Тема Незабравима 204

Много силно начало на сезона.Възхищавам се на силата на Еда,с която понесе всички унижения от Харун,издържа  стоически болката,която й причини,държейки я далеч от детето й,за което беше копняла с години.Беше се самозабравил Харун в стремежа си да я накаже и  да я накара да страда макар че така наказваше и самия себе си.Но Еда с чистото си  сърце и искрена обич успя да го приземи,помогна му да осъзнае че въпреки привидната агресия,която демонстрираше я обича  с все по-голяма страст  

Дани!

pkutieva,благодаря за страхотните поздрави!

Дани ,браво!!!
Който може, го може!!!

Това беше за мен най - вълнуващата серия през втория сезон!!!Макар ,че беше само увертюра към "по така" действия!!!

+1

Боже, Боже, Боже.......! Хванала съм се за главата! Сутринта пиша, че  форумът е тревожен и ето ти вместо ден на веселие отново ден на скандали.Направо  положението е извън контрол!  Безредици и хаос! И сега привидно затишие!Причините са ясни:
1..Поборничките за БОН ТОН-а – яко дим! Свряха се в миша дупка вместо да вкарат малко ред! Но от това най-малко съм изненадана! Откога Каламици говори за лицемерието в тоя форум! Перманентното му състояние! Ненормално, нелогично, противоестествено  за един форум! Е, те такова животно като лицемерен форум  нема! Затова са и тия разпри. Сблъсъкът на позиции става междуличностен, а заради приятелския кръг и безпринципен.
2..Разстроени сте и изпускате нерви!  Ами сега, накъде? Безпътни, блуждаещи, сиротни! И Каламици изчезва, когато си иска!За да лъснат истините обаче са нужни класации! Виж,  някой как не се обаждат! Разпознали са  се  в класацията! И минават на нощно четене!
Тъй като революцията е в ход и надвърля проблема Еда-Харун, дойде време и за класация на форумките, не само на постовете. Съзнавам, че това е нарушение на правилата и мога да бъда изтрита, ама вече ножът опре до кокала! И го правя в името на основната идея на форумите от преди 2500 години – свободата! И дано като  се разпознаят някои форумки, да вземат да мирясат!
И така! 6 групи форумки на терена на Незабравима според поведенческите реакции:
1.Консерви. т.е. консерватори, консервативно мислещи, закостенели,много рядко  сменят позиции,  но я излагат елегантно и балансирано. Трудно приемат чужди доводи. И са добри спаринг партньори!
2..Сектанти. - обсебени, замъглен здрав разум и безпристрасност, непроменящи мнение по никакъв повод. Няма друго мнение освен това в главите им. ,Само те казват истината. Но коя истина? Чия истина? Плашат!
3.Плужеци, страхливци, безгръбначни., подмазвачи.Една категория. Без разлика. Най-противните!
4.Нормално възприемащи. Променят позиции при силни отсрещни доводи!Малцинството!Също добри спаринг партньори!
5.Непукисти. наблюдатели и сеирджии!
6.Психически лабилни и неуравновесени! Трудно ми е, неприятно ми е, но ще го кажа. Форумът е снимка на обществото! Тъй като  заради трудностите  броят на тези хора расте,   няма начин да няма такива и във форума. Но филмът е тежък и провокира истерични реакции. Незабавно да спрат да гледат филма!
Във  всички групи има несвободни и лицемерни!.
Аз разбира се съм лаик в този опит за класация! Така го виждам, така съм го написала!
Ще разлая кучетата, но не ми пука! Нали знаете любимата ми мисъл ''Свободата Санчо е на върха на копието! И дано и вие някога прихванете от това състояние на духа!
П.П. Алиса, за какво гонене говориш! Ти имаш 300 стр постове с ТЕКСТОВЕ, а не с чаршави
втора употреба!
Напомням Ви също, че понеделник е нашия ден – на  злобарите! Но няма да съм на линия!
Затова сега си упражнявам това право!
ПП, А ти, Миги-Меги, не ми пробутвай един пробит долар! Кофти ти е, че скоро никой не ти е казвал, че скиваш добре! И си го изкарваш на еврото!

 
Боже,слез и си прибери вересиите от тази земя 

 

Трябваше да си легна по-рано, за да не прочитам този пост на каламици преди лягане,но както и да е....

Спокойна нощ на всички! 

Тцтцтцтцтцтц...е, пред такъв пост спирам да дишам.
Айдеееееее, Каламитси отново полуде...

Казах ви аз..."Вържете Каламитси да ви е мирно селото"

Каламитси,скъпа,днес за втори път ще те цитирам:
"....Нали знаете любимата ми мисъл ''Свободата Санчо е на върха на копието! И дано и вие някога прихванете от това състояние на духа!..."
Защо ти самата ограничаваш това право на хората в този форум?-нека всеки пише каквото иска,или да не пише,а само да чете,или да е лицемерен,или да се вижда ,с когото иска-това какво засяга останалите ?
И понеже казваш,а и аз го мисля-да,ние сме извадка от обществото,в което живеем-и за жалост,сме също толкова нетолерантни един към друг!

П.С. И още нещо-ние не сме изправени пред някакъв трибюнал,та да се квалифицираме,хулим,и обиждаме!...
Култура и възпитание-защо са толкова дефицитни в нашето общество?

Дани,  Пожелавам много успехи и късмет на твоето съкровище!  
     
Страхотни стихове „Среща” и „Форум”    Удоволствие е да се прочетат!

Щастието си личи дори и при разговор от разстояние.

Здравейте компания! Тези дни нямам много свободно време, та затова днес скромно допринасям за поясняване на съдържанието на епизода. Другия понеделник имам поредния изпит, та малко се поупражнявах. Харесвам колко е образен оригиналният език и се надявам да съм предала това при превода.
Иначе, успешна седмица пожелавам!

Незабравима – еп. 86, част 6 и 7:
Еда – Ямур, лъжеш се!
Ямур – излез оттук! Не те искам!
Еда – Едничката ми, виж! Виж, понякога грешно разбираш нещата! Позволи ми да ти обясня!
Ямур – като съм дете, та се опитваш да ме заблудиш. Но аз не ти вярвам!
Еда – бебчето ми, няма такова нещо! Поне ме чуй!
Ямур – няма да те слушам! Ще отида при баща си! Не искам да оставам при теб!
Еда – Ямурчето ми, така много ме натъжаваш! Заклевам се, няма нищо такова, за което си мислиш!
Ямур – излез от стаята ми! Не искам да слушам! Излез! Излез! Аз си искам татко ми!
Тюркян – сине, остави този вестник! И без това по цели дни не виждаме лицето ти! Никак няма да е лошо да размениш с нас някоя и друга дума!
Керем – Уморен съм, мамо. Ако позволите, ще си лягам.
Ферда – Керем, … ъ-ъ, … намерих си работа. Реших да работя.
Керем – работа ли? Това сега откъде се появи?
Ферда – и аз и децата имаме разходи. За да не ви притесняваме (финансово с дългове) ….
Керем – изобщо никъде няма да ходиш да работиш! От тази къща и една стъпка навън няма да направиш! Разбра ли ме?
Ферда – Керем, имаме нужда от пари!
Керем – нямаме! Нямаме нужда от парите, които ти ще спечелиш! А и аз работя!
Ферда – но с трите куруша (куруш е подразделението на турските лири, тук да се рабира с нищожните стотинки), които взимаш от ремонтната работилница, как ще преживяваме? (шамар)
Ферда – а-х-х!
Керем – ако се наложи, ще стоиш гладна, но заради името (честта) ни ще си стоиш вкъщи! Нямам ти вяра на теб! В тази къща ти си най-черната (най-лошата)! И дори не се опитвай да се помиряваш с мен!
Ферда – аз само, за да му помогна… Ако не бяха двете ми деца, повече нямаше да остана…. На улицата по-добре щях да се чувствам…. Не издържам!...
Тюркян – не се натъжавай, не си тръгвай, за да приеме такова нещо, трябва да му дадеш време, дъще!
Ферда – време за какво, обаче? Той е безчувствен към мен, …към нас…
Тюркян – не говори така! Животът стовари на раменете на Керем толкова много неща. Да мине малко време и той ще омекне. Малко търпение, чедо! Малко търпение!
Ферда – не издържам вече, не издържам, ако можех да напусна живота! Въпреки, че децата…
Тюркян – Не, обещай, повече да не си вкарваш в главата такива лоши мисли (неща)!
Еда – де да можеше всичко да ти обясня, едничката ми! Само ако не бях принудена да те лъжа! Ако можеше да ме разбереш… Но няма да оставя това малко сърчице да бъде отнесено от бурите. Зная, много си ми сърдита. Мислиш си, че отсъствието на баща ти е заради мен…. И докато татко ти не се завърне ще продължаваш да ми се сърдиш, и дори да ме мразиш. И каквото и да правя не мога да попреча на това. Това е нещото, което най-много ме съкрушава. Но всичко ще отмине, ангелчето ми… Баща ти ще се върне. Ти ще разбереш, че не сме се разделяли. Силата на любовта, която ни свързва е толкова голяма, че няма да се разделим. И отново ще бъдем семейство… заедно с/със брат ти/сестра ти….. А-х-х…
Мелда (на ум) – накрая и той прие. Всъщност накрая се случи най-правилното нещо, което трябваше да стане. Х-м. Знам, и теб много ще обича. Като собствено дете. Тримата заедно ще бъдем много щастливи, бебчето ми…. А-х-х….
Бату – приятелю, ще спасиш живота си! Мисли добре! Мисли мащабно! Арас Ерологлу днес го има, утре го няма! Вземи гаранцията за бъдещето си! До края на живота си ли ще работиш за Арас… или … правя ти предложение да спечелиш пари! Цели петстотин хиляди! (милярда от старите пари). Ха-ха-ха … ц-ц-ц… Един ден ще съжаляваш! Даже напротив, можеше да те науча на някои неща! Но, нито аз, нито ти ще бъдеш до Арас Ерологлу! … Всеки глупак сам си забива ножа в гърба, приятелю! Хайде,… хайде, спаси бъдещето си! Хайде! Хъ-ъ-ъ…. Глупав тип!
Мелда – виж, какво ще ти предложа! Времето е много хубаво, да излезем ли малко навън!
Харун - … много добре би било.
Мелда – хайде, тогава!
Харун – а-а, ох-х…
Мелда – отново ли?
Харун – д-да. Отново започна да боли….. Ъ-ъ-х.
Мелда – изпий го! Добре ще ти дойде. …. Това е добро (лекарство).
Харун – всъщност, болките изобщо не са спирали. От снощи даже и след като взех лекарството, продължава да ме боли.
Мелда – много ли боли?
Харун – ъ-х-ъ. От време на време много се засилват. Най-малкото, ако можеше да се посъветваш с някой доктор, като да не се търпи, а вечерта и по-лошо да не стане. …. О-х-х, … а-а-а…
Мелда – добре, отивам и веднага се връщам.
Еда – закуската е готова, единствена моя! Хайде, ела!
Ямур – не искам!
Еда – защо си извадила куфара си?
Ямур – обади се на Едже!
Еда – на Едже ли?
Ямур – да, на Едже! Докато не е известно къде е баща ми, ще остана при нея!
Еда – Ямурчето ми, не прави така!
Ямур – тогава ме заведи при лелите ми! (при сестрите на бащата). Не искам да оставам тук! Не искам да съм с теб!
Еда – никъде няма да ходиш!
Ямур – и все пак, ще отида!
Еда – о-х… у-ф-ф…. а-х… а-х… а-х… Да, да, тестът направих сама, г-жо Башак… Бременна съм.  Но, много ми се вие свят, това нормално ли е? Няма, няма да дойда. Не мога да оставя Ямур. Добре….. след малко излизам. Довиждане!
Мелда (рови си в чантата) – къде е това портмоне? …. Продължавай, бате!
Еда – отивам на лекар. Ти внимавай за Ямур, става ли!
Нилюфер – лекар ли?
Еда – а-х-ъ. Ямур да не чуе, не й казвай!
Нилюфер – нали няма нещо лошо?
Еда – няма, няма, няма нищо лошо. Ти не оставяй Ямур сама!
Нилюфер – недейте да се тревожите!....... Ямур?... Яму-у-ур!... Ямур!? …. Я-я-ямур? …. Ямур!
Еда – моля, Нилюфер!
Нилюфер – г-жо Еда, Ямур я няма!
Еда – как я няма?
Нилюфер – помислих, отишла е във вашата стая, …. Няма я…. Навсякъде погледнах, в градината, излязох на улицата, виках, но…..
Еда – какви ги говориш, Нилюфер? Самичко, къде ще отиде това дете?
Нилюфер – не знам. Какво да правя, обърках се?
Еда (на ум) - Ямур: обади се на Едже! Еда: на Едже ли? Ямур: да, на Едже! Докато не е известно къде е баща ми, ще остана при нея! Еда: Ямурчето ми, не прави така! Ямур: тогава ме заведи при лелите ми! Не искам да оставам тук! Не искам да съм с теб!...... Къде е тръгнало това дете?
Харун – Мелда, отдръпни се! Не ми пречи!
Мелда – не, няма да си тръгнеш!
Харун – вече приключи! Не виждаш ли? Внимавай! Повече не ме принуждавай!
Мелда – ще си тръгнеш, така ли? Добре, така да бъде, тръгвай! Но преди да си тръгнеш, ще видиш как умирам!
Харун – не прави глупости, Мелда! Остави този нож!
Мелда – ти никога не разбра, колко е голяма любовта ми към теб! Може пък сега да разбереш!
Харун – Мелда, спри, чуй ме! Виж! Много добре те разбирам, докато ти упорстваш и не ме разбираш. За да сме заедно с теб, не е достатъчно само ти да си влюбена в мен.
Мелда – аз не си прося твоята любов (не очаквам от теб любов), достатъчно е да си до мен.
Харун – стига вече, Мелда! И ти знаеш, че това е невъзможно. Хайде, ела на себе си! Дай ми този нож!
Мелда – аз, …. в този живот, без теб няма да живея, Харун! Сбогом!
Харун – не прави това, Мелда, спри!
Мелда – остави ме! Пусни ме!
Харун – дай го, Мелда! Дай ножа!
Мелда – пусни! Отдръпни се! Пусни ме! Няма смисъл! Не искам…..(край)