Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 23 254
  • 366
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 72
За съжаление не. Книгите му не съм ги виждала тук, пък и филмът не е излизал, за да му се направят субтитри. Въпреки това препоръчвам - дори и само с гледане, ще се схване идеята, както и ще се види нагледно как реагират децата на методите на педиатъра Simple Smile. Другото е, че има няколко прости правила, които излизат написани на екрана, докато ги показват - буквално няколко изречения - винаги могат да бъдат преведени в гугъл, например.

# 331
  • Мнения: 2 096
Сега виждам темата и с радост установявам че неволно следвам метода. Ще прочета по подробно. Мерси!

# 332
  • Мнения: 13
Сега виждам темата и с радост установявам че неволно следвам метода. Ще прочета по подробно. Мерси!
и аз това щях да напиша  Hug

# 333
  • Мнения: 438
По повод пипането и лапането на мръстоии от земята, както и ровенето на пръст в саксии, при нас действат две неща. С много силен категоричен тон казвам "Не", ама силно, той чак подскача като му извикам. Този тон си го пазя само за такива специални случаи Mr. Green. Стряска се и дори ме поглежда, аха да накриви долната устна за рев, но в повечето случаи се отказва. Не практикувам отвличане на вниманието, защото четох някъде, че не е правилно. Другият момент е просто вдигам го от мястото, което е опасно и го махам.
Само да кажа, че по принцип избягвам да му забранявам да пипа, рови, вдига и хвърля. Вкъщи му позволявам почти всичко, което не е опасно. Затова и като кресна не, в повечето случаи слуша.

# 334
  • София
  • Мнения: 418
Трябва да видите в списание жената днес какви статии има за привързаното родителство... общо 4-5 статии са.. като от тях само една е ОК според мен.. според другите "привързаните" майки са секта ... самоизмъчващи се да спазват безумни правила (според едната) или крайно мързеливи и неправещи нищо за да им е по-лесно (според другата)... и тн. и тн... забавно е ... Връчи ми го майка ми списанието да прочета колко е лошо и да бягам далече Simple Smile

П.С. сега гледам, че списанието е от юли/август.. може да го знаете...

Последна редакция: пт, 19 окт 2012, 23:13 от pow

# 335
  • Мнения: 831
Хм  newsm78 не го знам, но всяка крайност си е опасна, т.е. вид секта. Харесват ми привързаното родителство, но до един момент. После трябва детето да се "отвърже" и да заживее самостоятелно.

# 336
  • София
  • Мнения: 418
Ами според мен много хора приемат погрешно привързаното родителство като прекалено завързване с детето.. според мен идеята е най-вече да откликваш на нуждите на детето, било то за гушкане, близост, хранене или каквото там има нужда, вместо да му налагаш ... примерно режим на ядене и спане под час и негушкане за да не се разглези.... Разбира се, че колкото повече расте едно дете толкова по самостоятено и независимо ще става.. няма да го нося е слинг до първи клас както и да го кърмя и да спим в едно легло до сватбата... но и тогава ще се опитвам да откликвам на нуждата му от близост (кото ще се изявява различно от тази на бебе предполагам).

# 337
  • Мнения: 831
 Peace Съгласна съм.
Откликвам на нуждите, но не търпя и не толерирам капризи и налагане на воля с писъци и тръшкане. Вече не го кърмя и въпреки, че не яде във фиксиран час има определен брой хранения - закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, като не може да закуси в 11 или да обядва в 16.  т.е. има режим. Не приемам да се похапва нещо постоянно. Спи отделно. Все пак вече е на 2 год.  Sunglasses Като бебе беше по-различно, но пак не съм му била роб .
Притеснява ме по-скоро желанието на всяка цена да сме освободени от норми и правила. Самото дете се чувства по-добре като знае кое след кое следва.  В тоя смисъл съм ЗА режим. Въпросът не е дали яде и спи под час, а кой и как е изградил режима. Дали самото дете или родителя се опитва да го наложи,  защото така е казал педиатъра или го пише в книгата на Х.  За гушкането и близостта нямам против. Hug

# 338
  • Мнения: X
Притеснява ме по-скоро желанието на всяка цена да сме освободени от норми и правила.

Кой е споменавал, че има такова желание?  Че и на всяка цена?  newsm78

# 339
  • Русе
  • Мнения: 276
Здравейте отново и от мен!  Crazy

Хели, добре дошла в темата, както и на останалите, които не съм могла да поздравя.  Wink

Цитат
Хм   не го знам, но всяка крайност си е опасна, т.е. вид секта. Харесват ми привързаното родителство, но до един момент. После трябва детето да се "отвърже" и да заживее самостоятелно.

По повод този цитат ми се иска да споделя моето разбиране за това, което Сиърс определят като привързано родителство (забележете, че терминът не е "завързано" Simple Smile ).
Да го практикуваш, означава да проявяваш разбиране и отзивчивост към нуждите на детето, не към исканията му.

На много места може да се срещне чудесна информация по въпроса. Обикновено се смята, че до около годинката - т.е. бебешката възраст нуждите и исканията на детето са едно и също и психологията на поведението му представлява помощ и за биологичното му оцеляване. По въпроса може да се разсъждава много.. Лично аз смятам, че природата е оборудвала бебета и родителите с отлични пособия да общуват и не случайно, например, на майката ѝ става изключително некомфортно, когато бебето се разплаче. Тя инстинктивно усеща, че то ѝ има истинска нужда от нея.
Да се угажда за всяка прищявка на детето е безумно, още повече, че това докарва на много родители истински прекрасен burnout синдром, който не е полезен за никого.

Идеята, която всъщност Сиърсови развиват в книгите си, е, че ако на детето бива давана любов и привързаност, когато са му необходими, не ако му се угажда на всеки писък, то ще се "отвърже" спонтанно от тях в момента, когато е готово. Здравословната доза любов би създала един привързан, не завързан към родителите си индивид.  Peace

# 340
  • Бургас
  • Мнения: 5 797
И аз съм в отбора на привързано-"завързаните" родители, но досега само ви следях от време на време. Иска ми се, обаче, да се допитам по 2 въпроса т.е. мнение някакво да дадете. Детето ми напоследък изразява радост, въодушевление, раздразнение все по един и същ начин - удряйки. Това става само когато е гушнат и пердаши доста здраво. Не го прави с цел да ни заболи, нито да чака някакъв цирк, защото реакциите ни са общо взето различни, просто вдига ръце и ги стоварва отгоре ни. Дали заради пляскането или заради нещо друго, но го прави почти постоянно. Опитвах да кажа спокойно "Не! Боли ме!" и да го пусна - или се хили като зелка и се примъква пак да го гуша или забива да си играе с нещо друго и изобщо не му пука, че съм го пуснала от прегръдките си. Опитвах с по-висок тон, с охкане, хващах му ръцете, показвах му как да гали вместо да удря, плясках го и него, за да види, че боли и не е приятно (последното, когато съвсем съм вече на ръба на силите и нервите си Embarassed ) - не и не Tired Като го взема и като вземе да вдига ръце, вече инстинктивно почнах да затварям очи и да се стягам в очакване ooooh!
Другият му гаден навик е да крещи/пищи колкото има сила (а има доста да ви кажа) - ей така, от кеф, възбуда, въодушевление най-често, но пищи здравата и ако е в мен направо ми заглъхват ушите - такива децибели достига. Не знам как да се преборя с тези два проблема и приемам мнения и съвети - вие имали ли сте подобно държане? И без значение дали отговорът ви е да или не - как бихте постъпили?

# 341
  • California
  • Мнения: 264
bradata, според мен е фаза и ще премине. Просто бъдете твърди и последователни - реагирайте по един и същи начин всеки път - с НЕ, с хващане на ръцете, или с отвличане на вниманието. Ако реагирате различно, детето се обърква и не разбира дали поведението му е приемливо или не.
А целта му е само една - да привлече внимание и да подбуди реакция. Изобщо не цели да ви нарани или нещо такова!
Синът ми се опитва да ги прави тия неща от време на време, но с гореописаните подходи действа  Peace
За крещенето не знам какво да те посъветвам - децата са си доста шумни по принцип Simple Smile

# 342
  • Мнения: 438
bradata все едно че описваш моят син. Той е почти на годинка и също така изразява радостта си с удряне по нас, за щастие не удря много силно и за сега не ни пречи много, но напоследък и аз започнах да му хващам ръката и с твърд тон да казвам "не". И то най-вече защото наблюдавам, че посяга на други деца на площадката (от радост, ама все пак посяга) Иначе и при нас има писъци от радост, но те са по-скоро редки, така че с тях нямам проблем. Оставям го да си вика.

# 343
  • Berlin
  • Мнения: 12 919
И ние имахме такъв период. Период, защото премина. Мен ме удряше, ако е бил ядосан и е бил в мен, предполагам от яд. Когато започна да удря децата по главите навън, се попритесних. Навън го правеше по-скоро, защото искаше да изрази някаква положтелна емоция, да пипне детенцето, за поздрав. Започнах да му хващам ръката и да му показвам как да гали и постепенно започна да им гали главичките на дечицата. Simple Smile
Тук в сайта имаше една статия точно по този въпрос...

# 344
  • Бургас
  • Мнения: 5 797
Абс, стои ми отворена статията в браузъра, ама като ме цапардоса за амнайсти път и всичко ми изфирясва от главата Laughing
Надявам се наистина да е период и да отмине, защото е много неприятно и навън би ме притеснило ако пердаши други дечица (че и здрава ръка има мискинчето hahaha)
Ще продължавам значи с хващането на ръцете и показването на галене (дано успея да си закаля нервите, защото след 20 удара  вече хич не ми е до благо държание Confused ) вместо шамари, пък дано оцелеем до отшумяването (дай Боже да е период и при нас, наистина). Ако не... ще си купя каска Twisted Evil И тапи за уши Whistling

Общи условия

Активация на акаунт