Осиновяване след раждане

Здравейте, момичета. Надниквала съм тук няколко пъти. Признавам, не съм чела всичко.

От известно време ме гложди една мисъл... Исках да си сверя часовника тук.

Аз имам дете, което скоро ще стане на годинка. Много изстрадахме, тя се роди по-рано, много мъничка, бореше се за живота си месеци, после други проблеми и т.н. Няма да описвам. Още не сме се справили напълно с проблемите, но нещата отиват на добре (пу-пу). Лекарите обаче ми казват, че ако забременея отново, рискът е много голям. Аз не искам нито да преживя всичко отново, нито да рискувам да оставя дъщеря си без майка. Но много искам второ дете. И искам дъщеричката ми да си има братче или сестриче един ден. За това започнах да обмислям осиновяване. Че няма да е сега точно - няма. И по финансови причини и поради това, че все още не са отминали напълно тревогите от преждевременното раждане.
Подхвърлих на моя съпруг идеята си. Мисля, че реагира добре. В смисъл, не е твърдо против, но и за него в момента не е на дневен ред. Но мисля, че когато дойде момента за второ дете, ще бъде съгласен.
Междувременно си задавам доста въпроси.
Каква е подходящата разлика между децата - едното родно, другото осиновено? Чудя се ако дъщеря ми е по-голяма как би приела нещо такова. Знам, че тези неща не стават по план и не върви да си правя план във времето, защото процедурите са тромави, но все пак... ориентировачно. Ако е по-малка може би поне в началото няма да се налага да затъвам в обяснения от къде е дошло новото детенце...

Разбира се - въпросът за произхода. Аз лично нямам никакви скрупули, че детето може да не е от български произход. За мен това е без значение. За мъжът ми обаче без да съм го питала конкретно, мисля че ще е по-скоро с резерви. За близките - ами ако не приемат "различно" дете? Ами ако го наранят с отношението си? Баба ми е истински расист  Какво да я правя, такава си е. Вече е възръстна, живее близо до нас и сме редовно заедно, има нужда от компания, от помощ понякога... Как се обяснява на близките, че трябва да приемат това детенце и дори да не са съгласни да е с такъв произход, да си мерят приказките и да не го наранят по някакъв начин с поведението си. Всъщност моите родители и тези на мъжа ми са много толерантни и широкоскроени хора, за тях не се тревожа. Но знаете как е - винаги има такива, които да се "изакат на метеното". И другото, което си мисля - ако е с ромски произход детенцето, вероятнооще от далеч ще ме "нападат" - защо едното е такова, а другото онакова.
Знам, че рецепти няма за това как да отгледаш такова детенце. Знам, че не може за всичко да се подготви човек. Но искам да знам какво горе долу да очаквам, как да се настроя най-правилно, как трябва да се реагира на хорското мнение, за да се парира рязко и за винаги ако може. Когато започне да разбира дъщеричката ми трябва ли да я подготвям някак и как или просто един ден да й кажа - ето това е твоето братче/сестриче?

Аз не изпитвам съмнения. Знам, че ще обичам детето, каквото и да е. Може би единствено се притеснявам за здравословното състотяние, защото съм наплашена вече. Видях дъщеря си след цяла седмица, просто ми казаха - ей това бебе там е вашето. Не беше красива, а страшна и потресаваща гледка. Обикнах я повече от живота си. Щях да обикна всяко дете, което ми бяха казали, че е моето.

Извинете за дългите писания.... В главата ми е пълна каша.
Просто имах нужда да споделя мислите и въпросите си на глас.