желанието за признание

  • 11 324
  • 216
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 371
'татко, забелязваш ли колко често говориш за това, което според теб е лошо, и колко рядко за това, което е хубаво?'

това е цитат, но ме накара да се замисля доста. в рамките на една седмица се заслушвах внимателно в това, какво казва мъжът ми. 90% от времето той говореше за корекции и времето ни за общуване беше заето с това да обсъждаме понякога дори незначителни неща, но задължително негативни. положителна оценка получих само за едно телешко варено  Mr. Green
в рамките на тази седмица имах и конфликт с една приятелка, помоли ме да свърша нещо, а аз не го направих точно както трябва/за което се извиних поне 100 пъти и обясних, че разбирам неудовлетвореността и, но толкова са били възможностите ми към момента/.

дадох си сметка, че каквото и да правя, никога не чувам дори една добра дума и положителна оценка  Sad. но ако пази боже, направя грешка, моментално отгоре ми се изсипва водопад от негодувание, задължително придружени с ' ти не трябва...'.

та, темата ми беше за копнежът за признание и имате ли необходимост от такова? става дума за присъствието му в дома ви, манипулативното потупване по рамото в службата е извън това, което ме интересува.

да си поговорим за това  Simple Smile

# 1
  • Мнения: 4 111
Имам нужда. Забелязвала съм същото, с една много близка приятелка не се срещаме много време именно заради този негативизъм, натоварва. Добрата дума, едно мерси ми дават удовлетворение. Не искам велики благодарности и поклони, няма нужда. Разбирам те. Може би ти трябва да ги "заразиш" с твоя позитивизъм, за да получиш и насреща такъв.  Simple Smile Не винаги ще успяваш, не всички хора умеят да казват "мерси", за "благодаря" пък още по-малко, но тези подминавай с умивка.  Hug

# 2
  • Мнения: 289
палмира, аз чета между редовете следното: обикновено ти правиш нещата добре, и когато, пази Боже  Laughing се случи И ти да сбъркаш, или да не направиш нещо идеално - то тогава те критикуват сто пъти повече, отколкото критики би получил някой, който по принцип си замазва нещата колкото да каже, че ги е свършил. Има ли такъв момент  newsm78
Забелязала съм, че хората обичайно не възприемат добре тези, които се справят с живота си, които са силни, самостоятелни и т.н. Виж, ако тръгнеш с "колко съм смахната, ето, пак не се справих"... то тогава всички, които иначе биха те критикували, се втурват да те успокояват, че съвсем не е така.. но - едва след като са си отдъхнали, че видиш ли, ето, и ти грешиш, не си идеална и т.н.

# 3
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Аз не търпя критика! Ако на някои не му харесва това, което правя, да си го прави сам!
Също рядко критикувам!

# 4
  • Мнения: 3 371
е, чак винаги добре не бих казала, че се справям  newsm78. просто забелязвам, че около мен хората/наблягам на около мен и моите чувства и усещания/ предимно си служат с неодобрение и използват 'не трябва' и съответно 'трябва да...' относно мен. рядко, да не кажа почти никога не съм чула нещо положително за това, което съм свършила. не, че умирам за аплаузи постоянно, но някак щях да се почувствам малко по-добре.
принципно аз не съм негативен човек, но забелязвам как отношението на другите ме прави постоянно тъжна и неудовлетворена. така непрекъснато изпитвам чувство на притеснение, неудобство, самота, тъга, раздразнение и разочарование.

питах се как да стане така, че някак да 'науча' отсрещната страна на малко повече позитивизъм . не става дума да ми целува пръстите на краката от сутринта и да завършва вечер с върха на ушите, а просто избягване на паразитните за мен - ' ти не трябва да...', или ' ти трябва да...' правиш това така.

не знам дали ме разбираш  newsm78, може би не го казвам както трябва.

# 5
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Палмира, просто не позволяваш!

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Палмира, всеки жадува за признание. Нормално и човешко е Simple Smile Ако някой пропусне да ми благодари или да ми признае някаква заслуга, първия път ...кхм...позволявам подобно късопаметие. Ако проблемите с паметта се задълбочат  Mr. Green или направо се стигне до амнезия, идва ред на звяра в мен. Сама напомням, че съм направила това, това и онова, другото. И че държа да ми се зачете като заслуга. Понякога може с потупване по рамото, но амнезия се лекува само с нещо съществено  Mr. Green

# 7
  • Мнения: 1 807
За признанието у дома не чакам да го получа, а при необходимост директно си казвам, изтъквам, или направо натъртвам какво съм направила или правя Mr. Green

А колкото до паразитните, дразнещи реплики зная, че не мога да променя отсрещната страна, затова се научих да пропускам покрай ушите си:) Ако е нещо конкретно, което мога и има смисъл да променя, ок взимам си бележка, ако не, казвам, че няма да стане и толкова....

# 8
  • Мнения: X
Ами предполагам, че е напълно нормално да имаш такова желание. Понякога обаче колкото повече се опитваш да угодиш на хората, с толкова по-голямо неразбиране от тяхна страна се сблъскваш.
Лично за мен не е никакъв проблем да изразявам одобрението си, може би защото не се смятам за безгрешна.

# 9
  • Мнения: 289

не знам дали ме разбираш  newsm78, може би не го казвам както трябва.

Да, сега разбрах по-добре  Peace
Предположението ми не се оказа вярно, но, "стрелях на посоки", така да се каже  Wink защото не те познавам.  Wink Сега добих по-пълна представа /ако прочета повече твои публикации, ще стане още по-по-пълна/
Нещата опират до светоусещане. Естествено, всеки има нужда от разбиране, подкрепа, одобрение. Някои, които са по-чувствителни, или по-неуверени, или.. т.н., имат по-силна необходимост от одобрение. Други са по-уверени, и мнението - под формата на одобрение или не - на околните, не ги вълнува толкова силно. Не че им е съвсем безразлично, поне що се отнася до близкото обркъжение - но не би ги отклонило от целите, не би ги разстроило и т.н.
Вътрешният ни мир е в основата на всичко. Ако ти самия одобряваш това, което правиш, ако ти носи удовлетворение, тогава не си толкова зависим от това да получаваш одобрение за всяко действие.
Аз лично не смятам, че за всяко действие, услуга, жест, направен от мен, непременно трябва да чуя "благодаря", "чудесна си", "оценявам това, което направи". Не.. правя всичко на първо място защото АЗ самата искам да го направя, защото НА МЕН ми доси удовлетворение. А не за да ми бъде благодарен някой. И си спестявам доста негативни емоции по този начин  Peace Препоръчвам силно този начин на мислене Laughing

# 10
  • Мнения: 755
Миии зависи за кво признание... у дома, мерси и браво на теб/това прозвуча като на магаре, ама друго не ми хрумна/, ги чувам често , но не са ми достатъчни. Не ме поучават с паразитните реплики, защото такъв ми е характера , че по му е добре да не отваря дума. Twisted Evil Иначе съм мирен човек, но вечно търсещ, пък дори и признание. Peace

# 11
  • Мнения: 1 788
Независимо дали става дума за у дома или за отношенията с познати/колеги, според мен е въпрос на възпитание да знаеш кога да благодариш.
Не може някой да ми свърши някаква задача/работа и да не кажа поне: "Благодаря!", независимо дали резултатът ме удовлетворява или не. Т.е. мой проблем ще е, ако не ми харесва как е направено - да съм я свършила сама тогава работата...
Друг въпрос е, че ако е нормално за мен да кажа благодаря, то за други да е напълно излишно.
Научих се да не го очаквам винаги от всички хора, но продължавам да мисля, че е до възпитание.

# 12
  • Мнения: 289
Друг въпрос е, че ако е нормално за мен да кажа благодаря, то за други да е напълно излишно.
Научих се да не го очаквам винаги от всички хора, но продължавам да мисля, че е до възпитание.

 Peace Точно това мисля и аз.
Благодаря по няколко пъти дори за най-дребното нещо, което някой е направил за мен. Защото изобщо нямам нагласата, че целият свят ми е задължен. Има обаче и такива хора, които смятат, че всички са им длъжни. Когато срещнеш такъв човек на средна възраст - съпруг напр., или роднини, или колеги и т.н., аз не съм голям оптимист, че ще успееш да ги промениш. Както вероятно е в случая на авторката. И смятам, че колкото по-малко внимание се обръща на тази им "особеност", толкова по-голям шанс има човек да си запази нервите  Peace

# 13
  • Мнения: 3 371
аз не го очаквам от всички хора Rolling Eyes. имах предвид близкото ми обкръжение - майка ми, мъжът ми, най-близките ми приятели. проблемът ми е , че сякаш всички са 'оперирани' от това да ми кажат добра дума. може и друго да е - аз да не ги чувам правилно. т.е. някак те да го казват между корекциите, пък аз да го приемам за критика. научих се да мисля, че винаги съм в грешка и че непрекъснато трябва да се оправдавам. за мен е неприятно и тежко това.
аз винаги благодаря, дори ако някой ми обърне и минимално внимание. никога не се натрапвам и изпитвам почти ужас да не помислят, че съм нахална досадница.

# 14
  • Мнения: 1 174
Очаквам благодарност от човека, на когото съм свършила някаква работа или услуга.
Тук не става въпрос да очаквам благодарности от човек, който си е платил за да му свърша някаква работа. Ако си плаща, естествено ще има право на критика, а аз ще съм виновна ако не съм го направила както трябва и есетествено ще си оправя пропуските.
Говорим за свършване на някаква работа или услуга безвъзмездно, нали, на приятел или познат  ?
Както днес подадох една данъчна декларация в последния възможен срок на приятел, попълних му я, пратих му я по пощата и му платих данъка. Е, представям си да съм сметнала примерно данъка с 5лв. повече и той да ми се размрънка: "Ама ти как така си сгрешила, аз сега що да плащам с 5лв. повече, като то ти грешно си сметнала". Направо ще побеснея  #Cussing out
Ако не получа съответното подмазване, си вадя съответните изводи и после се оказвам много заета, за да свърша нещо.
Смятам, че е ДЛЪЖЕН човек да благодари за подобна услуга, и дори да има забележки, да си ги запази за себе си, а другия път да си свърши работата сам.

Общи условия

Активация на акаунт