Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 23 297
  • 366
  •   1
Отговори
# 270
  • Русе
  • Мнения: 276
Христос Воскресе!
Желая ви светлина, здраве и усмивки!

Много се радвам, че се събират все повече хора, които гледат на привързването с любов, а някои виждат вече и дългосрочните му плюсове.  Hug Не пиша често тук, защото не ми остава много време, но ви чета и ви се радвам!

До скоро!  bouquet

# 271
  • Мнения: 6 217
Ако темата не е само за бебочета  Grinning, бих искала и аз да я следя, много се интересувам от съвременните методи  Peace. Писнало ми е от "съвети", че детето трябва "да го уча" и едва ли не да го дресирам като животно.   Close За мен детето ми е човек и заслужава уважение и внимание.  Peace

Детето ми е момиче на 4 год, смело и самоуверено, но според моите родители е невъзпитано, защото го сравняват с мен. А аз съм била ужасно страхлива и не съм се пускала за миг от майка ми.

Извинявам се ако разсъжденията ми нямат нищо общо със същността на темата, но мисля, че бих научила много.

# 272
  • Русе
  • Мнения: 276
Ами те бебета си порастват, както му е редът, а и вече има няколко майки, виждам, които са си с по-големи дечица. Точно от тях можем да научим какво може да предстои. Simple Smile

Аз научих, че сравнението с други деца и с таблици, прочетени някъде, е неизбежно. Остава да се научим ние да го смиламе и да го преживяваме. Но е кофти понякога, да. Crossing Arms

# 273
  • Мнения: 146
Ами те бебета си порастват, както му е редът, а и вече има няколко майки, виждам, които са си с по-големи дечица. Точно от тях можем да научим какво може да предстои. Simple Smile
Peace напълно подкрепям, а и темата има нужда от малко посъживяване  Embarassed
Аз също никак, ама никак не обичам сравнения, може би от собстевен опит като дете... старая се да ги избягвам, макар че както казва Marrah са неизбежни, но си заслужава да ги стопираме до наши собствени мисли и паралели и да не натоварваме с тях децата.
  bouquet

# 274
  • София
  • Мнения: 418
Ох как се дразня като почне майка ми да ми говори как лошо съм била научила бебешкия да го гушкам, да ми спи в леглото и тн. Или пък, че не го оставям на никой и да излизам без него, примерно вечер (много хора за това ми се чудят). Тъпа ли съм, че това ми се струва нормално, та той е бебе.... За жалост повечето хора мислят, че бебетата трябва да бъдат дресирани "да не им се качват на главата", "да знаят кой е шефа" и тн..  ooooh!

П.П.
извинявам се за изблика на мисли, така ми дойде изведнъж  Mr. Green

# 275
  • София
  • Мнения: 1 609
pow, не си тъпа Simple Smile И аз си гушкам детето много често, не излизам без нея, спи ми в леглото, не я оставям да плаче. И на мен ми се чудят. А някои чак ме оплакват, че аз горката не мога на една дискотека да отида заради бебето. Хич не им идва на ум, че изобщо не ми е важно да ходя по дискотеки.

А понеже дъщеря ми напоследък се плаши от непознати и започва да се притиска в мен или да плаче (или и двете едновременно), много често слушам "Ама това дете как ще ходи на градина, на училище?". Изобщо, все коментари, сякаш ще ми спи в леглото и ще стои залепена за мен до абитуриентския си бал.

# 276
  • Мнения: X
Аз пък излизам без бебето още откакто се е родил и имам нужда от тези излизания. Гледат се чудесно с майка ми или с мъжа ми. Не мисля, че това е в противоречие с привързаното родителство, щом бебето се чувства добре. Също така докато имаше колики (4.5 м.), спеше при нас, но след това отново започна да спи в леглото си и за мен беше голямо облекчение. Понякога го взимам при мен сутрин за час-два, ако много ми се спи и си доспиваме.

# 277
  • София
  • Мнения: 418
Аз не казвам, че е лошо да излизаш, но при нас не се получава.. поне аз не си го представям с кърменето на поискване например... Вече е малко по-голям, не яде толкова често колкото преди...вече може би бих го оставила на свекърва ми (тя се разбира много добре с него) например но не за дълго... за час може би, ако се наложи, или на баща му, но до сега не ми се е случвало... май съм  прекалено "привързана" мама  Mr. Green

# 278
  • София
  • Мнения: 268
pow,
разбирам те напълно. До преди 2-3 месеца не можех да мръдна от малкия-не искаше да яде от шише, кърмеше се когато реши, не искаше да стои с никого за повече от час и половина, дори с баща си, когото обожава.
Но се израства, още не може да заспи вечер без мен, но и това ще мине. Понякога дори и да искаш, при някои деца няма начин да ги оставиш, дори за малко. Закъснявала съм с малко, а малкият рев и като ме види спира.
Вече е много по-лесно, дори започна да заспива сам и е супер, заиграва се по 2 часа сам, само хвърля едно око да ме види какви ги върша.
Никога не ми е пречело, че съм с детето и трябва да излизам с него, все пак става въпрос за месеци, не за години Hug.

# 279
  • Мнения: X

много често слушам "Ама това дете как ще ходи на градина, на училище?". Изобщо, все коментари, сякаш ще ми спи в леглото и ще стои залепена за мен до абитуриентския си бал.
Въобще не обръщай внимание на подобни коментари.
Моят син плачеше и от баща си и от бабите и дядовците си на тази възраст,от 5-6 до 9-10 месец.
Изпитваше страх,че ще го изоставя.Но постепенно всичко се нареди.
Както споменах и по-напред,към 2.5-3 год започна сам да изявява желание да остава при бабите си без мен.
А от скоро нямаме проблем дори и в детските клубчета ,сред непознати деца и възрастни.
Ние бяхме тежък случай,няколко години,не месеци беше залепен за мен.
Но пък с търпение и обич,детето ми безболезнено премина през тези периоди.
В момента е съвсем нормално социализирано дете на 3 год., с тази разлика,че всичко стана много по-бавно.


# 280
  • На топло...
  • Мнения: 584
Ние проблеми в социализирането не сме имали никакви, въпреки че си искат мама до един определен период - година и половина долу-горе. След тази възраст започнаха и с баща си да се занимават много, с часове, да не обръщат внимание, че мен ме няма, баткото дори остана 3 дни сам с тати без особени трудности, когато бях с малкия в родилното.
Имат силно изявен интерес към други деца и групови игри, заиграят ли се веднъж може да си ходя, никой няма да забележи Grinning.
На детска градина тръгнахме на 2,4 години, отначало до обяд; поплака първия път 5 минутки, докато схване, че ще се върнем - седя там половин час и после си го взехме. На втората седмица не искаше да си ходи вече, но уви, до обяд го бяхме записали с оглед на това да не се затъжва, а и като съм вкъщи с бебето нищо не ми пречи да си ги гледам и двамата - т.е. въобще не сме се засилвали да го даваме на градина. Всъщност обикаляйки да подаваме документи за следващата година, влизахме да разгледаме и човекът изведнъж буквално подивя от щастие в едната градина, метна се на земята, тропайки с ръце и крака, хилейки се като откачен, затова и се решихме да тръгне по-рано Laughing.
Изобщо привързаността на детето към родителя го прави свободно в отношенията с други хора. Вече изградило стабилна връзка и силно доверие към един-двама души, то явно се усеща сигурно и стабилно. По мои наблюдения, а с моите чувствителни прилепнали деца, мислех, че никога няма вече да бъда просто себе си. Уви, минава и заминава Laughing.

# 281
  • Мнения: 3 248
Да ви следя, че и ние сме "привързани". Още от новородено си спи при нас, кърмя на поискване, излизаме навсякъде неразделно, в къщи започна и сам да се заиграва, но аз трябва да съм около него и да го гледам, нося го постоянно почти, иначе съвсем нищо не мога да свърша. Като ми залипсва това да мога да си свърша нещо мое или ходенето на тренировки и състезания си повтарям, че сега е времето да си гледам детето и бързо, бързо ще отлети времето, другото може да почака, не е толкова важно, колкото това да дам възможно най-доброто на детето си.  Peace

# 282
  • Мнения: 1 703
За жалост повечето хора мислят, че бебетата трябва да бъдат дресирани "да не им се качват на главата", "да знаят кой е шефа" и тн..  ooooh!


Освен това бебетата нямат право на глас ooooh!И това ми го каза майка на 10 месечно дете...Ми нямат според нея - ляга, когато тя иска, спи нощем от новородено, яде когато и колкото тя каже, играе сам...Та за такива майки е трудно да разберат, че има и друг тип деца - като нашите...Моята дъщеря не стои в кошара, акогато я сложа там с играчки се изправя и започва да ме гледа като гладно кученце. След това има рев...до захлас. Ами вадя я - няма да продължи вечно. Беше на 8 месеца, когато се премести да спи при нас. Защото се будеше по 5-6 пъти на нощ и кърмех.Ами няма да спи при нас вечно.  Peace
През деня също е залепена за мен - ако не я взема на ръце пълзи до мен и ме хваща за крака - все едно имам 8 килограмов чорап...Понякога се ядосвам, но после си припоням "И това ще мине'...и най - вероятно ще ми липсва.
И следва голямата драма - защо няма да ходи на ясла, а ще я гледам още една година...А после как ще свикне?!?!?

# 283
  • Мнения: 26
Като ми залипсва това да мога да си свърша нещо мое или ходенето на тренировки и състезания си повтарям, че сега е времето да си гледам детето и бързо, бързо ще отлети времето, другото може да почака, не е толкова важно, колкото това да дам възможно най-доброто на детето си.  Peace
  newsm74Това,което ми тежи на мен е,че малкия спи само и единствено залепен за мен,така че вечер си лягам с него,през деня лежа с него(вместо да свърша нещо мое) и нямам възможност нито за  4470 нито за  1dating ,нито за  newsm39 ,да не говорим за  luvbed  къпя се само когато баща му си е вкъщи да го дундурка.И  почвам да си мисля,че има нещо сбъркано в цялата работа

# 284
  • Berlin
  • Мнения: 12 926
Аз много се страхувам той да не се почувства самотен или нещо такова. Постоянно сме двамата, в кошара не стои, пълзи край мен постоянно, докато сме вкъщи. Занимавам го. Обаче винаги нещо ме гризе отвътре, не знам дали се справям. Кое ме притеснява - че не се заиграва сам за повече от 2 мин., имам чувство,че трудно усвоява нови умения (като напр. да маха за чао, да дава целувки, да пляска с ръчики).

Общи условия

Активация на акаунт