unadaptable, не разбрах точно какъв е смисълът на твоя коментар. Можеше спокойно да го спестиш, защото е тъп, излишен и не на място. Раздаването на съвети относно "сложните въпроси с духа" не ти се отдава особено, така че ограничавай се, защото е смешно и досадно.
- Публикувана: 5 май 2011, 16:57 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2011, 08:25 ч.
Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?
това от личен опит ли е,....
,Да.
Авторке, лекарите помагат, но чудеса не могат да вършат. Чудото си го свършила сама. Разчитай на себе си и за следващото.
Останалите "мнения" няма да коментирам, нито високото ниво и разбиране на писалите ги
Мисля, че просто не сте разбрали ънадаптъбъл. Тя се опитва да каже нещо, което на нас не ни е ясно много. Изкушен от смъртта ще да е някакъв термин, който не ми е ясен на мен самата, но доколкото схванах е нещо, което след среща със смъртта, подсъзнателно остава и човек я търси, предизвиквайки събития, които да го поставят в рисково положение. Всичко това може да е крайно неосъзнато.
Аз това схванах.
Има логика.
НЕ мисля, че идеята й беше да се заяжда, даже напротив.
Аз това схванах.
Има логика.
НЕ мисля, че идеята й беше да се заяжда, даже напротив.
КЛОНКА възможно е. Единственото, което ми е известно в тази връзка е инстинкта за смърт. Всеки може да го отключи вместо инстинкта за живот. Пубертетите често залитат в тази посока, но за кратко. като цяло идеята е, че съзнателно, а най- вече несъзнателно човек се стреми да се саморазруши, а често това означава да разруши и всичко около себе си, да остане сам, да бъде отхвърлен от всички, да си причини болка и тн. Не мисля, че има връзка с преживяна среща със смъртта, а по- скоро с други неща, но нарочно няма да ги пиша.
unadaptable Грубичка си, наистина, но всеки има право на своя стил. Тук съм чела и по- груби. Сигурно не ви е леко и на вас. /не съм иронична, не се заяждам/
unadaptable Грубичка си, наистина, но всеки има право на своя стил. Тук съм чела и по- груби. Сигурно не ви е леко и на вас. /не съм иронична, не се заяждам/
Мисля, че просто не сте разбрали ънадаптъбъл. Тя се опитва да каже нещо, което на нас не ни е ясно много. Изкушен от смъртта ще да е някакъв термин, който не ми е ясен на мен самата, но доколкото схванах е нещо, което след среща със смъртта, подсъзнателно остава и човек я търси, предизвиквайки събития, които да го поставят в рисково положение. Всичко това може да е крайно неосъзнато.
Аз това схванах.
Има логика.
НЕ мисля, че идеята й беше да се заяжда, даже напротив.
Аз това схванах.
Има логика.
НЕ мисля, че идеята й беше да се заяжда, даже напротив.
Да, разбрала си ме много добре
След като веднъж се окаже, че си бил по-силен от смъртта, вече идва подсъзнателното усещане, че тя не може да те победи и затова не се страхуваш от събития, които могат да я предизвикат отново да те навести. И обикновено е съвсем неосъзнато, но на човек му се иска да изпита опиянението да я надвие отново. Този израз не съм го измислила аз, но съм разсъждавала върху него, защото ми се е налагало да я надвивам. Естествено, че не исках да се заяждам, от постовете на авторката ми стана ясно, че тя е далече от подобни размишления, а осъзнаването на всички аспетки за случилото се по-рано с нея ще й даде вярата в себе си, която й липсва. Стува ми се, че се уповава много на лекарите си, без да си дава сметка, че победата е нейна, те само са й помогнали. Да осъзнаеш силата си е по-добре, отколкото да не си даваш сметка за нея 
Стремежа към саморазрушение, мисля има други корени, тук егото е водещо
Казвам го в добрия смисъл на думата, егото, което те вдига нагоре, а не това, което те смазва.
Аз прочетох с интерес мнението на unadaptable.
Вярно, че началото му е малко мммм стряскащо и леко нелюбезно, но е смислено като цяло и звучи доста логично. Хари, прочети го пак от третия ред надолу. 
На мен също ми е случвало да се боря за живота си и макар да не съм го осъзнавало тогава точно като борба, защото бях изплашена до смърт)), мога да си представя за какво става дума.
Личното ми мнение е, че при Хари не стоят така нещата, но въпреки това има нещо много, много вярно в думите на unadaptable.
Ти, Хари, носиш отговорност за самата теб. Това включва твоите емоции, твоята бременност, твоят живот, общуването с близките ти хора, подаването от твоя страна към тях на ясни сигнали коя си ти всъщност.
И също ти, Хари, си жената, която се справя с всичко това ден след ден. Ти си успешна.
Осъзнай силата си.
Вярно, че началото му е малко мммм стряскащо и леко нелюбезно
, но е смислено като цяло и звучи доста логично. Хари, прочети го пак от третия ред надолу. На мен също ми е случвало да се боря за живота си и макар да не съм го осъзнавало тогава точно като борба, защото бях изплашена до смърт)), мога да си представя за какво става дума.
Личното ми мнение е, че при Хари не стоят така нещата, но въпреки това има нещо много, много вярно в думите на unadaptable.
Ти, Хари, носиш отговорност за самата теб. Това включва твоите емоции, твоята бременност, твоят живот, общуването с близките ти хора, подаването от твоя страна към тях на ясни сигнали коя си ти всъщност.
И също ти, Хари, си жената, която се справя с всичко това ден след ден. Ти си успешна.
Осъзнай силата си.
Струва ми се, че в доста голяма степен стоят по този начин нещата при авторката, но няма шанс някога да ги погледне и от този ъгъл. 
Твърде далече е от този тип мислене на нещата от живота си. От последния й пост разбрах, че дори не й е хрумвала мисълта, че тялото й се бори да запази това дете, колкото и да му е трудно заради репродуктивните и здравословни проблеми. Според нея и тялото й дори иска да го изхвърли. Вероятно заради това й се е набила мисълта, че детето е нежелано - не го иска на мисловно ниво, тялото й и то го отхвърля. А ако наистина цялото й същество се съпротивляваше, може би нямаше да се стигне дори до тази тема. На мен лично повече би ми харесало такова разбиране от нейна страна- целия ми организъм се бори за това дете, въпреки, че му е адски трудно, така щеше да й е по-леко и на душата да понася трудностите около бременността, но както и да е....Природата обикновено е по-мъдра
Твърде далече е от този тип мислене на нещата от живота си. От последния й пост разбрах, че дори не й е хрумвала мисълта, че тялото й се бори да запази това дете, колкото и да му е трудно заради репродуктивните и здравословни проблеми. Според нея и тялото й дори иска да го изхвърли. Вероятно заради това й се е набила мисълта, че детето е нежелано - не го иска на мисловно ниво, тялото й и то го отхвърля. А ако наистина цялото й същество се съпротивляваше, може би нямаше да се стигне дори до тази тема. На мен лично повече би ми харесало такова разбиране от нейна страна- целия ми организъм се бори за това дете, въпреки, че му е адски трудно, така щеше да й е по-леко и на душата да понася трудностите около бременността, но както и да е....Природата обикновено е по-мъдра
unadaptable, още от първият ти пост разбрах какво искаш да кажеш с думите "изкушен от смъртта"
Но как да ти кажа, аз по характер съм краен скептик и хипер реалист. Просто тази теория в мига, в който я осъзнах, я прогоних моменталически от мислите си. Не го приемам, това е.
Въобще видях твоят мистичен поглед върху нещата като цяло, при това изказан доста категорично. Но не това е реалността, за мен е друга.
Чудесно е да се осъзнаваш като победител, да осъзнаваш вътрешната си сила, но не беше ли това и една голяма загуба??
Всъщност не се уповавам изцяло на лекарите. Да, те са инструмент. Мое задължение е да ги разпитвам, да настоявам , да се изследвам стриктно.. И в този аспект напълно осъзнавам, че ако успея, победата ще е моя.
Но как да ти кажа, аз по характер съм краен скептик и хипер реалист. Просто тази теория в мига, в който я осъзнах, я прогоних моменталически от мислите си. Не го приемам, това е.
Въобще видях твоят мистичен поглед върху нещата като цяло, при това изказан доста категорично. Но не това е реалността, за мен е друга.
Чудесно е да се осъзнаваш като победител, да осъзнаваш вътрешната си сила, но не беше ли това и една голяма загуба??
Всъщност не се уповавам изцяло на лекарите. Да, те са инструмент. Мое задължение е да ги разпитвам, да настоявам , да се изследвам стриктно.. И в този аспект напълно осъзнавам, че ако успея, победата ще е моя.
Аз прочетох с интерес мнението на unadaptable.
Даже и разбрах какво е писала...
Смехът си е смях, но Хари, едва ли unadaptable е имала за цел грубост и обида с поста си. Даже да ти кажа тя е доста силна жена... помня аз.
Хари, има много истина в постовете и съм съгласна с нея - осъзнай своята сила, тя не е физическата ти зависимост в момента, а вътрашната ти сила, която вярвай ми може да сътвори доста чудеса - колкото и налудничаво да звучи това.
Струва ми се, че в доста голяма степен стоят по този начин нещата при авторката, но няма шанс някога да ги погледне и от този ъгъл. Твърде далече е от този тип мислене на нещата от живота си. От последния й пост разбрах, че дори не й е хрумвала мисълта, че тялото й се бори да запази това дете, колкото и да му е трудно заради репродуктивните и здравословни проблеми. Според нея и тялото й дори иска да го изхвърли. Вероятно заради това й се е набила мисълта, че детето е нежелано - не го иска на мисловно ниво, тялото й и то го отхвърля. А ако наистина цялото й същество се съпротивляваше, може би нямаше да се стигне дори до тази тема. На мен лично повече би ми харесало такова разбиране от нейна страна- целия ми организъм се бори за това дете, въпреки, че му е адски трудно, така щеше да й е по-леко и на душата да понася трудностите около бременността, но както и да е....Природата обикновено е по-мъдра
Твърде далече е от този тип мислене на нещата от живота си. От последния й пост разбрах, че дори не й е хрумвала мисълта, че тялото й се бори да запази това дете, колкото и да му е трудно заради репродуктивните и здравословни проблеми. Според нея и тялото й дори иска да го изхвърли. Вероятно заради това й се е набила мисълта, че детето е нежелано - не го иска на мисловно ниво, тялото й и то го отхвърля. А ако наистина цялото й същество се съпротивляваше, може би нямаше да се стигне дори до тази тема. На мен лично повече би ми харесало такова разбиране от нейна страна- целия ми организъм се бори за това дете, въпреки, че му е адски трудно, така щеше да й е по-леко и на душата да понася трудностите около бременността, но както и да е....Природата обикновено е по-мъдра Ти, Хари, носиш отговорност за самата теб. Това включва твоите емоции, твоята бременност, твоят живот, общуването с близките ти хора, подаването от твоя страна към тях на ясни сигнали коя си ти всъщност.
Според мен е по- добре да спреш да се замисляш. Отпусни се малко, почини се, намери нещо, което да ти доставя удоволствие и така. Поглези се.