Публикувана: 19 май 2011, 19:18 ч.
Последно мнение: 9 юни 2011, 14:13 ч.

Сладкото бебе се превърна в звяр

4 594
54
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се справя с дете, което плаче и рита на детска площадка?
Как мога да се справя с истеричните избухвания на детето си както у дома, така и на детската площадка?
Как мога да се справя с избухванията на детето си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се справя с дете, което плаче и рита на детска площадка?
  
  Децата на тази възраст все още не могат да контролират емоциите си и поведението им е част от тяхното развитие. Препоръчително е да ги разсейвате с играчки или дейности, които отвличат вниманието, без да удовлетворявате желанията им веднага. Важно е да поставите граници и да запазите спокойствие, като изчакате избухванията да преминат. Търпението и спокойствието са ключови. Плачът и ритането на детската площадка са често срещани поведения при децата, които обикновено отшумяват с времето. Важно е да разсейвате детето с различни дейности, без да му угаждате, като същевременно поставяте граници и оставате спокойни. Търпението е ключово в този процес.
- Как мога да се справя с истеричните избухвания на детето си както у дома, така и на детската площадка?
  
  Истеричните избухвания при деца са често срещани по време на развитието им и обикновено отшумяват. Препоръчително е да разсейвате вниманието им, да говорите с тях спокойно и да изчакате, докато избликът премине. Важно е да не се ядосвате и да не удовлетворявате желанията му веднага, като поставите ясни граници. Истеричните избухвания на дете на детска площадка са често срещани по време на развитието и обикновено отшумяват. Препоръчително е да насочите вниманието му към нещо друго, да говорите с него спокойно и да изчакате, докато избухванието отмине. Важно е да не се ядосвате и да не удовлетворявате желанията му веднага, като поставите ясни граници.
- Как мога да се справя с избухванията на детето си?
  
  Детските избухвания са нормална част от развитието и обикновено намаляват с времето. Препоръчително е да разсейвате детето и да не му позволявате да получава това, което иска. Важно е да поставите граници и да запазите спокойствие, като изчакате избухването да премине. Търпение и спокойствие са ключови.
- Какво да правя, ако детето ми не ми позволява да бъда извън полезрението му?

# 30 26 май 2011, 16:20 ч.

Мнения: 337

Скъпа малка Евил, надявам се същото да споделиш тук във форума когато 3-месечното ти детенце стане 3 годишно, ще се радвам ако напишеш без да послъгваш, че никога не си ударила дори едно шамарче на детенцето си;/тук никой не пише да бием и пребиваме децата си/; Имам опит с две момчета и многото мами от многото площадки, които посещаваме и мога да кажа, че почти няма мами, които да не са пошлапвали децата си, нищо че тук всички пишат че едва ли не им позволяват всичко; а ти все още нищо не си видяла, когато се срещнеш с ината на подрастващото си дете, тогава пиши в такива теми, защото бъдещето е нещо неясно а хората много се променят особено когато има такъв фактор и катализатор на напрежението Mr. Green

# 31 26 май 2011, 18:14 ч.

София
Мнения: 2 566

Разбира се, с радост ще споделя. Междувременно съм изгледала супер зловеща по-малка сестра. Щ е се радвам да ви дам добър пример.

Препоръчвам на всички биещи майки да се пробват да ударят шамарче на шефа или мъжа си, когато не им отърва, когато се държи безобразно и нахално и т.н. Тогава се прави разликата, детето е човек, точно колкото нас и да му се налагаш със сила, защото физически е по-малко е гнусно. Защо не решавате проблемите си с големите около вас по този начин- защото има и други! Но в България шамарчетата и перванията са норма.

# 32 26 май 2011, 23:39 ч.

Мнения: 303

Заеш ли, че разсъждавах като тебе, докато нямах деца. Дълги години не можех да забременея и много дни и нощи съм прекарвала в мечти и мисли как ще глезя и възпитавам детенцето си. Представях си че ще му обяснявам всичко, а то ще ме слуша и разбира. Бях сигурна, че моето ще е най-милото, разумно и добро...
Вчера три годишният ми син ми се изплю в лицето, защото му забраних да се катери на едно опасно място. Изяде си шамара. Ако съпруга ми, шефа или който и да било ми се изплюе в лицето и него ще ударя.

Сега ако искате ме разстреляйте!

# 33 27 май 2011, 07:51 ч.

Мнения: 4

Според мен е в рамките на нормалното на пошляпнеш детето!!!
SALZI4KA, аз лично те подкрепиям , не можем да позволяваме всичко на тези малки палавници!Плюс това съм сигурна че пошляпването е толкова, колкото да стреснем калпазанчовците!!!
Бих искала да споделя с вас , че точно сега чета една книга , в която много точно и ясно обясняват поведението на децата наближаващи 2 годинки!!!!Това се нарича ,,Първи пубертет,, и именно сега децата изграждат своето АЗ и за да стане това , те трябва да се запознаят със отрицанието(т.е те са на въпреки на всичко, което мама каже и започват да имат мнение за нещаща около тях) Този етап в развитието е съвсем нормален и даже е по-притеснително, ако децата ни не минат през него!!!!!Така че , мили мами, трябва да сме много търпеливи и да чакаме децата ни да навлезнат в следващия етап от растежа ,в които вече са осъзнали че са една индивидуална личност!!!!!

# 34 28 май 2011, 09:28 ч.

София
Мнения: 2 566

Въобще не си правя илюзии, че моето дете ще е кротко и ще разбира от разговори и т.н. Дори се подготвям психически за дете с темперамент, и все пак мисля, че има начини, по които да му повлияеш,
без да го биеш. Когато набиеш детето си- то разбира, че не трябва да прави нещо, защото ще го набиеш и ще го боли, а не защото не е правилно. Да не говорим, че майка и бащата са центърът на света за едно дете и когато започваш да му причиняваш съзнателна болка, ти си хм...коти родител със слаби нерви, който вече е изгубил контрол върху ситуацията.

Да не биеш детето си не означава да се съгласяваш с него,непрекъснато, когато мъжът ви не е съгласен с нещо да не би да ви удря, за да подчертае отрицанието си? Детето е точно толкова човек, колкото и ние, точно толкова интелигентно, грешка на родителя е, че не намира начин дам му повлияе и почва с шамарите.

В парка виждам много жени да бият децата си по различни причини- не иска на седи на пейката, иска сладолед, паднало е Sick

, иска да се люлее на люлката, а майката чете вестник- та мисълта ми е, че някак прекалено лесно вдигаме ръка в България, няма някаква граница, която да се пази, при всяко раздразнение на родителя- се вдига ръка. Разбира се, това раздразнение може да изглежда огромно в очите на уморената майка, обаче- проблемът си е неин, тя е преценила, че иска да има дете. Да започнеш да му мачкаш самочувствието от сега, да знае, че най-близките му хора му причиняват болка, не подготвя детето добре са света, който го очаква.

Учудвам се отново, че шамарчетата са толкова добре приети във форум, в който, за да дадем най-доброто за децата си, ги кърмим по 2-3 години. За себе си не правя разлика от това да биеш дете и голям човек. Явно другите я правят.

# 35 28 май 2011, 14:16 ч.

София
Мнения: 414

Аз да ви се похваля, тези дни беше по-спокойно при нас. Ама аз така се бях паникьосала, че съм го разлигавила и затова прави така ooooh!

Тия дни видях доста деца на неговата възраст, които бяха и по- големи " зверчета" Laughing

, и малко се поуспокоих. Отвличането на вниманието и спокойствието определено имат ефект. Ама така е..първо дете...шашкам се супер много.Трябва да престана Simple Smile

Иначе за шамарите...майка ми веднъж такъв ми извъртя, че дълго време се чудих, какво става newsm78

. Нещо по детски казах, и тя... мац Crazy

. Не ме е боляло, но толкова ми беше обидно Cry

Беше привърженик и на колана, а аз бях инато дете. Не че ме е била много, но все го размахваше. Незнам дали затова, но израстнах болнаво и без грам самочувствие дете. Затова не знам как ще се оправям със "зверчето" занапред, но съм си казала... шамари - НЕ.

# 36 28 май 2011, 14:45 ч.

София
Мнения: 1 149

Цитат на: beboran1 в сб, 28 май 2011, 14:16

но съм си казала... шамари - НЕ.

Подкрепям! И мене майка ми веднъж като бях на 5 години ме би с дървена лъжица по дупето, защото бях закъсняла да се прибера. Цял живот ще го помня и ще ми е обидно.

# 37 29 май 2011, 04:43 ч.

Мнения: 4

Е, стана тя каквато стана,моля да не си извъртаме думите!!!!!
Little Evil, моля те, не искам да остана криво разбрана, като казвам ПОШЛЯПВАМ -има предвид именно това леко потупване по дупето, а вие така изкарахте нещата че ще тръгна с точилката да му чупя главата.Какви са тези думи , да не кажа ама крайно преовеличени.Разбира се че не трябва да решаваме нещата с БОЙ!!!!!!!!!
Плюс това какви са тези приказки , че ще бием децата си за щяло и нещяло (за люлката, за сладолед и т.н)Не че няма такива хора, но далеч не съм ЗАААААА такова поведение и не съм защитавала такава теза.Бих искала да споделя че съм един адски търпелив човек и за да ме изкара дребният от кожата ми ще трябва да положи доста усилия , но до бой не бих стигнала.Пак повтариям че не съм казвала че съм за БОЯ , а за ПОШЛЯПВАНЕТО в крайни случаи!!!!Моля направете разликата защото тя не е за пренебрегване!!!!!! Naughty

# 38 29 май 2011, 19:22 ч.

Мнения: 337

Да, малка Евил, така става когато нямаме опит, опитваме се да възпитаваме децата си по книги, но те не винаги отговарят на стереотипа от прототипите, и аз когато отглеждах голямото си виках че е въпрос на възпитание децата да ни слушат, но сега с малкото вече не мисля така; Въпреки, че се опитвам да възпитам малкия звяр както съм възпитавала голямото, а то е на 26 и резултата е повече от положителен, с малкото дяволче нещата не са същите; Едва когато човек се сблъска с наистина инатливо дете се сеща за думите си; Сигурна съм, че Вашия ден скоро ще настъпи и тогава ще се сетите как сте поучавали съфорумките Mr. Green

А иначе Ви пожелавам безкрайно търпение и многооо здрави нерви Hug

# 39 31 май 2011, 00:50 ч.

Мнения: 85

Заформила се е една оживена дискусия. Деца различни, подходи различни.
Винаги съм казвала, че има деца, които от малки слушат, и такива, които не слушат. Моите и двете са от втората категория. За баткото мъжът ми много пъти ми е казвал, че заради мен е такъв/не си мислете, че е ужасен, но последната дума трябва да е негова/, защото не съм му давала да го бие. Да кажа, че никога не съм го удряла, ще излъжа. Давам пример - синът ми се катери от външната страна на един парапет към втория етаж/5годишен/. Казвам да не го прави, че ще падне - така н-пъти, после започвам да се карам- уж престава. Прибирам се в къщата и отвътре го виждам - пак нагоре. Изнамерих отнякъде една дървена лъжица и бой по дупето. Повече не се качи. Предпочитам да го понатупам, отколкото да падне от височина 2-3метра върху цимента. Това е- иначе съм изприказвала думи с тонове. Хитрости всякакви съм прилагала.

Но пък по темата - няма как сладкото бебе да се превърне в звяр. Просто расте и става човек. Нашата грижа е да го опазим здрав, за някои неща сам трябвада сгреши, за да ги разбере. Сладкото ми второ бебе се превърна в сладко дете, което ме гушка с любов.
Сладкото ми първо бебе, се превръща в младеж, който все още ме гушка и ми казва : "Мамо, обичам те!"
Какво правя с почти 2 год. си син - или гледам в другата посока като прави беля - така белята не му е интересна, или намирам нещо многоооо интересно и той позабравя!

# 40 31 май 2011, 15:49 ч.

Мнения: 3 241

И при нас е подобно положението. Моника изобщо не се съобразява с чужда собственост, но и аз си мисля, че просто не разбира още.
Като не стане нейното са едни драми, ама аз я оставям да се потръшка. Повтарям едно и също пък дано някой ден проумее Simple Smile

На мен главният ми проблем е, че не иска по никакъв начин да върви за ръка. Но май и другите са така?

# 41 31 май 2011, 16:10 ч.

Мнения: X

Сега,между шамар и шамар има разлика.
Аз съм от родителите,които не възпитават с бой,НО....Преди 2-3 седмици аз чистех,синът ми пищеше и се тръшкаше за някаква глупост на пода,влезнах да му обясня човешки,че след малко приключвам,а той ,пищейки,ме блъсна и аз паднах.
Е,ударих му шамар.Не съжалявам.Докривя ми,но не му го показах.Гушнах го и му обясних,че е прекалил и ,че това не е начина да постига целите си.Драмата беше по-голяма за мен,отколкото за него.
Това е единственият шамар ,който той е получавал в живота си,а е много палаво,ревлив и инатливо дете.
Не одобрявам родители,които раздават шамари за щяло и нещяло.
Ако сега като бебета не можем да озаптим децата си,не знам как бихме се справили като станат големи.
Но просто има ситуации,в които човек трябва да бъде твърд.
Един инцидентен шамар,веднъж на 1-2 години НЕ Е равносилно на побой или възпитаване посредством бой.
И на мен ми стана обидно,че детето ми ме блъска на земята.То трябва да знае кога е преминало границата,кога обижда другите.
Защото ,ако не реагирам днеска аз ,утре той ще реши,че това поведение е приемливо,ще се държи така и с чужди хора,а те няма да са така умерени като мама.
Шамара за мен е краен ,ама съвсем краен вариант,но в екстремни ситуации е необходим и възпитателен.

Последна редакция: вт, 31 май 2011, 16:54 от Анонимен

# 42 1 юни 2011, 23:06 ч.

California
Мнения: 264

Хм, наистина в България се намира оправдание за всичко. За мен шамарите и боя не са решение на нищо! Най-много детето да намрази родителя си, да не му вярва, да не споделя с него, да го е страх.
Тука насилието над деца е забранено. Ще кажете, кой ще види ако го потупват вкъщи - ами самото дете може да каже - мама ме удря. На учителката в детската градина, на лекаря си и т.н. Тези хора са специално обучени да следят за такива неща и заподозрят ли нещо - да съобщят където трябва! Децата са особено защитени в тази държава, дано и в България да стане така някой ден... Децата са личности и заслужават същото отношение като възрастните.

Последна редакция: ср, 01 юни 2011, 23:15 от Vasilia

# 43 1 юни 2011, 23:21 ч.

Мнения: 931

Аз съм от тези, на които още не им се е случвало и говорят наизуст. Но в разгорялата се дискусия виждам наистина съществено противоречие. В единия случай става въпрос за шамар, от който детето да го заболи, а в другия случай - за шамар, от който детето да се почувства обидено и да разбере, че не е направило нещо както трябва. Аз съм ЗА втория случай - може да не е шамар, да е леко подръпване на ухо или нещо друго, което да се използва достатъчно рядко, за да може детето да разбере, че е прекалило. Нямам впечатления американците да станали кой знае колко по-добри хора, за да се стремя към техния идеал.

# 44 2 юни 2011, 09:19 ч.

София
Мнения: 2 566

Цитат на: Lulu25 в ср, 01 юни 2011, 23:21

Браво, детето трябва да се почувства обидено от майка си, за да разбере, че не е направило нещо както трябва. Впрочем, в подфорума за консултация с психолог една майка беше посъветвала учителката на детето да му удря "неочакван" шамар, за му подобри дисциплината, тя вкъщи така правела. А от много шамари родителите на едно "несхватливо" дете са в ареста. Тези родители осакатяват психически децата си.

Ако децата имаха някакви права, доста родители щяха да попаднат под ударите на закона...но това в един по-друг свят ще се случи.

Препоръчани теми

Работещите майки

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 115

Колко струва отглеждането на новородено?

присипнал глас при бебе на 4 месеца.

Причина:

Причина: