Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 23 264
  • 366
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 228
И аз, въпреки че моето бебче е по-малко, виждам, че има случаи, в които бебето "има нужда" да поплаче, за да изпусне напрежението. Както казва Алексче и аз го гушкам и той си поплаква.
Някъде бях чела, май в книгата на Сиърс, че има такива случаи и всичко, което трябва да направи родителят е да е близо до детето си и то да усеща, че не е само и има подкрепа в този момент.

# 301
  • Berlin
  • Мнения: 12 920
Едно е да си поплаче, както вчера ми се случи и се гушкахме цял следобед на площадката. Друго е да реве от инат, щото иска чужда играчка.

# 302
  • Мнения: X
То не реве от инат, а се ядосва, защото не получава играчката (за която няма представа, че е чужда и т.н.) Simple Smile - и не разбира защо не я получава.

# 303
  • Мнения: 26
Алексче ,много разумно звучи това,което си написала!
Сигурно просто ми липсва достатъчно търпение,понеже вместо 10-15 минутно крещене и катерене по мен,ритане и блъскане предпочитам по-лесния за мен вариант
Следващия път ще пробвам по другия начин!

# 304
  • Berlin
  • Мнения: 12 920
Така е, не разбира защо му я взимат, обаче при нас това се случва вече много често (забелязвам, че има тенденция - 2-3 годишните деца, че и по-големи масово не споделят играчки) и той се чувства много ограбен и аз така покрай него. И вече като видя нещо, което ще му представлява интерес, директно се изнасяме по-далеч.

# 305
  • Мнения: X
Точно сякаш по темата вчера ми попадна тази статия - http://www.positive-parents.org/2012/07/get-in-corner-granny.html - авторката описва какво би се случило, ако се държим с възрастните, които ни ядосват, както се държим обикновено с децата. Особено този абзац: "Глупаво е да сравняваме децата и възрастните. Още по-глупавото е, че нашите очаквания са дори ПО-ВИСОКИ спрямо малките. Онези, чийто преден лоб все още не е напълно развит. Онези, които все още не владеят емоциите си и не умеят да контролират импулсите си".

abs, разбира се, че ако детенцето всеки път се разстройва много и е трудно да бъде успокоено, е по-добре изначално да се избягват такива ситуации, поне докато не порасне достатъчно, че да може да реагира и по друг начин.

# 306
  • Пловдив
  • Мнения: 1 151
Здравейте, практикувам с второто си дете ПР. Наскоро го разбрах, но го правя от момента, в който се е родил. Имам един въпрос към вас. Как се отрази на вашите деца тръгването на ясла. След 2 месеца това предстои при нас и съм много притеснена. Връзката ни е изключително силна.
При големия нямахме никакви проблеми и свикна от раз, но него съм го отглеждала по коренно противоположен начин. 

# 307
  • София
  • Мнения: 418
Здравейте, практикувам с второто си дете ПР. Наскоро го разбрах, но го правя от момента, в който се е родил. Имам един въпрос към вас. Как се отрази на вашите деца тръгването на ясла. След 2 месеца това предстои при нас и съм много притеснена. Връзката ни е изключително силна.
При големия нямахме никакви проблеми и свикна от раз, но него съм го отглеждала по коренно противоположен начин. 

Не мога да те посъветвам от опит, понеже детето ми е още малко. Мен също ме плаши яслата и по-скоро практиката за привикване на децата там а именно с рев докато свикнат (не допускат родителите да остават с детето докато свикне). Възнамерявам, обаче да избегнем това като не давам детето си на ясла а в родителски кооператив.

# 308
  • Мнения: 127
10 съвета за спокойно родителство:
http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/peaceful-parenting/

# 309
  • Мнения: 141
Здравейте,момичета,мами : )

Често чета темата,за първи път ще пиша.
По въпроса с лапането на фасове,камъни и т.н. гадости-той разбра,че не трябва и заради това го прави нарочно.Поглежда ме,лапа и бяга.По едно време с тих тон го научих като му кажа да ги плюе в ръката ми,но това вече не върви.Сега тактиката е да отидем заедно до коша за боклук и да хвърли сам,след което казвам възторжено браво.Ако все пак и това не стане,просто бъркам в устата,той съответно започва да реве много и го гушкам,докато му мине или се разсея.Лошото е,че като се повтори десетина пъти един след друг,се изнервям наистина.Успявам да го скрия от него и или си тръгваме,или сменям мястото.
За чужда играчка или ако има борба с други деца за нещо,гледам да го разсея,както всички,досега не е имало сериозни истерии,все още ми се връзва.

С няколко думи-от опит с моя син,подкрепям това,че може да се наплаче от време на време.През това време аз съм спокойна,говоря му нещо тихо и го гушкам,така не се  е драл особено много или продължително.

# 310
  • Мнения: 676
Наистина ли допускаш десетина пъти да се стигне до там да лапа фасове, камъни и пр. боклуци?
Никакъв тих тон не ползвам, никакъв достъп до ръцете, а още по-малко до устата на малко дете не трябва да имат тези боклуци.... Детето трябва категорично да разбере, че точно това, което прави е недопустимо.

Казвам не с достатъчно силен и категоричен тон, като в същия момент веднага махам въпросното нещо от ръцете, след което вече обяснявам колко е мръсно въпросното нещо и как не се пипа. В началото имаше драми, че и рев, след това разбра, че тези неща наистина не се пипат и сега е достатъчно просто да използвам една определена интонация, която не търпи възражение, за да разбере, че даденото нещо е абсолютно забранено да се пипа. Дори нещо повече - вече сама си изтупва ръцете ако се почувства много мръсна или идва да ги избършем.

# 311
  • Мнения: 141
При него повишения тон и Не-то са много привлекателни.Прави го нарочно само като разбере,че не искам да го прави.И да-стига се до 10тина пъти не защото е пред мен и лапа естествено,а когато е на повече от няколко крачки,докато го стигна и е в устата.Като е пред мен,махам от ръцете подавайки друго,разсейвам.
Обяснявам нон стоп!!!
На една година се съмнявам,че  разбира какво значи мръсно и че е основателна причина,но въпреки това говоря постоянно!
На колко е дъщеря ти?
И да-не трябва да имат достъп,но са навсякъде,той иска самостоятелност като сме навън,обикаля и пипа всичко,вървя след него,а той направо си бяга от мен,за него това е игра,кое толкова те възмути не разбрах?!Съвсем ясно се изказах смятам-прави го нарочно и забележка с тон е предпоставка да ми прави напук.

# 312
  • Мнения: X
Намери начин да убедиш детето,че не трябва да ги пипа,на 1 година това е напълно възможно.
Когато сина ми искаше да пипа запалки и кибрити,му демонстрирах как огъня гори и може да го опари.Доближих запалката до пръста му,той усети парещия пламък,изпита дискомфорт, убеди се,че това може да е опасно и болезнено и край,повече не пипна запалка.
На някой може и да му се струва крайно и неуместно,но за мен най-добрия начин да убедиш детето си в нещо е като го накараш самО да изпита и усети това,за което говориш.
Разбира се ,става думи за сравнително безопасни ситуациии.
Може ,например,да го излъжеш и да бутнеш нещо парливо или горчиво/нарязана парлива чушка,чесън../ между нещата,които лапа.Ако започне да свързва действието "лапане на боклуци" с чувството "ужасно парливо или горчиво" може и да се откаже доброволно.

# 313
  • Мнения: 676
Не съм се възмутила и не те обвинявам, но не разбирам как изобщо се налага да се вадят от устата на детето боклуци от земята като фасове, камъни и пр. Дъщеря ми е на 2 години и на възрастта на твоето дете също обожаваше да прави демонстративно и нарочно това, което знае, че ме дразни или не трябва. Бях се превърнала във ваденка до нея, за да дебна какво пипа и да го махам. С постоянство и твърдост й стана ясно, че като кажа не, значи не и толкова и то доста преди да стане на 2. За тези неща съм безкомпромисна. След като едно познато детенце на годинка беше една седмица в болница с 40 градуса температура от набързо изядено кучешко аки ... Друго пък е вече с трета операция от кучешка тения.

Привързаното родителство е едно, спокойното възпитание също..., но има неща, които просто са недопустими и детето трябва да разбере, че родителят проявява твърдост и не търпи възражение по тези въпроси. Това са например пипането и лапането на боклуци, пипането на горещо, качването на прозорец, бъркането в контакта и пр. и пр. Просто от твоето обяснение как реагираш в тези ситуации не останах с впечатление да реагираш достатъчно твърдо, че да му стане ясно на детето, че по тези въпроси компромиси няма. Това е. Не те обвинявам, не го приемай така. Понякога се налага да се използват и методи подобни на тези, които е писала Елена Ди, ако по друг начин не става. Разбира се не всяко нещо работи при всяко дете. Но децата се чувстват по спокойни и уверени, когато има ясни и твърди правила и те се спазват безкомпромисно. Понякога се е случвало като беше малка да не ме отразява и да продължава да се опитва да докопа боклуците. Тогава просто казвах - край с това, боклуците не се пипат и след като не ме чуваш се прибираме.
Сега имам една много твърда и не търпяща възражение интонация, с която забранявам точно определени опасни неща (не става дума за всяко нещо да се казва не, а само за тези, които са наистина опасни и вредни). Викането, крясъците и истериите не работят при децата, както и тонът тип - ама моля те майче не прави така. Не знам как да го обясня.... бях чела някъде една много хубава статия по въпроса, но не успявам да я намеря.

# 314
  • Berlin
  • Мнения: 12 920
И ние минахме през периода на лапане на разни неща от земята. Аз, в началото не знаех, че така става Simple Smile и много се изненадвах как налита на фасове, малки камъчета, боклучета. ooooh! Казвам Не, мръсно е и му го махам от ръката. Обикновено му давам да държи малко камъче и го следя да не го бутне в устата, защото и това се случваше - май искаше просто да върти нещо из устата. Вече не ги слага в устата, а и понеже скоро проходи, сега иска просто да държи нещо в ръчичка. Което пък е неприятно, защото като падне и пада на юмруче и си драска пръстчетата. Обаче да, постоянство му е майката. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт