Публикувана: 21 юни 2011, 08:35 ч.
Последно мнение: 23 юни 2011, 13:04 ч.

Съвет по имотен казус от човешка гледна точка

12 617
116
1

21 юни 2011, 08:35 ч.

Мнения: 10 547

Ситуацията е следната- наследствен апартамент с двама собственици, разделен между вдовица, която има дял 3/4 и дете на починалия от предишен брак, което съответно има останалата 1/4.

"Спецификата" на апартамента:

- меко казано ужасна локация и инфраструктура- отдалеченост от спирка на градски транспорт на 15-на минути ходене пеша, не се предвижда строеж на метро в близост или пуск на транспорт в самия квартал; много роми, включително и в близост до жилището; никакви магазини от големи вериги; няма в близост детски градини и училища;
- апартаментът е строен в началото на 90-те години, но към настоящият момент няма никакви подобрения. Отгоре на всичко е и необитаем от почти пет години. Съответно от време на време само се почиства от прах и това е;
- няма ТЕЦ и топла вода. Но няма и никакви пригодени за целта удобства като локално парно, камини, климатици, бойлер;

Наследникът с по-малкия дял е бил в последните години в чужбина. Връща се, вижда, че апартаментът е видимо запуснат и неподдържан. Иска да закупи 3/4-тия дял от втората съпруга на баща си. Предлага й обаче 50% от пазарната стойност на имота. Или по-точно половината от сумата, на която се продават сходни имоти в района. Справедливо ли е според вас?
Реално вдовицата е в цайтнот, защото без съгласието на другия наследник не може да продаде жилището на трети човек.

Аз съм трета страна по случая. Но не искам да уточнявам до кой съм по-билзко. Просто искам да чуя безпристрастни мнения. Благодаря на всички, които вземат отношение.

# 1 21 юни 2011, 08:50 ч.

Мнения: 170

Според мен, редно е да бъде предложена реалната пазарна цена за идеалната част съобразена с настоящата икономическа обстановка в страната, както и със състоянието на имота към момента на продажбата(изкупуването), няма логика да се предлага цена по ниска от действителната, освен, ако нямат някакви техни вътрешни отношения, които да предполагат това т. е. да предполагат по ниската цена, която се предлага. Ако не се разберат доброволно, единствения изход е съдебна делба, мудна, скъпа, не особено ефективна и често в ущърб на собствениците.

# 2 21 юни 2011, 08:54 ч.

при него
Мнения: 1 696

Тези имотно-семейни въпроси винаги са много тежки и много рядко се случва всички да останат доволни.
Тези години, в които апартамента е запуснат, платени ли са му всички данъци и сметки? Защото те биха могли да представляват една немалка сума?

Мисля, че ако вдовицата и наследника са в добри отношения, тя би могла да склони да му продаде своята част макар и на по-ниска цена. Защото пазарните цени са много хубаво нещо, но дали реално ще се намери кой да купи този описан като "непривлекателен" апартамент ? Вдовицата, явно има къде да живее, по-добре да вземе това, което й дават, така хем ще си има пари за черни дни, хем ще направи добро на детето на съпруга си и един ден ако тя има нужда от неговата помощ, това добро евентуално ще и бъде върнато.

# 3 21 юни 2011, 08:59 ч.

Мнения: 10 547

Да, по принцип няма логика да се предлага по-ниска цена. Но, ако жилището излезе ли на реалния пазар, не се знае каква цена реално ще вземе. Вътрешни отношения нямат. Даже не са се чували последните пет години.

Tatianna, данъци от страна на вдовицата са плащани изрядно. Но има една прилична сума за вода "на база". До 2009-та сумата беше около 500 лв. Именно и моето мнение е като твоето. Вдовицата не само има къде да живее, но и сама заявява, че няма никакво намерение да обитава някога въпросното жилище. Също така не желае и да допуска другия наследник да живее в жилището с мотива, че на неговата 1/4 е нищожна и трябвало да обитава балкона. Crazy

Реално пазарната цена на жилището е сравнявана с такава на имоти в сходна локация, но в доста по приличен външен вид.

# 4 21 юни 2011, 09:02 ч.

Мнения: 4 916

Не виждам нищо несправедливо.
Човекът е преценил колко може да предложи за този имот, а съпругата на баща му съответно ще прецени дали да приеме. Нормални търговски отношения.
В такива случаи е много неправилно да се търси някаква емоционална страна на бъдещата сделка - явно хората не са си близки, щом жената се смята за поставена в цайтнот, т.е. по-добре е да погледне на нещата от чисто практичната страна.

# 5 21 юни 2011, 09:10 ч.

при него
Мнения: 1 696

Вдовицата трябва да е на ясно, колко дълго и скъпо е делото за делба, колко пари ще й искат адвокати, после нотариуси и какви ли още не... Ние от около 6 години вече водим дела с наша далечна роднина за имот, който струва не повече от 2-3 хиляди лева (намира се в село), и сигурно до сега за адвокати, такси и пр. сме похарчили повече отколкото струва...
Та, искам да кажа, с най-добри чувства, че не всичко е пари и че загубеното време и нерви по съдилища е много по-ценно.

Всъщност, наследникът може да поиска официална оценка от вещо лице, такива каквито се правят при ипотека, така ще видят черно на бяло колко струва апартамента, защотото субективно един може да си го оценява на 20 хил лева, друг на 30 хил. и т.н. А ако сравняват с цени по агенции и сайтове, то там цените са доооооста раздути...

# 6 21 юни 2011, 09:13 ч.

Мнения: 170

Наистина към настоящия момент и намалялото търсене, а увеличеното предлагане, едва ли имота ще може да бъде продаден на действителната му добра пазарна цена излезе ли на реалния пазар, още повече предвид занемарения му и запуснат вид. И, да, възможно е наследника имащ желание да изкупи идеалните части на другия съсобственик, може би да е преценил, че според него това е действителната стойност към настоящия момент или пък да разполага с толкова средства, но не виждам защо другия съсобственик следва да се съгласи с тази предлагана цена, ако тя действително е значително по ниска от тази на която вървят имотите в района. Това, че има друго жилище, не означава, че трябва да продаде имота си на безценица. Според мен е добре да се направи едно добро проучване на пазара и евентуално за колко реално може да бъде предложен и купен имота, да поговорят и да се разберат доброволно, в противен случай, имота на публичен търг след делба и отново собственика желаещ да изкупи може да го направи. Междувременно в делбата имота ще бъде оценен по експертна оценка и така този който желае отново може да има възможност да предложи изкупуване на дял и спогодба без стигане до търг, тогава поне ще е ясно на каква точно цена би вървял имота и на каква цена би бил изнесен на публичен търг.

# 7 21 юни 2011, 09:13 ч.

Мнения: 10 547

То стигне ли се до оценка от вещо лице и тази, предлагана в момента сума, ще се окаже висока вероятно.

Тумба Лумба, когато преди 5 години се заговори за продажба на апаратмента след смъртта на съпруга/бащата пазарната стойност на имота беше около 50 000 Е. Към настоящия момент е около 30 000. Ако се отлага продажбата на независимо кого- дали наследникът с малкия дял или трето лице, вероятността 3/4 от имота да станат предлаганата в момента сума е реална. Жилището не се поддържа. То с всеки изминал ден намалява себестойността си. Наясно сме с публичната продажба и, че тя не е изгодна. Въпросът е е в това, да се прецени в дадена ситуация дали това не е максималната сума, която реално може да се получи. Защото да се цитират закони, дялове и т.н., е чудесно, но дали действителността е така чудесна?

Последна редакция: вт, 21 юни 2011, 09:20 от Касита

# 8 21 юни 2011, 09:16 ч.

Мнения: 12 722

Явно отношенията не са много човешки, щом се подмятат реплики за балкона. Така че, ще се процедира законово, което не винаги е в интерес и на двамата.

# 9 21 юни 2011, 09:22 ч.

Мнения: X

Като е толкова безперспективен и ужасен този имот защо наследникът от чужбина се е навил да го купува?

# 10 21 юни 2011, 09:24 ч.

Мнения: 170

Ами, Каси, понеже в първия пост споменаваш, че съсобственика с по малка идеална част предлага да изкупи имота на цена 50% по ниска от тази на която струва и питаш дали е справедливо, аз затова отговарям в тая насока, но, ако имота действително струва толкова колкото се предлага от съсобственика имащ желание да изкупи не виждам причина това да не се случи. Причината да не се случи ще са влошените отношения между съсобствениците, липсата на добра комуникация между тях и "лакомията", че този, който продава може да си мисли, че от трети купувач може да вземе повече, което обаче е доста съмнително и предвид съсобствеността, която обвързва и двамата аз виждам изход само в една съдебна делба в която според мен съсобственика имащ желние да изкупи ще е в по добра позиция, но ще изгуби време и нерви в безсмислени дела.

# 11 21 юни 2011, 09:28 ч.

Мнения: 10 547

Проблемът си е негов, мисля, Жаве. Той е от провинцията и реално това му дава шанс да живее в столицата.
А апартаменът е наистина ужас. Толкова ужасен, че семейството на детето на вдовицата нежелае да го купи и живее в него. Ако му спомена локацията, преполагам ще го етикираш и като по-неприятен отколкото аз.

Тумбе, говорих със съседи, които продават вече година и половина същия като квадратура апартамент, но с доста повече подобрения. Пазар в този район реално няма. Аз често да си призная, не мога да си представя нормален човек да живее там. Peace

# 12 21 юни 2011, 09:37 ч.

Мнения: 2 931

Според мен всяко предлагане е справедливо, но също така справедливо е другата страна да откаже да приеме. Жалко, че хората понякога са толкова неразумни. Реално това жилище погива, и след няколко години цената на целия апартамент може да достигне до предложеното за нейната част. Но когато става дума за пазар, всеки е свободен, според личната си преценка да направи/откаже оферта.

# 13 21 юни 2011, 09:43 ч.

Мнения: 14 897

Според мен по-добре да продава, иначе по всяка вероятност ще си остане вечно общ,съвсем занемарен и тотално ще му падне цената.
Тези имоти общи собственост са от типа имаш нещо няма нищо,след като не можеш да разполагаш свободно с даден имот и си зависим от други хора, много е трудно да се разберат, имотът си седи и пустее, страните се карат или влизат в дела, които отнемат нерви време и средства.
А по всяка вероятност след време няма да има кой и тези пари да й ги дава.
Другият човек, ако има жилищен проблем няма да я чака безкрайно да мисли и мъдрува, има някаква сума и ще си вземе нещо. А ко сега не се разберат с годините ще става много по трудно.
А и при наследствените имоти наследниците се множат с времето, самият имот остарява и съвсем губи цена.
А да се мисли че този имот му дава шанс да живее в столицата е смешно. Решил ли е ще дойде да живее, дали в този или друг апартамент, дали под наем или ще си купи нещо.
А и щом апартамента е такъв ужас да взима колкото пари и дават и да приключва.
А и ако не го продаде на него, а намери друг купувач винаги трябва неговото съгласие щом има дял-ако има реален такъв двамата да изкарат някакви пари-ок, но ако няма и тепърва ще се търси загубена кауза да се разберат.

# 14 21 юни 2011, 10:27 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 621

На мястото на сина бих искала оценка на дела си и да изискам другия собственик да ми го плати. Не си заслужава последващите разходи за ремонт такова жилище. Тази схема е най-щадяща за нервите и джоба. Поне аз бих направила така.

Препоръчани теми

Ако имахте възможност, как бихте избрали да се казвате

Войната в Украйна 3

Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?

Светът се пренарежда, идва ли нов световен ред

Причина:

Причина: