Помня руските анимации, онези дълги филмчета за Василиса Прекрасна, конете с прекрасни гриви, теглещи шейни...Страхотната музика, която те завладява...Аз и сестра ми, която ми чете "Винету",как дебнех да остави книгата, за да почета продължението.
. - Публикувана: 24 май 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 18:26 ч.
Събирам забравени спомени/3
Като каза "Винету", на мен пък все филма ми е в главата. Водиха ме нашите, ама аз като ревнах да отида още веднъж и баба ми се видя в чудо и ходихме в едно от кварталните кина. Как го издържа горката бабичка, не знам
.
И какво, цяло лято на улицата, с колелата, до късно. Игри и веселба! Няма ви 4 месеца, ейииии!
А на море бяхте ли? Ние, кат' отивахме на море, тръгвхме рано, за да има място в почивната станция за колата на сянка
А когато пътувахме с влак, бе задължително с нощния. Пристигахме на зарана и спирахме на странен "челен" колковоз. Я във Варна, я в Бургас. И ни налазваха хазайките - квартира с каничка кафе, там под звездите
Една загадка от мен - какво е това на снимка:
А на море бяхте ли? Ние, кат' отивахме на море, тръгвхме рано, за да има място в почивната станция за колата на сянка
А когато пътувахме с влак, бе задължително с нощния. Пристигахме на зарана и спирахме на странен "челен" колковоз. Я във Варна, я в Бургас. И ни налазваха хазайките - квартира с каничка кафе, там под звездите
Една загадка от мен - какво е това на снимка:
Топло прегръщам всички ви!
Липсва ми тази тема. Тя е една от най-искрените и поражда много мили чувства в мен.
Къде сте, наистина?
Аз бях в дълъг отпуск. Днес вече тръгнах на работа.
Дедо, на мен тази джаджа ми заприлича първоначално на капан.
Ама не е, знам.И с нетърпение чакам да разбера какво е.
Това лято го изкарах почти като дете - безгрижна, тоест безработна 
Ние ходихме на планина,никога няма да забравя как баща ми си направи майтап, че е мечка, докато беряхме горски малини С брат ми сигурно поставихме олимпийски рекорд на спринт с препятствия. На тези планински летувания се запознах с гъби, дето не виреят в нашия край- всичко сурово и през устата. То май лафа, че Господ пазел децата е верен 
Ние ходихме на планина,никога няма да забравя как баща ми си направи майтап, че е мечка, докато беряхме горски малини С брат ми сигурно поставихме олимпийски рекорд на спринт с препятствия. На тези планински летувания се запознах с гъби, дето не виреят в нашия край- всичко сурово и през устата. То май лафа, че Господ пазел децата е верен 
Дедо, благодарско че изтупа от забравата темата, да не вземе и тя да стане забравен спомен. 
Моето лято премина в стила, в който почиваме напоследък - една седмица на екскурзия някъде, една седмица на море. В два различни месеца за по-голямо удоволствие и по-малко стрес от връщането на работа. Бяхме в Будапеща, после на нашето море.
А какви морета карахме едно време - по 20 дни на лагер в Китен, отидеш, та забравиш да се върнеш. Пристигнеш, па напишеш писмо на родителите, пък седиш и чакаш, чакаш пощата. И като дойде, мама ти мушнала вътре 2 лева - много пари си бяха това, голяма радост. Имахме вечери на отряда, конкурси разни, сутрешна гимнастика, сутрешна и вечерна проверка. Дежурният отряд сервираше и декламираше: "Мили другарчета, заповядайте на закуска/обяд или вечеря. Сладко, сладко си хапнете и за плаж/ съответно сън/ се пригответе".
Там, на капанчето на плажа срещу портала на лагера, съм яля най-вкусните странджанки на света - голяма филия хляб, намазана с кайма и опечена с намазаното надолу върху скарата с кебапчета. Няма такъв аромат и вкус никъде вече, там си остана на плажа в Китен и в моето детство.
Мари,. Дано това лято е било последен повод за такива спомени и борбата с болестта да е била успешна. От мен - много положителна енергия и приятелска подкрепа.
благодарско че изтупа от забравата темата, да не вземе и тя да стане забравен спомен. Моето лято премина в стила, в който почиваме напоследък - една седмица на екскурзия някъде, една седмица на море. В два различни месеца за по-голямо удоволствие и по-малко стрес от връщането на работа. Бяхме в Будапеща, после на нашето море.
А какви морета карахме едно време - по 20 дни на лагер в Китен, отидеш, та забравиш да се върнеш. Пристигнеш, па напишеш писмо на родителите, пък седиш и чакаш, чакаш пощата. И като дойде, мама ти мушнала вътре 2 лева - много пари си бяха това, голяма радост. Имахме вечери на отряда, конкурси разни, сутрешна гимнастика, сутрешна и вечерна проверка. Дежурният отряд сервираше и декламираше: "Мили другарчета, заповядайте на закуска/обяд или вечеря. Сладко, сладко си хапнете и за плаж/ съответно сън/ се пригответе".
Там, на капанчето на плажа срещу портала на лагера, съм яля най-вкусните странджанки на света - голяма филия хляб, намазана с кайма и опечена с намазаното надолу върху скарата с кебапчета. Няма такъв аромат и вкус никъде вече, там си остана на плажа в Китен и в моето детство.
Мари,
. Дано това лято е било последен повод за такива спомени и борбата с болестта да е била успешна. От мен - много положителна енергия и приятелска подкрепа.
Чудесна тема. Върнах се назад в годините и веднага се насълзиха очите ми.
Помня как баба и дядо ни гледаха всяко лято всичките 4 внуци, помня кифлата и бозата за 4 часа, помня как дядо за наказание тупваше леко по главата с дървена лъжица този, който не слуша на масата - правеше го с толкова любов и нежност, че на всички ужасно ни се искаше да сме "наказани"
Помня колко сладкодумен беше дядо и ни укротяваше с невероятни приказки, които за съжаление вече не можем да си спомним от начало до край 
(някой чувал ли е приказката за Каксаксук?)
Помня как с мама всеки летен следобед ходехме в градинката на центъра, аз рисувах с тебешири, които си носех в малка метална "чантичка" и посрещахме татко от работа. Помня как с татко ходехме на реката и правехме колибки от салкъмови клонки за птичетата. Помня как излизахме с децата от блока навън от сутринта и не ни се прибираше до късна вечер, защото винаги имаше весели игри. Помня фунийките семки от 10 и 20 ст., които с децата си купувахме от близката циганска къща.. няма толкова вкусен слънчоглед.
Помня как баба и дядо ни гледаха всяко лято всичките 4 внуци, помня кифлата и бозата за 4 часа, помня как дядо за наказание тупваше леко по главата с дървена лъжица този, който не слуша на масата - правеше го с толкова любов и нежност, че на всички ужасно ни се искаше да сме "наказани"
Помня колко сладкодумен беше дядо и ни укротяваше с невероятни приказки, които за съжаление вече не можем да си спомним от начало до край (някой чувал ли е приказката за Каксаксук?)Помня как с мама всеки летен следобед ходехме в градинката на центъра, аз рисувах с тебешири, които си носех в малка метална "чантичка" и посрещахме татко от работа. Помня как с татко ходехме на реката и правехме колибки от салкъмови клонки за птичетата. Помня как излизахме с децата от блока навън от сутринта и не ни се прибираше до късна вечер, защото винаги имаше весели игри. Помня фунийките семки от 10 и 20 ст., които с децата си купувахме от близката циганска къща.. няма толкова вкусен слънчоглед.
Като сте заговорили за летата и как е минало последното... Сетих се, че навремето имаше нещо, наречено "екскурзионно летуване", на което така и не се случи да отида. Съучениците ми непрекъснато говореха какво било станало "на екскурзионното", а аз и до сега не знам що за почивка е това и наистина ли е такъв купон.
Някой ходил ли е? Какво представляваше?
Някой ходил ли е? Какво представляваше?
Ох, че хубави спомени имате.
И на мен припомняте толкова мили спомени от детството.
Аз съм ходила на екскурзионно летуване. В годината, когато завърших осми клас.
Това е като лагер, обаче не се спи на едно място. Правят се преходи в планината, нощува се в хижи по една-две нощи в една хижа. Правят се дълги ежедневни маршрути с раница на гръб. Понякога е уморително, но пък вечер край огъня, с приятна компания е просто незабравимо.
В хижите се срещахме с групи от други градове, запознавахме се, после пък си пишехме писма.
Еее, сетих се за две-три момичета вече, с които се бях запознала на това екскурзионно. Там се и влюбих, край огъня. Ама беше лапешка работа. За няколко дни само.
В хижите ни правеха страхотен ароматен чай от горски билки.
Помня, че в едната хижа ни посрещнаха с питка и шарена сол. Страхотен спомен ми е това.
На една рекичка, или пък езеро, ходихме да се "къпем." Бяха ни казали да се пазим от мечки и все се оглеждахме страхливо.
Беряхме боровинки. Никога повече не съм виждала толкова много боровинки.
Моето екскурзионно летуване беше в Родопите. Така си мечтаех да отида и в Рила и Пирин, но не се осъществи.
Saule , големи спомени породи в мен въпросът ти.
И на мен припомняте толкова мили спомени от детството.
Аз съм ходила на екскурзионно летуване. В годината, когато завърших осми клас.
Това е като лагер, обаче не се спи на едно място. Правят се преходи в планината, нощува се в хижи по една-две нощи в една хижа. Правят се дълги ежедневни маршрути с раница на гръб. Понякога е уморително, но пък вечер край огъня, с приятна компания е просто незабравимо.
В хижите се срещахме с групи от други градове, запознавахме се, после пък си пишехме писма.
Еее, сетих се за две-три момичета вече, с които се бях запознала на това екскурзионно. Там се и влюбих, край огъня. Ама беше лапешка работа. За няколко дни само.
В хижите ни правеха страхотен ароматен чай от горски билки.
Помня, че в едната хижа ни посрещнаха с питка и шарена сол. Страхотен спомен ми е това.
На една рекичка, или пък езеро, ходихме да се "къпем." Бяха ни казали да се пазим от мечки и все се оглеждахме страхливо.
Беряхме боровинки. Никога повече не съм виждала толкова много боровинки.
Моето екскурзионно летуване беше в Родопите. Така си мечтаех да отида и в Рила и Пирин, но не се осъществи.
Saule , големи спомени породи в мен въпросът ти.
И ние се прибрахме най-после. Ходихме на море за десетина дни в едно вече любимо мое място (за втора година ходим там) на северното черноморие. Селце в което времето е замряло в последните 20-30 години. Със очуканото кметство там където се пресичат единствените две главни улици, до него залепен истински Хоремаг със гумените ботуши, два вида салам, щипки и лейки, маркучи и хляб... Селото има 150 жители - през летния сезон около 200. На плажа през най- натоварените почивни дни бяхме около 30-на човека (плажът е ...4 километра). Рай ви казвам!
След това бяхме на Беглика фест - нещо, което ми се иска да споделя с вас - в нета има доста снимки и информация, но самото преживяване беше незабравимо. Това е нещо като фестивал на ръчноизработени предмети, дрехи, накити и пр., домашно и екологично приготвени храни, прабългарски обичаи и игри, нестинари, прабългарски бойни изкуства, огнени факли, един човек свири на гайда - хорото тръгва като от само себеси и още много и незабравими интересни неща. Спането е на палатки в пространството на самия фест или в многобройните поляни на езеро Голям Беглик - според това дали имаш желание за спокойствие или искаш да си в купона през цялото време. Провежда се за 5-та поредна година - да сме живи и здрави догодина пак отиваме. На 15 август температурата падна около 0-та, но петгодишната ми дъщеря спа в палатката и се влюби в това приключение (за разлика от майка си, ама това е една друга тема).
За екскурзионните летувания - мъжът ми пази прекрасни спомени и ги претворява в дела с двамата ни сина - миналата година качиха Вихрен, предишната - Мальовица. 2009 покориха Мусала - http://decemvri.snimka.bg/baby/divna-na-clang.88066.14468026 това е 10-годишния ми (тогава) син. Мъжът ми им е водач, гид и още много други функции. Септември се планира експедиция в Родопа планина, че нещо много ни легна на сърцето.
След това бяхме на Беглика фест - нещо, което ми се иска да споделя с вас - в нета има доста снимки и информация, но самото преживяване беше незабравимо. Това е нещо като фестивал на ръчноизработени предмети, дрехи, накити и пр., домашно и екологично приготвени храни, прабългарски обичаи и игри, нестинари, прабългарски бойни изкуства, огнени факли, един човек свири на гайда - хорото тръгва като от само себеси и още много и незабравими интересни неща. Спането е на палатки в пространството на самия фест или в многобройните поляни на езеро Голям Беглик - според това дали имаш желание за спокойствие или искаш да си в купона през цялото време. Провежда се за 5-та поредна година - да сме живи и здрави догодина пак отиваме. На 15 август температурата падна около 0-та, но петгодишната ми дъщеря спа в палатката и се влюби в това приключение (за разлика от майка си, ама това е една друга тема).
За екскурзионните летувания - мъжът ми пази прекрасни спомени и ги претворява в дела с двамата ни сина - миналата година качиха Вихрен, предишната - Мальовица. 2009 покориха Мусала - http://decemvri.snimka.bg/baby/divna-na-clang.88066.14468026 това е 10-годишния ми (тогава) син. Мъжът ми им е водач, гид и още много други функции. Септември се планира експедиция в Родопа планина, че нещо много ни легна на сърцето.
От седмица някъде се пъхнах в ученическите си гуменки. Преди 5 дни ходих на Побити камъни. Това е абсолютно вълшебно, магическо място. Насред едни дивни, зелени гори изведнъж се появява лента пясъчна пустиня.И насред нея каменни колоси, колони..На някои от тях особени знаци... Днес се качих на платото на Мадарския конник, усещането за птица, готвеща се за полет от скалното си гнездо е завладяващо. Ходила съм и на двете места като ученичка - ми нямах усещанията като зрял човек. И накрая решихме да минем и през Плиска..ох, там вече някак ми стана жалко, защото са спрени всякакви разкопки, а единственото, което правят е нови плочи по пътеките и бъдещо заведение мисля вътре.
Пеши, какви хубави деца имаш
Ето една снимка от днес
Пеши, какви хубави деца имаш
Ето една снимка от днес