Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 23 294
  • 366
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 3 248
Да кажа и за къпането тогава, къпем се заедно с него. Вкарвам го в банята със стола за хранене (изцяло пластмасов) и така е до мен и няма драми. Неща като  newsm391dating и  4470 са тотално на заден план. Е, понеже ще стане тегаво  luvbed няма как да го пренебрегваме, та усяхме да се нагодим и барикадираме бебето в единия край на леглото да спи ограден от одеало и моята нощница, а ние в другия край, добре че спалнята ни е широка. Щото ако чакаме да започне да си спи сам в леглото, мани, мани...  doh Та се приспособихме...  hahaha Сега имам възможност да пиша тука, защото спи, е гушнала съм го, но едната ръка е свободна.  #Crazy Старая се да се вглеждам в него, щом той така има нужда, предполагам, че така е правилното. А това, че е лепнат за мен, не мисля, че го спира да усвоява нови умения, нито физически, нито психически. Поне засега нямам такива притеснения. Наоколо и мене ме ожалват, но аз си гледам детето и това е най-важното. Успех на всички!

# 286
  • София
  • Мнения: 1 609
abs, моята дъщеря е по-малка, но и аз имам такива притеснения. Научи се да целува (млясва ме по бузата, целува и други хора като й кажа), но не маха с ръка за "чао" и "здрасти", въпреки че я уча. Не дава и въздушни целувки. Отскоро пляска с ръчички, но трудно се научи. Също и не посочва нищо. Ако я питам "Къде е еди-кое си?", тя се обръща и търси с поглед, но не го посочва, само крещи радостно, когато го види (основно работи с "Къде е котката?"). Аз също се занимавам много с нея, чета й, говоря й, но пък тя рядко ме допуска в игрите си. Играе си основно сама и мен ме игнорира, от мен се иска само да я водя за ръце, за да върви; вече не ме и гушка толкова и не иска да я нося - само когато има непознати хора и се засрами, тогава протяга ръце да я взема и се притиска към мен. И аз се чудя правя ли достатъчно и правилно ли я занимавам, особено като се има предвид, че тя предпочита да си играе сама, когато си играе с играчки.

Епона, писали сме заедно. Това с къпането в стола за хранене е добра идея Simple Smile На мен ми писна от корита, може и да пробвам. Макар че от друга страна, за Йоанна е огромно забавление това да пляска в коритото с ръчички и с крачета и да си играе с играчките за баня. 2-3 пъти пробвахме да я къпем без коритото, а на ръце или в едно пластмасово столче, но тя не беше никак възхитена. Ще пробвам на стола за хранене, но мисля, че едва ли ще е въодушевена, а и не ми се иска да й развалям удоволствието от пляскането в коритото, след като толкова я забавлява.

# 287
  • Мнения: 3 248
Адинка, когато нямам да се къпя и аз, ползваме неговата вана, да си пошляпа, а и за упражненията по плуване.  Wink

# 288
  • Мнения: 26
писах и в една друга тема,ама да споделя и тук:
Мой колега вчера почна да ми обяснява как многото гушкане,целуване и кърмене на поискване били близки до животинското поведение,съответно децата реагирали "по животински"на такова отношение и затова късно проговаряли и изоставали в развитието си!
И още нещо -целуването на малко бебе е много вредно-защото провокира в малкото човече подсъзнателен страх от канибализъм!Дори да не го показва,бебето много се стресира от такива прояви на нежност!
И последно - бебето е новият човек в къщата - то трябва да се нагоди към ритъма на живот на родителите си,а не обратното.Трябва да се научи колко и кога да спи,да яде и т.н.Родителите трябва максимално да запазят стария си начин на живот.
Целият този разговор беше провокиран от снимката на корицата на Таймс...

# 289
  • Berlin
  • Мнения: 12 926
 ooooh!

А за протокола ние още нямаме нови заучени неща, но пък много си бърбори някакви негови неща.  Simple Smile

# 290
  • София
  • Мнения: 108
писах и в една друга тема,ама да споделя и тук:
Мой колега вчера почна да ми обяснява как многото гушкане,целуване и кърмене на поискване били близки до животинското поведение,съответно децата реагирали "по животински"на такова отношение и затова късно проговаряли и изоставали в развитието си!


Мога само да кажа, че изпитвам съжаление към децата на такива родители. Точно в тази тема няма нужда да се убеждаваме, че това не е така.

# 291
  • Мнения: X
писах и в една друга тема,ама да споделя и тук:
Мой колега вчера почна да ми обяснява как многото гушкане,целуване и кърмене на поискване били близки до животинското поведение,съответно децата реагирали "по животински"на такова отношение и затова късно проговаряли и изоставали в развитието си!

Този колега да иде да се гръмне някъде.
На повечето списващи тук децата са още малки,но моето е по-голямо и смело мога да твърдя,че изпреварва в умствено развитие повечето си връстници.
Рано проговори,рано махнахме памперса,малък научи буквите,да брои,да нарежда пъзели от 100 части.......това,ако е бавноразвиващо се дете,не знам....
Така,че спокойно.
Не твърдя,че ПР е определящо за нашите "малки" постижения,но може би и то си казва думата.
Когато на детето се отделя достатъчно време и внимание, и  ,ако го има генетично заложено,резултатите са добри.

Последна редакция: нд, 13 май 2012, 18:10 от Анонимен

# 292
  • Мнения: 2 280
abs, моята дъщеря е по-малка, но и аз имам такива притеснения. Научи се да целува (млясва ме по бузата, целува и други хора като й кажа), но не маха с ръка за "чао" и "здрасти", въпреки че я уча. Не дава и въздушни целувки. Отскоро пляска с ръчички, но трудно се научи. Също и не посочва нищо. Ако я питам "Къде е еди-кое си?", тя се обръща и търси с поглед, но не го посочва, само крещи радостно, когато го види (основно работи с "Къде е котката?"). Аз също се занимавам много с нея, чета й, говоря й, но пък тя рядко ме допуска в игрите си. Играе си основно сама и мен ме игнорира, от мен се иска само да я водя за ръце, за да върви; вече не ме и гушка толкова и не иска да я нося - само когато има непознати хора и се засрами, тогава протяга ръце да я взема и се притиска към мен. И аз се чудя правя ли достатъчно и правилно ли я занимавам, особено като се има предвид, че тя предпочита да си играе сама, когато си играе с играчки.

Няма за какво да се притесняваш! Моят син до 7мия месец предимно спеше, в малкото време, в което беше буден, предпочиташе сам да се забавлява, а мен ме игнорираше. След 7мия месец стана доста активен, но отново не искаше много да си играем.
Да не ти казвам, че до съвсем скоро изобщо, ама изобщо не ми даваше да го прегръщам и целувам. Като го прегърна започваше едно гънене назад, пищене, бутане ooooh! . А като го целуна все едно го жигосвам, така реагираше. Но вече е много по-добре. Даже сега сам идва да ме гушне.

Целувки за чао и сега не дава. Маха с ръчичка за поздрав само когато той си реши, само на когото си реши и то само ако е в добро настроение.

Мисълта ми е, че няма за какво да се притесняваш! Детето си е добре, просто не реагира така, както очакваш и когато очакваш.  Hug

# 293
  • София
  • Мнения: 1 609
Ей, hailie, ю мейд май дей, дет' се вика Simple Smile Хубаво е да знаеш, че не е само твоето дете Simple Smile Девойката през последните дни съвсем не ме ще - точно както си описала ме бута като я прегръщам и целувам. Онзи ден имах разни дела за вършене и нямаше да е удобно да я влача с мен, та я оставих на баба ѝ. Отивам после да си я взема - усмихна ми се и толкоз, продължи да се занимава с нейните си неща, почти не ме отрази. Но си мисля, че може би е хубаво това, че не изпада в истерия, когато ме няма.

# 294
  • Мнения: 2 280
*Адинка*, караше ме да се чувствам отвратително! Беше му все тая дали съм там, с кого е и т.н. Мислех се за най-ужасната майка. Но от около 2-3м. нещата са коренно различни. В един момент нещо му стана и до тоалетната не можех да отида без него.
Сега реве от всички, които го доближат....

# 295
  • Мнения: 26
Ехооо,темичката нещо забуксува,май Simple Smile
Имам едно въпросче - как се справяте с тръшкането на децата - когато искат да си играят с нещо,което е опасно за тях,или изобщо настояват за нещо,което няма как да получат?Не става дума за това кой доколко в обезопасил дома си(да няма опасни предмети и контакти на достъпни места,например).
Напоследък дребен много ни крещи и се "кара" ,в повечето случаи просто опитвам да му насоча вниманието към нещо друго,но вече няколко пъти ми се случва да не успея и да го оставя да реве,което понякога продължава доста дълго...Което пък е в сблъсък с представите ми за поведение на привързан родител....

# 296
  • Berlin
  • Мнения: 12 926
Хммм... при нас имаше такъв период - ако искаше нещо, което не може (най-често играчка, която не е негова и искам да го отделя), започваше да се тръшка и извива назад с рев. Еми, гледах да няма такива случаи, давам играчки, оставям да пипне и след това го взимам и го отвличам с нещо друго. Скоро не е правил така на инат, но в други случаи освен с чужди играчки, не е правил така.

# 297
  • София
  • Мнения: 1 609
Мока, и на мен този проблем ми е актуален. Опитвам се да я разсейвам с нещо, да я заведа другаде, да ѝ дам друго. Понякога работи, понякога е по-трудно. Събирам погледи по площадките, ама какво да се прави - мъча се да се справям. А и тя най-често се тръшка за неща, с които не мога да направя компромис и да я оставя да прави, каквото си е наумила - иска да събира фасове от земята и да ги лапа, да си посипва главата с пясък и други такива неща.

# 298
  • Мнения: 26
хаха,същата работа и при нас-имахме неблагоразумието да седнем в една пицария и беб много държеше да си хапне от пръстта в близката саксия:)В края на краищата си тръгнахме яли-недояли и с ревящо дете,съпроводени от неодобрителните погледи на околните....Едно време си мислих,че подобни деца са зле възпитани,а сега,като ми дойде до главата се успокоявам,че е въпрос на характер:)

# 299
  • Мнения: X
Не се "справям" - ако не успея да му отвлека вниманието, гушкам го и го оставям да поплаче. В крайна сметка това е неговият начин за момента да си изразява емоциите - гняв, неудовлетворение, и не намирам нищо лошо в това, напротив - мисля, че е много важно на децата да се предоставя възможност да "изпуснат парата", вместо да се опитваме на всяка цена да им отвлечем вниманието. Светът и без друго е пълен с фрустрирани възрастни, които се страхуват да покажат онова, което чувстват (или не знаят как), затова според мен от малки децата трябва да знаят, че е ок, когато си тъжен, да поплачеш, както и да им се покажат приемливите начини да изразяват гняв и неудоволствие (например "не можеш да удряш другото дете, но можеш да удариш играчката").

Общи условия

Активация на акаунт