- Публикувана: 5 май 2011, 12:25 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2011, 10:23 ч.
Шофирате ли
Щом се пооправих обаче, веднага се качих на колата, беше ми ясно, че панирам ли се покрай случката - от мен шофьор вече не става.
Аз съм катастрофирала също в началото на шофирането си - за щастие, без сериозни последици (само комоцио)..Но изобщо не ме беше страх после да се кача, станах просто по-внимателна.
Истински ужас обаче изпитах, когато мъжът ми катастрофира и дълго време не се знаеше дали ще оживее..А тогава всички разчитаха на мен да хвърча между болници и градове за разни важни неща..
Та..толкова ме беше страх, че се тресях като лист..и спирах периодично да драйфам край банкетите..Развивих и панически атаки даже..
Обаче си казах, че нямам избор и че ако не се справя това може да му коства живота. и известно време карах спо 20 км, после с по 40 и тн..
Шофирам, да, ама от 7-8 години карам само автоматик - дотолкова свикнах, че имам чувството, че една "ръчка" ще ме затрудни. Та, автоматикът брои ли се за шофиране или се отчита като раждането (който е раждал нормално, раждал е; който е раждал секцио, просто е претърпял операция) 
А шофьорските курсове изкарах на 17; книжката обаче, си я получих, когато навърших 18. Карала съм москвичи, вартбурзи и трабанти по него време; в общи линии каквото паднеше подръка. Ама пък курса го изкарах на лада
Имах един период на не толкова активно шофиране, но пък после като се развихрих...При второто раждане много държах да си отида до АГ-то сама с мойта си кола. Така и стана, ама после бях разубедена, че няма как при изписването да си се прибера сама, та колата ми беше върната по местоживеене
А шофьорските курсове изкарах на 17; книжката обаче, си я получих, когато навърших 18. Карала съм москвичи, вартбурзи и трабанти по него време; в общи линии каквото паднеше подръка. Ама пък курса го изкарах на лада
Имах един период на не толкова активно шофиране, но пък после като се развихрих...При второто раждане много държах да си отида до АГ-то сама с мойта си кола. Така и стана, ама после бях разубедена, че няма как при изписването да си се прибера сама, та колата ми беше върната по местоживеене
Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Щом се пооправих обаче, веднага се качих на колата, беше ми ясно, че панирам ли се покрай случката - от мен шофьор вече не става.
Аз съм катастрофирала също в началото на шофирането си - за щастие, без сериозни последици (само комоцио)..Но изобщо не ме беше страх после да се кача, станах просто по-внимателна.
Но тогава ако не бях продължила да карам съм сигурна, че нямаше да преодолея страха.
Да, от мнооого години - предимно градско. И моите щети са от паркиране 
. Ама много неадекватни по улиците, бе, хорааааа! Вчера един циганин с колело щеше да ми се метне на капака - изскача от нищото, гледа назад и кара ....луда работа! Според мен съм внимателна и толерантна, но не мога да кажа същото за жените-шофьорки - особено с по-"класна" кола - агресивни, неориентирани, "недосегаеми".
. Ама много неадекватни по улиците, бе, хорааааа! Вчера един циганин с колело щеше да ми се метне на капака - изскача от нищото, гледа назад и кара ....луда работа! Според мен съм внимателна и толерантна, но не мога да кажа същото за жените-шофьорки - особено с по-"класна" кола - агресивни, неориентирани, "недосегаеми". 
Наистина е много важно при инцидент да не се поддаваш на страха и паниката, а да продължиш да шофираш! Иначе забрави!
Три месеца след като взех книжка ударих колата. Слава богу, освен уплахата за мен и детето, в резултат имаше само сгънати ламарини
Мъжът ми не ме остави на спокойствие, постоянно ме караше да ходя с неговата кола насам- натам, само и само да не спирам да шофирам. Преодолях страха си и сега не мога да живея без да съм шофьор, не обичам да се возя, а да управлявам.
Дисциплиниран водач съм, смея да твърдя, ноооо много псувам! Като каруцар съм
Три месеца след като взех книжка ударих колата. Слава богу, освен уплахата за мен и детето, в резултат имаше само сгънати ламарини
Мъжът ми не ме остави на спокойствие, постоянно ме караше да ходя с неговата кола насам- натам, само и само да не спирам да шофирам. Преодолях страха си и сега не мога да живея без да съм шофьор, не обичам да се возя, а да управлявам.Дисциплиниран водач съм, смея да твърдя, ноооо много псувам! Като каруцар съм
Щото не си чувала как псуват жените-таксиджийки!
аууу, какъв женски образ имат в 973, не е истина!
Тази жена шофира като мъж, изглежда като мъж и псува....по-страшно от мъж.
П.С. Нуждая се от окуражаване, за да се хвана с шофьорски курс.
П.П.С. С Таня съм абсолютно съгласна, разказах скорошна случка с нас на магистралата, когато каращата пред нас Туарег дама не знаеше точно в кое платно иска да шофира и половината джиш беше при тировете, а другата - при нас!
аууу, какъв женски образ имат в 973, не е истина!
Тази жена шофира като мъж, изглежда като мъж и псува....по-страшно от мъж.
П.С. Нуждая се от окуражаване, за да се хвана с шофьорски курс.
П.П.С. С Таня съм абсолютно съгласна, разказах скорошна случка с нас на магистралата, когато каращата пред нас Туарег дама не знаеше точно в кое платно иска да шофира и половината джиш беше при тировете, а другата - при нас!
Това ми е болна тема. Гласувах с "искам, но не мога." Струва ми се, че изпуснах момента да изкарам книжка. Бих шофирала в някакъв идеален свят, в който всички спазват правилата. Дори като пътник се паникьосвам на пътя, а като шофьор-не мога да си представя. Но пък майка ми на 55 г. взе книжка. Така че имам време да събирам смелост.
И аз гледах скоро една мацка с класна кола по магистралата как се чудеше какво прави там и в коя лента да кара. Освен това и се дразнеше ако някой я изпреварваше и току натискаше клаксона да й направят път да мине напред. Накрая точно преди Горни Богров я спря полицията и колкото и да е идиотско това колегата натисна клаксона като минахме край нея и двамата и замахаме захилени като репи. 
Мен ме уплаши катастрофата защото ми беше втора за 3 месеца и то все като пътник. Втория път се забихме челно в насреща идваща кола като ние бяхме с 80, а другата кола с 90 км/ч. Колегата, който караше заспа и навлезе в насрещното платно, стана толкова бързо, че не успях да реагирам. Дълго време след това се обвинявах, че не съм направила нищо, с което да предотвратя удара.
Мен ме уплаши катастрофата защото ми беше втора за 3 месеца и то все като пътник. Втория път се забихме челно в насреща идваща кола като ние бяхме с 80, а другата кола с 90 км/ч. Колегата, който караше заспа и навлезе в насрещното платно, стана толкова бързо, че не успях да реагирам. Дълго време след това се обвинявах, че не съм направила нищо, с което да предотвратя удара.
Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
По този въпрос аз съм си признала. И съм обрала форумското възмущение. Карат от 13 годишни.. За мен по-опасни са тези, на които им е много забранявано, взимат книжка и излизат веднага на пътя.
Жозка, аз теб не си те представям без кола, бе, жено, изненадА ме в тая тема.
Ще ти лепне много, слушай какво ти казвам.
Много си го обичам аз шофирането. Преди 4 години взех книжка, като останах сама да си гледам детето, пък той тръгна в 1 клас, а работата ми беше на 13 км от нас, та отиването и прибирането или трябваше да ми изядат заплатата в таксита, или времето в градския транспорт.
Зор беше, много голям. Първият месец се разревавах от нерви в момента, в който се приберях.
Сега да ме видиш
Като тръгвахме да купуваме лятна количка за бебето, основното ми беше да се прибира с едно движение в багажника - беше ми писнало половин година да съм ограничена в придвижването в колата.
Такава свобода ми дава шофирането, крила ми поникнаха като започнах да карам активно.
Като сме с мъжа ми, кара той - и също ми харесва много да се возя вместо да карам. Но ми е хубаво да знам, че ако ми щукне да се метна на гости на приятелката ми в другия край на града, не трябва да разчитам на никой, освен на кефа си
За паркирането явно презумпцията е, че жена не може да паркира успоредно Вчера бяхме на консултация с дребното и паркирам пред болницата, успоредно, на тясна уличка и на не много голямо място. 2 групички зяпачи се събраха (мъже), с ехидни усмивчици да гледат как ще се издъня По средата на маневрата като се видя, че ще стане работата без да се блъскаме и стържем ламарини, рязко им спадна интереса и се обърнаха да си довършат приказката
Ще ти лепне много, слушай какво ти казвам.
Много си го обичам аз шофирането. Преди 4 години взех книжка, като останах сама да си гледам детето, пък той тръгна в 1 клас, а работата ми беше на 13 км от нас, та отиването и прибирането или трябваше да ми изядат заплатата в таксита, или времето в градския транспорт.
Зор беше, много голям. Първият месец се разревавах от нерви в момента, в който се приберях.
Сега да ме видиш
Като тръгвахме да купуваме лятна количка за бебето, основното ми беше да се прибира с едно движение в багажника - беше ми писнало половин година да съм ограничена в придвижването в колата. Такава свобода ми дава шофирането, крила ми поникнаха като започнах да карам активно.
Като сме с мъжа ми, кара той - и също ми харесва много да се возя вместо да карам. Но ми е хубаво да знам, че ако ми щукне да се метна на гости на приятелката ми в другия край на града, не трябва да разчитам на никой, освен на кефа си
За паркирането явно презумпцията е, че жена не може да паркира успоредно
Вчера бяхме на консултация с дребното и паркирам пред болницата, успоредно, на тясна уличка и на не много голямо място. 2 групички зяпачи се събраха (мъже), с ехидни усмивчици да гледат как ще се издъня По средата на маневрата като се видя, че ще стане работата без да се блъскаме и стържем ламарини, рязко им спадна интереса и се обърнаха да си довършат приказката
браво дами, възхищавам се на уменията ви да шофирате.
аз съм толкова зле с колите, че ги деля само на малки и големи , и тъмни и светли.
изобщо не различавам коя, каква е. веднъж една приятелка ме чакаше, и при все, че съм се возила безброй пъти в нейната кола се качих на съвсем друга и дори нахоках шофьора, че е сложил някаква торба в краката ми. човекът беше приятно изненадан и махна торбата и едва тогава видях, че съм в абсолютно неправилната кола. а приятелката ми се заливаше от смях в задната. оттогава гледам номера на колата, която има за цел да ме придвижи от точка а до точка б, за да не стават грешки.
откровено казано, да паркирам ми се вижда толкова сложно, че предпочитам да преплувам дунава върху кора от банан
аз съм толкова зле с колите, че ги деля само на малки и големи , и тъмни и светли
.изобщо не различавам коя, каква е. веднъж една приятелка ме чакаше, и при все, че съм се возила безброй пъти в нейната кола се качих на съвсем друга и дори нахоках шофьора, че е сложил някаква торба в краката ми. човекът беше приятно изненадан и махна торбата и едва тогава видях, че съм в абсолютно неправилната кола. а приятелката ми се заливаше от смях в задната
. оттогава гледам номера на колата, която има за цел да ме придвижи от точка а до точка б, за да не стават грешки.откровено казано, да паркирам ми се вижда толкова сложно, че предпочитам да преплувам дунава върху кора от банан