Приемно родителство

Здравейте Radiididi, извинете ме ако се натрапвам, но не разбирам дали искате да осиновите Стефи, или да я върнете, ако е възможно, и да си намерите работа? А за какво е подписката?

Не се натрапваш и ме извини ,че ти отговарям толкова късно.Чак сега влязах във форума,ние пак сме в болница и нямам много време.Нямам възможност да осиновя Стефи и което и дае друго дете,ние сме с много нисък доход и за това не ни одобряват за осиновители.Поради тази причина ние решихме да станем приемно семейство.А аз могали да попитам дали ти си приемен родител,защото вече се отчаях ,че всички от този форум вече са се отказали.Стефи е за осиновяване и ние няма да я изоставим колкото и да ни е трудно докато не намери своето семейство,но тъй като нищо не е на ред в приемната грижа за друго незнам дали ще се наемем да гледаме.Не ме разбирай погрешно ,но в момента аз лешавам Стефи и другите ми две деца. Днес писах в саитовете на вестник Труд и Стандарт ,надявам се някой да обърне внимание .Подписката ще бъде за еднократната помощ която в момента се дава към края на следващия месец,вместо да се дава с настаняването на детето.Парите на дете в дома са 860лв.,а на нас ни плащат 470лв./заплата и помощ/.За това се борим ,това което ни се полага.

  Здравейте дами и господа! От известно време посещавам този сайт за да се образовам и просвещавам за да посрещна най-новия член на семейството ни. Хареса ми колко много информация има тук, хареса ми приятелството и съпричастността един към друг. Отзовават се да помогнат, да дадат съвет без да те осъждат. Това е мъдро. И сега е времето да представя себе си.
    Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения  и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази  тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
   Приветствам всички приемни родители.Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!

Здравей Гинче!Поздравления за взетото решение за още едно детенце!Вие сте едни невероятни хора,няма и съмнение,че ще дадете най-доброто от себе си и разбира се много обич!                              За съжаление нашите опити да помогнем на второ детенце не бяха успешни,даже съжалявам,че се опитахме.Мисля,че е много важно ОЗД  да подкрепя ,напътства и подпомага приемните родители,а при нас просто не се случи.Бързаха да настанят кое и да е дете,само да отчетат дейност...   На мен също много ми допада да се грижа за приемни дечица,това ми носи удовлетворение,без да броя раздадени обич,нерви  или безсъние,та какво са те в сравнение със грейнали детски очички?!

Здравейте,
Радвам се, че намирам такава тема. Аз имам едно дете, още няма две години и ходя на работа. От много време, преди да имам семейство си мисля да си взема дете, но за сега мисля да бъде само за уикенди и почивни дни. Четох донякъде някоя от другите теми по въпроса с приемното родителство, но не видях какво се прави в такъв случай. (видях и негативни мнения, но аз не съм готова да осиновя дете или да взема дете за година, защото искам да видя как ще се разбират с моето дете, искам живот и здраве още едно, но след време нямам против дори да си осиновя). Та, пак ли се кандидатства по реда за приемни родители в този случай и колко време отнема всичко? Сигурни ли сте, че не мога да си вземам едно и също дете всеки уикенд, защото аз това искам? изобщо, който има опит какво би ми препоръчал? Идеята ми е, докато моето дете няма братче или сестриче, да помогнем на някое дете и да изграят заедно. Хубавото при нас е, че детето ми е добро, не удря другите по площадките и е много спокойно, а съпругът ми е напълно съгласен с тази идея и нямаме разногласия.

няма опция "гледане за събота и неделя"

  Т.е. или трябва да реша за по-дълъг период, или да не опитвам? Преди 5-6 години една моя позната взимаше така за уикенди едно дете, от дома срещу кино арена в София... явно вече това не е практика. Ами, ако реша да взема дете за един месец примерно и решим, че не се получава? А ако ми хареса и искаме да удължим срока?
мерси предварително за инфото

и опция "гледане за един месец" не съществува, също така няма опция "гледане докато си родя второто". Предполагам, че говориш за дете горе-долу на възрастта на твоето и изобщо не отчиташ, че за него това няма да бъде помощ, а по-скоро ще бъде във вреда 

ЗМ ,ти трябва да решиш дали можеш да се справиш с още едно дете.И трябва да знаеш ,че никой не може да ти каже за колко време ще бъде настанено при теб.По мое мнение детето ти е твърде малко за такъв живот, имам предвит разделите с детето.Моите деца са големи и им бяхме обяснили милион пъти и въпреки това всички ние бяхме болни след като взеха Цеци.

това ми звучи като да си търсите на детето компания, докато му се роди братче или сестриче. Срокът няма начин вие да го определите. Определя го съда на база нуждите на детето и възможностите на биологичните му родители, нямащо нищо общо с вашите желания и възможности. Все пак това е мярка за закрила на детето, а не за разнообразие на родителите.

Домашните любимци са в друг подфорум.

Кудку, абсолютно съм съгласна! Направо си уцелила в десятката!

Да си гледаш детето и да си измислиш други начини да разнообразяваш ежедневието му. Забавления има всякакви под път и над път.

Както и много магазини за играчки

Добър вечер на всички. Първо искам да ви кажа, че не е коректно да се нападаме и да се подиграваме един на друг, дори когато има основание. Тука не е детската градина и ние сме възрастни хора, които са отговорни и длъжни да бъдат пример. Относно дамата, която иска да взема дете от институция за почивните и празничните дни, искам да ви кажа , че това е нещо нормално в другите държави и то особено важи за тинейджърите. Просто дамата е задала по неправилен начин въпросите си но си личи, че иска да направи нещо за тези дечица но е неподготвена, липсва и всякаква информация и е не знае дали ще се справи, както и има видимо наличие на страх от провал. Дано скоро и в България въведат този вид приемна грижа. Аз много съм разсъждавала върху това дали е добро или не, дали ще направи детето по-нещастно или поне за няколко дни ще разнообрази и изпълни дните му с радост и семеен уют. Погледнато от различен ъгъл, отговора е различен. Най-добре би било детето да бъде осиновено , да се върне в биологичното си семейство или да бъде настанено в приемно семейство. Но ако детето не е в нито един от тези варианти - какво правим тогава....? Оставяме го да си стои там и да чака нещо някога да се случи. Някой да го поиска или пък родителите му да се сетят, че имат там някъде едно дете, което всеки миг от живота си ги очаква да се появят с решение да го вземат. Нима не е добро за детето да го вземат дори  и за почивните и празничните дни в семейство, да споделят с него живота си, радости и игри. Да има приятели , да знае, че може да разчита на това семейство нищо, че само за 2-3 дни се виждат, пак може да споделя какво вълнува ума му, да споделя проблеми и трудности. Да знае, че това семейство стоят зад гърба му и може да потърси съвет от тях, да го защитят, да му помогнат, да празнуват заедно рождени дни и да бъде с тях през ваканциите. Аз мисля, че ако попитате което и да е дете от институция ще каже, че иска да има такова семейство и взаимоотношения дори  и временно, а не се знае какво ще стане в бъдеще. От друг ъгъл може и да ме осъди някой и да каже, че това е жестоко и че детето ще страда много когато се върне след неделята в дома. Да, съгласна съм. По тази логика да ги оставим в дома без възможност дори на миг щастие, така ли ? Сами разсъждавайте и дано намерите правилния отговор. Но до какъвто и отговор да достигнете, все още няма такъв вид приемна грижа. В момента приемни семейства могат да вземат за гостуване големи деца но със специално решение на Закрила на детето след направено проучване и проверка и задължително със становище за гостуване. Извинете ме за многословието но нека да не си чешем езиците тук, да се заяждаме, а да споделяме опитности, да се съветваме с любов и търпение така както трябва да се работи и с тези обременени и изоставени деца. Лека вечер ви желая и успех на всички настоящи и бъдещи приемни родители.