всеки си преценява-това е строго интимно/ предпочитам да се обърна към мойта си връзка с Космоса и на него си му изплаквам проблемите ,или молбата/там каквото е /,съпроводено с палене на свещ....знае ли някой от всички,които палят свещ -защо палят свещ,всъщност?- това е поредното доказателство,че нещата се правят насляпо, без да се влага духовност.....Не бива да се подиграваме с тези неща-като не виждаш смисъл,не ходи....И аз мисля,че прекалено се материализира съвременната църква
Много се радвам,че все пак разискваме такива проблеми ,още повече в тази седмица

по същество за това къде е Бог,все пак /нищо,че влизам 3ти път и пиша други неща/ -Бог е навсякъде около нас-той е Енергията на доброто,светлото ,той е в нас самите  и около нас,в  Природата,Космоса,планетите, всичко което съществува ,Бог е в него...Бог е спокойствието,хармонията,красивото.....Това съвсем не е някой дядо,седнал на пухкав облак горе в небето и наблюдава кой какво прави и като сгреши някой да го удря с пръчка през ръцете-нищо подобно

Включвам се в тази тема с един въпрос, който ми се върти от известно време из главата. Зададох го и в другата тема за празнуването. Възрастните хора казват: "Днес не се пере- голям празник е, грехота е, случва се нещо лошо".
 Та , не се перяло през страстната седмица и през великата седмица, освен в събота. Вие какво мислите за това и спазвате ли го? Аз лично не съм наясно с такива подробности и днес пуснах пералня. Пък и мисля си- това човек го е измислил, къде е кзано, къде е написано...
 И друго, защо наричат по ТВ тази седмица велика: днес- влики четвъртък. Велики не се ли наричат дните след Великден, а седмицата преди Великден- страстната- на страданията на Христос?

Едно време всички тези неща с пране, къщна работа, полска работа, пости и т.н. са имали и практическа страна. Днес живеем по съвсем различен начин, така че практическите ползи и съображения далеч не са същите.
Цъкай копчето на пералнята и хич да не ти е на оная работа 

та във тази връзка

Мотивация - Демотивация

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали. Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Силата на екипа

Намесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (съюзническа култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).

Да, но когато човек се почувства безпомощен му трябва "помощ".
Съвсем друго е "някой" да ти помогне. Хубаво е да вярваш, че някой бди над теб, дори и да си сам.
За мен такъв ден е 15 август Голяма Богородица. Малко преди този ден бях в голямо нещастие.

Седмицата след Великден се нарича Светла седмица, съотв. дните са светъл понеделник, светъл вторник и пр. Седмицата преди Великден се нарича Страстна - посветена на страстите, т. е. страданията Христови и дните в нея са "велики".
По въпроса за чистенето, миенето, прането, работата изобща - това са си чиста проба суеверия и нямат нищо общо с вярата. - За тези, които не могат да разграничат вяра от суеверие.

Някога, много одавна чух едно обяснение за тези неща от човек, който не е между живите.
Празниците или по-точно обичайте се правят така, че да улеснят хората.
Например, човек трябва и да почива, затова и не се работи на тези дни и трябва и да пости  -пречиства организма и не на последно- трябва да вярва, че ще му помогнат или "че така е писано", за да се запази.
Вярванията съществуват може би от когато човек е станал съзнателно същество, много преди Христа.
Примери много.
Не мисля, че без вярата човек би се съхранил и оцелял до сега.
За последното, не мога да ти отговоря. Не познавам добре религията.

Велики понеделник и Велики вторник са дните за голямото почистване, къпане, пране.
От баба ми съм чувала, че на Велика сряда жените не трябвало да вършат къщна работа (под пране имали предвид пране с бухалки на реката).
Строг пост и никаква работа на Разпети петък.