Великобритания - тема 36 И замириса на море

офффф аз пак нямам време да седна да чета, но попрегледах коментарите ... кой както иска да се облича, гримира и т.н. и на мен много неща ми правят впечатление, но всеки си знае как му е удобно, евала на 90 килограмовите дето не им пука и си имат самочувствието и си се обличат както им сърце иска ... за съжаление аз не съм от тях и сега съм се кривнала нещо тука и не искам да си ходя в БГ (остана месец до тогава), като знам, че дойдох тук 55 кила, а сега съм 70 - глупаво е, детинско е, но май само това ми разваля настроението като се сетя за ваканцията ни  

Иначе ние днес пак ядове - мъж ми нали почти година чака да го препоръчат за дентал хирург и му пристигна поканата за консултация преди (май) повечко от месец, а за днес му беше часа. Уж щяха днес да му вадят прословутия зъб след консултацията, а той зъболекаря реши да го препоръча към някаква болница направо за операция и сега ще седим и ще чакаме и от тях покана. Та както е тръгнало в Полша ще си оправя зъбите Септември месец.

Отделно моето кръщене отпадна. Мъж ми е католик, а аз не съм кръстена изобщо. Сега сме решили бебко да го кръстим в католическа църква, но моята свекърва ходи да пита и й казали, че и аз трябва да се кръстя, за да кръстели малчо. От там обаче пък излезе друго - оказа се, че за да стана католичка трябвало да мина някакъв 2годишен курс. Алчния свещеник в Полша искал на свекър ми едни луди пари, че да сме прескочели процедурата с курсовете и малко се поскарали. И почти се бяхме отказали от кръщене, когато моята свекърва пък заяви, че нямало нужда и аз да съм кръстена в католическата църква. Излишни ядове ми създават, аз от самото начало й казах, че не би трябвало да е проблем, но кой ли ме слуша мен.

Иначе новата къща е супер малчо се наслаждава на огромните пространства където може да палува, да не споменавам, че откри съществуването на стълби и се качва и сам и не можен да го отделим от там мислех си, че ще е проблем броя на хората, че се събрахме 3 двойки + брат ми и наехме 5 бедрум къща, но не бях права. Ние с мъжо и бебко взехме спалнята на 1вия етаж, а другите са горе и нещо си се привързаха към стаите и забравям на моменти, че не сме сами нещо ми е така уютно и отделено - направо сме си като в отделен апартамент. Градината ни е огромна, за радост на мъника. Съседите имат 5 нахални котета, дето се чувстват като у дома си и се промъкват през врати и прозорци и само ги гоним наоколо. Още си чакаме мебелите, че хазяина решил и за другите си къщи да купува и на куп ги поръчал от не знам си къде. Гадните съседи не смея да се обадят вече, което е добре

Утре ще ходим до Брайтън с бебко и едната съквартирантка (мъж и работи там и така и така ще ходи с колата, решихме да се възползваме, че ни е ударила и 2те една мъка по морето).

Имам молба: можете ли да ми препоръчате гейтове за вратите, да не може син ми така свододно да си ходи където му се ще?
А да знаете къде мога да намеря нещо като защита за фурната, т.е. да не коже Криси сам да си я отваря, че за малко да си изгори ръчичката преди 2 дни?

Лека вечер и ще гледам по-честичко да ви чета, че много съм изостанала.

 

ев:)-
http://www.jojomamanbebe.co.uk/sp+oven-door-guard-in+B3711
http://www.amazon.co.uk/Clippasafe-Oven-Stove-Knob-Guards/dp/B00 … 101715&sr=8-1

ev, виж геитовете на Lindam. продват ги почти във всички магазини, включително теско и асда . А може и втора ръка да си ги вземеш. Ние нашите ги продадохме така, след доста години употреба и все още си бяха в перфектно състояние 

nana_cool,

Поздравления! Искрено се надявам да си сбъднете италианската сватбена идея..

Радвам се, че хубаво сте си изкарали в БГ, много ме забавлява разказа ти...

Благодаря отново за пожеланията, момичета! 

Искам да ви кажа в момента, че ми е ужасно депресивно и май ме налегна носталгия. Всичките 7 години в които си мислех, че всичко е за мое и доброто на детето, май се подложиха на сериозни съмнения. Габриел е седнал и гледа клипчета в ютуб, докато моят племенник сигурно се гони с прители из квартала и пръска с водни пистолети...В тон с настроението ми на вън е не повече от 10 градуса, мрачно и духа...

Nana_cool не си сама,аз от петък след обед съм в такова състояние.Нашия татко от февруари месец е в Лондон и от известно време търси квартира за да можем до 10 септември до отидем при него.Откакто е заминал нашата дъщеря Рени ходи на уроци по английски,в момента е на 5 години и половина.В петък и беше последният ден в детската градина и когато си събра багажа от групата и тръгнахме много се разстрои горката -не искала да се разделя с приятелчетата си,не искала да ходи в Англия,не искала да бъде първи клас там.Аз също се разплаках с нея защото и го причиняваме това.Всички ми казват,че децата бързо се адаптират,но Рени е много чувствителна.Ще бъде голям стрес за нея,но тайно се надявам всички да се окажат прави и да нямам проблеми с нея.Чувала съм,че някой деца се затварят в себе си и не искали с никой да говорят.Рени когато не познава някой,дума не обелва,но свикнели след това устата не можем да и затворим,по принцип така се държи само с възрастните,а с децата е общителна.Надявам се когато пристигнем и подадем документи в училище да я вземат бързо и да се адаптира по лесно,но времето ще го покаже
Извинявам се за дългия пост,но имах нужда и аз да споделя

pavleta-reni в абсолютно същото положение сме и ние! Разбирам те напълно и те подкрепям  Ние летим на 9-ти август...не ми се оставя хубавото време и всичко тук с което сме свикнали, но от друга страна не ми се живее вече разделени - а ние сме от 4 години така (по други причини, не защото не искаме да отидем)! Горе главата, в крайна сметка Лондон е на 3 часа път не е много далече 

Ana Mu благодаря ти за подкрепата  Не си мисля как бих се чувствала 4 години разделена от съпругът ми,но щом обстоятелствата го налагат трябва да се търпи  Аз не се притеснявам,че Англия е далеч,защото не ми се живее в тази държавичка.Надявам се след време Рени да осъзнае,че всичко това го правим заради нея и нейното бъдеще.Вие къде ще живеете,в Лондон ли?Виждам че и ти имаш деца,които трябва да ходят на училище,ще се радвам ако ми пишеш как сте се справили с този проблем/на лични/,когато му дойде времето.Лек полет и дано всичко стане така както си го мислите 

Много е важно какво ще направиш за нейното бъдеще тук на място, защото иначе изглежда като извинение да се махнеш от БГ. И ккаво мислиш, че ще ти благодари един ден за това....хич и не очаквай..
Изобщо какво е бъдещето на децата тук в Англия????
Моя син е в БГ в момента , с племенницата ми са по цял ден навън, играят с деца до късно и тн...иначе тук като на Нана щеше да гледа клипчета или някои негови си игри......

  Мерси за отговорите относно моят НИН. Казаха, че тази седмица, щели да го оправят. Айде да видим.
  За чужбина-БГ и тн, има си и плюсове и минуси навсякъде. Както и преди съм казвала, моя съвет е като решите какво искате, да гледате да живеете в мир със себе си и решението. Защото със седене в Англия и страдане по БГ и обратното дори няма как да е щастлив човек. Иначе аз си мислех, че след 3 месечния ми престой ще ми е много трудно тука като се върна, но напротив, много ми е добре. То добре,че беше малко престоя ми в Бургас-направили са града и морската страхотни, че от Плевен и София нищо не ми липсва, освен роднините и приятелите.
 

Много философски го давате за неделя  
Малките деца седят в къщи, ако и ние се мотаме из къщи, всичко зависи от нас   Но като подръпнат и станат по-независими много неща се променят. Синът тази цялата седмица виси в един от бристолските театри, не по градинките с напитка и цигара в ръка , заради фестивала. Страхотно удоволствие му носи, работи с деца и професионалисти със сходни интереси. Съмнявам се, че в София по време на ваканцията би могъл да запълни по подобен пълноценен начин времето си. Ако оставаше в Бристол, август месец започват тренировките му по баскетбол. Отделно той тича из квартала, когато има време, защото ще им правят фитнес тест и не иска да се провали на него, по принцип си е малко по-тромавичък и той знае този си недостатък. Докато в София лично аз виждам голямо затруднение да го разнообразявам лятото и той наистина си отвисва пред компютъра. Ние затова и гледаме да пътуваме като сме в БГ и това че нямаме интернет пътувайки е голям плюс

Ave   бъдещето на децата ни независимо къде се намират в Англия или в България или някъде другаде по света зависи първо от родителите какво искат да му дадат като възпитание,обучение,да изградят някаква ценностна система на това дете,но не и да се налагат,защото има болни от амбиции родители,които не са постигнали нещо и искат техните деца на 100% да го постигнат без значение каква ще е цената,ние не сме такива с моя съпруг.Оставяме малък бизнес в България,защото кризата е жестока и сме стигнали до етапа в който виждаме че нямаме развитие,каквото и да правиш тъпчеш на едно място,а да не кажа даже че тръгваш надолу.Ние сме борбени личности,уредили сме си нещата тук и се впускаме в едно ново предизвикателство и искам да възпитам в това и моята дъщеря,да не се отказва винаги има решение макар ,че някой път не е това което искаме или сме очаквали.
 Miss Fine   аз не водя душевна борба,просто ми стана мъчно за детето,не искам тя да страда.Искам да си изживее едно щастливо детство.Искам тя с желание да дойде в Англия,а не защото няма избор на този етап от живота си.
Не се надявам да ми благодари след време,но много бих била щастлива ако тя е доволна и е щастлива.
А относно играенето на вън и стоенето в къщи-аз като имам работа и в Б-г и в Англия Рени ще си гледа филмчета и ще стои на компютъра,а когато имаме време всяка минута сме навън и играе с деца,така че не виждам разлика когато иска човек винаги ще изведе детето си и ще му поднесе един по интересен свят от този пред компютъра.

pavleta-reni в Лондон сме, квартала е Чингфорд. Квартирата е на лице, мъжа ми действа по мебелите и освежаването. И понеже съм в "положение" - вече влизам в петия месец, няма да ми даде да пипна нищо, златния ми той. Да не говорим, че в момента пуска и трета ръка за да работи и с нея  щото три жени и четвърта в переспектива....цирка ще е пълен, но сме много щастливи, въпреки стреса!
Merry, Miss Fine, Ave навсякъде, където свиеш гнездо, е добре, стига да сте заедно цялото семейство. Видяла съм и две и двеста и оценявам всичко, което ми се случва, без извинения и без да се обръщам назад! Децата са щастливи, когато родителите им са такива.
Верно много философтвам за съботно/неделно 

Привет и от мен! Въпреки ,че пиша изключително рядко редовно ви чета.Виждам,че си говорите за децата и ми се иска и аз да споделя.Нашият татко е тук от 4 години , аз дойдох преди 10 месеца.Синът ми който е на 7 годинки е все още в бг,но живот и здраве пристига в края на август и ще започва училище тук. Много съм притеснена, но моят мъж ме успокоява ,че ще свикне бързо и т.н. Също така очакваме и бебе в края на годината и просто незнам как ще се оправям с цялата тази ситуация,далеч от всички любими хора в бг. Ние живеем в Ричмънд и ако някоя от вас живее близо ще се радвам много да се запознаем, а и да запознаем децата си. 

Ново двайсет Някой може ли да ми обясни какво е "civil partner" и/или как мога да докажа "durable relationship", че нещо не ни се ще да се женим за едните документи?