Дори сериозно обгрижвани деца намират основателен повод да зададат такива въпроси на родителите си и в повечето случаи родителите остават изумени, защото за тях това по никакъв начин не е било осмисляно като проблем. Вероятността те да разберат, не е много голяма.
Аз към майка"Майко, не ща да ми даваш съвети как да си гледам детето, все пак, ти не си ме гледала, нямаш идея как стават тези неща..."
Тя: " Да, точно щото съм те дала на баба ти да те гледа, значи съм била достатъчно добра майка, че да преценя къде ще ти е по-добре. Радвай се! И това, че ти не ме мислиш за добра майка, не значи, че ти си такава...."

После се смеем. И пием кафе. И си клюкарим. После се скарваме за довиждане и така...
НА моите "обвинения", майка казва "Ми, да, това е положението, какво сега, да се застрелям ли, минали работи..."
Други ги отрича тотално.
Нямам идея дали е добре да се изричат гласно тези проблеми, но възможността за дискусия, е добре дошла.
В повечето случаи родителите не отговарят с разбиране, а с лека доза агресия. Лични наблюдения върху много мои познати.


И аз се причеслявам към тях