- Публикувана: 5 май 2011, 12:25 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2011, 10:23 ч.
Шофирате ли
Шофирам, нон-стоп..
Не искам да си мисля как бих се оправила без колата..
Не искам да си мисля как бих се оправила без колата..
А бас ловя, че това за 'неженственото' го е измислил някой спънат мъж с две леви ръце зад волана.
Или поне не е чел книжки. Реймънд Чандлър е казал, че когато една жена шофира добре, тя е твърде близо до съвършенството.
..... Като напазарувам вечер само колата е спасението да придвижа покупките до дома си, иначе трябва и хамалин да стана. А някой път наистина покупките са тежки и обемни, не става на ръка да се носи.
Сещам се за един случай - пред Пикадили един мъж си излиза с пазарска количка, пълна с покупки и започва да си я тика по паркинга, направи ми впечатление обаче, че не спря на паркинга, а продължи надолу по улицата, направо по тротоара с количката в добър тръс се отдачаваше, после зави в една пресечка, докато аз продължавах изумено да зяпам след него
Или живее наблизо човекът и нямаше кола или крадеше количката
rosy_bosy, и аз съм виждала такъв субект - пред Пикадили на Сити Център. Пресече с количката и влезе в отсрещния блок. Надявам се, че после я е върнал - нали има камери и виждат къде влиза.
На въпроса - изкарала съм курс, но не карам кола. Мъжете до мене винаги са били добри шофьори, даже по това си ги избирам. Предпочитам да ме возят, аз да съм на задната седалка. Така съм свикнала от рождение. Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
На въпроса - изкарала съм курс, но не карам кола. Мъжете до мене винаги са били добри шофьори, даже по това си ги избирам. Предпочитам да ме возят, аз да съм на задната седалка. Така съм свикнала от рождение. Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
На въпроса - изкарала съм курс, но не карам кола. Мъжете до мене винаги са били добри шофьори, даже по това си ги избирам. Предпочитам да ме возят, аз да съм на задната седалка. Така съм свикнала от рождение. Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Имам книжка , но не шофирам . Мъжко , женско занимание - хич не ме интересува. Даже ми е неприятно да се возя в София. Камо ли да карам. Този неприязъм ми се появи като родих. Това , че от две години си работя в къщи ми е супер.
Относно паркирането на голяма кола на трабант разстояние съм се специализирала.
Често се майтапя, че подземния ни гараж трябва да го включат вместо отпадналия при изпитите полигон, гаранция че ще се научат да паркират всички.
На няма и 300 квадрата площ с подпорни стени и колони паркираме между 10 и 12 коли, инциденти с вземане на стружка не е имало
.
Често се майтапя, че подземния ни гараж трябва да го включат вместо отпадналия при изпитите полигон, гаранция че ще се научат да паркират всички.
На няма и 300 квадрата площ с подпорни стени и колони паркираме между 10 и 12 коли, инциденти с вземане на стружка не е имало
. 
Дъщерята може да кара кола, кара много добре. Но не бързам с курса и купуването на бричка. Винаги съм я учила да може да спечели достатъчно пари и винаги да си позволява такси.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Направо ме е страх - такива весели самоубийци се движат по улиците.
Направо спек отвсякъде...
Шофирам всеки ден, откакто съм си взела книжката. Прави ми удоволствие. Камион също карам често, когато ходя с мъжа си на път, а той се умори (и преди да ме захванете, да кажа, че имам категорията ) . Карах и фадрома 3 дни на една асфалтова база (дълга историйка) .
Та колкото и да изглежда странно и неженствено, аз все още съм си 100% жена.
) . Карах и фадрома 3 дни на една асфалтова база (дълга историйка) .Та колкото и да изглежда странно и неженствено, аз все още съм си 100% жена.
Нямам книжка все още. Бях започнала курсове докато бях бременна, но се получиха някои усложнения с бременността и се наложи да си остана вкъщи и да лежа докато родих, така че само си дадох парите. Преди година и половина катастрофирахме на връщане от командировка и все още ме е страх да се возя в кола, а какво остава да карам. Надявам се някой ден да преодолея страха си и да си взема книжка. Хич не обичам да съм зависима от обществения транспорт, а само на таксита излиза много скъпо. 
Откакто шофирам (повече от 20 г. вече), определено ме е страх друг човек да ме вози, непрекъснато натискам въображаеми педали и не съм спокойна.
Малко след като взех книжка в началото на 90-те изтеглих най-късата клечка - катастрофирах като пътник в такси, допотопен москвич, седях на мястото на мъртвеца. Уж лек удар, но като едното нищо можех да остана без очи, счупих с глава панорамното огледало, стъкла имаше на доста места по лицето ми, отделно металният капак на жабката ми наряза краката и се ударих много силно в скоростния лост, 1 месец ме болеше гръдната кост и от дишане дори. Като по чудо нямам белези, но в началото бях страшна картинка.
Щом се пооправих обаче, веднага се качих на колата, беше ми ясно, че панирам ли се покрай случката - от мен шофьор вече не става.
Малко след като взех книжка в началото на 90-те изтеглих най-късата клечка - катастрофирах като пътник в такси, допотопен москвич, седях на мястото на мъртвеца. Уж лек удар, но като едното нищо можех да остана без очи, счупих с глава панорамното огледало, стъкла имаше на доста места по лицето ми, отделно металният капак на жабката ми наряза краката и се ударих много силно в скоростния лост, 1 месец ме болеше гръдната кост и от дишане дори. Като по чудо нямам белези, но в началото бях страшна картинка.
Щом се пооправих обаче, веднага се качих на колата, беше ми ясно, че панирам ли се покрай случката - от мен шофьор вече не става.