Публикувана: 2 май 2011, 23:10 ч.
Последно мнение: 18 март 2013, 23:21 ч.

Привързаното родителство (Attachment Parenting)

23 250
366
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е привързано родителство?
Какви са компонентите на привързаното родителство и какво представлява като подход?
Какво представлява привързаността от раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е привързано родителство?
  
  Привързаното родителство е стил на грижа за бебето, който насърчава най-доброто от бебето и родителите. Това е специална връзка между родител и дете, която води до хармония и чувство на завършеност при майката, когато е с бебето си, и непълнота, ако са разделени. Привързанотo родителство не е нов подход; представлява връщане към интуитивни грижи, които родителите са предоставяли на своите деца в продължение на векове. Този балансиран подход към посрещането на нуждите на детето чрез насърчаване на внимание и отстъпчивост води до по-здравословно емоционално и физическо развитие. Привързанотo родителство включва отглеждане на детето с любов, уважение и разбиране, като се обръща внимание на неговите нужди и се поддържа баланс между привързаност и разглезване.
- Какви са компонентите на привързаното родителство и какво представлява като подход?
  
  Привързаното родителство е подход за взаимодействие с бебето, който помага на родителите и бебето да намерят начин да си паснат. Това води до по-лесно общуване между родители и деца, като подпомага развитието на доверие и разбирането на бебешките сигнали. Компонентите на привързаното родителство включват установяване на връзка от раждането, кърмене, носене на бебето, съвместно спане с бебето, признаване на важността на бебешкия плач, избягване на съвети за ранно обучение и поддържане на баланс в родителството.
- Какво представлява привързаността от раждането?
  
  Привързаността от раждането е начинът, по който бебето и родителите започват взаимоотношенията си, което помага за развитието на ранното привързване. Това се осъществява чрез силно привързване след раждането, което позволява на естествено биологичното поведение на бебето и интуитивните, биологични, грижовни качества на майката да се срещнат.
- Какво представлява кърменето в контекста на привързаното родителство?
- Какво е носенето на бебето и какви са неговите предимства?

# 45 16 май 2011, 15:03 ч.

Мнения: 3 092

Когато четох последната преведена статия ( благодаря на Marrah bouquet

) в Хейдън припознавах държанието на моята дъщеря ...гърда ,гушкане ,носене , рев ...така до безкрай ..
Сина ми е сякаш по-малко изискващ...

# 46 16 май 2011, 15:08 ч.

София
Мнения: 2 565

Какво става с тези деца, когато са във външна среда и околните не са склонни да изпълняват изискванията им -детска градина, училище, колеж?

# 47 16 май 2011, 15:15 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Да се включа и аз тук, за мен темата е много полезна, някои неща съм чела из различни места, други сега виждам, та ще следя.
За отглеждането на бебето си разчитам на инстинктите и интуицията си, както и на това от какво той показва, че има нужда, та идеите на привързаното родителство съвпадат с методите ми. Дали Стоян е изискващо бебе не знам, нещо не схващам какво точно е изискващото бебе, според описанието по-горе би трябвало да е, ама според мен си е едно много добро, сладко и мило бебе, единственото което изисква е това, което му се полага - внимание, близост, грижа и обич.

Marrah, браво и благодаря за труда! Hug

Аз съм скарана с всякакви езици, та не мога да помагам с преводи.

# 48 16 май 2011, 15:41 ч.

Русе
Мнения: 276

Здравейте, момичета! Обещах и днес почвам още една статия, но не знам кога ще я докарам до край, че с хубавото време дадох на малкия още една причина да ококорва очи рано Simple Smile

Little Evil, има много хубави материали по въпроса, който си задала, ако говориш английски, може да потърсиш в нет-а, ако не - ще гледам аз да намеря, защото е хубава тема(малеее, че политически прозвучах, само дето не съм и благодарила). Родители, които са изгледали "до край" децата си по този начин, твърдят, че те се приспособяват доста по-лесно към детски градини, училища и прочие, защото са уверени в себе си и сигурни, че могат да очакват хубави неща, а не ги плаши толкова непонятното и неочакваното. За ясли не мога да твърдя със сигурност, защото по мое мнение ( а и не съм срещала такива твърдения досега от такива родители) яслата е по-трудна за детето, а и по принцип не е препоръчителна, ако искаш да отгледаш детето си така близо до себе си. Ясно, че на тези, които им се налага, няма как..Тъпо е, но на повечето родители е необходимо да се върнат по-рано, заради финансовата част. Но никой не може да отрече, че детето отива на ясла в прекалено крехък период и това го травмира, поне за малко. Но за такива места за социализация и образование като детски градини и училища съм чела много приятни неща от родители. На български даже имаше една такава, ще пробвам да дам линк, ако я открия.

А имайте предвид (пак казвам), че ПР не значи да дадеш на детето всичко, което поиска. Това е безкрайно невъзпитателно. ПР препоръчва да му се даде, от каквото има нужда и родителят така да го опознае, че да може каже кога да му откаже и кога не. За съжаление темата е още доста млада тук и просто нямам време за всички неща. Допълнителният прочит ще ви покаже, че тук не става въпрос за отстъпчивост - аз също не я харесвам тази дума и то, за съжаление, не само в общуването си с детето, а за разбирателство и вникване.

# 49 16 май 2011, 16:05 ч.

Мнения: 337

За "привързано родителство" разбирам за пръв път сега от вас. Но това изглежда е най - топлият начин да отгледаш детето си. А граници на позволеното винаги трябва да се поставят, иначе възпитанието е пълен провал.

# 50 16 май 2011, 16:11 ч.

Русе
Мнения: 276

По този повод - скоро четох една статия, в която се разграничаваха няколко типа родители (не помня колко бяха) - единият беше точно отстъпчивият, в чиято къща правила няма и там детето е не просто господар, а авторитет. По мое мнение децата просто на моменти имат нужда именно от авторитета на родителя, защото им дава сигурност. Но това е за по-късен етап. Да "възпитаваш" бебе на 5-6 месеца си е чисто безумие и болни амбиции. Началото на живота е на първо място време за безусловна любов, а след това идват граници и забрани. Но и те не трябва да се забравят, съгласна съм.

Това, което всъщност ме влудява, е, да чуя родител да каже: "Няма да те обичам повече, ако не...." или "Ей сега ще си замина, ти се държиш толкова зле!". Вчера чух и "Тази разходка започва да се превръща в нерви за мене, затова след малко ще си замина от теб!". Това е просто пълен антипод на всичко, в което вярвам аз. Иде ми да #2gunfire

# 51 16 май 2011, 16:20 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 501

ПР е ориентирано към посрещане нуждите на детето. А нужда не винаги е равнозначно на желание. След една определена възраст могат да са напълно различни неща. Не и на 5-6 месеца обаче.

# 52 16 май 2011, 16:24 ч.

Мнения: X

Ние със сина ми вече сме се сблъсквали с възпитанието. Mr. Green

Въпреки,че на пръв поглед е разглезено дете,аз проблеми с него нямам.Той е силно привързан към мен,прекарваме цялото си време заедно,той ми вярва.
Поставям му граници,но не с думите "там не пипай" или просто "не".
Старая се да му обяснявам защо му забранявам нещо,защо то е опасно за него,дори понякога демонстрирам/за по-безобидни неща/.
За да създам у него вътрешна убеденост,че не трябва и какви биха били последиците,ако го направи.
За момента се справяме чудесно.

# 53 16 май 2011, 16:27 ч.

Русе
Мнения: 276

За последен път сядам на компютъра днес, обещавам! Laughing

Елена, това, което разказваш, ми звучи чудесно. Искам и аз да успея да направя това с моя син. Поздравления за теб! bouquet

# 54 16 май 2011, 16:35 ч.

Мнения: X

Ще успееш!
Доверието,което в момента градиш,ще ти се отплати стократно,убедена съм.
Майките,които нямат такава връзка с децата си като бебета,никога после не могат да я създадат.
Аз се стремя да възпитавам посредством доверие и разбиране,а не на база сляпо подчинение.

Последна редакция: пн, 16 май 2011, 16:52 от Анонимен

# 55 16 май 2011, 17:57 ч.

42°37'41.83N 23°21'53.29E
Мнения: 3 074

Цитат на: Marrah в пн, 16 май 2011, 15:41

Родители, които са изгледали "до край" децата си по този начин, твърдят, че те се приспособяват доста по-лесно към детски градини, училища и прочие, защото са уверени в себе си и сигурни, че могат да очакват хубави неща, а не ги плаши толкова непонятното и неочакваното.

Дано наистина е така! Praynig

Понякога (след поредното "Много лошо я учиш" от майка ми) започват да ми се привиждат апокалиптични картини за близкото и далечно бъдеще ooooh!

Елена Ди bouquet

Методът ти звучи страхотно!
Надявам се и аз да успея да го приложа.

# 56 16 май 2011, 21:58 ч.

Русе, България
Мнения: 1 491

Снощи ми дойде и друго на ум, но не го написах. Привързан родител у дома съм не само аз; много се радвам, че и съпругът ми има желание и готовност да откликва на нуждите на малкия. В много случаи той ме отменя, като не чака аз да му казвам "направи това, после онова", а сам предприема действия - ако на беб му е скучно, му чете книжки, свири му на китарата, развеселява го; когато трябва, го преобува и преоблича, говори му, обяснява му, а понякога просто кротко го гушка.
Вашите мъже как отвръщат на този стил родителство? Практикуват ли го и те? Спомням си един от първите дни у дома, когато Наско не спираше да реве - мъжът ми изрече нещо от сорта на: "Ааа, май минаваме на строг режим с хранене на три часа и да се учи на ред!", при което аз го парирах: "А ти защо реши, че като суче на три часа, през другото време няма да плаче?". После нещата се промениха, както стана ясно. Знам обаче, че много мъже не приемат привързаното родителство и за съжаление това води до разрив в отношенията между съпрузите.

# 57 16 май 2011, 22:15 ч.

Пловдив
Мнения: 698

Ние също и двамата практикуваме (ако мога така да се изразя) ПР. Мъжо много го гушка малчо, преоблича го, много държи да го носи със слинга, изобщо не обича да излизаме с количката, поради тази причина купих два слинга, единия за мъжо Grinning

, когато бебко се разплачка, той държи да го успокоява. Много се радва, че кърмя на поискване, че не сме захранили още . Единствено ми е гадно, че нямаме възможност да спим тримата, защото леглото ни е по-малко и няма как да се съберем, така че да ни е удобно. Иначе си го гушкаме сутрин Simple Smile