Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Шанталче, това както го описваш е идеалното семейство. Явно не сме такива да.
От буен тийнейджър, творческа натура, виж докъде стигнах.. Наистина ме премаза с характера си - хладен, спокоен, упорит.
Споделяне, общуване, емоционалност -  все по малко. Настани се едно мълчание между нас. Може би заради моята обида, може би заради неговото отношение, не знам..

Това, което описва Шанталче е едно нормално семейство.
Това, което трябва да бъде, за да бъде щастливо.
Много хубав пост, Шанти. Браво.

Смисълът ще е да бъдеш  себе си - ако обичаш някой, не се страхуваш да разголиш душата си пред него, защото той би те разбрал и би го било грижа. Да се отървеш от това бреме, от тая тайна, да бъдеш свободна...Това е най-важният смисъл , да бъдеш свободнаь, да дишаш и да се събуждаш свободна - без тайни, без горчилка...За да си щастлива и да са щастливи дечицата ти.
Има смисъл. Просто дръзни

Azzy, дали съм силна или слабак, оставил се на обстоятелствата, неспособен да каже "НЕ" може да се спори  
Благодаря ти!!! Просълзих се.. Цял ден обикалям с кърпичките около компа))
Благодаря на всички момичета които писаха! Всеки пост за мен е частичка помощ и топлина!
   
сега остана да "дръзна", както каза Шанталче)) няма да е лесно..

О, аз също плаках днес, заради теб.
Много ме трогна. Докосна ме, просто, толкова малко пишеш, но толкова са ти силни чувствата, че успя да ми ги предадеш.
Опитай.
Не забравяй, че не е силен този, който не изпитва страх, а този, който успява да се изправи срещу страха си.
Ти си успяла да се изправиш срещу най-силните страхове.
Този страх няма да те спре.

Изчетох всичко.....
Azzy е психоаналитика на форума вече - имаш длъжност.
Хари, мисля си за теб, и чакам да ни кажеш какво си предприела по повод "гангрената"...
Да ни споделиш, чу ли, мислим те.....

Офф топик, но и на мен ми допада уравновесения тон, не само в тази тема

О, дами, благодаря.
Дайте му увереност на това момиче, толкова има нужда от това.
Аз не съм и достатъчна.
Може би бих била, ако имах жив контакт с нея.
И то не веднъж. Тя има нужда от терапия, от веднъж няма да стане.
И понеже не може да я получи, просто защото е прикована на легло, може да я получи тук.

Хари, кажи какъв е пола на детето? Име имате ли?

Идея: Защо не си направите "пикник" с детето? Сложи покривка на земята, чаша с "цветя", чиниите, чаши. Така ще си близо до него и ще се увериш, че е нахранено

Хайде, говорете и, дайте и усещането за съпричастност, за съчувствие, за колективно съзнание, за това, че не е сама, нищо, че лежи там, в онази стая с разочарованието си и затворената си болка.
Тя ще го усети, ще го почувства.
Ще се трогне отначало, ще си поплаче, колкото повече, толкова по-добре.
После ще почувства желание да направи това, което трябва и ще знае, че не е сама и че постъпва правилно.

Ники, хубаво попита и аз искам да знам пола на бебето.
И ако е момиченце ще е толкова хубаво.
А ако е момче ще я обожават двамата и сина.

Аззи, аз смятам, че Хари е взела решение, че ще говори. Също, че страхът от загубата й в напреднала бременност, която упорито тук се прескача и от самата нея има дял за сегашното й състояние.
Бих искала да повярва в себе си, а не на страховете. Всяка + емоция е ключ към по- добро решение и поведение от тук нататък.

Дано да си права. За това и решение.
Аз много отдавна си помислих, че е напълно възможно това отричане на бебето да е чисто и просто страх.
Толкова страх е брала през тези десет години, както и болката от загубата на първото и дете, че е непълно възможно психиката и да отказва да понесе повече, като защитна реакция.
И тя просто го отрича. Това като резултат.
Но това мога само да го гадая.

Първо искам да кажа на Хари, че колкото и да си мисли човек, че след такава постъпка от страна на съпруга си ще може да възстанови нормалните отношения в семейството си едва ли ще стане. Едва ли ще има ден, в който няма да се сещаш как е пренебрегнал волята ти и е направил такова нещо. Прочетох постата ти където пишеш за аборта и емболията и как той ти е казал то било гадно нещо или нещо от сорта и щяла да ви забави за бебето. Според мен съпругът ти колкото и да казваш, че е мил и грижовен далеч не е такъв. Ето моя приятел например има си своите черти, които не ми харесват, но никога не ме е поставял на заден план винаги ме пита искам ли не искам ли как съм, добре ли или не. След като родих той беше по-уплашен от мен въпрещи, че родих бързо и безпроблемно.

И все пак не се отчайвай Хари детенцето си е твое аз на твое място отдавна да съм се развикала и да съм го сложила на мястото му. Даже бих му казала, че щом е постъпил така с мен няма да види нито едно от децата и бих го направила на 100% колкото и трудно да ми е ако не започне да ме уважава и да се грижи за мен подобаващо.

Мисли си колко ще се зарадваш на детето като го видиш, ще знаеш колко мъки си изтърпяла, за да имаш и двете ще ги възпиташ, ще станат добри хора и ще са ти безкрайно благодарни, че си рискувала живота си, за да могат да се появят те на бял свят. Те ще са твоята упора в живота и никога няма да те предадат така, както го е направил съпругът ти.

Желая ти успешно износване на оставащото време от бременноста и един достоен финал за мъките ти.   

Няма да се учудя, ако се окаже, че мъжът на Хари идея си няма тя през какво минава. Как да знае, след като се кефи и си мисли, че се е сбъднала мечтата й - нейната - за две деца. Явно той вярва, че това е и нейно желание   Мъжете като цяло не са с най-нежна душевност и сигурно той и понятие си няма. Хари, а ти колко си търпелива, как можеш да мълчиш месеци наред. Я си кажи всичко, поне да няма скрито - покрито. Аз не си представям да замълча и за час в подобна ситуация.

Мен обаче най ме вълнува какво казват лекарите, които те следят? Те как виждат ситуацията, как да премине раждането, ей тези неща са също много важни сега.

О, абсолютно.
Даже съм сигурна, че си няма идея. Тя го каза.