Частни детски градини София 3

Да се присъединя и аз към всеобщото възмущение!  Ако дете падне от прозореца, дали е злополука или все пак не са положени максимални усилия? Къде е границата изобщо.... 
Ако ми дадат някъде за подпис подобна декларация, директно ставам и си заминавам.

Доколкото си спомням ЧОУ "Иван Вазов" бяха в клас само по няколко дечица. Чувала съм за класове от по 4 души (но не ми е лична информацията, а препредадена). Аз съм ходила преди години там, за да гледам ДГ. Точно бяха отворили у-щето. Самата директорка щеше да има първокласничка и вероятно това й беше основен мотив. Учениците оттам даваха добри резултати по мат. съст. Но реално се брояха на пръсти. Така че хич не виждам как би съществувало реално действащо училище там.

А относно последния абзац - би било много наивно да разсъждават така. Всички ЧУ си имат разнообразни програми, но се съобразяват с изискванията на Министерството. Дори и институции като Американския колеж.

Образованието е процес с надграждане и не е хубаво да има скокове от една система в друга. Ще ви дам пример от своя опит с децата ми. Бях писала в блога ми, че малкият ми син беше приет във Френския лицей. Дадохме си обаче сметка, че ние на 3-годишна възраст трябва да изберем коя образователна система предпочитаме. Надделя българската образователна система. Преценихме, че ако на 6 години решим, че нещо не ни харесва във Фл и решим да го върнем в българската, много трудно ще се адаптира. А за по-големите класове е още по-сложно. Казвам за 6-годишна възраст, защото на толкова се кандидатства в у-щето на брат му, от което сме много дооволни. Всъщност и двете системи, и двете у-ща са хубави, само че са различни. И това, че щеше да знае френски, нямаше да му помогне на изпита за кандидатстване в българското у-ще. Изискват се друг тип знания, които се усвояват по програмите на МОН в бълг. детски градини.
Според мен, човек трябва да се ориентира отрано към определена образователна система и да не прави резки преминавания към друга. Не случайно съществуват и такива у-ща като ФЛ - дори семейството да се мести от държава в държава, детето си остава все в същата обр. система.

Иначе Монтесори обучението звучи много интересно.

Няма прозорец, от който може да се падне  Височината му е 20-30см.

Сега видях, че цитираното от Бояна е в раздел "Клауза за обезщетение".   
В случая се разбира, че с подписа си родителят декларира, че ще обезщети собствениците и персонала, ако нещо се случи с детето му, докато е оставено на техните грижи.   

Оляхте се със свободните съчинения 
Объркала си се малко, обаче. Това е клауза за задължително и насилствено записване на деца, за което родителите дължат глоба в размер на 10 месечни такси.

Обясни моля те че не разбирам, кога се смята че родителят е записал задължително и насилствено детето си в детска градина, не виждам кой друг може да ми запише децата в детска градина, пък чак и обезщетение или това е защото не я разбираме Монтесори педагогиката

Коментара ми се отнасяше до този цитат:
 Кое е вярното тълкуване, без свободни съчинения?


А този бисер не съм го видяла, мога само да кажа:  малииииии   

Примерно прозорец.
Децата са изобретателни.
Хайде "по-реален" пример - ако дете се пусне от въженцето, с което ходят до парка, изскочи на улицата и го бутне кола - злополука ли е или не са положени макс. усилия да стигне безопасно до целта? Или се приема, че по подразбиране се полагат макс. усилия и всички инциденти са нелепо стечение на обстоятелствата?
Всъщност - не ме интересува, за мен декларацията е пълна тъпотия.

Това с клаузата е безсмислено и няма как да важи. Разбира се, че носят отговорност, но са искали да се застраховат срещу граждански иск от страна на родителите за парично обезщетение при евентуална злополука. Държавата така или иначе си образува следствие при инцидент, което следствие именно решава случая да отиде или не на прокурор. Т.е. каквото и да напишат, според мен те си носят отговорността.

Отговарям ти с уговорката, че харесах и директорката и педагожката в контекста на конкретния случай с моето дете и това, което търся за него.
Не че е кой знае колко различно от всеки друг родител, но той все още не говори и сме малко по-чувствителни към евентуалните му бъдещи учители. След дълго притеснение и обикаляне по разни "специалисти" попаднахме най-накрая на добри професионалисти, които ни успокоиха и увериха, че единственото нужно и важно е да се работи активно с детето.

По отношение на моите разбирания, те са като на всеки родител, който иска най-доброто за детето си. Бих искала в детската градина на детето ми да подхождат с уважение към личността на детето, да има индивидуален подход според спецификата на всяко дете. Да го учат на правила без да му ги налагат авторитарно и без обяснения. Искам на мястото, където синът ми ще прекарва деня си да се чувства щастлив и обичан. Желая да развие потенциала си чрез приятни обучителни игри и занимания, нямам амбициите да чете и пише и да умножава дробни числа на ум на 4 год, ще ми се да има достатъчно време за свободни игри и да изживее безгрижието на детството с достатъчно време навън и сред природата.

В тази детска градина максимумът на деца в групата е 8 /поне така е обявено и така е подготвена базата, няма как да съм сигурна, че ще го спазят, но бях ясна, че за мен това е важно и бих им търсила сметка ако решат да го променят/. Основната причина да се откажем от държавната ДГ е многото деца в група и увереността ми, че и най-добрият педагог, изпълнен с ентусиазъм, не би могъл да обърне достатъчно внимание на всяко дете в група от 30.

В разговорите си с директорката досега останах с впечатлението, че тя споделя разбирането ми за възпитанието и обучението на децата. Харесах много от нещата, които сподели като свои разбирания и намерения за развитие на детската градина /Между другото тя е бивша директорка на държавна детска градина и на възраст и това ме изненада/. Разгледах, доколкото ми е възможно за краткото време на срещата проектът за детската градина, който са подали за лиценз и останах с впечатление, че е много грамотно и добре подготвен /самата аз се занимавам с проекти макар и в друга сфера и имам известни критерии/.

Не искам да звучи прекалено патетично и се опитвам да гледам обективно на нещата. Непрекъснато си задавам въпросът дали не подхождам със занижени очаквания след всички ужасии, които чух и видях в другите градини, които посетих. Но истината е, че почти няма нещо, което да не ми хареса, да е в минус за тази градина и да ме спре да пусна сина си там. Наясно съм, че това са само повърхностни първи впечатления и не изключвам вероятността да се окажат погрешни, но останахме и двамата с таткото с усещането, че това е градината, на която трябва да дадем шанс.

По отношение на педагожката останах очарована от адекватните й реакции на всичко, което й разказах за ходенето си по разни специалисти. Без да влизам в подробности, защото са прекалено лични и за конкретния ни случай, говорихме около час за детето /смяната й беше свършила и другата учителка беше поела, а тя остана за да говори с нас в градината/. Беше много приветлива, изключително позитивна, изтъкна ми нещата, които на нея са й направили хубаво впечатление у него за краткото време, подкрепи усилията ни и даде абсолютно ненатрапващо се някои идеи, попътни на нещата, върху които работим вкъщи. Подходи адски човешки, деликатно и интелигентно. Гледах я как реагира и работи с единственото детенце, което беше там днес. С две думи харесах я. А преди седмица не мислех, че ще мога да го кажа

Извинявам се за дългия пост и спирам, че мога да напиша роман за детските градини. Ако искаш още информация с удоволствие ще ти отговоря на лични за да не спамя темата.

Е, не е ли очевидно, то си пише. Родителят дължи обезщетение 

Шунка, нямам нищо против възмущенията Искам да го подчертая изрично.

Благодаря за подробния отговор 

За учебните програми мога да споделя следното (Danybon също го е споменала): преди доста години работех в Американския колеж и там покриваха до голяма степен американската образователна система (по техни учебници си учеха), но също така и българската. В резултат децата учеха по 8 часа на ден - от 8 сутрин до 3 следобед, с почивка за обяд, разбира се. Предполагам, че и за Монтесори ще е подобно положението, ако искат хем да удовлетворят изискванията на МОН, хем да си следват Монтесори педагогиката.

Ако правилно съм разбрала Наско Пирянков, по-скоро искат да направят авторска програма. Той ми го обясни по следния начин - изискванията на МОН са детето да научи еди какво си - те доказват, че с Монтесори това се постига по следния начин... и обясняват в детайли. Не знам дали това е авторска програма, но на мен на това ми заприлича, може и да бъркам.

Не виждам как ще стане. Всички ЧУ и тяхната организация БАЧУ се опитват от години да се преборят да се разреши официално на частните училища да си разработват програми. Не съм следила напоследък как е, но щом всички си спазват изискванията на МОН, значи няма промяна. Само се надгражда още над задължителното ниво.
Така че най-вероятно обмислят този вариант - МОН + някакви допълнителни занимания по Монтесори програмата, които вероятно ще са под формата на СИП-ове и ЗИП-ове. А все пак не трябва да има и претоварване на учениците.


Единствената по-странна програма, която съм виждала в последните години, която беше някакси с  одобрението на МОН, беше в 151-во у-ще в Овча купел. Но май отдавна не съществува. Спомням си, че имаха и интересни, и леко странни предмети. Вече съм забравила, но някакъв масаж ми се върти в главата. Макар че имаха и страхотни идеи и учениците им все бяха на челни места в състезанията. Но говоря за преди 10 години, не знам как е сега това у-ще.