Привързаното родителство (Attachment Parenting)

Дай пак, бях сбъркала, щото съм глупава.

Ама аз утре и тука ще я публикувам, заедно с още една, така че може направо тук да провериш. 

Нашият татко е малко по-консервативен. Мислеше, че го разглезвам. С времето разбра, че това не е поредната нова мода и се осмели сам да открива най-доброто за бебо, а не да вярва сляпо на педиатри и наръчници. Интересното е , че той  (съпруга ми)  е  гледан така - привързано (без да знаят, разбира се) , и то в края на 70 те, по времето на соца. Роден е в София, но свекърва ми, като здраво свързана със селото и земята, не вярвала много на лекари и го кърмела, когато е гладен, носела го в цедилка (а аз бях виждала такава само в музеите и мислех, че са отживелица от прабабино време). Та понеже мъжа ми бил ревливо бебе, а майка му си имала доста работа, връзвала го за себе си и така действала. Педиатърката и се скарала, че ще го направи гърбав, а тя я успокоила " Не се бой, аз гърбава ли съм?, не съм, все така са ни носили, а сме здрави и прави"  
А тъй като и нощем плачел, си го гушкала при нея и щом искал си сукал, без да се буди дори. А това, го научих , ей така между другото. Жената не мисли, че е направила нещо важно, така могла, така го гледала. И понеже сега много добре се разбира със сина ми, я питах дали и с децата си така е играла и ги е забавлявала, носела, гушкала. "Е, как!?"  - беше отговора. Разбира се  давала е сокчета, захранила е на три месеца, по тогавашните указания, но е слушала и инстинктите си. И днес не дава съвети за гледането на внучето, защото майката и детето си знаят най- добре ,
Извинявайте за отклонението, но реших да го споделя, а относно адаптацията, мисля че ще е лесно, защото сина ми отсега е много социален - не плаче от никого,усмихва се на непознати дори,  не търси мама, ако има кой да си играе с него, обича да го гушкат, изобщо бебе мечта за приятели и роднини.

Изобщо не е отклонение!

Всъщност, това щеше да е едно от следващите неща, които мислех да споделя с вас. Реално навсякъде, особено в България, преди 100-200 години масово са се гледали така деца. По-късно със стремежа да се медикализира и (вярвам, че с такова желание) да се подобри отглеждането на деца, лекарите се намесват в неща, които не са имали нужда от бутане и така внушават на майките излишни страхове, както и недоказани методи за "каляване на волята и психиката на детето, за да стане конкурентно способно". Така идва и небезизвестният Фербер, а по-нататък и Спок (макар и в много олекотен вариант, да не говорим, че много от другите му препоръки са си много добри).
В България и до преди 30-на години майки са гледали така децата си и сега, като искам да обясня на някого за слинга, защото редовно получавам запитване, как така съм си овързала детето, им давам за пример цедилката и кърменето. Тогава, когато е трябвало да стават в 5 часа за оран, повярвайте ми, жените не са имали нито сила, нито желание, нито са виждали смисъл да си кърмят детето през три часа, а са му давали, когато иска, за да не плаче и са го носели с тях навсякъде, защото ясли, гледачки и градини - йок.
На това място има хора, които възразяват по следния начин - добре, бе, да се върнем тогава преди два века и да не ползваме интернет, gsm-и и прочие. Лично аз контрирам със следното - ако всичко съвременно е по-добро, защо тогава се противим толкова на ГМО, защитаваме личните си данни от фейсбук и бягаме сред природата? Просто всичко за мен е въпрос на баланс - да се възползваме от съвременните удобства, но за да гледаме децата си не по-бързо или по график, а по-здрави и щастливи. 

"Привързаното бащинство" - д-р Сиърс

Привързаното родителство е голямо обвързване, такова, каквото не би трябвало да се прави само от майките Бебетата има нужда от любящ и отзивчив татко, заедно със специалната утеха и забавление, каквото само бащата би могъл да осигури. Бащите също могат да помогнат в отглеждането на бебетата си, като обичат и подкрепят съпругите си. Привързаното родителство не работи толкова добре без един любящ баща, който да се включи в него. Докато присъствието на майката е естествено за бебето в ранните му години, бащата не е свободен от задълженията си. Бащата създава една среда на подкрепа, която позволява на майката да посвети своята енергия на нуждите на бебето. Освен посвещаването на енергията именно на непрекъснатите нужди на бебето, някои майки се опитват да бъдат всичко за всички, като продължават със своя зает график твърде скоро след раждането. Емоционалното прегаряне е най-вероятно да се случи на най-посветените майки - трябва да сте огън, за да можете да изгорите.

Привързаните майки са най-уязвими за нагласата "бебето ми толкова се нуждае от мен, че нямам време да се изкъпя". Майка на едно особено енергоизсмукващи бебе веднъж ми довери: "Не бих могла да оцелея, без помощта на моя съпруг". Вземете кърменето, например, което е единствената грижа за бебето, която бащите не могат да осигурят. Все пак бащата индиректно храни бебето, като помага на майката, която го храни. Или както един път гордо се похвали един грижовен баща: "Не мога да кърмя, но мога да създам среда, която помага на жена ми да кърми по-добре".

"Това означава ли, че бащите имат само поддържаща роля в отглеждането на бебето?"

Не, макар че най-вероятно ще изглежда така в ранните месеци. Бащите не са просто заместители на майките, запълвайки празнината, докато тях ги няма. Бащите дават своя уникален принос в развитието на бебето си. Вашето бебе няма да ви обича по-малко, отколкото ще обича майка си. Вашето бебе ще ви обича различно. Нищо не кара един мъж да съзрее така, както това, да се превърне в ангажиран в отглеждането на бебето баща.

От статията AP Fathering,

източник - http://www.askdrsears.com

Относно нашият татко - трябва да кажа, че ми е голяма помощ. И макар да беше също като мен скептик към такова гледане на дете, сега е по-голям проповедник от мен. Наистина, ако бащите участват, е неимоверно по-лесно. Въпросът е, обаче, да бъдат запознати правилно с темата.

Marrah , Прочетох статията, а и споделеното от твоя съпруг в блога ти. Вие сте един добър пример на двойка, имаща еднакъв подход и визия за отглеждането на бебето. При нас не беше толкова хармонично началото, но сега дори да не сме на една вълна, сме настроени в една посока Всеки по своя начин се грижи и обича, но най-важен е резултата - едно щастливо бебе!
Благодаря за превода!

Чак пък 

Мерси за комплимента, но трябва някой път да присъстваш на споровете ни относно възпитанието на дечко Мисълта ми беше, че е хубаво да има кой да помага...

Не е комплимент. Аз се възхищавам на бащи, които активно участват в отглеждането и възпитанието на децата си. Той и съпругът ми помага, но е склонен да третира бебчо като уред. Има си инструкция и си я спазва. Ако даде отклонение, значи е повреден. Подхода му не е достатъчно творчески да речем. Но видя, че трябва да е по-гъвкав и отворен за промяна. Мисля си, че колкото повече човек чете и иска да не сбърка, толкова по-вероятно е да сгреши. Малко повече трябва да слуша вътрешния си глас и най-вече бебето. А за последното се изисква и време, да свикне с него. В първите дни след раждането съпругът ми беше в 2 седмичен отпуск, прекарваше много време с нас и дори по-добре от мен разбираше защо плаче малчо. Аз тогава бях направо хахо и не откривах разликата.
Радвам се , че има интерес към темата. Стига от мен! Нека и други споделят.   

Marrah, аз пък не бях чела в блога ти, ама виж как отвътре ми е дошло също да зачекна темата за татковците! Мисля си, че привързаното родителство дава свобода на нашите мъже - свобода да общуват с бебето по интуиция, да не се страхуват от предразсъдъци ("ще го разглезиш", "не го дръж така", "трчябва да си развива дробчетата" - майките също биват засипвани с подобни "съвети"); ПР е начинът баща и дете да се опознаят и приемат един друг такива, каквито са. Защото, ако таткото следва един типизиран модел на отглеждане, силен плач би го обезкуражил и би му било трудно да се справи. А при бебета с високи потребности силният плач е, уви, често срещан.
Helly„ много интересно ми беше да прочета историята за свекърва ти! Още по-хубаво е, че тя е съхранила подхподите и усещанията и днес. За сравнение ще дам моята - първия месец малечко плаче. Аз казвам "трябва да суче". Нейният отговор: "В колко часа сука за последно?" и след това, разбира се, "Ох, ама поне три часа да минат!". Естествено, жената го прави от най-добри чувства, просто пример. По-късно и тя сподели между другото, че е взимала децата си да спят при нея.
И сега ми идва още една мисъл, надявам се да не се изхвърля много с нея, но сякаш привързаното родителство е естественото, природното родителство, каквото е било преди хиляди години и се надяваме след хиляди пак да бъде. Другото, "нормираното", така да го нарека, родителство е по-скоро "защото другите правят така, за да не кажат, че ние сме различни", малко ... "за пред хората". Не искам никого да обидя с това! Но всяко дете си е уникално, вече се убеждавам в това, и рецептите, които се спускат отнякъде, просто не играят. На детето е заложено как да се развива, родителите трябва да извървят с него този път, не да бъдат писалката по редовете, а полето, което прави страницата прегледна.

Пижамке, ти ще кажеш си чела другите статии. То и в една от тук публикуваните пише точно това.
ПР не е нещо ново, а добре забравено старо - начинът, по който родителите винаги са гледали децата си и който има нужда от много малко изменения, за да пасне на днешния начин на живот! 

Ето още една малка статийка от Сиърс. Тия дни ще пусна още, но малко да се сафирясам, че кръщавахме. Голямо шоу.

СИНДРОМЪТ НА ЗАТВАРЯНЕТО

По време на нашите 30 години на работа с родители и бебета, ние се научихме да оценяваме връзката между това колко добре растат децата (емоционално и физически) и стила на родителство, който получават.
"Разглезваш детето!"
Младите родители Линда и Норм донесоха своето четиримесечно бебе с високи потребности, Хедър, в моя офис за консултация, защото беше спряла да расте. Родителите на Хедър разказаха, че тя е била щастливо бебе, растящо с пълна пара и обгрижвано от привързани родители. Не само, че те я бяха носили по много часове на ден в слинг, но и нейните плачове бяха получавали грижовна реакция на момента. Тя беше кърмена на поискване и беше буквално във физически контакт с един от родителите си през по-голямата част на деня. Цялото семейство беше живяло добре с този начин на родителство и той работеше за тях добре. Доброжелателни приятели бяха убедили тези родители, че разглезват бебето си и че тя ги манипулира , както и че тя ще се превърне в зависимо от тях дете.
Родителите бяха загубили доверие
Като много родители за пръв път, Норм и Линда загубили доверие към подхода, който били предприели и се поддали на натиска, създаван от околните, като предприели по-отдръпнат и раздалечен начин на родителство. Те оставяли Хедър да се наплаче преди лягане, почнали да я хранят по график и за да не я разглезят, спряли да я носят по толкова много. В следващите два месеца Хедър се превърнала от щастливо и общително бебе в тъжно и отдръпнато дете. Нейното тегло беше спаднало и тя бе отишла от върха на таблицата за наддаване в дъното ѝ. Хедър вече не растеше, а и родителите ѝ не се чувстваха добре.
Бебето беше изгубило доверие
After two months of no growth, Heather was labeled by her doctor "failure to thrive" failure to thriveand was about to undergo an extensive medical workshop. When the parents consulted me, I diagnosed the shutdown syndrome. I explained that Heather had been thriving because of their responsive style of parenting. Because of their parenting, Heather had trusted that her needs would be met and her overall physiology had been organized. In thinking they were doing the best for their infant, these parents let themselves be persuaded into another style of parenting. They unknowingly pulled the attachment plug on Heather, and the connection that had caused her to thrive was gone. A sort of baby depression resulted, and her physiologic systems slowed down. I advised the parents to return to their previous high-touch, attachment style of parenting to carry her a lot, breastfeed her on cue, and respond sensitively to her cries by day and night. Within a month Heather was again thriving.
Бебетата растат добре, когато са обгрижвани
Вярваме, че всяко бебе има определено ниво на нужда от докосване и грижа, за да расте добре. (Да растат добре, означава, не просто да стават по-големи, но и да изпълняват своя потенциал - физически и емоционален.) Вярваме, че бебетата имат способността да учат родителите си от какво количество на обгрижване се нуждаят. Зависи от родителите да слушат и от професионалистите да подсилят увереността на родителите, без да я подценяват, като ги съветват да походят с по-дистанциран тип родителство, като например методът да се остави бебето да се наплаче или да се оставя повече време само без да бъде носено. Само бебетео знае от собствената си степен на нужда, а родителите са тези, които най-добре умеят да разчетат езика му.
Бебетата, които са "тренирани" да не изразяват нуждите си, може да изглеждат послушни, спокойни или "добри" бебета . И все пак тези бебета могат и да са "депресирани" бебета, които се затварят за изразяването на нуждите си и могат да се превърнат в деца, които не дори не очакват на нуждите им да бъде отговорено и накрая да станат възрастни с високи потребности.

Аз съм привързан родител от самото начало, когато в България за ПР не се говореше и не се знаеше. И никога не ми е хрумвало, че си имало и термин за това Мислех, че нещата са си такива и точка. И това е до голяма степен точно така - така усещам нещата аз, за мен и моите деца. С времето баща им също започна да става все по-привързан - с първото се учехме, много неща, които при мен идваха по инстинкт, понеже си вярвах, при него дойдоха с времето и опита. С второто всичко е много по-лесно, бързо и естествено.

Привързаното родителство не е някакъв стриктен набор от неща, които човек трябва да прави с детето си, а е усещане на духа и родителското светоусещане.

Майка ми, например, също е привързан родител със сестра ми и мен и моите родителски умения до голяма степен дължа на нея. Поради годините, в които ни възпитаваше, наказанията си бяха неотменна част от порастването, а също така повлияват и на моите родителски методи... но това са вторични неща На първо място е емоцията и близостта с детето, която прави от един родител - привързан.

Благодаря за темата, много е полезна!

Хайде хоп - още една!

Да помогнем на порасналото бебе да стане независимо (I част) - д-р Сиърс


Детето има нужда от почивка от майката, за да изучи заобикалящата го среда и самото себе си; майката има нужда да остави детето си и да се научи как да поддържа връзката им от по-далечно разстояние. Както е с много аспекти на дисциплината, въпрос на баланс е да дадеш на детето достатъчно спокойствие, за да стане независимо, но и да запазиш връзката. Майката не оставя детето изцяло само, нито го държи залепено за полата си заради своите страхове или нужда от неговата продължителна зависимост. По време на втората година родителите може да почувстват, че вървят по тънка линия между това да бъдат прекалено строги и прекалено небрежни. Едната крайност създава риск от застрашаване развитието на бебето, другата - риск от нараняване на детето или повреждане на чужда собственост. Ето някои начини да останете свързани с детето си и същевременно да го оставите да бъде отделно от Вас.

Играйте на криеница. Някъде около деветия месец или по-рано, започнете да играете на "дзяк" и да се гоните около мебелите. Като криете лицето си в ръцете или прикривате тялото си от другата страна на кушетката, давате възможността на бебето си да си представи, че съществувате, въпреки че не Ви вижда.

Разделете се постепенно. Най-добри шансове бебето да развие здравословно усещане за себе си има, когато то се разделя от майката, а не майката от бебето. Когато бебето се разделя постепенно от майката, има по-малки шансове да възникнат проблеми с възпитанието. Когато бебето в порасналото дете остане свързано, порасналата част от развиващия се човек се чувства по-сигурна да бъде сама. Свързаното дете взема част от майката със себе си за комфорт и съвет по време на своите изследвания. Това е, като да имаш най-доброто от двата свята - единство и в същото време - самостоятелност. Научихме се да оценяваме това чувство по време на нашите приключения, свързани с плаването. Нашата лодка беше оборудвана с електронно устройство, което ни държеше "свързани" с контролна радио кула на сушата и така ние се чувствахме сигурни да отидем по-навътре в океана. Връзката осигурява сигурност.

Проблемът с много от съвременните теории относно дисциплината е, че те се фокусират толкова много върху поощряването на независимост, че губят поглед върху необходимостта на порасналото бебе да продължи своята здравословна привързаност. Опитайте се да постигнете деликатен баланс между поддържането на връзката и окуражаването на усещането на детето, че може да разчита на себе си.

Напускайте постепенно. Нашият 18-месечен внук Андрю има много учтиви родители. Боб и Шерил внимават и го уведомяват, когато някой от тях планира да "изчезне" в съседната стая. Андрю е чувствителен на темата за раздялата и това ги научи да постъпват така от много ранна негова възраст. Особено важно е казването на "Довиждане!", "Ще се видим!" и "Татко отива на работа". Андрю се справя по-добре дори с напускането на майка си, тъй като не се случват груби изненади. Включването на вашето дете в стъпките на напускането, му позволява да разбере за какво става въпрос във всеки един момент. То може да вярва на родителите си, че ще му кажат какво се случва.

Бъдете тези, които улесняват процеса. Бебетата естествено стават независими. Не е ваша работа да ги карате да бъдат независими, а по-скоро да осигурите сигурна среда, която им позволява да станат независими. Докато детето ви се бори за комфортна независимост, вие се превръщате в тези, които му помагат за това. Вие сте като зарядно за батерии, когато малкото динамо има нужда от емоционално презареждане. В единия момент то ви следва като сянка, в следващия - се втурва като стрела. Колко отделяне може да понесе и от колко има нужда? Колко близост? Детето има нужда да поддръжа връзкатао, докато увеличава разстоянието. Порасналите бебета, които се държат най-добре, са тези, които намират баланса в привързването и изследването, като преминават от сигурност към новото за тях. Вашата работа като "улеснител" на процеса е да помогнете на детето да постигне този баланс. Това е партньорстството, върху което преговаряте Вие и вашето дете.

Гласов контакт, който да Ви замести. Ако вашето малко пораснало бебе си играе в друга стая извън погледа Ви и започне да мрънка, вместо внезапно да спрете това, което правите и да хукнете, за да му помогнете, извикайте: "Мама идва!" Поддържането на диалог с детето през кабинката на душа е помогнало да предотвратим много недоволство от разделяне.

Сменяйте предавките, ако разделянето не сработи добре. Понякога дори бебе, което е било "лесно за оставяне" изведнъж става дете, което е чувствително на темата за разделянето. Ако бебето не понася добре Вашите отсъствия, кожете да опитате по-изобретателни начини да се развличате, които не включват разделянето с бебето. Това, което Вие може би възприемате като измъкване, може би всъщност е нужда да се погрижите по-добре за себе си.

Осигурете помощ от далеч. Изследователски настроените бебета попадат в опасни места. Защитният инстинкт във всички родители ни кара да се втурнем и да спасим заклещеното бебе. Понякога е по-добре да окуражаваме отстрани и да оставим младите приключенци сами да се измъкнат от бъркотията. Докато пишех тази част, наблюдавах двегодишната Лорън, която се опитваше да се справи с количката си играчка със стъпалата. По средата количката се заклещи и Лорън започна да се сърди. Вместо незабавно да хукна да ѝ помогна, ѝ предложих окуражение: "Лорън, направи го." Това беше всичко, от което тя имаше нужда за да прекара количката си през останалата част от стъпалата. Окуражаването на порасналите бебета да се справят сами със собствените си дилеми им помага да развият чувството, че могат да разчитат на себе си.

Наблюдавайте за знаци на стрес от разделянето. Има моменти, когато децата имат повече нужда да бъдат прилепени към родителите си от други. В дни, когато Вашето обикновено безстрашно изследователче не ви напуска, уважете желанията му, но се опитайте да разберете какво го кара да иска да е толкова близо до Вас. Дали не се чувства зле? Били ли разсеяни или прекалено заети да му обърнете внимание? Имало ли е повече пъти, в които сте били разделени, от друг път? Презаредете резервоара на вашата връзка с малко време, прекарано заедно и детето отново ще потегли на приключения скоро.

Прекарвайте време, през което сте "просто заедно". Отделете време, в което да позволите на детето си просто да бъде с Вас, да стои в скута Ви, да се гушка и да приказва, ако иска, по различно време на деня. Любимото време на Лорън за пожелаване на такова нещо, беше сутрин и то беше и първото, за което се сещаше, особено ако беше спала в своето легло през нощта или ако аз или Марта бяхме станали преди нея и съответно бяхме пропуснали времето за гушкане в леглото. Ако я оставях "да се нагушка", докато ѝ писне, тя се зареждаше за приятно и дълго време, прекарано сама. Не винаги е лесно за мен да стоя достатъчно дълго, за да се случи това и все пак винаги съм щастлив, когато го направя.

Окуражавайте свързването с други, важни за детето възрастни. Баби и дядовци, семейни приятели, човек, който да ви замести в грижата за детето, могат да помогнат на детето Ви да зависи от възрастни, а не само от родители. Поканете важни за Вас хора във живота на Вашето дете, така че когато то се отдели от Вас да знае, че може да разчита на други хора за помощ.

Помнете, поведението на децата е по-голямо предизвикателство за справяне, когато те преминават през преходен период от една фаза на развитието си в друга. Като улесните прехода, ще намалите проблемите, които евентуално могат да се появят във възпитанието.

превод - Мария Станкова, marrah,


източник - http://www.askdrsears.com,



Всички права принадлежат на автора на статията,

преводът ѝ на български цели да бъдат запознати повече хора с подхода на възпитание, наречен "привързано родителство".




За повече информация можете да закупите книгите на д-р Сиърс



Очаквайте скоро и втората част на статията. 

Чета статийката и си мисля нещо........
Май всички родители,отглеждащи децата си по този начин,несъзнателно ги възпитават  по точно описания метод.Някак си много естествено се случват нещата,непринудено.......

Именно.
Толкова много родители откриват себе си в тия съвети, че им се струва странно защо някой трябва изобщо да повдига въпроса и да обяснява по такъв начин, че трябва да отидеш и да си прегърнеш детето, като плаче, например. Но тук въпросът стои както с кърменето, например. Ако преди хората са живеели в общности, а не просто в апартаменти, то сега се срещаме помежду си и наблюдаваме положителни и обичайни примери само на определени места и повече сме сами с децата и семействата си. Нормално е това да озадачи и раздалечи в някои отношения хората. Ако преди е било естествено нещо една майка да кърми детето си навън или да го носи на ръце при нужда, то сега това е "странно" или "разглезващо'. Нищо чудно, че на тези теории се наблюдава ответен удар (помните ли сериала ) под формата на официални препоръки от педиатри, които препоръчват привързването, освен по емоционални И по медицински причини.
Ами ако сте майка, на която ѝ предстои щастието да се запознае тепърва с детето си? Толкова хора ще ѝ предадат своя "опит" и ще споделят все "лично мнение". Но това са все хора (включително и аз, защо не?), които никога няма да гледат детето ѝ, когато има нужда и повечето от които не биха последвали собствените си акъли (тип "Аз не го направих и сбърках, направи го ти" са ми любимите). Затова вярвам искрено, че има нужда да се говори за тези неща много и да се повтарят и повтарят на принципа "предай нататък", защото само така може да се изкоренят тия идеи без почва, които създават емоционално непълни деца, а после и хора.