Привързаното родителство (Attachment Parenting)

Ето ме отново
Ще споделя впечатления за нещата, които са различни в положителна насока.
Добре виреят всякакви организации в помощ на майката и подкрепата им е доста добре застъпена в ежедневието.

Например болниците – тяхната роля съвсем не свършва с раждането на бебето и престоя им с майката за няколко дни там. Ролята на болницата започва още от бременеенето, като там се организират различни курсове и мероприятия за семейиствата, които очакват бебе. Като курс 'бъдещи родители', 'курс по кърмене', 'курсове за бащи', различни спортни занятия – йога, пилатес, срещи с педиатри, консултанти по кърмене и какво ли още не.
После, след раждането, болницата продължава да подкрепя новите родители с безплатни (!) консултации по кърмене, курсове за отглеждане на бебе, срещи с психолог, ако  имат нужда и т.н.. Аз лично 2 месеца доста редовно ходех там, за да се виждам с консултанти от ЛЛЛ, защото кърменето нещо не вървеше. Вкъщи също са ни посещавали – въобще жената, която иска да кърми, получава максимална помощ и подкрепа. Посещавахме и курс 'Мама и аз' (Mommy and Me) до навършване на 6 месеца на бебето ми. Пак там, в болницата. Много полезно ми беше да науча техники за първа помощ, как да реагирам при различни ситуации от ежедневието, научих най-различни начини за забавляване на бебето и не на последно място – срещах се с хора, които имат общи на моите интереси и от тях получих съвет и подкрепа!

Други такива организации са Групите за майки (Moms group). Това са жени, които са по майчинство най-често. Имат си график и всеки път правят различни неща – срещат се в паркове, в библиотеката, организират си детски мероприятия, веднъж в месеца намират кой да гледа децата и излизат заедно на ресторант или на кино   И тука идеята е да се социализират мамите.

Педиатърът е много важна фигура също. В Щатите докторите през определен период от време са длъжни да си подновяват лиценза. Преди това минават определени тестове и като цяло трябва да са в час с последните новости в областта, в която работят. Така например, ако си смениш педиатъра с друг, поне си спокоен, че новият няма да ти казва точно обратното. Всички говорят едно и също, защото се образоват непрекъснато. За мен това е доста успокоително и голям плюс за тукашната медицина.



 

Момичета, съжалявам за забавянето, но ми е болно детенцето и още малко ще ви забавя публикуването на статиите, както и моя превод. Веднага щом се освободя, може да сте сигурни, че ще постна тук всичко. Извинете още веднъж! 

Не се притеснявай! Бързо оздравяване ви пожелавам! 

Здравейте 
Поздравления за прекрасната тема! Открих много от себе си в нея. Ще я следя редовно

Oooo, още един воин в нашите редици! Добре дошла, включвай се с очаквания и наблюдения! 

Благодаря изключително много за помощта на двете мили дами, които се включиха с познания за превод.  Ако ви е харесало, повече и по-дълги статии ще има! 

Ето първата статия, преведена от Vasilia. С нейно разрешение отива и в блога ми, с изрично указан преводач, разбира се. Благодаря ти много, Вики!

Израстването на навика

Колко често сте чували израза „Почакай, ще го израсте“? Донякъде истина, това просто извинение за некоригиране на дадено поведение показва неразбирането на детското развитие. Преди време израстването и развитието са били представяни като размер на дреха – детето расте и дрехата му умалява, след което е заменена от по-голям размер, който му приляга по-добре. В реалността, обаче, това не е толкова просто. С израстването, детето не винаги изоставя определено поведение като омаляла дреха. Неправилното поведение, оставено некоригирано, може да премине и в следващ етап от развитието на детето, който ще има нужда от корекция.
От друга страна, не бъдете прекалено развълнувани или загрижени, ако виждате „добро“ и „лошо“ поведение в детето си. Това може да е еднократна проявяа, която то скоро да изостави.

Поведенческото развитие на детето е като пътуване с асансьор между етажите на голям магазин. Две деца тръгват на обиколка из магазина. На едното никой не му помага при пазаруването. То свободно разглежда, навлича куп нови дрехи и продължава към следващия етаж. Когато стига там, то осъзнава, че все още носи старите си дрехи отдолу и поради тази причина новите не му пасват така добре. Но продължавайки да разглежда магазина, взима още и още нови дрехи и по този начин натрупва все повече излишни неща и оставя все по-малко място за новите.

Другият малък купувач получава помощ от мъдра и опитна възпитателка. Тя е виждала много деца да се качват на същия асансьор в магазина и знае точно от какво имат нужда. „Нека ти помогна да изберем нови дрехи“ - предлага тя и добавя: „Но първо трябва да решим какво да правим със старите. Някои изглежда са ти по мярка, така че ще ги запазим – може да са ти полезни в бъдеще. Нека се отървем от ненужните, така ще имаме повече място за нужните“. Дисциплинираното дете се качва на всеки етаж не само с дрехи, които са му по мярка, но също така без излишни, които да забавят придвижването му.

Кое поведение детето ще израсте и кое се нуждае от коригиране? Поведение, свързано със специфични нужди, задачи или ограничения в определен етап от развитие, може би е добре да се остави да отмине само. Например смукането на палеца при бебето, негативната нагласа при двегодишното, срамежливостта при четири-пет годишното. Върху поведение, което е разбираемо за определена възраст, но въпреки това е неприемливо, трябва да се поработи. Например хвърлянето на храна от столчето за хранене, дразненето на домашния любимец, агресията, насочена към родителите. Децата имат нужда от граници, които да им помогнат да израснат внимателни, учтиви и грижовни. Вашата задача като родител е, да научите децата си на самоконтрол, който ще им помогне при прехода от един етап на развитие към друг.

Радвам се , че темата се развива. Чета я с интерес. 
Относно последната статия - още ни е рано за корекция в поведението и навиците, но е добре да се подготвя 
Vasilia, благодаря, за информацията. Интересно е да сравним практиката в различните държави.
Marrah , оздравявайте бързо!

Последната статия е много интересна, макар да е кратка. И аз мисля, че е добре тези неща да се четат предварително, а не когато те "удари" в лицето проблемът. Неlly, Оги оздравя, благодаря!

Днес вечерта ще се опитам да публикувам и другата преведена и вече се хващам и аз да превеждам, че голямо мотане падна, значи, ще прощавате.. 

А има ли дадени примери как да да се държим в определени ситуация?

Много е интересно   

Не съм сигурна, че примерите са винаги необходими, макар на мен също да ми бяха от полза при четенето и после при справянето с определени ситуации. Не трябва да забравяме, обаче, че привързаното родителство е предимно относно интуицията на всеки един родител и връзката майка/баща - дете, която винаги е строго индивидуална. Според мен, това е големият плюс на цялата работа.

Ивка, върни се, ако имаш време, в началото на статиите, и ще видиш, че всяка една от тях е доста пълна със примери. Това, така да се каже, е част от чара на Сиърсовите - всичко илюстрират с примери или от практиката си, или от личния си живот. И в следващите статии ще има още примери, а ако имате мерак, ще извадя от разни англоезични групи и форуми примери на майки - такива също много съм виждала. Искате ли да намеря?

Да, ще е супер, ако не те затруднява  

Може дори да обсъждаме и тук различни ситуации ( от нашето ежедневие)  и как е най добре да подходим в даден момент 

Ето ти най-простият пример, повтарян досега, но пък си е мой личен: 

Когато Оги е изправен пред нов етап на развитие, на усвояване на някакво умение (сядане, пълзене и т.н.), когато му никнат зъби, били сме повече време разделени или нещо го е притеснило - залепва за мен. От много време вече не съм се притеснявала, защото знам, че детето просто има нужда от мен - съответно той си кисне в слинга, мама готви, чисти, разхожда се (защото има дни, когато количката му е чужда, за разлика от други, когато се сърди, че го вземам от там). Периодът преминава и Оги пак започва да ме избутва, за да заспи сам или за да си играе без мен. Научих се да му вярвам много повече за всичко (като не забравям, че АЗ съм родителят и водачът, разбира се) и сега всичко е много по-лесно за мен. Имам своите изнервени периоди, много ясно, особено привързаните родители са податливи на такива ЕнфЕкции, но търся начини да разпускам и всичко пак си идва на мястото. Хайде, вие сте, докато аз си преведа текста.

Ние сме още малки, но като за начало се кърмим на поискване, много се гушкаме и гледам да не го оставям да плачи 

Съжалявам, че така бях зарязала темата, но доста неща ми се струпаха като ангажименти напоследък. На първо време, ето ви превода на Елена Ди, която беше така добра да се включи. Ели, мерсаж!   

Какво е дисциплина?

-Да дадеш на детето си инструментите, за да успее в живота.
-Да направиш всичко,което трябва, за да ти хареса съжителството с децата ти.
-Дисциплината е основана повече върху изграждането на правилната връзка с детето, отколкото върху използването на правилни техники.
-Да помогнеш на детето си да развие вътрешния си контрол, което ще трае цял живот.

Един ден наблюдавах едно семейство в чакалнята на кабинета ми. Детето играеше щастливо на няколко крачки от майка си,обръщайки се често към нея, отпиващо кратко емоционално презареждане, след това хукваше отново. Когато си позволеше да се поотдалечи, той хвърляше един бърз поглед назад към нея за одобрение.
Нейното кимване и усмивка казваха: ”Всичко е наред.” и той уверено се втурваше да изследва нови играчки. На няколко пъти детето започваше да става разрушително, майката се свързваше с него очи с очи, а бащата физически го пренасочваше, така че детето получаваше ясен сигнал, че промяната в поведението му е наложителна. Имаше мир за детето и удобен авторитет за родителите. Беше лесно да забележиш, че имат добри взаимоотношения. Не можах да се удържа да им направя комплимент: ”Вие сте добри възпитатели”. Изненадан, бащата отговори: ”Но ние не пляскаме детето си.”
Нашите тълкувания на думата „дисциплина” очевидно бяха различни. Както много други родители, те отъждествяваха дисциплината с определена реакция при лошо поведение.
Те не осъзнаваха, че дисциплината е най-вече това, което правиш, за да окуражиш доброто поведение. По-добре е да предпазиш детето си предварително от падане, отколкото да превързваш подутини и драскотини, след като белята вече е станала.

Дисциплина е всичко, което влагаме в децата, което ще  повлияе на тяхната посока на развитие. Но какво искате да стане детето ви? От какво ще има нужда то, за да се превърне в човека, който искате да бъде?
Каквито и да са вашите крайни цели, техният корен трябва да бъде в това да бъде помогнато на детето да развие свой вътрешен самоконтрол, който да трае  цял живот. Необходима ви е ръководна система, която да възпира детето ви на 4, но която да го следва и на 40 и да бъде интегрирана в цялата му личност.
Ако живота на детето ви беше на видеозапис и можеше да превъртите на бързи обороти няколко десетилетия напред, какви са качествата, които бихте желали да видите във възрастния на аписа?

Ето това е нашата класация на желаните качества за нашите деца:
-чувствителност;
-чувство за хумор;
-увереност и стабилно самоуважение;
-способност да се фокусира върху целите си;
-мъдрост да взема правилни решения;
-честност;
-способност да формира близки взаимоотношения;
-здравословна сексуалност;
-уважение към авторитети;
-чувство за отговорност;
-умение да решава проблеми;
-желание да  учи.

супер статия, мерси 

Все още не ми е ясно как става тоя номер с дисциплината. Имам спомени от своето детство, че бях много дисциплинирана и отговорна, без родителите ми да са били строги или взискателни. Напротив, не помня да са ми правели забележки или да са ме поучавали - "не прави така" или "това не е редно". Никога не съм се тръшкала, не съм плакала защото искам нещо да ми се купи, не съм се пазарила за "награди" за добро поведение. Никога не съм имала вечерен час и не помня да са ме наказвали. Бях доста енергично и живо дете, но никога не съм имала проблеми с учители и съседи. Незнам как са ме възпитавали. Питам майка си, а тя казва че не си спомня да е правила нещо специално. 
Хубава статия! Малко, по малко започвам да осъзнавам, че няма правилник и една , единствена стратегия, а по скоро е начин на общуване и изграждане на връзка с детето.