Касита без да се обиждаш, обаче в тези случаи е интересна и противната страна...Странно ми е човек, пребиваващ години в чужбина да иска да закупи жилище в циганския квартал, в което да живее, при положение, че сега може да закупи нещо прилично в приличен квартал на прилична цена, тук има и нещo друго...
- Публикувана: 21 юни 2011, 08:35 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2011, 13:04 ч.
Съвет по имотен казус от човешка гледна точка
Касита без да се обиждаш, обаче в тези случаи е интересна и противната страна...Странно ми е човек, пребиваващ години в чужбина да иска да закупи жилище в циганския квартал, в което да живее, при положение, че сега може да закупи нещо прилично в приличен квартал на прилична цена, тук има и неща друго...
Ни най-малко не се обиждам, но кой е казал, че може да купи изобщо нещо някъде, т.е., че има нужните пари за целта? А като е бил в чужбина, означава ли, че се е върнал богат като Крез? Писах вече- говорих с майка му около две седмици преди прибирането му в Бг- тя каза, че нямал много пари, защото плащал лечението на болната си приятелка, а било скъпо, не работел последната година и половина там, налагало се да я гледа...
А сега идва си от чужбина след пет години отсъствие в края на миналата седмица и два дни по-късно пътува до другия край на страната за да започне сезонна работа....
И на мен би ми било странно преди време, ако някой живял в чужбина не може да си позволи имот в България.
От както живея извън страната съм се нагледала на какво ли не.
Касита, понеже питаш за човешки фактор ще ти отговоря - за пазарния мисля, че получи страхотни отговори.
Имота, явно не те вълнува, нито по стойност, тото поради емоционални причини.
Майка ти е фактор, но тя е предложила да ти предостави правата и задълженията по него.
Споразумейте се с брат ти за някаква междинна стойност. Не му давайте владение преди да ви е превел дължимото.
Той може би наистина се чувства пренебрегнат, но това не значи, че ти трябва да правиш компромиси.
От постовете ти разбирам, че не си била осиновена официално, но наричаш съпругът на майка ти Татко. Ти също имаш право на емоции. Ако наистина смяташ продажбата за "нормално решение", кажи на майка си, че и ти имаш "морално" право над имота и реши проблема.
От както живея извън страната съм се нагледала на какво ли не.
Касита, понеже питаш за човешки фактор ще ти отговоря - за пазарния мисля, че получи страхотни отговори.
Имота, явно не те вълнува, нито по стойност, тото поради емоционални причини.
Майка ти е фактор, но тя е предложила да ти предостави правата и задълженията по него.
Споразумейте се с брат ти за някаква междинна стойност. Не му давайте владение преди да ви е превел дължимото.
Той може би наистина се чувства пренебрегнат, но това не значи, че ти трябва да правиш компромиси.
От постовете ти разбирам, че не си била осиновена официално, но наричаш съпругът на майка ти Татко. Ти също имаш право на емоции. Ако наистина смяташ продажбата за "нормално решение", кажи на майка си, че и ти имаш "морално" право над имота и реши проблема.
Пожелавам ти успех, да се разбереш с майка ти да и приключите и историята да има добър край.
Аз с моите родители съм се разбрала ако ще ме занимавате и искате да ви тичам да оправям документи, каквото аз и сестра ми решим/ с нея нямаме разногласия- вече 2 имота продадохме, парите са на родителите ни на влог, друг е въпросът че ги пазят за внуците/, тате си остави 3 казусчета, на които отдавна е сложил кръст и сега се забавлява с аверите кучкари как да образува нерви на другите съсобственици / представи си 10 пенсионера, които само с това се занимават и това им е забавлението,да пускат примамки, една камара народ им търчи по гайдата в заветната цел най накрая да се стигне до продажба как ще им излезеш насреща-откъм време и нерви и без да подозираш че те са си поставили за цел само да се гъбаркат,/
Но както писах и по рано до трезвото разглеждане на нещата достигнахме след време. Имотът трябва да се разглежда единствено откъм неговата финансова страна, разбирам и майка ти и баща ми, спрямо времето и начина по който са израснали за тях това е една ценност, свързана с много емоции, спомени, но те не могат да се включат в цената.
Аз с моите родители съм се разбрала ако ще ме занимавате и искате да ви тичам да оправям документи, каквото аз и сестра ми решим/ с нея нямаме разногласия- вече 2 имота продадохме, парите са на родителите ни на влог, друг е въпросът че ги пазят за внуците/, тате си остави 3 казусчета, на които отдавна е сложил кръст и сега се забавлява с аверите кучкари как да образува нерви на другите съсобственици / представи си 10 пенсионера, които само с това се занимават и това им е забавлението,да пускат примамки, една камара народ им търчи по гайдата в заветната цел най накрая да се стигне до продажба как ще им излезеш насреща-откъм време и нерви и без да подозираш че те са си поставили за цел само да се гъбаркат,/
Но както писах и по рано до трезвото разглеждане на нещата достигнахме след време. Имотът трябва да се разглежда единствено откъм неговата финансова страна, разбирам и майка ти и баща ми, спрямо времето и начина по който са израснали за тях това е една ценност, свързана с много емоции, спомени, но те не могат да се включат в цената.
Надявам се да разрешите проблема и всички да сте доволни И на мен би ми било странно преди време, ако някой живял в чужбина не може да си позволи имот в България.
Това е абсолютен мит.
И на мен би ми било странно преди време, ако някой живял в чужбина не може да си позволи имот в България.
Това е абсолютен мит.
Ситуацията определено е свързана с липса на пари според мен. Момчето има някой лев, има малка част от макар и смотан, но все пак покрив и иска да го вземе. Този апартамент като се продаде, той колко ще вземе, че да купи друго, явно си е направил такава сметка. За вдовицата определено е изгодно да вземе без да си мърда пръста 15 евра. Вярно, ще загуби 7, но те са толкова хипотетични, че няма накъде. Ако тръгнат да го продават с агенция, само разходите им ще са няколко хиляди и тя ще си ги вади от джоба, значи еврата не са и 7.
За описания апартамент това си е направо далавера.
Другото, което аз бих направила е да хвана една агенция и да пусна обява. Да видим до края на лятото ще се яви ли купувач и изобщо какви пари биха дали потенциалните купувачи. Това може да отрезви женицата.
Това може да отрезви женицата.
Да я отрезви за какво? За по-лесното приемане на факта, че синът на починалия й съпруг прави опити да се сдобие с имота на по-ниска от възможна друга цена ли?
Междувременно се появи изнедващ купувач- съседите. Цена от 28-30 000 Е според тях е приемлива. Какво обаче ще реши брат ми, тепърва ще разбера.
Това може да отрезви женицата.
Да я отрезви за какво? За по-лесното приемане на факта, че синът на починалия й съпруг прави опити да се сдобие с имота на по-ниска от възможна друга цена ли?
Междувременно се появи изнедващ купувач- съседите. Цена от 28-30 000 Е според тях е приемлива. Какво обаче ще реши брат ми, тепърва ще разбера.
Е, това ако не е късмет, пожелавам искрено момчето се навие да продава, така парите определено ще са повече.
А един страничен въпрос - защо синът има само 15% като наследник? Просто питам.
Какво обаче ще реши брат ми, тепърва ще разбера.
Не знам дали законът е променян, но съсобственик с малък или равен дял в имот не може да бъде пречка за продажба.
Например случаят с Касита - ако майка й реши да продава предлага първо на него имота. Ако той откаже имота се изнася на търг или нещо такова.
Чета темата и изпитвам желание да кажа на Касита (с извинение за натрапването) - стой настрана от идеите на майка ти, за да не се въвлечеш неволно в някакви разправии, които ще ти изядат нервите и спокойствието. За да няма приказки, обвинения, вменяване на вина и прочее. Напатила съм се и знам, че особено близките са много безотговорни в приказките си и удрят преднамерено силно.