- Публикувана: 30 май 2011, 10:05 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2011, 20:07 ч.
Какво име бихте дали на детето си и какво - никога?
Цитат
Аз пък даже бих се радвала да обяснявам на чужденци от къде ми идва името и какво значи. Но моето е такова, че на всеки му е ясно и никой нищо не ме е питал
Елора, едно е с радост да обясняваш от къде ти идва името на близки и познати, щото може да им е интересно, друго е да го повтаряш до откат всеки път и пак да не могат да го произнесат и да се налага да го спелуваш всеки път, когато трябва някъде да се изпише. Вярвай ми, много бързо би ти минал мерака да се обясняваш
Моят случай съм го писала вече, май не един път, няма да се повтарям. И въпреки всичко, аз съм по-скоро умерена в това отношение, в смисъл, не мисля, че човек трябва чак да се вманиачава на тема дали името на детето му ще може да се произнесе навсякъде по света. А т.нар. "международни" имена ми идват скучни.
Не знам испанците как са, но съм работила с китайци и ми го произнасяха сравнително точно. Имах колежка Цвети, на която казваха нещо като Свети, но понеже много се стараеха, тя не се сърдеше.
Нормално е да го казваш по букви, ако трябва да го запишат, все пак това име за тях е чуждо. Американците пък, заради изкълчения си правопис на имена, винаги си ги казват по букви и това си е стандарт, а не обида. Не виждам защо човек трябва да се обижда от нещо, което си е съвсем естествено. И на нас ако ни кажат някое унгарско име, предвид, че в техния език 'г' се чете 'д', 'а' се чете 'о' (и по още 7 начина) и т.н. ще искаме, за по-сигурно, да ни го издиктуват по букви. Нормално е. Различни имена, различни езици.
Навремето една потребителка тук беше разказвала как с мъжа й (германец) избирали име за детето. Тя му написала Ева като предложение и след време той й се обадил по телефона и казал "Ефа! Wunderschoen!" И тя се хванала за главата. Мисълта ми е, че дори и интернационално да е, пак може в някоя конкретна страна да го произнасят по-екзотично.
Нормално е да го казваш по букви, ако трябва да го запишат, все пак това име за тях е чуждо. Американците пък, заради изкълчения си правопис на имена, винаги си ги казват по букви и това си е стандарт, а не обида. Не виждам защо човек трябва да се обижда от нещо, което си е съвсем естествено. И на нас ако ни кажат някое унгарско име, предвид, че в техния език 'г' се чете 'д', 'а' се чете 'о' (и по още 7 начина) и т.н. ще искаме, за по-сигурно, да ни го издиктуват по букви. Нормално е. Различни имена, различни езици.
Навремето една потребителка тук беше разказвала как с мъжа й (германец) избирали име за детето. Тя му написала Ева като предложение и след време той й се обадил по телефона и казал "Ефа! Wunderschoen!" И тя се хванала за главата. Мисълта ми е, че дори и интернационално да е, пак може в някоя конкретна страна да го произнасят по-екзотично.
Аз пък бих предпочела бореща се труженичка пред глезанка. Просто такъв ми е вкусът
. Но Каприз ми харесва като звучене.
Елора, права си принципно. Аз не им се обиждам на испанците, но и не ми идва естествено да си спелувам името всеки път, когато трябва да пиша час за лекар, зъболекар, козметик и пр. За такива елементарни неща иде реч, не за попълване на официални документи. Просто ми е писнало адски, доста е досадно, честно... и бих искала, ако може, да спестя нещо подобно на детето си, както казах, без да се вманиачавам по темата. Ето, името на сина ми също не съществува в Испания, но не ми се налага да го казвам буква по буква.
За Ефа знам!
За Ефа знам!
Много е трудно да се измисли, едно дете къде ще живее. Първата четвърт от живота си, докато е с родителите си е що годе по- предвидима, ама после... Никой не може да предположи на къде ще го отвее вятъра. Беше то, по комунизма, като не те пускат никъде, ясно е, че ще си си тук. Но сега, предвид и глобализацията, която все по- силно се усеща, не може да се предположи.
