О, Pasinet, това е ясно, лошото е, че човек трудно може да се прекрои напълно 
Labrador, особено ако я е сготвил мъж
Labrador, особено ако я е сготвил мъж
- Публикувана: 2 май 2011, 10:59 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 14:58 ч.
желанието за признание
и за загоряла манджа трябва похвала.
А по темата:
Аз малко се обърках.Да очакваш признание за нещо ,което си направил,е едно.
А да не позволяваш някой да те проектира по свой образ и идея е съвсем друго.
Предполагам,че никой няма да подскочи от радост след положено старание за нещо да чуе:
"Да,добре е ,но....."
В този смисъл отдавна съм се отказала да очаквам похвали ....Ако ги има ,добре,ако не, не ми липсват.
Аз малко се обърках.Да очакваш признание за нещо ,което си направил,е едно.
А да не позволяваш някой да те проектира по свой образ и идея е съвсем друго.
.и за загоряла манджа трябва похвала.
/какво е това ' в дзен' 
, питам, питам и никой не ми казва 
, пък непрекъснато го чета тук./отивам да вътря черпаците
Скоро бяхме говорили с майка ми на същата тема. Тя в прав текст като дърто патило ми заяви,че да не очаквам признание или поне "благодаря" от никой.Просто хората са станали такива неблагодарници,че изобщо изобщо няма смисъл да си блъскаш главата. Някой писа,че е донякъде е въпрос на възпитание и мисля,че е много прав.
Никога не ме хвалят. От дете. Свикнала съм, но въпреки това искам да съм значима и похвалена. Това е присъщо на човешкото същество. Обаче както има различни характери, така има и различни степени на преживяване на липсата на похвала и разпознаване.
Аз много критикувам, но и прекалено много хваля. Е, на мен ми се полагат явно повече упреци и негодувание......
Аз много критикувам, но и прекалено много хваля. Е, на мен ми се полагат явно повече упреци и негодувание......
А, моля ви се, майка ми ме посещава с цел да ми прочете списък със забележки.
И мъжът ми на свой ред има собствен списък, така, че аз съм свикнала.
И мъжът ми на свой ред има собствен списък, така, че аз съм свикнала.
и моята майка, и мъжът ми също така. ама аз не искам да свикна. обаче все още бунтът ми е един такъв, тих и кротък
. не знам като ми изкипи тенджерата/боже, побърках се с тия манджи, заразих се с кухня / какво ще стане. 
Палмира аз оставам с впечатлението, че всъщност ти водиш един самотен семеен живот..надявам се да не съм права..но си те представям, колко енергичен и усмихнат човек си и как всичко това потъва все по дълбоко поради неразбиране и липса на взаимност от най/близките ти..дано все пак не съм права..
Аз постоянно получавам похвали и благодарности като започнеш от малки неща и приключиш с големи..но тук е и въпрос на традиции и възпитание хората си благодарят за всичко и постоянно особено важно е да се благодари за храната на този който се постарал да я сготви..на мен проблема ми е самокритичността...на теория всичко ми е ясно, но на практика се вкарвам в такива собствени филми, че и аз не знам..да ме пита човек защо..
Според мен няма как да променим възрастни хора с изградени характери..дори децата е трудно да бъдат променени и моделирани по наш модел и желание ..
Но както беше написано по горе устоявай себе си и се уважавай!
Аз постоянно получавам похвали и благодарности като започнеш от малки неща и приключиш с големи..но тук е и въпрос на традиции и възпитание хората си благодарят за всичко и постоянно особено важно е да се благодари за храната на този който се постарал да я сготви..на мен проблема ми е самокритичността...на теория всичко ми е ясно, но на практика се вкарвам в такива собствени филми, че и аз не знам..да ме пита човек защо..
Според мен няма как да променим възрастни хора с изградени характери..дори децата е трудно да бъдат променени и моделирани по наш модел и желание ..
Но както беше написано по горе устоявай себе си и се уважавай!
Не настоявам да получавам похвали, но се радвам, когато ги получа. Най-често на работа ги получавам и у дома. И аз много благодаря, за всичко. Смятам, че хората обичат да го чуват и ще се разбирам с тях по-добре, ако подхождам с добро.
И аз като Палмира изпитвам ужас да не преча, да не досаждам. Така съм възпитавана и смятам, че е много грешно. Много ми пречи. Старая се да се превъзпитам. Казвам си, че ако досаждам, ще ми кажат и аз ще се извиня. Старая се да изисквам това, което ми се полага. Иначе си все прецакан, ако ще и да не си пречил.
И аз като Палмира изпитвам ужас да не преча, да не досаждам. Така съм възпитавана и смятам, че е много грешно. Много ми пречи. Старая се да се превъзпитам. Казвам си, че ако досаждам, ще ми кажат и аз ще се извиня. Старая се да изисквам това, което ми се полага. Иначе си все прецакан, ако ще и да не си пречил.
всъщност, донякъде си права. наистина е самотен, но не поради неразбиране точно, а поради различно разбиране за семейния живот и очакванията. аз бих искала да ме дундуркат и занимават, а мъжът ми казва - ти сама трябва да си намериш занимания и сама да се забавляваш. а на мен ми е безкрайно скучно и се чудя как да му направя четвъртит живота . в отговор на моите напъни да го докарам до криза, той започва да ме 'рамкира' в стройни граници и вкарва неговите правила в играта 'брак'. аз пък аз искам просто да ме обича, ама ей така, по човешки, а не да се досещам и гадая. да ме грабне от вратата, да ме завърти, да ме изненада. да ме гали по главичката и да казва колко съм прекрасна, да ме целува, да ми подарява саксии, дори ще се прежаля и за някой малък динозавър за попълване на колекцията животни у дома. ей такива прости неща. ама сигурно не са никак прости , щом 11 години дълбаем в този коловоз.
добре де, оплаках се , сигурно не съм усвоила урока 'бъди си самодостатъчен, хапи си устните и си стои сам в ъгъла'.
сигурно и аз като azzy трябва да свикна
това е много , много вярно и много жалко. понякога дори се разтрепервам , ако трябва да помоля някой за нещо, дали няма да съм досадна и да си помисли, аман от тая 
. наистина- все си прецакан.
. в отговор на моите напъни да го докарам до криза, той започва да ме 'рамкира' в стройни граници и вкарва неговите правила в играта 'брак'. аз пък аз искам просто да ме обича, ама ей така, по човешки, а не да се досещам и гадая. да ме грабне от вратата, да ме завърти, да ме изненада. да ме гали по главичката и да казва колко съм прекрасна, да ме целува, да ми подарява саксии, дори ще се прежаля и за някой малък динозавър за попълване на колекцията животни у дома. ей такива прости неща. ама сигурно не са никак прости , щом 11 години дълбаем в този коловоз. добре де, оплаках се , сигурно не съм усвоила урока 'бъди си самодостатъчен, хапи си устните и си стои сам в ъгъла'.
сигурно и аз като azzy трябва да свикна
...
.... изпитвам ужас да не преча, да не досаждам. Така съм възпитавана и смятам, че е много грешно. Много ми пречи. Старая се да се превъзпитам. Казвам си, че ако досаждам, ще ми кажат и аз ще се извиня. Старая се да изисквам това, което ми се полага. Иначе си все прецакан, ако ще и да не си пречил.
.... изпитвам ужас да не преча, да не досаждам. Така съм възпитавана и смятам, че е много грешно. Много ми пречи. Старая се да се превъзпитам. Казвам си, че ако досаждам, ще ми кажат и аз ще се извиня. Старая се да изисквам това, което ми се полага. Иначе си все прецакан, ако ще и да не си пречил.
. наистина- все си прецакан.Както днес подадох една данъчна декларация в последния възможен срок на приятел, попълних му я, пратих му я по пощата и му платих данъка. Е, представям си да съм сметнала примерно данъка с 5лв. повече и той да ми се размрънка: "Ама ти как така си сгрешила, аз сега що да плащам с 5лв. повече, като то ти грешно си сметнала". Направо ще побеснея 
Ако не получа съответното подмазване, си вадя съответните изводи и после се оказвам много заета, за да свърша нещо.
Смятам, че е ДЛЪЖЕН човек да благодари за подобна услуга, и дори да има забележки, да си ги запази за себе си, а другия път да си свърши работата сам.
Ако не получа съответното подмазване, си вадя съответните изводи и после се оказвам много заета, за да свърша нещо.
Смятам, че е ДЛЪЖЕН човек да благодари за подобна услуга, и дори да има забележки, да си ги запази за себе си, а другия път да си свърши работата сам.
Роси, глобата за неподадена декларация е 500 лв, а за грешно подадена - 1000
Това в цифри, за да подкрепя тезата си, че нещата или се правят, или не. Аз не приемам за услуга това някой да претупа нещата, колкото да ги отчете за свършени.. Така де, по-добре да кажеш НЕ, отколкото да си оставиш ръцете. Оставало пък и благодарност да очакваш.
Роси, не си пасвате като темперамент като че ли. Опитвала ли си да кажеш в прав текст какво ти е приятно, какво очакваш?