Отговори
# 30
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 717
Ами мен не ме притесняват само "опасните" възрастни. Не можеш да си представиш какви дивотии раждат дори единадесетгодишни главици. Винаги в такива моменти си задавам въпроса "Ами ако не бях там?" и дори не смея да си представя какво би се случило и колко пострадали би имало.





Не ги пускам сами. Синът ми сега ще навърши 12г. Само с други деца , ако е на гости. Дъщеря ми е на 9 . Само с възрастен. Парка е до нас. Когато бях на 12г ме е гонил един по стълбите на кооперацията. Добре ,че успях да звъна на съседката , която си беше в къщи.

# 31
  • Мнения: 513
В нашия квартал ги пускат сами на по 5-6 години. НА мен ми се струват много малки. Не знам как бих постъпила, ако и приятелчетата на сина ми започнат да ги пускат на по толкова ( събрали са се една група наборчета и още от бебета всеки ден са заедно)- от една страна не смятам, че е редно толкова малки да са сами навън, от друга- ако всички са без придружител, а само аз вървя след него, той ще се чувства зле. Май ще решавам на момента.

# 32
  • Мнения: 1 156
Докато живеехме в София не се бях замисляла скоро да пускам дъщеря ми навън да играе сама. След като се преместихме в Германия, в малко селце, играе навън / на двора, на улицата/ от около 6 годишна. От скоро пускам и синът ми / почти на 3 / на двора с нея, като постоянно ги наглеждам, защото дворовете нямат огради.

# 33
  • София
  • Мнения: 40 958
baibibi е права. На площадката не са притеснителни само "опасните" възрастни.
Плаша се от отвореността на днешните 11-12годишни деца.

# 34
  • Мнения: 6 792
До към 7-8 г  не бих ги пускала сега е на 5 и изобщо не внимава когато пресича,кога ли ще се научи.
baibibi е права. На площадката не са притеснителни само "опасните" възрастни.
Плаша се от отвореността на днешните 11-12годишни деца.
Ох ,пресен пример от тази вечер,пред блока има кафе и детска площадка,съответно докато има хора на кафето на площадката не можем да се уредим (има две люлки,пързалка и три люлки "пружини" няма как да се бутаме с бебока там а той иска да е там където е баткото,към 7 вече е по спокойно и ние се приготвихме да се пързалят и пристигат две момчета около 10 - 11 г, засилват се и се качват на пързалката и вместо да я ползват по предназначение вадят пакет семки и започват да чоплят съответно моя седи на стъпалата и вече готов да заплаче ,аз помолих да освободят на децата а те като отвориха едни усти   Embarassed имаше двама мъже наблизо та ги изгониха.

# 35
  • Мнения: 621
baibibi е права. На площадката не са притеснителни само "опасните" възрастни.
Плаша се от отвореността на днешните 11-12годишни деца.

О,аз се плаша от тази и на по-малките.Направо не мога да повярвам какви думи чувам от устата им,какви жестове отправят към други,особено ако са момиченца,как вървят и се оригват по улицата като някакви олигофрени и се гордеят с това,как нямат ни уважение,ни страх от възрастните...и още мнооого много неща мога да изреждам.
Но от това не знам как можем да ги опазим,цялата среда около тях като е такава...

# 36
  • София
  • Мнения: 40 958
И аз имах пресен случай, от оня ден.
Излезнали сме с една приятелка с малките. Дъщеря ми кара колело с нейна приятелка. Другото момиче е на 11 г. Сложила си звездички по спиците на колелото, нейни съученици се опитват да ги крадат.
Оставиха колелата при нас. Едното момче казва за приятелката ми "оная ме гледа лошо". Обсъждат кой какви звезди щял да открадне.
Единият си позволи да блъсне дъщеря ми.
Опазихме колелата, но чух каруцарска и просташка реч. Била съм на 11, но съм възпитана да уважавам възрастните. А 11 годишен пикльо да ми държи тон е далеч от нормалното за мен.
Не бих си позволила да ударя чуждо дете. Но бих защитила моето. Радвам се, че не се стигна до там.

# 37
  • Мнения: 8 999
baibibi е права. На площадката не са притеснителни само "опасните" възрастни.
Плаша се от отвореността на днешните 11-12годишни деца.

Аз всъщност имах предвид, че и моята дъщеря, която е на 11 има нужда от контрол, защото, особено когато се съберат голяма група деца, придобиват някакво страшно стадно самочувствие и започват да реализират самоубийствени планове. Преди няколко дни си играха с шурикени /да поясня, че това са метални звезди, които са истински оръжия в японското и китайското бойно изкуство/. Случката беше следната - моят син има такива и ги занесе в градинката, за да ги покаже. Съучениците на сестра му, които са по-големи от него, започнаха да го молят "Дай да видя, дай да видя!" Предупредих на висок глас, че това е опасно и само се наблюдава, но не се хвърля и забива никъде. Синът ми е напълно наясно с мерките за безопасност, но останалите момчета надделяха, по едно време се поотдалечиха и уж ритаха топка, а изведнъж се оказа, че са му изтръгнали шурикените от ръцете и започнали да ги забиват в земята. Едно от момчетата, посягайки да забие звездата в земята до краката си, си забил острието в крака. Кръв, рев, ама той не искал така да стане, моят реве - защо на мен се караш, аз ги предупредих да не мятат, ама те ми ги взеха... Страшна драма се развихри. Аз и другата майка изпаднахме в паника, чудим се дали да ги успокояваме или да им строшим главите /защото никога не чуват какво им се казва, те все знаят, вече са големи, защо им се бъркаме в игрите.../, абе, страшна драма.
В нашата градинка идват и сами деца, горе-долу на възрастта моите /9-11 г/. Нерядко стават конфликти, които, поради физическата сила на воюващите, вече са доста груби и опасни. Нерядко ние, придружителите, се налага да въдворяваме ред между децата, които са дошли сами. Не знам с какъв акъл родителите им ги пускат да щъкат без надзор.
Детска им работа, ще каже някой, да се оправят сами. Но при наличието на информация за толкова случаи, които завършват трагично, как да ги оставиш.
Мен ме е страх както и че някой може да нарани и злоупотреби с моите деца, така и че те самите не са безопасни за самите себе си.

# 38
  • Мнения: 6 790
Честно казано, не знам кога е моментът да си излизат и играят сами. Май, докато чакам да дойде подходящото време да играят сами навън, ще са станали на възраст да ходят сами по дискотеки.

Същото.
Много ме е страх, и то не защото треперя над детето си истерично, а защото имам по-голяма представа какви изроди обикалят по улиците ни.
Отделно ме притесняват и разни тарикатчета, които карат с 200 по малки улички, да не говорим за булеварди и по-големи улици.

И аз съм така.  Rolling Eyes

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно заради такива ужасни случки и цялата агресия между децата, моите от години не годят по градинки и паркове, нито играят пред блока. На такива места се събират всякакви индивиди, на практика средата е неструктурирана, наблюдаващи много, но отговорни николко. Като гледам какво изпростяване е, предпочитам да спестя на себе си и на децата си подобни случки, защото иначе не ми се иска да казвам, какви мисли ми се въртят в главата по отношение на основна част от посетителите. Не полерирам играта в градинката с непознати деца. Всъщност, дори навремето, когато бях дете и всички играехме пред блока, пак беше същото - надделяваха простаците, че то и голяма част от обитателите на блока бяха хора от селата, станали строителни работници, ама тогава не е имало кой да ми каже, че има и друг начин. Такива бяха времената, така са нещата в провинцията, хората тогава си живееха с идеята за---, и аз не знам за какво..., някакъв станен закон. Моите деца си имат един кръг от приятели, с чиито родители явно сме на сходен акъл, та децата ни се събират по гости едно на друго, след училище в двора или ако в двора на едно от децата. Нито са останали несоциализирани (ако под социализация се разбира проявяването на всякаква агресия), нито са ощетени. Дори напротив, имат си една сравнително подбрана среда, която им е приятна. От години не изпитвам влечение към нашенското стадно чувство зорлем да се събират деца на различни възрасти, с различни възгледи и възпитание, с различно без/отговорни родители по градинките, където важи само законът на джунглата и простащината. Моля, никой да не приема лично това ми изказване, защото моят опит показва, че свестните родители и деца са по-малко от десет прооцента от обитателите на градинките и парковете!

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 10:51 от Andariel

# 40
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 728
Не знам до каква възраст, но мен лично много ме е страх. Предполагам, че над 10 годишна възраст.

# 41
  • Мнения: 2 478
Дори не разсъждавам на тази тема. Знам, че този момент няма да е скоро, но аз съм си такава ...страхлива. Синът ми е на 4год и не го изпускам от поглед дори за секунда на площадката, никога не се обръщам с гръб към него и не бъбря с други майки, защото това разконцентрира вниманието ми.
П.С. Бях първи клас ( 6г), когато прибирах сестра ми от ДГ, която беше на 20-30 мин пеша от вкъщи. Прекосявах целият квартал и пресичах главни улици. Все не мога да се начудя  на доверието, което са ми имали родителите ми.

# 42
  • Мнения: 621
Да,и при нас беше същото-прибирах брат ми от детската градина,която никак не беше близо.Минавах през малки и големи улици,кръстовища,през голям пазар дори...Това не знам как може да се случи в днешно време и особено в големите градове.

# 43
  • Мнения: 2 658
Не zнам хора, ама моят син е от около 8 годишен сам навън. Всичко стваше постепено и спокойно, първо беше само в полеzрението ми, пред кооперацията (малка е), в която живеем. После и пред съседните. После.. да се мярка наоколо  Crazy .... Сега си иzлиzа да играе където иска.
Иzполzва също и градския транспорт, ходи по центъра, до там с автобус или с колело понякога. И от сорта неща.. Абе доста е самостоятелен. Смятам (пу пу), че доста добре се справя... И, въпреки че му трия сол на главата доста често zа това  Crazy , е и доста отговорен zа въzрастта си, мисля.
Само държа да има винаги телефон. Но има свобода.
Прави сте, много zависи от децата, zависи и от местоживеенето.

П.П. Забравих да добавя, понякога води и сестра си навън, zа около час примерно..

Мога да кажа, че тук, където живеем, всички деца се движат сободно и иzлиzат сами. Както Блонди е писла, така е и тук. Пред нашата кооперация вече са на свобода малките  Wink , е само отпред стоят, zа да ги гледат от балконите. Те са на въzраст около 6г, има и на под 6г.
Определено обаче ако аz тръгна с 11 и половина годишният си син и висна с него навън, по площадките.. ще иzглеждам и ще се чувствам идиотски, а той още повече. Не, напълно немислимо ми е, zа сега и тук става дума, пак да повторя..
Днес е на плаж с още деца на неговата въzраст.
Да не "дърпам Дявола zа опашката" както се каzва, но.. смятам, че всичко е наред така. И това е много добре zа него.
НО, има НО  Wink. Ако живеех все още в София в момента.... не съм сигурна, че би било същото. Много пъти съм се zамисляла. Даже мисля, че май не би било...

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 23:12 от Сова

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Зависи от детето, но много повече зависи къде живееш. Аз живея в София и не мисля, че бих ги пуснала сами да играят навън преди 10 год възраст. Въпреки че на нашата площадка 7-8-9 годишните идват сами. Също зависи и от това ти колко си страхлива. Има спокойни майки, има безотговорни майки, има и страхливи майки. Аз съм от страхливите. Откакто са се родили живея в постоянен ужас, че някой ще ги открадне. Без рационална причина, но се страхувам непрекъснато. Като ги загубя от поглед за повече от 30 сек краката ми се подкосяват. И сега въпреки че са сравнително големи не откъсвам очи от тях на площадката. Пък и стоенето на площадката е едно от малкото ми развлечения е удоволствия и не смятам доброволно да се лишавам от него. Като ме изгонят те и не ме искат повече тогава.  Mr. Green
Имам обаче познати, които живеят в малък град и от 5-6 год не е проблем децата да излизат сами (тези на които може да се разчите че могат да се пазят от колите). И да се отдалечи, и да се загуби, целият град го познава, все някой ще го доведе. Но в София не става.

Общи условия

Активация на акаунт