Публикувана: 16 юни 2011, 10:54 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2013, 16:24 ч.

Жените Рак 3

21 776
755
1

# 105 27 юни 2011, 18:09 ч.

Мнения: 3 735

О, и аз съм страшно кречетало. Blush

А за разбирането - майка ми беше също Рак, така че ме разбираше до голяма степен. Мъжът ми се понаучи за толкова години, но винаги си остава нещо. Не е непременно проблем, не бих искала да ме четат като отворена книга. Grinning

Цитат на: mirannda в пн, 27 юни 2011, 17:42

Забелязала съм че жените рак са и много ревниви. Вие такива ли сте?

Аз го наричам засилено чувство за собственост, не е точно ревност. Което си е мое, си е мое - да цитирам Линда Гудман "Когато жената-Рак притежава мъж или чаша за чай, те остават вечно нейни." Mr. Green

Ми така де. Пък. Crossing Arms

Моето си е мое и си го пазя.

# 106 27 юни 2011, 18:10 ч.

Мнения: 2 818

Цитат на: mirannda в пн, 27 юни 2011, 17:42

И в този ред на мисли... лесно ли се ядсовате и как се справяте с гнева, ако отговорът е "Да!"?

Сложен въпрос... Гневя се много често.
Ако нещо не е както аз го искам да бъде - пишете ме гневна. И за най-малката глупост! Чак се ядосвам сама на себе си как може да съм такова тъпо парче... И не мога да се примиря с нещо, което е просто даденост, а аз не мога да го приема.
До момента още не съм открила как да се справям, освен да викам и да се карам, ама това не е добър вариант.

# 107 27 юни 2011, 18:11 ч.

Мнения: 50 721

Аз съм ревнива, но за разлика от вас не говоря много, напротив...но за ревността...опитвам да я сдържам, защото знам че е много неприятно, но какви картини са ми в главата, какви филми, какви сценарии ooooh!

От малкото хора, които ме разбират, за щастие е мъжът ми Heart Eyes

Родителите ми, а и повечето роднини са зодия Риби, и изобщо, ама изобщо не ме разбират

# 108 27 юни 2011, 18:21 ч.

Мнения: 7 081

Много съм ревнива, да.
Не се справям с това. Но и не правя нищо по въпроса.
Той го знае и като забележи по някое от тънките ми въпросчета, бърза да ме успокоява Laughing

# 109 27 юни 2011, 18:26 ч.

Мнения: 3 735

Цитат на: шмърциплянку в пн, 27 юни 2011, 18:10

Ако нещо не е както аз го искам да бъде - пишете ме гневна. И за най-малката глупост!

И аз, и го мразя, и ме ядосва още повече.

# 110 27 юни 2011, 19:58 ч.

Мнения: 1 295

Цитат на: Еовин в пн, 27 юни 2011, 18:21

Много съм ревнива, да.
Не се справям с това. ...

Щото и аз.
Миналата година в една механа някаква кифла се опита на дансинга да разкопчае ризата на мъжа ми.
В гнева си да й махна ръката, така я дръпнах, че скъсах ризата на мъжа си. Тая пък започна да ми се извинява, но си отнесе шамара. Освен това настоях нашите приятели при които работеше /бяхме канени на техният фирмен купон/ да я освободят от работа.
Освободиха я.

# 111 27 юни 2011, 21:48 ч.

Варна
Мнения: 134

Да,да и да! Абсолютно същата съм и аз, и да много говоря,но по принцип когато двама души си говорят или повече - аз ги гледам и се замислям..... И да много съм ревнива....и отново ДА нервя се и за най-малкото нещо,цупя се за най-малкото нещо,дразня се и от НАЙ-МАЛКОТО НЕЩО.....и аз се чудя някой път как може да съм толкова смотана,даже самата себе си не мога да търпя! hahaha

# 112 27 юни 2011, 22:10 ч.

Мнения: 7 081

Ааа, не, не правя такива сцени чак. На екс са му сядали на коленете и са му се умилквали, докато аз гледам. И просто си гледам. И след това просто не говоря и градя стени.
За това никой не издържа дълго с мен.
Обратно на повечето хора, които с времето свикват едни с други в една връзка.
Аз се влюбвам до край.
И всяка негова грешка, която може и да е незабележима без микроскоп, изгражда стена...и ме отдалечава Rolling Eyes

# 113 28 юни 2011, 08:22 ч.

Мнения: 3 735

И аз сцени не правя, обаче като насъбера на някого, после се чуди откъде му е дошло. Мъжът ми не ми е давал поводи за ревност до момента, но веднъж стана обект на нередно внимание от страна на колежка - трябваше аз да го информирам, че го сваля, той се чудеше защо се държи така. hahaha

А аз да ви питам - как сте със самокритиката? Личен проблем ли ми е, или в зодията сме свръхкритични към себе си? Казвам свръх, защото други хора са ми казвали, че прекалявам, а на мен отвътре ми идва да си търся кусури и да си ги намирам, разбира се. Сега покрай новия член на семейството неколкократно вече се докарвам до отвращение от себе си. Само като си представя как изглеждам отстрани и ми става лошо. И се опитвам да се въздържам, ама... Tired

# 114 28 юни 2011, 08:45 ч.

Мнения: 7 081

Може да се каже. Макар че не знам дали е свръхкритичност (щот хич не се критикувам, когато ме мързи да върша някакви неща Mr. Green

) или адски ниско самочувствие.

# 115 28 юни 2011, 08:57 ч.

Мнения: 3 735

А, не, не, мързелът си е дарба, за мързел не се самобичувам. Mr. Green

Мда, те нещата са свързани със самочувствието, но напоследък забелязвам, че професионално такова, най-малко, не ми липсва. Все пак не страдам от фалшива скромност и се опитвам да съм обективна. Ама сигурно затова не трая хора, които се надценяват. Rolling Eyes

# 116 28 юни 2011, 09:05 ч.

Мнения: 7 081

Не само да се надценяват, не трая и самохвалци Confused

# 117 28 юни 2011, 09:21 ч.

Мнения: 3 735

О, да.

# 118 28 юни 2011, 16:14 ч.

Мнения: 140

Сцени пред хората относно ревност, не съм правила. Всъщност преди се сдържах и се карахме в къщи, но сега съм станала много заядлива и понякога не се усещам че съм повишила глас пред хората.
Не съм самокритична. Когато има за какво да се похваля го правя общо достояние, когато съм сбъркала си признавам и всички го разбират. В това отношение някак съм се добрала до средата, нещо което е далечна граница в други аспекти на характера ми.
Интересно ми е дали и при вас се случва понякога да сте обсебени от някаква идея? Да мислите само за нея и да не можете да се отървете. На мен ми се случва доста често.