всеки има някакви трудни периоди 
при теб се е случило в майчинството
при теб се е случило в майчинството - Публикувана: 28 май 2011, 20:36 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2011, 09:40 ч.
Харес(в) а ли ви да сте вкъщи по майчинство?
Мисля, че всяка майка гледа детето си с радост. Стори ми се, че темата е за това как се оценява откъсването от динамичното ежедневие. Аз родих на 30 години. Стрес, да. Купих ютия за бебето, дотогава ползвахме една програма на сушилната... Не знам как става това с уикендите и вечерите навън. Няма кой да гледа малкия. Капризен е и се чудя какво да готвя - по нощите. Не че е аптека у нас, но не мога да търпя детето да ровичка в някой мръсен ъгъл. Днес ходих да гледам за едни мебели - с количката. Тежи. Страх ме е да карам, затова навсякъде съм с него. Стегнах си задника, ама голям праз. Обикновено вечер съм уморена до смърт.
Мисля, че всяка майка гледа детето си с радост. Стори ми се, че темата е за това как се оценява откъсването от динамичното ежедневие. Аз родих на 30 години. Стрес, да. Купих ютия за бебето, дотогава ползвахме една програма на сушилната... Не знам как става това с уикендите и вечерите навън. Няма кой да гледа малкия. Капризен е и се чудя какво да готвя - по нощите. Не че е аптека у нас, но не мога да търпя детето да ровичка в някой мръсен ъгъл. Днес ходих да гледам за едни мебели - с количката. Тежи. Страх ме е да карам, затова навсякъде съм с него. Стегнах си задника, ама голям праз. Обикновено вечер съм уморена до смърт.
Иначе на мен ми е било и приятно и не толкова приятно,и трудно и не толкова.Общо взето имаше си от всичко,но не мога да кажа,че не съм се чувствала добре по време на майчинството,харесваше ми донякъде,на моменти изпушвах,но е нормално . 
Така ми се обикалят паркове с количка, че ... 
Страшно много ми харесваше. Зимата е малко тегаво, но пък лятото е прекрасно. Това ми е мечтата в живота - да не работя, да си стоя в къщи и да си гледам децата. С удоволствие бих родила още 1-2. 
И да ходят и да не ходят на градина винаги имам какво да правя и не скучая. Чудесно е! Ама свърши за съжаление. 
И да ходят и да не ходят на градина винаги имам какво да правя и не скучая. Чудесно е! Ама свърши за съжаление. 
Много си ми харесва даже. Вече 7 години съм в майчинство, а синът ми скоро става на 5 
Беше много кротко бебе. Сега ходи на градина (когато сме в БГ), но аз имам толкова хобита и занимания през деня, че нямам време да скучая. Скуката е състояние на духа.
Обичам като си го прибера от градина, да се разходим, да поиграем, почетем... защото яденето вече сготвено, а къщата оправена. Няма нужда да бързам да правя всичко за 2-3 часа.
Освен това никой не ми помага и скоро, когато тръгне на училище, пак трябва да съм у дома.
Иска ми се поне още едно дете (не съм се наситила на целувки, гушкания и пр.), но мъжът ми не ще
Беше много кротко бебе. Сега ходи на градина (когато сме в БГ), но аз имам толкова хобита и занимания през деня, че нямам време да скучая. Скуката е състояние на духа.
Обичам като си го прибера от градина, да се разходим, да поиграем, почетем... защото яденето вече сготвено, а къщата оправена. Няма нужда да бързам да правя всичко за 2-3 часа.
Освен това никой не ми помага и скоро, когато тръгне на училище, пак трябва да съм у дома.
Иска ми се поне още едно дете (не съм се наситила на целувки, гушкания и пр.), но мъжът ми не ще
Напълно си си в ред. За мен майчинството е най-щастливият период в живота ми досега, е надявам се и за в бъдеще да имам и други щастливи периоди. Всеки ден ми е различен. Имам чувството, че покрай малката изживявам отново и аз детството си. Грижите по нея изобщо не ми тежат, в работата ми беше много по-напрегнато.
A това все едно аз съм го писала. В момента имам повече социални контакти и то с хора, които харесвам, от колкото като ходех на работа. Но аз работех в завод и всичко ти е под час, няма много време за празни приказки.
Ама ако детето е на градина бих искала да работя, не държа да е в офис, мечтата ми е да си работя нещо от вкъщи на компютъра и по възможност да е добре платено.
Цитат
="krasavica "Когато прочетох това, се сетих за другото нещо, което много ми харесваше по време на майчинството ми, а именно възможността да си избирам с кого да общувам. Имаше много майки около мен и с които си допаднех, с тях общувах. Имаше и такива, които не можех да понасям и просто стоях далеч от тях. А на работа има хора, с които задължително поддържаш контакти- колеги, началници, клиенти и всякакви други в зависимост от естетството на работата ти и никой не те пита дали ги харесваш, на някои дори трябва да изпълняваш безумните искания, защото били примерно клиенти, търговски партньори и други подобни.
Ама ако детето е на градина бих искала да работя, не държа да е в офис, мечтата ми е да си работя нещо от вкъщи на компютъра и по възможност да е добре платено.
Имам послушно и неплачещо дете, татето ни работи от къщи и много ми помага, харесва ми да съм си вкъщи.
. Я да видиме ако имаш ревливо и капризно дете, което капризничи от сутрин до вечер, а зимата си затворена в къщи заради лошото време... Или месеци колики и рев от 8 до 5 сутринта. Или прословутият бебешки пубертет който все не свършва... Различно е наистина при всички майки и деца. Имам приятелка, която влачеше бебето си на ръце по градинките, защото то отказваше да спи в количката. Питай дали и е било приятна такава ежедневна "разходка" месеци наред. А все пак то трябва да е на въздух, не иска да го затваря в къщи в хубавото време.
Аз лично трета година си гледам детето, ясли не съм си и помисляла. Не мога да е кажа че е непосилно или чак непоносимо, но писва, определено. Завиждам на мъжът ми че става сутрин и излиза сред хора...
Да ,определено ми харесва.
След първото майчинство се върнах на работа преди дъщеря ми да навърши 2 г. Работата ми беше много напрегната, постоянното висене по задръстванията ме съсипваше и накрая почти не ми оставаше време за детето. Затова след като забременях със синът ми, почти веднага останах в болнични. От септември той ще тръгва на градина, но по 4 часа дневно. Аз ще си остана вкъщи и така ще имам време за децата, за себе си и за дома.
След първото майчинство се върнах на работа преди дъщеря ми да навърши 2 г. Работата ми беше много напрегната, постоянното висене по задръстванията ме съсипваше и накрая почти не ми оставаше време за детето. Затова след като забременях със синът ми, почти веднага останах в болнични. От септември той ще тръгва на градина, но по 4 часа дневно. Аз ще си остана вкъщи и така ще имам време за децата, за себе си и за дома.
Да, много ми харесва
Моето момиче е сравнително кротко и усмихнато, всеки ден се забавляваме заедно насам-натам. Нямам досадни контакти с бъбриви майки по градинките (мразя да водя излишни разговори с непознати хора). Имам си няколко приятелки със сходни разбирания и интереси, децата ни са на една възраст, виждам се с тях. Или тримата с татко й, на който работата му позволява да е много често с нас.
Малката (вече не е толкова малка де) спи 3-4 часа следобеден сън и през това време мога да работя...
За сега поне не си и помислям да се връщам на работа
Моето момиче е сравнително кротко и усмихнато, всеки ден се забавляваме заедно насам-натам. Нямам досадни контакти с бъбриви майки по градинките (мразя да водя излишни разговори с непознати хора). Имам си няколко приятелки със сходни разбирания и интереси, децата ни са на една възраст, виждам се с тях. Или тримата с татко й, на който работата му позволява да е много често с нас.
Малката (вече не е толкова малка де) спи 3-4 часа следобеден сън и през това време мога да работя...
За сега поне не си и помислям да се връщам на работа
Много ми стана интересно. Ние нямаме все още дете. Дано да стане скоро. Защото макар да не съм жена тип "кариеристката с токчетата и лапточето под мишница", напоследък забелязах, че твърде много да се работохолизирам. 
Приличам на някакъв шибан хамериканец.
Искам да си имаме дете и да стоя и аз в майчинство. Да не работя, да не се будя рано сутрин с идеята, че нещо съм объркала предния ден в програмата, вероятно ще избие в грешка и... "как ли така не са ми звъннали досега?". Да не търпя грандоманията на всевъзможни шефчета и пр.
В моите очи сега майчинството изглежда толкова привлекателно. Когато ми вдигнат заплатата първото нещо, което си помислям е, че ми се вдига и майчинството. Евентуално. Надявам се де.
Но пък и ако някои майки стесняват съвсем кръгозора си не е добре. Не за друго ами си мисля, че ще им бъде трудна адаптацията към работата после. Искат те съсредоточен, бърз, обмислящ неща едновременно. Имам колежка, назначена на същата позиция като моята, но в София. Завърнала се след майчинство. През ден-два призвънява да пита за разни неща. Казвам, повтарям, тя се опитва момичето да запомни, но... й е трудно. Един ден си ми каза: "Ох, след майчинство е така трудно".
Сигурно е права.
Приличам на някакъв шибан хамериканец.Искам да си имаме дете и да стоя и аз в майчинство. Да не работя, да не се будя рано сутрин с идеята, че нещо съм объркала предния ден в програмата, вероятно ще избие в грешка и... "как ли така не са ми звъннали досега?". Да не търпя грандоманията на всевъзможни шефчета и пр.
В моите очи сега майчинството изглежда толкова привлекателно. Когато ми вдигнат заплатата първото нещо, което си помислям е, че ми се вдига и майчинството. Евентуално. Надявам се де.
Но пък и ако някои майки стесняват съвсем кръгозора си не е добре. Не за друго ами си мисля, че ще им бъде трудна адаптацията към работата после. Искат те съсредоточен, бърз, обмислящ неща едновременно. Имам колежка, назначена на същата позиция като моята, но в София. Завърнала се след майчинство. През ден-два призвънява да пита за разни неща. Казвам, повтарям, тя се опитва момичето да запомни, но... й е трудно. Един ден си ми каза: "Ох, след майчинство е така трудно".
Сигурно е права. 
От 18 години съм по майчинство....Вече не искам. Вече искам да дам на децата повече от градинката...Но ще ми е много хубаво, ако мога хем да работя, хем да не ги зарязвам целодневно, хем да имам пари, хем да ги изкарвам с кеф....
Всъщност, като се замисля, ако бях по-заможна, мъжът ми да изкарваше големи пари - щях да си заформя нещо собствено и да си остана с децата.
Всъщност, като се замисля, ако бях по-заможна, мъжът ми да изкарваше големи пари - щях да си заформя нещо собствено и да си остана с децата.