Натрапено по отношение на некролозите ми се струва слагането им на определени места.
В нашия вход постоянно се слага некролог на младо момиче - да, това е начинът на родителите да скърбят и ги разбирам, заради което не съм го махала, но... аз също съм загубила дете и скърбя, та техния некролог ми бърка в раната. И то много. Защо трябва да става така, когато могат да гледат снимката на детето си у дома? Аз не искам от тях да страдат с мен, но не искам и аз да изпитвам болката им, въпреки съпричастността си.

Защото хората са различни и по различен начин възприемат и показват мъката си.
Не мисля, че искат да ти натрапят нещо, или искат да те наранят Азаф, да бръкнат в раната ти. Не, не мисля така.
И аз страдам мълчаливо, но разбирам и другите. Не е нужно, човек да възприема като натрапване начина, по който другите преживяват мъката си, макар и различен от нашия.
Боли ме и за твоята болка и за болката на другите родители/от входа ви/.
