Ние изкарахме някакъв ужас на Анталия. Уж хотел 5 звезди, пък мизерията беше тотална. Всичко беше мръсно - стаята, дори и праните кърпи и чаршафи. Емо се разболя на 2рия ден, повръщаше цяла нощ през 20мин и висяхме в болницата един ден и 1 нощ на системи. Направо изживяхме кошмар. Ние с мъжа ми на два пъти хващахме разстройство, което ме навежда на мисълта, че е от храната, вирусите не повтарят. Нямаше кой да ни изхвърли кошчето даже. Сама се наложи да си пера чаршафа от повръщането. Персоналът беше много неотзивчив, претупваха си работата и това си личеше по мизерията из целия хотел. Ходили сме в Кушадасъ, Мармарис и Бодрум и то в хотели с по-малко звезди и не мога да си обясня защо Анталия уж им е най-хубавия курорт... Мислех, че просто не сме уцелили хотел, но след разговор с други хора от чартъра се убедих, че не е така. Почивката ни е най-скъпата досега - 2700лв всичко, и най-мизерната в живота ми...
За класиране в ясла се оказа, че нямаме никакъв шанс. Имаме си подадена молба в яслата до нас и до края на слдващата година щеше да ни излезе реда, но с приемането на яслите в системата отпадаме за сега тотално...


! Днес се качи и пропълзя през средното рафтче на бюрото. Понеже не може да си вдигне главата на такава малка височина се приплъзгаше
.
Добре, че след това изкарахме 2 месеца в Бургас, та да разберем що е истинско море.
Дано Елия бързо да свикне ,всъщност ...дали в яслата изобщо има деца ,които свикват и не плачат 
Мисля ,че ще е по-лесно ,де да знам
На 25 години за първи път се чувствам истински свободна и щастлива

. Другото положително при каките е, че яслата и градината ги направиха мноооого оправни ( даже прекалено). Много са самостоятелни и уверени. Аз много ги плюя, че са буйни, шумни, непослушни и т.н., но пък в други отношения са на светлинни години от връстниците си. Досега не съм им липсвала, а съм ги оставила на гледачка на 1 г. не се хваля с това, просто това са фактите. Тогава пък бяхме много зависими и от двете ни заплати. Акъл не мога да дам - всеки си има собствена истина за живота, децата и семейството, а пък и тези с по 1 или 2 деца имат още мегдан за седене в къщи. да живеят татковците !!!
А и паричният въпрос не е за пренебрегване. Както е казала Биби, като свикнеш на даден стандар е по-трудно да се върнеш назад.