Неразбирателство със свекърва

  • 10 366
  • 84
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 1 120
На мен не ми е многоясно какво искаш.
Свекъра и свекървата да се изнесат на квартира ли?
Или направо в старчески дом да заминават?
Колко пари си вложила за този ремонт?

# 61
  • София
  • Мнения: 1 198
Нерви нямам, сили имам много. Просто не може някой да иска да решава животът ти вместо тебе.

# 62
  • София
  • Мнения: 1 120
Не питам какво имаш.
Питам какво искаш.
И за какво имаш сили? Да умориш "някакви си полулуди дъртаци"?

След като имаш подкрепата на мъжа ти, редно е вие да се изнесете от жилището.
Това, че сте подменили кухненските шкафове и сте сложили плочки в един апартамент и вероятно нова дограма, не ти дава право да тормозиш възрастни хора и да им налагаш как да живеят.
Използвай ги тези сили за нещо градивно. Работи и си купи собствено жилище. Остави и ти нещо за детето ти.
Да не се налага един ден да живее със семейството си при теб в същия този апартамент, купен някога от бабата и дядото.

# 63
  • София
  • Мнения: 1 198
Искам спокойствие. Искам да не се влиза в стаята, да не се коментира зад гърба ми все едно съм глуха и т.н. Искам в обедните часове да не се вика и телевизора да им е тих, понеже се буди детето. И го искам заради детето, не за себе си. Не ги тормозя аз. Аз дори не им обръщам внимание. Просто и те трябва да се съобразяват с нас .
Не е до плочките или друго- щом съм дала, дала. Но вместо благодаря да ти се нахвърлят злобно е нещо което гадно.
За купуване на апартамент- мъжа отказа- той цял живот там влагал, пък сега да се лишавал и т.н. Все още го мислим този вариант.
Излезна ли на квартира- ще съм сама (решила съм го), но трябва ли детето да расте само заради това?

# 64
  • Мнения: 1 295
По-добре детето да расте само, но със силна и спокойна майка, отколкото след време да се превърнеш в абсолютна нервачка. Старците може и още да са си живи, нищо не се знае. И к,во - заради един ремонт ще продължиш да се подлагаш на целият този тормоз?
Ти си знаеш.

# 65
  • София
  • Мнения: 1 198
Не бе хора не стоя заради ремонта. Това е единственият начин да оцелее брака ми. А и вече сигурно съм невротичка  Mr. Green

От друга страна не искам да се чувствам изгонена. Преди време  2 пъти тръгвах, 2 пъти мъжа ми ме връщаше с увещания, с приказки- щял да говори с тях и т.н. Сега съжалявам че се върнах.

Има и още една страна на проблема- моите родители още в началото ме предупредиха за много неща, но кай да чуе... а сега сякаш трябва да призная че наистина сгреших. Иначе имаме прекрасно дете, помежду си се разбираме, даже сега като сме сами не сме се и скарали. Но мъжа ми явно е мамино дететнце Sick

# 66
  • Мнения: 102
Миличка, до сега се въздържах от коментар понеже нещата при мен бяха по-различни. Часта с признанието, че родителите ни са били прави обаче я имаше и при мен. Ами да ти кажа 3 години се чудех как да го направя и после съжалих, че съм пропиляла още 3 години от спокойствието на детето си.
Знам колко е трудно да вземе човек решение да си тръгне, но поглеждайки сега назад-едва когато го направих станах пълноценна майка, защото нервите и ядовете се отразяваха на детенце.
Пожелавам ти да си много силна.

# 67
  • София
  • Мнения: 1 120
Ако се разбирате с мъжа ти, защо не отидете заедно на квартира?
Някой от вас се инати, но не разбирам кой от двамата - ти или мъжа ти.
Според мен, щом не се чувстваш добре в това жилище, правилното решение е да си намерите друго жилище.
А за спокойствието ще си плащате. По-добре сега да даваш пари за квартира, отколкото след време за лекарства.

# 68
  • Мнения: 2 931
     Родителите ти не се нуждаят от твоето признание. Те отдавна знаят, че са били прави, независимо дали го казваш на глас или не. Вече знаят, че и ти си наясно с това, щом си си тръгвала два пъти.
     Не знам за кой път го пиша във форума, но съм на мнение, че един човек не трябва да напуска партньора си, докато не е 100% сигурен, че няма да се върне повече. За повече от 10 години практика, не видях едно семейство в крайна сметка да просъществува, след подобно напускане-връщане. Обикновено този, който определя правилата, живее със самочувствието: "Да си ходи. Тя/Той не може без мен, и пак ще се върне, като миналия път." И нищо не променя в отношението си след завръщането.
     Знам, че не съм много по темата, но каквото и да направиш, обмисли го добре, защото още едно напускане и връщане след това, няма да промени нищо. Или яхвай метлата и раздавай правосъдие в къщи, задължително пред мъжа ти, или търпи, или си тръгвай. Но ако решиш последното, гледай да си сигурна, че е завинаги. Ако мъжът ти държи на теб, ще постъпи като мъжа на Царина.
    

# 69
  • Мнения: 897
а сега сякаш трябва да призная че наистина сгреших.
А за това се искат много сили.
Различно мнение нямам от това което съм писала в началото. Но искам да ти кажа, че да търпиш е примирение. Сила е да промениш. Възрастен човек не се променя. Докато се стремиш да промениш тях си пропуснала най-важното- да промениш от части съпруга си. А това е най-успешната формула.
И друго- При положение, че той не се грижи сега за теб, не те подкрепя, ами ако стане нещо по-сероизно. Аз не бих разчитала на такъв мъж. БНД беше нещо сходно като твоя. Затова вече отдавна ми е бивш съпруг.  Peace
Заинатил се като магаре на мост, че бил влагал в апартамента. Четири етажа ли е вдигнал в този апартамент, че е толкова златен.
И дано не съм лош пророк, но мъките ти тепърва започват. Мъжът ти те подкрепя на думи и в момента се разбирате на приказки. И защото ти искаш да се разбирате.
била съм в сходна ситуация, така че знам какво говоря.
Не се и извинявай с яслата, защото в квартала където живеете или в съседния едва ли няма свободна квартира.

# 70
  • София
  • Мнения: 1 198
Корина, за съжаление си много права.
И аз мисля, че си търся извинение за да не призная грешката си. Не знам до колко мъжа ми е фалшив с приказките, но може би е така.
Така или иначе септември идва, свекърите ще се приберат и аз искам не искам ще взема решение понеже наистина нещата никак не вървят.
Така и няма да разбера защо нещата тръгнаха в тази посока...

# 71
  • Мнения: 61 449
4ovek ,

От всичко прочетено до тук , стигам до заключението , че трябва да се изнесеш от жилището на свекърите ти .
Дали сама , или с мъжа ти , ще си решите двамата .
Но да очакваш , че възрастни хора трябва да се променят , защото на теб нещо не ти харесва е некоректно и неморално .
Те са в техния си дом , ти си чужда , колкото и да не ти харесва .

Ако се разбирате с мъжа ти , в което много се съмнявам , ще живеете сами .
Апартамента пак ще си е негое , но ще имате спокойствие да организирате живота си по ваш вкус . Родителите му може да са живи и здрави още дълго време , кому е нужен такъв взаимен тормоз ?

# 72
  • Мнения: 56
Може би си пропуснала момента,когато е трябвало да се правиш на ни чул,ни видял.Не им обръщам внимание и това е.Когато започнат да спорят със сина си за нещо,вземам детето и се махам,защото без да искам може да кажа нещо и не ми се говори.
А те майка и син,винаги ще се оправят и не си забелязват,но ако снахата го каже,леле мале.Няма оправия,затова опитай да не им се впрягаш.но пък и ти си знаеш.

# 73
  • Мнения: 69
4ovek,
мъжът ти щом те кара да живееш в дома на свекърите,
е длъжен и да ти осигури спокойствието.

Според мен, ти си с много мек характер, не трябва да се оставяш на свекърва ти
по този начин, а да си отстояваш позицията.
Не бива да позволяваш тя да си прави с теб каквото си поиска.
Ако свекърва ти толкова не те обича и не иска да се съобразява с теб, защото
ти си в „нейната къща“, тогава нека има доблестта да каже на мъжа ти да се изнасяте.

Аз не бих живяла никога в чужда къща, не съм богата, помощ от родителите си също нямам,
мъжът ми също сам се оправя, по квартирите сме, но сме си само двамата и любовта се усеща и във въздуха.
В момента, в който се изнесете ще видиш, че бракът ти ще се заздрави и оправи, защото няма
да я има тази външна намеса. Ако , обаче и след тази крачка, между вас си остава напрежението,
значи вие също имате някакви семейни проблеми.

Според мен си тръгни, виж дали мъжът ти ще те последва, или удобството при мама му е по-удобно.

# 74
  • София
  • Мнения: 1 198
Ние засега решихме- квартира. Той малко пак ми се обяснява, но аз реших- или излизаме сега заедно или ако не при първият проблем излизам сама на квартира. Него малко хем го боли-хем сърби. Уж е навит, ама знае ли човек...
Мерси за подкрепата:)

Общи условия

Активация на акаунт