Привързаното родителство (Attachment Parenting)

Marrah, благодаря за статиите (особено последната е много актуална за мен в момента ) 

Без да знам за научния термин, откривам, че си отглеждам привързано дете 

Поздравления на авторката за превода на толкова много материал! Страхотна тема !    
Наистина, нещата описани в книгата са толкова естествени за нас българите, че като че ли няма нужда да бъдат специално описвани. Като че отвътре ни е заложено да гледаме децата си по точно този начин. Но тук, в US ситуацията е съвсем друга... Др. Сиърс е добре известен, но няма много последователи. И за това си има съвсем логично обяснение: повечето майки се връщат на работа 6 седмици след раждането! А бебето е дадено на бебешка градина или се гледа от гледачка. Понятие като платено майчинство тука не съществува 
Малко са тези, които успяват да не работят поне няколко месеца.  За съжаление това не подкрепя привързаното родителство, а напротив. Автори като Фербер и Карп са доста популярни - техните книги учат как да отделиш детето от раждането в отделна стая, да го научиш да заспива самичко, плачейки и т.н. което е точно обратното. Аз, за щастие имам възможност да съм в майчинство засега и с радост се отдавам на това толкова прекрасно време  Практикувам си привързаното родителство за ужас на педито ни, който всеки път се чуди как е възможно бебето не само да не спи самичко в стая, ами на всичко отгоре да спи в нашето легло! 
Marrah, ако мога да помогна с превод, ще се радвам да го направя. Нямам много свободно време, но имам желание! 

Момичета, много се радвам, че и вие откривате себе си в тези статии. Наистина, не би трябвало да се налага да говорим толкова...терминологично понякога, но реалността е друга и според мен за Фербер прекалено много се говори!
Vasilia, благодаря ОГРОМНО много за споделения ентусиазъм, тези дни се каня да седна пак да попреведа нещичко, ако искаш, ще ти пиша на лични, а ти ще ми кажеш дали имаш време и възможност. Благодаря отново!   

Vasilia, ще се радвам много, ако споделиш още в темата за родителството в Щатите. На мен ми е интересно да чета, а предполагам, че и на другите ще им е любопитно да направят сравнение. Лично аз познавам няколко българки, отглеждащи децата си там, които са повече от привързани родителки. А не ми е минавало през ума, че може това да е изключение. Не знаех, че липсва платено майчинство например.
Marrah, огромно благодаря отново за всичко преведено! Статиите отнасящи се за малките деца са много важни също!

Ами да се заемем с някоя статийка за деца пак, а? Какво ще кажете?

Marrah,прати и на мен да помагам с превода.Нямам много време,но бих се радвала да помогна.

Ура! Сформира се пиратска банда за разпространение на познание Ще пращам утре, ако нямате нищо против. Много се радвам, че ще си имам компания.

По този повод имам една питанка, утре като ви пиша, ще питам. Може ли да ми пратите на лични имейлите си, за да ви пусна текстове?

Marrah, опитах да ти пратя ЛС, но не можах! Кутията ти е препълнена 
Pyjamka, мога да разкажа още, разбира се, но не знам коя е темата за родителство в САЩ?

Vasilia, в бързината снощи съм се изразила неправилно. Имах предвид в тази тема да споделиш за родителството в САЩ. Ако другите нямат нищо против, разбира се. Само един пост е достатъчен, просто твоите впечатления.

На мен също ще ми бъде интересно

И на мен така. 

Разкажи как се гледат там децата, ако не ти е неприятно - къде спят, как ги учат да заспиват сами, как се гледа на плача им, с кърменето как са (да не се засяга никой, ако храни с АМ, аз питам от личен интерес, а и не само), носят ли ги на ръце и прочие..
Много ще се радвам да чуя от теб, защото съм останала с впечатлението, че Сиърс нараства по популярност, макар да знам, че на много места, поради краткото майчинство не го тачат и не го разбират.

Момичета, получих ви мейлите, но бях забравила, че днес е 17-ти и мъжът ми има рожден ден ( ), по който повод ще ходя да го слушам днес как свири на един концерт и няма да имам време да пратя статии, че то от цял ден миткосване кога.  Моля, не се сърдете, ще има за всички, както е тръгнало.  Дано да има повече интерес и да се чува за тези неща. Благодаря ви за вниманието, което отделяте. Хайде, от мен до утре, че с бебето ще сме рок - фенове тунайт!

Здравейте,
Ще ви разкажа моите наблюдения за отглеждането на бебета и деца в Щатите. Уточнявам, че това е само моят опит и не знам доколко е валиден за цяла Америка.

Като цяло американците имат по много деца – 3,4, не рядко и 5. Има семейства с  една част биологични деца, а друга – осиновени. Не ме питайте защо, на мен самата ми е неудобно да ги разпитвам. Умът ми не го побира как можеш да имаш толкова деца и да имаш време и енергия да се грижиш за тях. И не става дума за семейства, които не работят, а са се посветили само на отглеждането на децата. Напротив – тук малко хора могат да си позволят да не работят. Както казах по-горе, няма платено майчинство, няма детски всеки месец, нямаш право на здравни осигуровки ако не работиш, съответно и децата ти. За тях няма безплатно здравеопазване.

Така че нещата са доста сложни и налагат ранното връщане на майката на работа. Обикновено 6 седмици след раждането. За такъв период медицината казва, че жената е напълно възстановена. Поради тази причина малкото бебе бива тренирано да заспива самичко, в собствено легло, в собствена стая. Т.е. да свиква да е самостоятелно от ден първи. Защото няколко седмици или месеци по-късно ще бъде в градина и там няма кой да го люшка и гушка докато заспи и да му обръща персонално внимание нон стоп. Методите за научаване на бебето да заспива самичко са свързани с много рев, стрес и постоянство – обикновено се следват препоръките на Фербер. На мен никак не са ми по вкуса. И няма сила на Земята, която да ме убеди, че малкото ми бебе ще се чувства по-добре далеч от мен. Първите месеци бебето има нужда само от едно – мама и нейната близост  

За кърменето да кажа – поощрява се от всички. Колкото повече, толкова по-добре. Минимално една година. Чувала съм, че дори работещите майки кърмят – носят помпи, шишета, хладилни чанти на работа... Аз лично не знам колко време бих издържала така. Не познавам нито една майка, която да го прави, само съм чувала.

Забелязвам, че при американците азът е водещ и не са толкова близки с децата си. Поне физически. Такова е общото впечатление – виждала съм да прегръщат децата си, но не и да ги целуват. Не са много близки и с родителите си.

Моето дете например не обича да се вози в кола, още от бебе не се чувства добре там. Мрази да седи неподвижно, да е завързан с колан, мрънка, реве, понякога повръща. За това сме свели пътуването с кола до минимум, за да не го тормозиме него, а и себе си. За другите майки обаче това е нещо недопустимо. Как така всички ще се съобразяват само с бебето? Според тях ти си големият, ти командваш парада. А бебето ще свикне. Замислих се, ами ако имам 3-4 деца дали бих могла да се съобразявам на всяко с особеностите, желанията и капризите?..

Познатите ми американци много се очудиха, когато мама дойде за 6 месеца да ни помага за бебето. И то чак от другия край на света! Решиха, че мама е страхотен човек, за да се жертва така за нас. Опитах се да обясня, че това е често срещано в България, че е като неписано правило родителите ти да помагат за отглеждането на децата ти, а по-късно ти да помагаш на тях като остареят, разболеят се и т.н. Не знам дали ме разбраха, но много им допадна идеята Тук никой не разчита на никой за помощ за децата. Най-много бабата да се мерне за една-две седмици в началото и това е. За това си има причина де – Америка е много голяма страна и бабата много често живее на другия й край. Също така си има собствен живот и, разбира се, работи!

В книгата на др. Сиърс се казва, че привързаното родителство дава на децата увереност в себе си в по-късен етап от живота им. Съответно се предполага, че обратният метод израства неуверени и плахи деца. Но аз виждам точно обратното – децата тука изобщо не са лишени от самочувствие и увереност, въпреки начините на отглеждане. Това за мен е малко като парадокс, но може би е въпрос на възпитание, кой знае. Предстои ми да разбера

Ето какво забелязах наскоро. Малко момиченце казваше на майка си, че нейната приятелка е много добра по математика в училище, а пък тя не е. Майка й се засмя и каза – да, вярно е, но ти пък рисуваш много хубаво! Т.е. подчертават се и се насърчават положителните качества у детето. Да не се почувства подтиснато, че не е най-добро във всичко. И наистина всеки има нещо, в което е добър. Хубаво е това да се поощрява според мен.

Постът ми стана хаотичен може би, но за времето, през което го писах, бях прекъсвана многократно от малкия и постоянно си губех мисълта. Следващият път искам да споделя с вас за нещата, които харесвам и подкрепям.
Дано не съм ви отегчила   и извинете, че стана толкова дълго  
 

Много е интересно! Благодаря за отделеното време!

Marrah, rock tonight, rock tonight!

Сега ви откривам, и аз съм привързан родител 


Василия, много интересни неща си споделила, сега разбирам защо има толкова психопати и серийни и  масови убийци в САЩ 

Vasilia, много интересно. Сподели ни и още неща като можеш