Петокласници сме ние и от учене не се боиме! тема № 31

Много е кофти да работиш с такава класна, имахме нещо подобно в начален курс - тя не говореше, че не й се занимава, а просто не се занимаваше. Едно апатично създание, което си минава през живота безхаберно.
Имахме инцидент с друга учителка обаче, много се чудех и аз дали ако се конфронтирам няма да създам негативно отношение към Иво, затова говорих с него. Той е същият като теб - ужасна нетърпимост има към несправедливостта и изобщо не се поколеба, че трябва да се действа. Говорих с учителката, кротко, не съм правила скандали и обясних, че сега говоря с нея, следващият път е заведа жалба при директорката с копие до Районния инспекторат. Проработи като магия.
Така че има смисъл 

Ти сериозно ли смяташ за подобна тъпотия да вдигнеш  врява до бога? 

Май наистина си права,че това не е нещо кой знае колко сериозно,все пак не е посегнато на детето...Като се сетя преди години като бях ученичка какви неща се случваха,как се млатеха и момчета и момичета...имаше и счупени зъби,крайници.Такива неща да не се случват,да се прибират живи и здрави,а дрешки или раници се изпират.....В класа на сина ми има едно момченце,горкото от предучилищната го тормозят постоянно и бой яде и подигравки,викани  са многократно родителите на побойниците,разговаряно е с уч.психолог и резултат никакъв.Какво ли и е на тази майка 

трябва да ви кажа,че съм установила същото, повечето начални учителки са свикнали с това,че ежедневно деца от класа се карат за нещо и преценката, за какво те да вдигнат врява явно е различна от нашата, защото ние мислим за едно дете, и то НАШЕТО, а те за 30, и то чужди...

 и така....когато щерката беше 1 клас, от първия ден установих подобно нещо, но си мълчахме, нищо не беше достатъчно сериозно , за да ходим да се разправяме, но от разказите на детето ми правеше впечатление,че забележките относно случващото се , или изобщо липсват, или са някакви, хвърлени ей така, колкото да се каже нещо...т.е госпожата не прави нищо.....
ДОКАТО...... една прекрасна вечер нещо посегнах да и оправя панталона и тя се дръпна св ик да не я пипам....опулих се и след като започнах да задавам въпроси тя сподели,че я боляла костта на слабините и затова да не я пипам  ...защото, едно от момчетата, което постоянно ги тормозело, същият ден решило да и прегради пътя между чиновете и й поискал 20 ст ,за да мине...тя естесвено отказала и се опитала да заобиколи чина , при което получила ритник между краката.....неможейки да повярвам на ушите си, попитах не го ли наказа госпожата, а тя ми каза,че само му напарвила забележка да не правел така.....е познай какво направихме.......на следващата сутрин мъжът ми я заведе нарочно по-късно, да е почнал часа....и влизайки, попита кой е еди кой си и да излезе на дъската....и пред всички, и все едно учителката не съществува,  му каза,че ако още веднъж тя се оплаче, че нещо я е тормозил, ще го набие пред целия клас, без да се интересува от който и да е, точно така, както той бие който може- по-слабите от него.........

незнам на кой как му звучи това, но смятам,че с насилниците и незаинтересованите им родители и учители друг вариант няма.....повече оплаквания от него нямаше....поне нея спря да я тормози......после 4 години госпожата натякваше.." а да, на Еди коя си баща й, дето ще бие децата в класа".....да ви кажа хич не ми дреме...на чуждо дете нито аз съм посегнала, нито мое дете е посегнало....и насилие върху децата си няма да търпя.....нито глупави обяснения и обещания на незаинтересовани страни, за които моето дете е ЧУЖДОТО,  на което "нищо му няма, голяма работа".

а ако пък ви разкажа най-фрапиращата ни случка, по веротно е да си помислите,че си измислям...... когато каката стана 5 клас, малкия- 2-ри, реших да ги преместя в квартално близко училище-  26 СОУ"  йордан йовков", княжево !!!!
  Tам една гениална начална учителка, при която се падна малкия, на втората седмица го ЗАКЛЮЧИ  сам в стаята за 1 учебен час, защото детето в междучасието с разрешението на друга учителка, при която имали рисуване, отишло до лавката и се забавило, след което заварило строен класа пред класната стая, готов да отива за часа по физическо, а неговата основна  госпожа- с ключа в ръка да заключва стаята.....и понеже моя не си прибрал от чина нещата по рисуване, тя му казала,че нямало кой да го чака да си прибира, и ще стоял заключен до следващия учебен час, в който класа ще се върне и тя ще отключи, след като 45 мин пие кафе в учителската...... ......това- както казах, на 10 ден,ново дете, кеото тя не познава, не знае страхливо ли е, буйно ли е , има ли някакви заболявания, и т.н...че и да знае, какво от това???
 не ходих изобщо да се разправям с нея- както казах на директорката, която ме попита" защо", защото трябваше да си забравя и образованието и възпитанието, ако я бях срещнала....подадох веднага документи за преместване......но беше четвъртък, децата  - от понеделник в старото училище, и аз със всичкия си акъл в петък го пращам на училище, като че като изпусне един ден нещо ще стане.....директократа я извикала докато били в час...след като се върнала зиакрала детето на дъската и обяснила на целия клас какъв лъжец бил той и как тя го била заключила, за негова сигурност...в следствие на което децата цял ден по бутали и подигравали....от което той беше по-разстроен, отколкото на предния ден......... ЕТО ТОВА Е БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ В НЯКОИ УЧИЛИЩА !!!!  ТОлкова и директорите са на място, че да търпят преподаватели с такива" метОди".  и нарочно болднах името на училището, там  не видях нито едно положително нещо и нито един нормален учител....мога много да пиша и за учителите на дъщеря ми там по това време, но не това е целта на постинга.....но ще призова всички с две ръце:
" МОля ви, пътувайте ако трябва на края на света, но това селско забравено от бога училище, забравете че съществува като вариант за вашите деца ! " 26 СОУ, княжево !!!!!

Днес тази случка ще подминем, утре изпотрошените седалки на чисто новите трибуни в двора, после нещо друго и така нататък.

Преди няколко дни пред второ у-ще една девойка се правеше на интересна пред момчетата като крещеше истерично "Иска да се напуша, искам да се напуша!!!"

Знам, че е комплексно, но защо някъде може, а при нас - не?

Да... Защо класните не могат да се справят с дисциплината на учениците си?! Не могат, не искат или просто - други причини?!
Преди дни разговарям (всъщност не беше и разговор, защото класната прецени, че проблема заслужава да отдели 2 минути от скъпоценното си време!  )... Отговорът беше - "Дайте ми имена и ще реша проблема". Казвам й 2-3 имена на ученици, чието хоби е да бият "щото така им е кеф". "Добре - казва класната - ще им забраня да си говорят". 
Дали ще има дори един родител, който би одобрил такъв вариант, такъв подход?! ...
А ефект от тази "мярка" за справяне с проблема - нулев!!! Разговорът с директорката е неизбежен, но дали ще е резултатен?! Ако тя има достатъчно авторитет и винаги ефективно е решавала такива проблеми, дали учителките нямаше да имат поне малко респект и да внимават какво точно правят?! Явно е, че класната ни не изпитва и най-малкото съмнение как и в чия полза ще се развият нещата... И така - ходенето по мъките отново започва...

в нашето училище също има изцепки - оня ден една от г-жите ги наказала без междучасие и крещяла че за нищо не ставали ,че уж най-елитното училище в града а те били..... незнам там какви си. по този повод ми звъни бясна майка от нашия клас която настояваше да се ходи при директора и да се уволни учителката - не можело така да се държат с детето и. това което ми направи впечатление и което ми прави такова и в постовете тук е че никой не казва защо се стига до там и дали госпожата е луда или е подтикната към такова поведение. викнах дъщеря ми да ми обясни какво е станало - отговор " ааааа нищо бе половината клас не си носеше материалите за часа", тя им повишила тон - те не и обърнали внимание и продължили да си говорят - тя почнала да им крещи - те я псували "тихичко", колко е тихичко не знам не съм била там и тя ги наказала." - разговора който искаха да водя с директорката го водих с дъщеря си. та имам предвид, че нещата имат две страни - и не винаги истината е на правото на децата ни - не визирам никого конкретно от споделилите проблемите си по-горе. забравихме годините в които ни биеха с показалките и никой не си и помисляше да шукне, камо ли да се оплаче, защото изяждаше и бой в къщи защото е шумял в час или е пречил на учебния процес или ....
така че мисля че излишно се надъхвате и трябва да сме по-критични и към собствените си деца - въпреки че е"моето гардже  е най-хубаво" - това е така и моето е такова, но..... всичко с мярка. 

МАКАРЕНКО-ех как ми липсват методите му С неговите методи израснахме, пък станахме  и хора Като кажехме едно време"Учителят така каза..." и нямаше кой да го оспорва!Уважението е в основата на поведението на ученика! Но нали и в къщи е такова отношението...::Мани го тоя даскал...."Е ,как искате децата ни да уважават учителите си! Всичко тръгва от семейството ,медиите и ..ето какъв е резултатът И е прав онзи баща ,който е строил насилникът пред дъската Насилниците трябва да се порицават пред всички пред дъската,за да се знае какво не трябва да се прави в училището! Но  пък ,ако това дете е виждало само насилие в къщи....как ще има вярна представа за животът навън 

Така като чета за този род проблеми се обърквам в петокласната или в първокласната тема съм. Защото и тя ми е на дневен ред.
Виждам пак, как децата с проблемна дисциплина са деца с доста странни родители.
Има учителки, които умеят да канализират енергията в нужната посока. Други правят неуспешни опити.
Определено учителите не са пъдари обаче нито в пети, нито в първи клас.
До пети клас децата са изградени отдавна като поведение, характер, училищни навици. Струва ми се.

Твое право е да смяташ, че ангажирането на госпожата с реакция при вида на някой, който скача върху нечия раница, е тъпотия. Аз пък смятам, че тъпотия е неглижирането на ситуацията. Не ми пука нито за раницата, нито за счупения телефон. Но възпитавам детето си в ценности, които смятам, че в училище трябва да продължат да се възпитават и надграждат. Според теб какво трябваше да отговоря на дъщеря си, когато ме попита защо класната й толерира и по този начин и поощрява такава грозна постъпка? Да й кажа да не ме занимава с глупости? Или че така е в България? Или да е щастлива, че не са й счупили главата?!
Между другото, преди два месеца един стоматолог при поставяне на упойка ми причини пареза на езика и сега карам без едно сетиво, но когато споделих преживяването си в черния списък на стоматолозите, пак се намери някой да ми обясни, че било глупаво да изтъпанчвам лекаря в темата, понеже такива работи се случвали. Защото въпреки че според НК това е средна телесна повреда, в чужбина се класифицира като лекарска небрежност, то тук се води "чудо голямо".

Та къде, казваш, е границата, където свършват тъпотиите и започват сериозните неща, за които да се притесняваме?

С това съм абсолютно съгласна. И именно такива случаи се споделят тук - когато агресията е насочена не към класната, а към други ученици.

Например, ето как може да повлияе върху поведението на едно момче "метаморфозата" на баща му. Въпросният татко преди няколко години беше дребно, слабо човече... За кратко време, същото човече стана анаболна мутра със страшен вид и само спирането на погледа ми върху него, ми създава неприятно усещане... От скромно, неуверено и комплексирано дете, синът му стана агресивен побойник, който раздава удари на всеки, който му се появи на пътя... Ей така - без причина. Навярно от самочувствието му от новия, достатъчно убедителен вид на баща му, навярно и защото самият му татко го възпитава по този начин - насилие, насилие и още насилие... Щото така се оцелява в живота според някои анаболни видове...

Минз, не може да се поощрява учителката да си затваря очите. Тя е там не само да налива с фунията, ами и да поддържа някаква дисциплина.
Надали Рейни ще ходи да се разправя с детето, не е нейна работа това. С учителката обаче трябва, защото тя е пренебрегнала тотално ангажиментите си към децата. Днес ще ритат раница, утре - дете, ако няма съответната адекватна забележка.
Категорично си заслужава врявата.

Здравейте, аз съм майка на петокласник. Рядко пиша, но редовно ви чета. Искам само да споделя случка от първи клас с моето дете. В час приятелчето му го бие/уточнение: с около 20кг по- едричко от него/, той се оплаква на учителката, която цитирам казва - приятел ти е оправяй се- става въпрос за бой по главата по време на час. Толкова бях бясна, че се обадих на директорката. Станал е явно голям скандал и всичко беше рефлектирало върху сина ми. В момента той не смее да се оплаче от някой преподавател, защото ако отида в училище не знае какви ще са последствията за него. Тъжно, но истина. Не съм го преместила в друго училище, защото не мисля, че има разлика между училищата. Уча го, че трябва да оцелява. Скоро се върна с идеално решен тест по математика и оценка 4,80 - като попитах какво се случва каза - сигурно съм преписал грешно условието - моля те не се разправяй с госпожата. Не очаквам нещо да се промени. Просто безхаберието към децата е навсякъде. Новият директор на училището каза на родителската среща - не вярвайте на 100 % на това, което децата ви казват. Прозвуча като нелепо оправдание. По този случай  - браво на таткото, който така добре се е справил със ситуацията с побойника.

Не поощрявам насилието по никакъв начин, но възпитавам сина си в стил "справедливост". Казала съм му, че не може винаги да разчита на подкрепа от възрастен и да преценява ситуациите - пръв никога не удря и не дразни никого нарочно, но ако го ударят - задължително да си върне. Не говоря за бой до припадък или до нужда от лекарска намеса, но е длъжен да покаже, че няма да позволи да го тормозят.
В никакъв случай не бива да се премълчава случилото се, независимо колко незначимо звучи, защото насилието ескалира. Нима трябва да търсим отговорност, когато (дано не се случва) ни се обадят от Пирогов?!
Преди няколко години, когато отидох да взема племеницата от училище, взех раницата й да я нося. Ужасно тежка беше...казвам:"Камъни ли носиш?!", а тя ми каза:"Да! За самоотбрана!"...никой никога не се оплака, че е бил ударен от нея, но и нея никой не посмя да удари.
Та, както трябва да търсим отговорност на възрастните, които имат ангажимент към децата ни, така трябва да учим децата си да оцеляват. Не става въпрос само за физическо оцеляване, а и за психическо равновесие и самочувствие, което е изключително важно.