Нарцис,наистина ли не схващаш хумора...черния хумор...в поста на Ариел?! 
Май вие не схванахте, че се опитах да продължа в същия дух.
Но както разбирам - абсолютно безуспешно.
Ами така е - като постоянно забравям да слагам подходящи емотикони ...
- Публикувана: 18 май 2011, 09:51 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2011, 17:45 ч.
Мелек
Ами ... всичко схванах аз - не ме подценявай!
Май вие не схванахте, че се опитах да продължа в същия дух.
Но както разбирам - абсолютно безуспешно.
Ами така е - като постоянно забравям да слагам подходящи емотикони ...
Нарцис,наистина ли не схващаш хумора...черния хумор...в поста на Ариел?!
Май вие не схванахте, че се опитах да продължа в същия дух.
Но както разбирам - абсолютно безуспешно.
Ами така е - като постоянно забравям да слагам подходящи емотикони ...
Аз пък без тях не мога да се изкажа и все не ми стигат...
Колкото до кръщаването с чужди имена защо не? Скоро може и България да сменим с нещо по-интернационално.
Като почнете да си размахвате национализма, забравяте и да четете - името е за момиченце от смесен брак, само майката е българка и явно си е нейна работа от коя традиция ще си избере името на детето.
Жената иска мнение, казвам й моето. Когато тръгваш да се заяждаш заради проявено чувство за хумор значи проблема е в твоя телевизор. Когато тръгваш да се заяждаш заради проявено чувство за хумор значи проблема е в твоя телевизор.
Сарказмът не е смешка, а осмиване. Надали има нужда да обяснявам разликата. Жената не те пита за бъдещето на българската духовност, пита те как ти звучи едно чуждо име. Не си първата в темата, на която не й харесва името, ама що пък трябва просто така да си кажеш, когато можеш да я захапеш. Нищо, че даже не става дума за нейното дете - важно е да си проявиш чувството за "хумор", да..
Когато тръгваш да се заяждаш заради проявено чувство за хумор значи проблема е в твоя телевизор.
Сарказмът не е смешка, а осмиване. Надали има нужда да обяснявам разликата. Жената не те пита за бъдещето на българската духовност, пита те как ти звучи едно чуждо име. Не си първата в темата, на която не й харесва името, ама що пък трябва просто така да си кажеш, когато можеш да я захапеш. Нищо, че даже не става дума за нейното дете - важно е да си проявиш чувството за "хумор", да..
Ама не става въпрос за национализъм.Аз никакъв националист не съм, не само националист, даже и патриот не съм май...Само си казвам мнението, и то е, че не бих кръстило детето си с турско( арабско) име, и честно казано май не бих се оженила и за човек с подобен произход. Нямам нищо против тези хора, даже напротив, винаги съм се дразнила и ядосвала на идиоти като Болен Сидеров и други подобни индивиди. Просто смятам, че хората от различна вяра( конкретно християнска и мюсюлманска) са със съвсем различен манталитет и възгледи за живота. Познавам и турци и араби, много възпитани и образовани хора, приятно ми е да разговарям с тях на различни теми, но стане ли въпрос за отношенията мъже-жени, възгледите им за живота, за правата и свободите на жените, е, там всички са еднакви...
Има-безспорно. Но в България, като че ли все пак зависи от възпитанието, образованието, средата в която живее даден мъж. Докато при арабите, ако ще професор да е, ако ще в Сорбоната да е учил, ако ще все из Европа да е бил, пак си остава със същото отношение. Говоря си във Фейсбук, с мои познати -араби и турци,много ми е приятно, толкова обще теми имаме. Между другото обаче ме питат" какви са тези мъже, които приемаш в " приятели" или пък " наистина ли си била снощи до 3 ч. с приятелки в заведение?". Мен мъжа ми не ме пита, те ще питат! Какво остава да се оженя за някой от тях.
Ми не знам, аз съм живяла около месец в турско семейство, бях на 17. И майката, и бащата бяха адвокати с кариера. Момичето им учеше в една от най-добрите гимназии в града, след това завърши режисура в Париж. Тя и приятелите и са ме водили по барове. В смисъл, беше си като в Бг, даже къде къде по-свободно, щото мен тука не ме пускаха нашите по барове, а нея я пускаха Така че зависи от хората. Съгласна съм с Пина.
Така че зависи от хората. Съгласна съм с Пина.
Да, но не си била женена за някой от тях 
Аз нали това казвам, ако си приятелка, гостенка, позната е ок. Има няколко случая около мен на момичета женени за араби и турци. Определено се опитах да ги разубедя, а те все ми повтаряха, че това моето са предразсъдъци. Не съм знаела колко галантни били гаджетата им, възпитани, нежни, мили, обсипвали ги с цветя, водели ги по заведения...Едната отиде в Сирия, другата в Йордания, третата в Турция. Едно, че живеят в къщи с още сто човека вътре, всевъзможни братя, сестри, лели, братовчедки. И всички ги наблюдават постоянно, къде отишла, с кого говорила. Те не че ходят някъде, освен на пазар и ако нещо се налага...До една си кръстиха децата с мюсюлмански имена. И не като жената от темата, която сама си е харесала такова име, беше им наложено. Да не говорим, че едната чака четвърто дете, което не иска, обаче останалите три са момичета. Ако и това било момиче, щели да карат така до момче...Втората имаше късмета да роди две момчета и спряха до там засега. Третата има две момичета и накрая момче.( и пак не умираше от желание за трето, ама как с две момичета, било едва ли не срам...). Майката на едната ми позната казва, че и ставало лошо като трябва да назове внуците си- Мохамед и Хюсеин. Откъдето и да го погледна, не мога да приема, децата ми да се казват така...
Аз нали това казвам, ако си приятелка, гостенка, позната е ок. Има няколко случая около мен на момичета женени за араби и турци. Определено се опитах да ги разубедя, а те все ми повтаряха, че това моето са предразсъдъци. Не съм знаела колко галантни били гаджетата им, възпитани, нежни, мили, обсипвали ги с цветя, водели ги по заведения...Едната отиде в Сирия, другата в Йордания, третата в Турция. Едно, че живеят в къщи с още сто човека вътре, всевъзможни братя, сестри, лели, братовчедки. И всички ги наблюдават постоянно, къде отишла, с кого говорила. Те не че ходят някъде, освен на пазар и ако нещо се налага...До една си кръстиха децата с мюсюлмански имена. И не като жената от темата, която сама си е харесала такова име, беше им наложено. Да не говорим, че едната чака четвърто дете, което не иска, обаче останалите три са момичета. Ако и това било момиче, щели да карат така до момче...Втората имаше късмета да роди две момчета и спряха до там засега. Третата има две момичета и накрая момче.( и пак не умираше от желание за трето, ама как с две момичета, било едва ли не срам...). Майката на едната ми позната казва, че и ставало лошо като трябва да назове внуците си- Мохамед и Хюсеин. Откъдето и да го погледна, не мога да приема, децата ми да се казват така... 
Препоръчани теми