Депресия? Нищо подобно, това е една дружеска закачка към Гълъбов - професор, професор, ама да внимава, да не се хербаризира сред книгите.
Децата са му схванали основната мисъл.
Децата са му схванали основната мисъл.
- Публикувана: 29 май 2011, 23:48 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2011, 17:58 ч.
За Далчев, книгите, депресията и още нещо...
И само да си кажа, имам кратък, но запомнящ се опит като преподавател по литература, по време на който смея да твърдя, че всички четяха с кеф и всички ме обичаха, защото първото нещо, което споделих с тях, е, че ни най-малко не очаквам да изпадат в захлас от който и да било текст. Да пази Бог от хора, които харесват всичко писано.
Затова, моля ви се, не е задължително да обяснявате колко харесвате Далчев. Наистина би било нелепо да се "смеем" на дръзналите да не го харесват.
За Далчев мога да пиша много, моля, не ме провокирайте, ще стане страшно
Затова, моля ви се, не е задължително да обяснявате колко харесвате Далчев. Наистина би било нелепо да се "смеем" на дръзналите да не го харесват.
За Далчев мога да пиша много, моля, не ме провокирайте, ще стане страшно
Клонка, съжалявам, че не съм имала учителка с подход като твоя. Моята следеше дали дума по дума ще пресъздадем нейните думи....ненавиждах часовете по литература при нея. Такава скука, а толкова обичах да си чета произведенията. Тя не допускаше инакомислие, тя знаеше какво точно е искал да каже автора, винаги ...това не можах да си го обясня никога. Това е старата школа, не всички надявам се са такива, защото учениците имат желание да мислят, стига някой да им позволи, да ги изслуша....а ако успее- да ги обори, но не наизуст, а с дискусия, спорове- така става интересно и постепенно се увличаш.
Затова, моля ви се, не е задължително да обяснявате колко харесвате Далчев. Наистина би било нелепо да се "смеем" на дръзналите да не го харесват.
За Далчев мога да пиша много, моля, не ме провокирайте, ще стане страшно
За Далчев мога да пиша много, моля, не ме провокирайте, ще стане страшно
И аз не харесвам Далчев (тромава му е поезията му за моя вкус, сори), ама ще те провокирам, нека пък да го видим страшното!
Рая, то аз бях на техните години почти, как да не се харесваме, но ако това ще те успокои, в университета, пък, всеки си има свое мнение за това "какво е искал да каже авторът". Ако споделиш с някого от преподавателите как колегата му е решил, че Разколников е слаб в мига на престъплението, той непременно ще заяви, че Всъщност героят е демонично силен баш в този миг на нечовешка жестокост и ще те изгледа с онзи погл;ед, който янсо казва "тоя колега си е идиот, ти чак сега ли го разбираш" 
Навремето Пантелей Зарев беше пътеводната светлина за българския учител по литература. Я виж сега дали изобщо ще чуеш нещо за него? А произведенията - все същите. А погледът - различен.
Един ден не се знае кой от тези сладури ще пише историята на България и с какви думи. И хич не е нужно да е вникнал в творческите търсения на Далчев, че да се справи с тази работа.
Схванали са децата, че животът трябва да се живее. Това е идеята. Браво!!!
Сесили, не ме провокирай, ще пусна размислите на Милена Кирова, което вече ще си е депресарско. Разчитам, че знаеш коя е Милена Кирова и ще схванеш заканата ми.
Навремето Пантелей Зарев беше пътеводната светлина за българския учител по литература. Я виж сега дали изобщо ще чуеш нещо за него? А произведенията - все същите. А погледът - различен.
Един ден не се знае кой от тези сладури ще пише историята на България и с какви думи. И хич не е нужно да е вникнал в творческите търсения на Далчев, че да се справи с тази работа.
Схванали са децата, че животът трябва да се живее. Това е идеята. Браво!!!
Сесили, не ме провокирай, ще пусна размислите на Милена Кирова, което вече ще си е депресарско. Разчитам, че знаеш коя е Милена Кирова и ще схванеш заканата ми.
Рая, то аз бях на техните години почти, как да не се харесваме...
И аз преживях същото, но предавах счетоводство, незволяващо много лично мнение
Толкова ми липсват тези години, имаше толкова будни деца. Много се дразня като прочета, че децата са мързеливи, незаинтересовани. Може, но не всички 
Има страхотни деца, и нямам предвид само това дали им се учи, или не.
Не Милена Кирова, теб чакаме
За Далчев мога да пиша много, моля, не ме провокирайте, ще стане страшно
Клонка, съжалявам, че не съм имала учителка с подход като твоя. Моята следеше дали дума по дума ще пресъздадем нейните думи....ненавиждах часовете по литература при нея. Такава скука, а толкова обичах да си чета произведенията. Тя не допускаше инакомислие, тя знаеше какво точно е искал да каже автора, винаги ...това не можах да си го обясня никога. Това е старата школа, не всички надявам се са такива, защото учениците имат желание да мислят, стига някой да им позволи, да ги изслуша....а ако успее- да ги обори, но не наизуст, а с дискусия, спорове- така става интересно и постепенно се увличаш.
КЛОНКА, не, не бях я чувала МИлена КИрова, но има Бог Гугъл! Довечера ще прочета "депресиращите" й творения, да видя толкова ли са страшни (виждам, че освен Далчев е писала и за Славейкови син и баща и пр.)
Недейте да се хващате само за това, което пише във форумите. Там … бственото си его.
Проф. Валери Стефанов за Далчев, обществото, интернет, неграмотността и...УЧЕБНИЦИТЕ! Ей там му е стихията на него
За тези от вас, които искат един ден децата им да бъдат "по … така...Четете!!!
Проф. Валери Стефанов за Далчев, обществото, интернет, неграмотността и...УЧЕБНИЦИТЕ! Ей там му е стихията на него
За тези от вас, които искат един ден децата им да бъдат "по … така...Четете!!!
Нда. Не разбирам защо чувството за хумор не носи "бонус" - та то е висша нервна дейност у приматите. И защо се ползва вместо смекчаващо за утежняващо вината обстоятелство. "Вината" също и в смисъла на онази песен - "младост е нашата главна вина", или нещо подобно да беше
А доброто чувство за хумор, ето това даааа.... 
ществото, интернет, неграмотността и...УЧЕБНИЦИТЕ! Ей там му е стихията на него
За тези от вас, които искат един ден децата им да бъдат "по … така...Четете!!!
За тези от вас, които искат един ден децата им да бъдат "по … така...Четете!!!
О! Знаех си аз, че Пух трябва да влезе в конспекта на СУ за кандидатстудентските изпити.
НЕ!
Пух ще го пуснем на матурите на четвъртокласниците, където всеки уважаващ себе си четвъртокласник ще може да възпроизведе с грамотни слова ето това "Всеки разказ, в който животните говорят и действат като хора вече ни препраща към определени договорености на рецепцията, към устойчиви жанрови конвенции. Приказките за животни са сред най-красноречивите примери. Алън Милн използва различни рамки на действителност и разчита изключително много на тяхното игрово разминаване и припокриване. Героите на книгата са играчки, които изграждат глобалната референциална посока "свят на играчките". Играчката е иконичен знак, тя прави възможна играта чрез определен набор от отношения и конвенции. Играчката е деятелният агент в знаковото поле на играта. Най-лесният начин да бъде "оживена" играчката е да бъде въведена в отношение на общуване - да "проговори" и на нея да й говорят. Играчката, която изобразява животно, има "памет", нека да я наречем наративна памет - тя "помни" различни версии за своя наративен живот. В този смисъл играчката, на която е даден статутът на персонаж, носи със себе си товара на богатата приказна традиция. Така се създава възможността героите-играчки да оживеят и да препращат към един втори свят - "свят на животните". И на трето място - като персонажи, животните-играчки ни препращат към света на самия разказ. Те са герои, условни фигури, рамкирани от приказката, разказвана на Кристофър Робин."
Пух ще го пуснем на матурите на четвъртокласниците, където всеки уважаващ себе си четвъртокласник ще може да възпроизведе с грамотни слова ето това "Всеки разказ, в който животните говорят и действат като хора вече ни препраща към определени договорености на рецепцията, към устойчиви жанрови конвенции. Приказките за животни са сред най-красноречивите примери. Алън Милн използва различни рамки на действителност и разчита изключително много на тяхното игрово разминаване и припокриване. Героите на книгата са играчки, които изграждат глобалната референциална посока "свят на играчките". Играчката е иконичен знак, тя прави възможна играта чрез определен набор от отношения и конвенции. Играчката е деятелният агент в знаковото поле на играта. Най-лесният начин да бъде "оживена" играчката е да бъде въведена в отношение на общуване - да "проговори" и на нея да й говорят. Играчката, която изобразява животно, има "памет", нека да я наречем наративна памет - тя "помни" различни версии за своя наративен живот. В този смисъл играчката, на която е даден статутът на персонаж, носи със себе си товара на богатата приказна традиция. Така се създава възможността героите-играчки да оживеят и да препращат към един втори свят - "свят на животните". И на трето място - като персонажи, животните-играчки ни препращат към света на самия разказ. Те са герои, условни фигури, рамкирани от приказката, разказвана на Кристофър Робин."
Специално цитираните бисери в първия постинг по темата за мен не са такива. Все пак става въпрос за есе доколкото знам - допустимо е да пишеш и с по-индивидуален стил, със собствен подход... Само моментът със "съвременника" Далчев е малко излагация, но като цяло текстовете са прилични. Предполагам, че в контекста на самото есе са съвсем адекватни и обосновани в съшия стил.
И моите учители по литература бяха много читави, въпреки че са от старата школа. Хора, с които съм могла да обсъдя творби, да разсъждавам, да не се съглася и да се обоснова, за което. Истински литератори. Според мен въпроса не стои до соц-преподаватели или до съвременни такива. Човек, който не става за преподавател, не е добър в професията си, е такъв независимо от времето и мястото. Даже сега е по-страшно може би положението - като знам в университета колегите от Българска филология как бяха "насила" в тази толкова хубава специалност, защото, примерно не са влезли Право или Психология. И после тези българисти ще предават на децата ни.
И моите учители по литература бяха много читави, въпреки че са от старата школа. Хора, с които съм могла да обсъдя творби, да разсъждавам, да не се съглася и да се обоснова, за което. Истински литератори. Според мен въпроса не стои до соц-преподаватели или до съвременни такива. Човек, който не става за преподавател, не е добър в професията си, е такъв независимо от времето и мястото. Даже сега е по-страшно може би положението - като знам в университета колегите от Българска филология как бяха "насила" в тази толкова хубава специалност, защото, примерно не са влезли Право или Психология. И после тези българисти ще предават на децата ни.