Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Колко остава още до термина?

Хари,
измисли му име на това детенце.
То си е най-вече твоето детенце и ако ще турско да дойде, трябва да носи името, което ти си избрала. А и  е важно да си знае името, преди да се роди. Нама да го кръщаваш Мразябащати, нали?

Момиче или момче?

Мила .Я по-ведро..Знам,че е много банално,обаче така сама нараняваш себе си за нещо,което е факт.Това е твоят начин да се накажеш,защото не си направила избора си и си допуснала друг да го направи вместо теб.Обаче,помисли си,като се наказваш печелиш ли нещо?Не,само губиш.А за какво ти е да губиш?Нима някой иска да губи?Замисли се.Твоята депресия не е само начин да се накажеш,но и начин ,чрез който искаш да накажеш и мъжа си-"Виж колко съм тъжна и нещастна,чувствам се слаба,заради теб и искам да те накажа с чувство за вина за моето страдание" Но и това не ти помага,и от него само губиш.Мисли за себе си и се радвай на себе си,бъди малко егоист,спри да съжаляваш и да страдаш.Избери име,избери комплект,направи своя избор сега,за да не съжаляваш после и за това пропуснато решение.Усмихни се,толкова много си постигнала,зарадвай се на себе си,гордей се със себе си,щом не можеш да се радваш в момента на другите.Желая ти леко раждане,здраво бебче и здраво майче  .

 

Хари, предлагам да кръстиш детето на себе си!

Чесно казано, това звучи налудничево! Как няма да обичаш детето, което е от твоя си мъж и което ще е братче на твоето дето, и което излиза от теб самата!!!
Само искам да ти кажа едно, няма по-голямо богатство от това да имаш деца!!! Те са бъдещето на една нация и твоето лично бъдеще! Бъди горда с това, не бъди ядосана! Надали искаш детето ти после да ти се ядосва Като ти каже мамо или като ти се усмихне друга песен ще запееш
Успех с раждането и лека бременност.  И ще чакаме да покажеш бебето

Единственото притеснително според мен е отношенията между вас с таткото.
Иначе като родиш и пак имаш контрол над тялото си част от недоволството ти ще изчезне.Самото детенце ще ти е интересно да опознаеш,да сравняваш с другото и т.н.
Няма нужда да обичаш еднакво.Това не са ябълки да ги делиш.Не знам дали ме разбираш,но те децата изискват любовта и грижата ни.Дори да си разколебана и несигурна в началото с времето всичко ще си дойде по местата.

Не мисля, че звучи налудничево, kori_1! Честно казано, всички знаят какво са децата и какво означават те за всички нас. Не вярвам Хари да мисли , че не са богатство или радост, но с този клиширан патос едва ли и помагаш. Ако си изпадала в подобно състояние, в което се чувстваш употребена и където е опорочено твоето най-съкровенно желание ( в случая майчинството), съгурно няма да си мислиш за богатства и такова бъдеще.
  Разбирам жената с цялото сърце и душа и зная как се чувства. Чувството, че е тяло, което изпълнява само биологичната си функция, че съществува само и единствено да даде живот и, че едва ли не, не бива да има други претенции. Прочетох постовете й и ми стана ясно, че не се чувства обичана като жена и човешко същество, а като приносител на лелеяната от мъжа й рожба, усетих разяждащата я вина, че не може да се грижи за малкото си дете, че не може да участва пълноценно в живота му след като толкова дълго го е чакала. Разбирам гнева й и зная, че в подобна ситуация бих била луда от бяс. Яд ме е на мъжът й, че не си е дал сметка, че децата са хубаво нещо, но и че е трябвало да настоява това на всяка цена. Та, първото им детенце е едва на годинка и 8-9 месеца - време има, по дяволите!
 Хари, убедена съм, че ще обичаш детето си. Сега си бясна поради обстоятелствата, но те нямат нищо общо с бебето. То няма вина, че се е появило, не го обременявай с проблемите, които имаш с мъжа си. Измисли име, дай шанс на любовта си и тя ще се появи.

Все се чудех дали да отговарям на поста на кори, но ето че Раффаела е свършила тази работа. Абсолютно подкрепям поста!

Котьо, разсмя ме да знаеш)) Но всъщност много точно казано.
Мис Пиги, нещо не ми се иска това. Не ми се иска да предавам енергиите си на мъничето)
Мацки, чета всички коментари и ви благодаря  
Рафаела, да усетила си всичко.  

 Знаете ли, сега в нас се правят усилено ремонти, поръчват се мебели и въобще щурм голям..
Знам че той го прави за нас. Някой биха си казали, какво толкова искаш..
Искам капка внимание- едно"как си". През 9те месеца така и не ме попита. Не искам парапети без ръжда по дяволите! И не искам да го прося това внимание, щом се стига до просия - то просто е едно голямо нищо.

 Вече му се вижда края. Ако се случи нещо с мен си мисля само за сина си. Заради него искам всичко да е наред. От толкова много негативизъм и притеснения си мисля да не родя нещо страшно..
Въобще виждам че затъвам в състояние, от което не мога да се измъкна сама.

 

Хари, вземи се в ръце и карай спокойно
Ти все едно Антихрист ще раждаш, а не е такъв случая
Насочи мислите си към положителни и зареждащи неща, отпусни се с някоя хубава книга и се пусни по течението.

Хари, виж, това, че енергиите на майката до такава степен се отразяват на характера на детето е чист мит. Детето си има собствена душа, то си е личност, така че не се тормози в това отношение. Стискаш зъби към момента и това е положението (аз лично това с "вземи се в ръце" не го разбирам по отношение на настоящата ситуация - това не е нещо, за което да се взимаш в ръце - то е гадно и не трябва с него човек да се примирява, лошото е, че състоянието ти именно не ти позволява да вземеш нещата в свои ръце! Но стискай зъби! И твоят ред ще дойде!!)
Обаче, аз ако съм на теб, като родя, това с парапета и необръщането на внимание ще го изтъквам като довод постоянно. Някой хора предпочитат мебели пред хора, виждала съм такива. Те смятат, че с пари и удобство се създават всички необходими условия за добро (и уважавано, но не непременно щастливо) семейство. Много неприятно!

Още малко и си шампион!   

Nesiha, не не в тоя смисъл, просто се страхувам дали ще е здраво. Каквото и да правя не ми се отдава да се съсредоточа.

Hari, колко време остава до термин? Помисли как преди няколко месеца си мислеше колко страшно е да се справиш до юли месец, пък, ето че успя. Просто човек може да се справи с много неща, без дори да подозира за това. Скоро ще бъдеш отново на крака и ще видиш как малко по-малко ще се усмихваш заради двете детски личица, за които ще се грижиш с цялата любов, на която си способна. Аз съм сигурна, че ще успееш да простиш и на съпруга си, който май не е толкова лош човек, просто е от онези първични по тип хора, които не изразяват емоции лесно, не се поддават лесно на страх, отчаяние, той си е праволинеен и си кара в неговия коловоз, без дори да подозира за твоята емоционалност и душевност. Мисли за него в тази насока, за да ти е по-лесно да го приемеш. И ги приемеи тези твои близки и това твое ново семейство, защото дори и да не го изричат на глас, съм сигурно, че всеки ден вътрешно се молят всичко с теб да е наред, нали за това толкова работят, вълнуват се, защото ти/ви мислят само доброто, но по техния си, странен за нас начин.
С времето се научих да не оценявам конкретните действия на някого, а повода за това. Добрите мисли може и да не се превъплътят в най-съвършените за нас действия, но си остават добри. Просто хората сме различни.
Успех и си почивай сега повече, защото скоро няма да имаш време за това.
Прегръдки от слънчева София и погали големия корем от многото форумни лели, които дори когато не пишеш, проверяват кога за последно си била активна, защото искат всичко да е наред.
Съжалявам, че тъй искрено и лично пиша, но наистина искам да си щастлива и здрава.

Момичета, ще ме приберат седмица предварително в болницата, ако вс е наред ще пиша задължително втората половина на август.
Стискайте палци на мен и на бебо!
Благодаря ви!