SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

Здравейте милички!!! 

Сори че ме хвана липсата, но дълго и напоително давих мъката след финала, пък бях обещала да не сдухвам положението повече. А след като се наспах изтрезнях, най-невинно ми звънна телефона и някакси случайно се оказа че си намерих работа най-после, та тия дни търча насам натам по бюрокрации и простотии.


Фейче, тука съм много съгласна... освен това, когато в края на 4-ти сезон Дийн поиска от Кас да му повярва и да предаде всичко в което вярва, той го направи. Сега, в обратната ситуация... нещо не се получи. Мен точно тази сценка ме разрева, Дийн беше като кон с капаци, отказа да слуша обяснения, а караше на принципа "Направи го, защото така ти казвам", който лично мен винаги ме е вбесявал до крайна степен...

-Как изобщо можем да сме сигурни в каквото и да е, излязло от устата ти - тихо, но укорително каза Сам и веднага прехапа устни, защото видя болката, която и причиняваше с упреците си.
-Няма как, прав си. Но ще се реванширам, доколкото мога.
Момичето се извъртя решително, посегна към бюрото си, взе лист и химикал и нервно надраска нещо. Подаде го на Дийн с думите - "Намери този адрес, питай за Бьорн. Той е единственият, който може да призове Локи. Не прави нищо прибързано, само се осведоми какво точно ще е необходимо за ритуала."
Сам погледна загрижено Дийн и стана.
-Идвам с теб, не искам отново да се озовеш в някоя болница...
-Със страшно секси и отзивчиви мед. сестри? - прекъсна го Дийн - струваше си всяка минута от престоя ми.
-Имам нещо друго за теб. - двусмислието на казаното зачерви страните на Сам. - Нуждя се от помощник за да прегледам ето тези стари писания - Хербьорг посочи лавица стари книги, стигаща до тавана.- Когато призовем Локи ще трябва да го неутрализираме, а това никак не е лесно, мисля, че тук ще намерим начина.
-Попаднала си на правилния книжен червей - Дийн вече отваряше врата и се смееше с цяло гърло.-
Забавлявай се, Сами - смигна му  все още ухилен, огледа доволно Хербьорг от главата до петите и тръшна вратата след себе си.  
За да избегне неловкото мълчание, Хербьорг се зае с работа. Примъкна стълба до лавицата, внимателно се покатери и посегна към най-горния рафт. В това време Сам се чудеше къде да сложи ръцете си от притеснение, защото краката и, погледнати отдолу бяха неустоимо красиви. Хербьорг като всяка жена усещаше погледа и знаеше точно какви мисли предизвикват действията и. Усмихна се доволно, взе търсената книга и леко залитна, уж от тежестта и. Сам за секунда беше плътно до нея, хванал я здраво през кръста.
-Държа те! - успокои я с тих глас.
-Защото се оставям да ме държиш - отвърна му още по-тихо тя.
Чувстваше се в най-сигурните, най - силните ръце. Толкова топли, толкова нежни. Допирът им не беше само моментна опора, хватката им не беше случайна подкрепа. Но след като се увериха, че няма опасност от падане, ръцете  се отдръпнаха и се скръстиха в защитна позиция.


Добър вечер  


Ми Галчето е културка, винаги пита - свободен ли си, законен ли си, разрешен улов ли си...Сега, ако кръвта много ми бучи в ушите, може да не чуя отговора, ама иначе питам    

О, Галче, виждам, че вдъхновението (след онова, което ми отмъкна набързо... спокойно, не се сърдя, обичам да споделям) не само те е налазило, ами направо те е налегнало Идеално продължение на епизода...

Налегна ме вдъхновението, като Сам Хербьорг в следващия откъс ме налегна.  Включвайте се да го докараме до цък



Съгласна съм с вас, много правилни констатации. Но някак си не мога да се сърдя на Дийн. Той е такъв, какъвто е. Много реален образ, с положителни и отрицателни страни. Не мога да не се възхитя на сценаристите, че изграждат такива достоверни и силни характери. Нямаше да е логично да се отнесе по по-различен начин с Кас, отколкото със Сам в аналогична ситуация. Дийн е авторитерен  властен и безкомпромисен. Нямаше как да е сигурен, че е лошо Сам да пие демонска кръв и Кас да иска душите от чистилището. Може би притежава интуиция за тези неща, но не умее да убеждава в правотата си, а предпочита да се налага. Сега се сетих и за края на епизода, когато коментирахте, че се изплашил от Кас и това не е присъщо за него. Не смятам, че се е изплашил, по-скоро ми звучеше като човек, който говори на дете с динамит и запалена клечка кибрит, тоест уплашен от ситуацията, опитвайки се да успокои и прилъже "детето"

Тъй като ви няма, ви поздравявам с това парче, то ку виж съм ви прилъгала да дойдете

http://www.youtube.com/watch?v=EhDaMv9kLmc&feature=related

пък и пиене имам
Ще ви наблюдавам дали ще се появите

Moмичета тук съм, ама сме още болни, вече всички Пращайте от онова лековитото моджо, моля ви! Някъде из фейса мернах, че някои ще почват от 1X01, и аз мисля да процедирам така, че дълго лято ни чака

Ето малко храна за очите и сърцето:

Мирка, ей ти много моджо от мен 
Дано свърши работа и да се оправите бързо!   

Ей, Мирка, какво сте я закъсали целокупно    Забърквам от якото моджо и мятам *целув.*

Браво на талантливите ни дами   

Мирка, много, много положителна енергия от мен за всички ви 
Абракадабра! Сега ще видиш как бързо ще оздравеете 

Малко божествен Кастиел

Хербьорг въздъхна недоловимо, моментът си беше отишъл. Тя примъкна книгата към бюрото и се зае да я разлиства. Сам се надвеси над нея, съсредоточено вперил поглед в страниците. Младата жена видя здравата ръка, опряна до нея на бюрото, навитият ръкав на ризата разкриваше изпъкнали и добре оформени мускули. Усети аромата на мъжкото тяло до себе си – аромат на чиста топла кожа и слаб автършейв. Почувства го с всяка фибра на собственото си тяло. Това най-първично чувство я обхвана с цялата си неумолима сила, оставяйки я почти без дъх. Тя се опита да се съсредоточи. Знаеше, че Сам все още не й е простил за брат си. Виждаше стаения гняв в погледа му, в стиснатата му челюст, във всеки един жест. Хербьорг осъзнаваше, че трябва да мине доста време преди той да й прости.
Тя се съсредоточи в книгата. Очите й, привикнали към четенето, бързо пробягваха по изписаните редове.
- Защо трябва да неутрализираме Локи, след като ти твърдиш, че той няма нищо общо с изчезването на копието? – попита след малко Сам. – И защо прати Дийн да търси начин да го призоваваме?
Тя се изправи и го погледна.
- Локи може и да няма нищо общо с изчезването на копието, но съм сигурна, че той ще знае кой го е откраднал. Локи е играч, винаги знае повече, отколкото показва. Ако го призовем и след това временно го лишим от способностите му той бързо ще ни каже какво знае.
- Искам само едно да имаш предвид – погледна я строго Сам, - каквито и да са плановете ти за тези ритуали много внимавай какво ще се случи с Дийн. Няма да позволя той отново да пострада, разбра ли?!
Очите й се вторачиха в неговите и той усети как потъва в синевата им. Сладка тръпка за секунда премина през стомаха му. Ако само протегнеше ръка, ако само погалеше лицето й с върховете на пръстите си, ако само за миг докоснеше устните й със своите, ако... Той тръсна леко глава и прогони тези мисли. Не, това нямаше да се случи. Не и с жената, разболяла брат му. Независимо колко беше красива, независимо колко силно го привличаше, независимо колко силно тялото му откликваше на нейното.
- Разбра ли? – попита отново той.
Хербьорг кимна и отново се зачете. След няколко страници те вече бяха открили това, което им трябваше.
- Сега само трябва да изчакаме до пълнолунието. То е след два дни – каза тя.
В това време Дийн се луташе по плетеница от криволичещи малки улички в покрайнините на града. От време на време спираше, поглеждаше листчето с написания адрес и след това зачиташе указателните табели. А такива почти липсваха.
- Дявол да го вземе – изруга тихо той след като за трети път мина покрай един магазин за хляб.
Нямаше и кого да пита. Не знаеше и думица норвежки, а силно се съмняваше да срещне някой, който да говори английски. След още петнадесет минути, прекарани в безрезултатно лутане той спря някакво хлапе с размъкнати дрехи и тикна листчето под носа му.
- Знаеш ли къде е това? – попита.
Хлапето обърса носа си с опакото на ръката, поголедна го важно, обърна козирката на шапката си назад и се зачете в написаното. След това посочи с пръст в далечината и бързо заобяснява нещо, от което Дийн нищо не разбра. Той повдигна рамене, за да покаже това. Хлапето отново заобяснява, този път по-бавно. Сякаш пък имаше резултат...
Накрая Дийн извади една по-едра банкнота, размаха я и кимна в посоката, в която хлапето беше сочило. То веднага схвана какво се иска от него и го поведе нататък.
- Ей така взимате парите на бедните туристи – измърмори недоволно Дийн и го последва.
Мястото се оказа ниска триетажна сива сграда с един-единствен вход. Според указанието на Хербьорг Бьорн трябваше да живее на третия етаж. Дийн се качи по стълбите, намери апартамента и позвъни. След миг вратата се отвори и на прага застана русоляв исполин с гъста брада и дълга коса. Беше толкова огромен, че изцяло запълни касата на вратата. И не беше дебел, а просто много, много голям.
- Здрасти – поздрави го Дийн и се ухили насреща му.

Aquariel  и цък
Честито на Емичка

Еми, честита нова работа.
Мирка, бързо оздравяване на вас.

Розе, това (страхотно продължение )
ме накара веднагически да потърся илюстрация на гледката. Ще те помоля ти да сложиш снимката (снимките ), защото при мен не работят добре нещата.

Веднага слагам:



Грънците отзад са музейни експонати 

И тази:


Еми, честита работа 

Искам да видя този светъл, висок, едър, здрав, с коса подходяща за хващане с различни цели, ненаситен и т.н. норвежец! Аморе?

Сега преглеждам източниците и имам много за четене преди да отсея по-важното, което да споделя с вас, но открих един интересен факт: в началото на 6.22 (някъде около 1:50 мин.), когато Сам бяга от полицията, макар и във виденията/сънищата си, виждаме светещия надпис на 'Castle Storage' - склада на татко Джон от 5.01 (26:30 мин.).