Приемно родителство

От чисто любопитство питам...
Кои "други държави" имаш предвид в поста си? Интересно ми е къде деца живеят в институции от раждане до пълнолетие и има практика да биват взимани в семейства през празнични и почивни дни?
И дали може да се намери някаква информация в Интернет по въпроса?

Четох за тази практика в един брой на бюлетин на Областния център по приемна грижа. Ако ви интересува, ще потърся материала и ще го споделя с вас.

А ако семейството, което взема детето за събота и неделя реши, че вече не иска? ЗМ, казва "ако ми хареса...". А ако не й хареса? Адаптацията към семейната среда не винаги е лесна. И дете, което не знае що е семейство и за първи път е видяло какво е да си вкъщи, само с 1 мама, а не с 15 лелки и т.н. пак се оказва само и затворено в дома да чака и се надява семейството да го потърси. И да се пита защо не го търси, дало защото е лошо.
Доста спорно е  дали е добро или не...Какъв ангажимент поема това семейство за това, че детето ще може да разчита на него по-дълго? Хубаво би било, ако е така, но можем само да гадаем.

Доколкото знам във Франция има практика деца от бедни или трудни семейства да се вземат за ваканцията в други райони от семейства, които им дават възможност да имат ваканция като другите. Но това са деца, които имат/познават родителите си и са над 5-6 годишни. Въпреки това се прави проучване както на семейството, така и на това дали за детето е подходящо да иде там. Някои семейства наистина създават трайни отношения с децата и ги канят всяка година. Но по принцип всеки продължава да си "знае гьола", т.е. семейството.

Живота не е само празници и игри.
Изключително извратена е тази практика.
И аз съм любопитна къде се практува това "дете за призниците" и моля за допълнителна информация по въпроса.

Който иска да помогне на дете от институция ТРЯБВА ДА ПОЕМЕ НЯКАКЪВ АНГАЖИМЕНТ КЪМ ДЕТЕТО И ДА НОСИ НЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ.
Не може "иди ми, дойди ми". За празниците, за малко, ако ми хареса, да си поиграе с мойто! Чакайте малко, това е обидно за децата. Тук всички знаем колко време, търпение и любов се иска, за да установиш връзка с такова дете. Какво постигаме, като показваме на детето един живот, който никога няма да има. И после го връщаме обратно в затвора. За мен това е жестоко - или поемаш пълната отговорност за детето или по-добре не пропагандирай и не развивай криворазбрана благотворителност.

Ако някои от постовете са ти се сторили нападателни Мама Гиги, то е защото самата идея и то така поднесена от госпожата е ужасно обидна и унизителна за тези деца. И нямам намерение, лично аз, да се извинявам. Тук не става въпрос за добро желание, съпроводено с неинформираност, самото възприятие на идеята от потребителката е показателно за нейното отношение.
Аз нови и запазени дрешки не смея да предложа на някого, с цел да не го обидя, а за живи деца се говори като за кукли-компаньони!

дрън, дрън. абсолютно отговорно казвам, че подобно нещо НЕ Е ВЪЗМОЖНО. за цяла западна европа. ако е проект, може, но той се наблюдава, съгласува и се изписват кофи с мастило, докато може някое семейство да вземе дете само за почивните дни. прилага се само за определени деца и е с особен статут.
за децата е абсолютно противопоказно да бъдат взимани за ден или месец. ако децата имат нужда според кризисния мениджмънт да са краткосрочно в приемно семейство, това е друг въпрос.

така че, мама гиги, грешката не е твоя. или не си чела правилно, или има някаква заблуда. ако искаш, сканирай флайера и дай да видим за какво иде реч.
ако пък става дума за българия, още по невъзможно е. намери наистина материалите и ги сподели с нас, моля.
защото ако наистина се предлага подобно нещо и не е някакъв наблюдаван проект, то това е жестоко, безотговорно и идиотично.
самата ти си била в дом, знаеш какво е.
проблемите се решават глобално, а не с кърпежи, които обременяват психиката на децата. приемната грижа не е създадена за да просперира дадено семейство, а за да се намери алтернатива за максимално доближаване до нормалната семейна среда в която е редно да расте едно дете.

и-прекланям се пред хора като теб и семейството ти.

Вие тук наистина сте много дребнави и се заяждате. Държите вашето мнение да е единственото вярно. Аз не обичам да споря, а да общувам. Тук обаче вие спорите и то жестоко. С нищо не съм оправдала майката, която написа, че иска да пробва да взема дете за празниците и ако и хареса ....... Не го коментирах, защото колкото и да и се иска на нея или на друг това е невъзможно, защото тя дори не е приемен родител. Точно затова има дълъг период на проучване и обучение. През този период семейството научават много за така наречената приемна грижа, какви са задълженията и правата им. Вземат решение дали искат и  могат да бъдат приемни родители, както и отговорните институции за това също проверяват и решават дали семейството може да отговори и е способно да бъде приемно семейство.
А относно това за гостуванията на деца от институции в семейства, аз го подкрепям колкото и жестоко да звучи. Както казах погледнато от различен ъгъл и отговора е различен. Това е моето лично мнение и не го натрапвам на никого.По времето когато лично аз бях в дом, бих дала всичко само да ме вземеше някой - та дори и да е за няколко дни. Ако направите проучване в домовете ще се учудите, че много деца ще имат моето мнение и то е защото това е тяхната гледна точка. Искат щастие, искат някой да ги обича, да се облегнат на нечие рамо, да ходят на семейни пикници и още други подобни, па макар и за малко, дори и да е за ден -два. По-добре от нищо. Дори и малко любов и щастие е много по-вече от нищо и от това, което всички знаем, че е в домовете. Знам, че живота не е само празник, но хубавите моменти ни дават силите да застанем очи в очи с лошата действителност и да се справим, да се борим и да очакваме оня хубав момент на радост.Живота не е само празник но някой деца никога не разбират и не преживяват празника, просто защото никога не са го имали истински в живота си. Пораснали са твърде бързо и са вече сериозни хора търсейки изход от сложния живот пълен с тъга, с отхвърляне, болка и отчаяние.Болка и жестокост има навсякъде, но според мен това е по-малкото зло. Не знам дали сте приемни родители или социални работници но добре е да се представяте за да знаем от чия позиция преценявате. Има и една друга група, която обхваща хора, които са специалисти по даване на мнения и съвети, критикуват, осъждат остро приемните родители,  но самите те не са достатъчно отговорни и силни да станат приемни родители. Приемните родители са достойни за уважение силни хора. Моите адмирации !!!

Мама Гиги, няма нищо лошо в спора. Напротив. Моето мнение беше насочено към идеята да се практикува вземане на деца от време на време и то с описаните от авторката на идеята мотиви. Никой не визира приемната грижа. Просто няма приемна грижа за събота и неделя и не би трябвало да има. И именно защото, както ти казваш, хората трябва да са отговорни и лично да участват, а не само да дават акъл отстрани, аз не приемам идеята да се извеждат деца от дома по този начин.

Аз преценявам от позицията на майка, която е осиновила своето дете на 1 год. и 9 месеца знам колко време, любов, сили и какво ли не съм дала от себе си на това дете, за да преодолее тия 1 година и 9 месеца. Не може дете да се гледа между другото, дд ден-два и т.н. Ти сама знаеш колко незадоволени потребности имат тия деца и ден, два не решават въпроса!

Добре, да се представя и аз на мама Гиги, аз съм от 3 и половина години доброволен  приемен родител. Взех детето,когато беше на 7. Не мога изобщо да си помислч какво би и било, ако я взимах само за уикендите и в неделя вечер я връщах. Наистина щеше да е жестоко.
Но имам наблюдения  върху по-големи деца- от 14 години нагоре. Те наистина мечтаят някой да ги взима  за празниците, да чувстват, че принадлежат към  нещо , а не да са откъснати и захвърлени. За тези деца има полза да бъдат взимани. Ще продължа след малко

e, хайде сега, тежки думи...
нямали сме били смелост. мисля, че точно това е нещото, което като осиновители не ни липсва.
по въпроса за меродавното мнение, това не е наше мнение, а мнение на детски психолози. по тази причина и не е допустимо засега да се взимат деца само за празници или събота и неделя.

не понасям урболешки неща. съгласна съм с асоли вилар, че може би за по-големите деца ще е добре, но са важни и подбудите на хората, които взимат децата, защото не изхождам от презумпцията, е всички са с добро сърце и мислят само доброто на децата.
ти, мама гиги, когато си била малка, дали щеше да се зарадваш ако някой те вземе за няколко дни и примерно те изнасили или тормози...
за подобни неща се изисква много работа и най-вече план. и също проучване.

имам смелост да стана приемен родител, само че няма как. искам дете от българия, а няма как да го доведа тук. за да стана тук приемен родител, трябва да покривам много критерии, които аз не покривам. освен това, за мен е малко особено да осиновя едно дете, а да стана приемен родител на няколко после. по този начин ще накарам децата да се питат с какво са по-лоши от моето, та не искам да ги осиновя. идва и въпросът за наследяването и обезпечаването. никак не е просто, човек да намери правилния път за себе си.

аз съм добронамерена и не се заяждам, нито отправям лични квалификации, но ти го направи, мама гиги. което в никакъв случай не е добре. и го правиш, без да се замислиш, че повечето от нас от години четат, информират се и се борят за промени именно в тези домове.
някои са имали смелоста да осиновят и по две деца, да родят и свое биологично и да не делят децата си. не виждам защо е неприемливо да имаш смелост да приемеш за свое нещо, което не си родил и не си заченал. хайде да не си мерим смелостите, викам аз...

Чак пък много дребнави  
Това, че децата мечтаят някой да ги вземе за малко не означава че е добре за тях.
Говориш за любов и радост - колко любов и радост според теб може да даде човек дето само временно иска дете, да го провери ...
За болка и отхвърляне пишеш - колко болка и отхвърляне още трябва да понесе едно дете след като семейството се наиграе на благотворители и спре да го взема "за празниците"

За протокола, доброволен приемен родител съм. Връщала съм приемното си дете след съботно-неделно гостуване в дома (беше в период на напасване и още не беше издадена заповедта за настаняване), видях каква драма беше за него и никога, никога не бих причинявала това системно на дете.
Та голяма любов ще имат за раздаване тези дето вземат за празниците само.

За големи деца някак е по-приемливо, защото тогава семейството или възрастните нямат ролята на родители.

мама Гиги, съгласна съм за описаните от теб потребности и мечти на децата в дом - "искат щастие, искат някой да ги обича, да се облегнат на нечие рамо". Приютяването у дома по празници, без никакъв ангажимент, "просто да видим какво ще се получи" няма нищо общо със сбъдването на тези мечти и задоволяването на потребностите.
И да - за по-големи, навлезли в пубертета деца може да се окаже полезно гостуването в семейства по празници и през ваканции. Но не и когато това е еднократно, инцидентно или за кратко проявяване на интерес към детето и след това изчезване от живота му.
А за по-малки деца е просто безумие да бъдат взимани и връщани отново в дома. То е като да отвориш пред детето пакетче с бонбони или шоколад, да му дадеш да си вземе мъъъъничко парченце и да си го вземеш и отнесеш безвъзвратно.

Съгласна съм със Сисли - вземането на дете от дом трябва да става с отговорност и съзнателно поемане на ангажимент. Ангажимент за съхраняване и укрепване на детската психика.

Първо, представили сме се в съответната тема за представяне и запознаване http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=355830.0, която е на разположение на всички да я четат. На теб персонално аз не смятам да се представям.
Може да сме дребнави, може да сме злобни, кат оне ти харесва, никой не те кара да пишеш и четеш насила.

Не ти ли помогнаха мамите като на въпросите ти, не ти ли дадоха съвети, когато имаше нужда? Някой нападна ли те персонално? Напротив. Сега изведнъж реши, че сме злобни.

И наистина, не сме в детската градина, а въпросите на майката, като чийто адвокат се изживяваш, бяха като от детската градина, каквито въпросите, такива и отговорите.

Мисля, че за всички стана ясно защо сме против и не е нужно да се повтаряме, но ще дам още един пример от личния си опит.

Както всички може би си спомнят (а може би не, не това е важното), аз посещавах дъщеря си в дома, в който се отглеждаше повече от 5 месеца, докато завърши съдебната ми сага. През този период аз вече спрях да бъда непозната за нея, беше почнала да развива някакво онтошение към мен и въпреки това през не малка част от времето, особено когато извеждаха децата в двора на дома, се раздвояваше и не беше сигурна къде иска да иде - при мен или при групичката си. Тя познаваше само живота в дома, там се чувстваше сигурна, не знаеше че има и по-добри места да живееш, не знаеше нищо друго! Тя се чувстваше добре така, просто защото не познаваше друго. И много пъти си искаше да ходи да си играе в групата.

Когато се взехме най-накрая, три дни стоя като препарирана, при все че ме познаваше и даже ме следеше непрекъснато да не се отдалече от нея (защото бях единственото нещо извън дома, което беше виждала). Не мога да си представя след тия три дни да я върна обратно и след още 5 да я взема за събота и неделя. Това щеше да е такъв стрес за детето, че няма на къде повече. Направо щях да го съсипя това детенце.

Именно защото гледам от позицията на малките деца съм категорично против подобни практики. Децата в тази малка възраст имат нужда от мама, докато по-големите вече са самостоятелни и имат нужда да общуват с хора извън дома, да осъществят връзка с външния свят, да го опознаят. При тях е напълно приемливо да се осъществи подобна идея, но при малките - абсурд.

Здравейте, влизам тук малко със закъснение и виждам, че доста сте ме критикували. Разбирам и вашата гледна точка, разбирам също така защо не може да вземеш дете за един месец. Ясно, отговорили сте ми на въпросите, за което благодаря!
Аз, както мама Гиги е казала, наистина искам да направя нещо добро и не да намеря играчка на детето си, а да гледам и второ, доколкото мога. Явно не е това правилнип начин, затова отгаламе въпроса с осиновяване/приемно родителство, докато не решим, че сме готови за по-дълъг период.