Осиновяване след раждане

  • 6 550
  • 47
  •   1
Отговори
# 45
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
не мога и не искам да крия, че ми минават сумати мисли през главата - ще мога ли да обичам това дете, както другото. защото едно от най-страшните и несправедливи неща за мен е децата да се делят. но съм срещала тези съмнения, дори когато жените очакват да си родят второ дете, какво остава за осиновяване. дали сме готови за такава крачка, дали ще се справим с отговорността да отговорим адекватно на нуждите на едно дете, което е било отглеждано в институция. Дали ще бъдем достатъчно добри родители, за да му помогнем да компенсира доколкото е възможно това, което институцията му е отнела... хиляди въпроси, вие знаете много добре.

Всички тези въпроси, които си задаваш, съм си ги задавала и аз, че и много повече преди осиновяването на първото дете. А докато чакахме дата за делото и после да мине срокът за изчакване на евентуално обжалване, ама въобще не можех да си представя, че ще обичам друго дете толкова, колкото обичам сина си. И около месец си беше така - аз чувствах бубата като дете оставено ми на специални грижи. И така до една вечер като започна да вдига температура и да се отпуска в ръцете ми... точно тогава осъзнах, че и тя е станала неизменна част от нас.

# 46
  • Мнения: 2 123


Мамите тук не са толкова страшни.  Grinning
 

Я па я ... страшни сме!  smile3511


Разбира се, че генетичните дадености са факт. Не вярвам да има тук някой който да ги отрече.  Аз друго не мога да разбера и няма да спра да се чудя - как хора, които нито самите те са вържа на еволюцията, нито  могат да се похвалят с нЕкви извънредни творци, откриватели и тем подобни в рода си много се колебаят да осиновят дете, защото презюмират, че е втора ръка. Визирам Белла, дето била много красива ...

Разбирам да си от поне 4то поколение цивилизован и образован род, разбирам да имаш 5 поколения назад, които са се къпали повече от веднъж седмично, разбирам още бабите ти да са говорели поне по два езика, та да се тревожиш. А то обикновено най-загрижени към генетичното наследство са хора, чиито семейства не се различамат особено от биологичните семейства на изоставените деца ... ама и това е разбираемо - страха се ражда от невежеството.

Аз лично имам с какво да се похваля в рода си и също така знам, че хората, от моето семейство биха се срамували ужасно от мен ако съзнанието ми допускаше да презра едно дете, защото майка му го е изоставила. Сина ни беше посрещнат от цялата ни фамилия с доволното "Наше лошо няма" и точка.

Последна редакция: ср, 08 юни 2011, 16:32 от Fussii

# 47
  • Мнения: 1 610
Онази вечер хванах малко от "Аз, роботът". Уил Смит попита робота, може ли робот да нарисува или композира шедьовър (накратко). Роботът рече "Вие можете ли?" Wink

Общи условия

Активация на акаунт