Съвет по имотен казус от човешка гледна точка

Минали са през това. Той предлага 2/3 от цената на брокерите, но тяхната не е потвърдена от пазара.
Купувачи няма. Лицето Х не се появява. Чакат ли, губят все повече, майката - 3 пъти повече.
Влезе синът ли да го владее - тя губи практически изцяло, а понеже е коректна, дължи и разходите.

Малко се редактирах, защото ми изглеждаше по-ясно така.

Нещо не разбрах синът как ще го владее, ако влезе:) Няма такова нещо.
Пример: Леля ми и баща ми имаха имот наследствен от баща им.
Тя си продаде апартамента, каза, че няма къде да живее и се нанесе у дядо ми.
16 години живя там, ние сме плащали там данъци, вкл такса смет (!) не се срамуваше да ни изпраща сметката, а не сме ползвали и 1 см. от имота.
Докато си плащаш данъците в/у имота си добър стопанин. Няма как да го 'загуби".
Ако влезе да го ползва, дължи 3/4 от наем или майка й си затваря 3/4 от имота и той да си ползва неговата част. Той дори да обитава имота, тя винаги остава собственик на 3/4 от него и винаги ще има да плаща 1/4. Дали ще я плати сега за Х лева, или след 5 години Х-У да си прецени тя.
А ако не й се занимава да взима парите, но разликата, за която говори Касита не е 1000 евро да я преживее ( при реален купувач) . За мен майката държи козовете, защото след 5г. ще купи 1/4 от стойността на имота по-евтино с/у което стои вероятността след 5г. той да й купи нейната част за сумата, която предлага и сега

И аз малко бързореко го раздадох.
Притесненията на жената са, че ако той влезе да живее в него, няма да им плаща.
Това със затварянето е така, но аз мисля, че спецификите на отношенията им ще го направят трудно.
 Да, след пет години оставащата част от имота ще е поевтиняла. Майката ще купи, ако той и продаде, а междувременно ще е загубила стойност на 3те си четвърти и ще се е лишила от приход от тези пари.

Аспекта ни е различен. Аз мисля, че този имот в обозримо бъдеще няма да поскъпне и ще носи само разходи, пропорционално на собствеността. На фона на общия имотен пазар, който е зле, този имот е непривлекателен.

Само тя има купувач .  Може да получи положителен паричен поток. Всеки си решава.

Пазарът не е ясен. Може и да не се достигнат нивата, които бяха преди 3-4 години, но със сигурност след като се преодолее кризата, цените отново ще дръпнат нагоре. Който има даян, ще дочака да му поскъпне имотът. Който бърза да продава в момента, ще се набута. Ако майката се съгласи сега на тази мародерска сделка, ще загуби много пари в бъдеще.
Синът няма право да се нанесе да живее там без съгласие на другия собственик. Това се урежда с договор, при който, ако не се спазват клаузите и е нотариално заверен, майката може да прекрати едностранно и да изиска изплащане на дължимите суми, както и своевременно изпразване на жилището, чрез съдия-изпълнител /може и да бъркам точно статута на длъжностното лице, което извършва тази процедура/.
А, доколкото разбрах, синът предлага 1/2 от пазарната цена, а не с 1/3 по-евтино от пазарната. Това за мен си е живо извиване на ръце и спекулация. Аз лично не бих му бутнала гювеч.
От морална гледна точка, съвсем друга би била ситуацията, ако този имот си е бил на починалия мъж, преди да се обвърже с втората си жена. Но в този случай и тя самата нямаше да владее 3/4 от имота, както е в момента.

baibibi, принципно е така, но с едно малко уточнение- местонахождението на апартамента и фактът, че вече половин десетилетие е абсолютно необитаем, дори и при едно бъдещо увеличение на цените на имотите, реално не би повишило неговата.
За другия ми имот, находящ се до строяща се спирка на метрото, съм съгласна, че ще търпи увеличение. Този обаче се намира насред едно ромско гето.
Та общата картина е една, в частност обаче случаят е малко по-различен. Извиването на ръце е факт, но пък може и да стане като в онази поговорка за избождането на очи и изписването на вежди.

Касита, разбирам желанието ти да се отървеш от проблемния имот. Обаче въпросът е принципен. Ако младежът предложи примерно 10% по-ниска цена от пазарната, може да се водят разговори. Но това, неговото, си е чисто изнудване. Човек трябва да си отстоява правата и собствеността.

Не, baibibi, аз не желая нищо от/за този имот. Просто се опасявам, че ще майка ми ще загуби и тези пари, които сега й се предлагат. Догодина се пенсионира и тази сума би й осигурила едни прилични старини.
Опасявам се, че и доведеният ми брат ще замине за още пет години в чужбина, както прави вече за втори път.
Ако щете, се опасявам, че може и да направи някоя имотна измама...

в такъв случай да взима парите

Крива ситуация, каквото и да направиш майка ти ще е недоволна, от друга страна е добре сега да приключи тази история, защото след години на теб ще тегне и ти ще се разправяш с брата.
Много имотни истории съм имала с роднини и на тия имоти им казвам имаш нещо , нямаш нищо.
Така че в случая ако продаде независимо от парите все е напред.

zari65, така би било, ако майката се явява някакъв далечен наследник, на когото от небето му е паднало някакво парче имотец. Но в случая тази жена де факто е реалният собственик на апартамента, нищо че де юре не е. Тази жена е делила разходи с мъжа си, тази жена може би се е лишавала от много неща, в името на това жилище. Макар притежаваща само част от него, то това е нейното жилище. На всичкото отгоре, тя самата не е склонна на такава сделка.

Ako пазарната цена е 30 000, той от тази продажба ще вземе грубо 8 000. Като ги махнем от трийсетте, остават 28 000. Той й предлага 50% от пазарната сума, значи - 15 000.
Фактически тя губи около 8 000.
Ако преговаряте той да поеме разходите и таксите по продажбата и евентуално данъка, мисля, че жената не губи кой знае колко. Освен това, ще минете и без брокер, което също ще спести едни пари. Можете да преговаряте с него и за тях. И така да сведете загубите до почти никакви.

Този имот изглежда крайно непривлекателен, а и в центъра на подобна махала, явно оцелява като по чудо, в един прекрасен момент спокойно някой от братята може да забележи, че е необитаем и да се самонастани, което би било един кошмар, откъдето и да го погледнеш.

Аз бих преговаряла и бих взела парите.
Имотът не изглежда капиталовложение, а само гълта от данъци и разни там режийни на база.
Да си ги сложи тези 15 000 или повече, ако успеете да се договорите, в някаква сметка, ще взема малко над 1000лв годишна лихва, което си е грубо по 100 кинта месечно.
В друг смисъл, от лихвите и неплащането на данъци и т.п. за около 6 години тя ще си е възстановила разликата в цената, дори да вземе тези 15 000лв, без да се пазари.
А както е тръгнало, имотът ще си пустее още години наред. Излишно, според мен.

Сметките ми са в лева, да уточня.

Пиша от личен опит ,била съм и все още съм в много имотни казуси с роднини близки и не толкова, ходила съм при много адвокати и знаеш ли какво казват всички опитайте да се разберете и приключвайте бързо, не го ли направите тия истории в повечето случаи се точат безкрайно в годините, в началото не ги разбирах и аз отстоявах права на собственост на майка ми , на баща ми и прочие и какво там къде не приключихме бързо в рамките на година и до ден днешен се точат нещата, говоря ти за години от порядъка на десетина и повече-късане на нерви ходене по адвокати, постоянно разходи , време и няма оправия.
Ще ти разкажа една от историите, баща ми има 1/4 от парцел в квартал в близост до центъра на софия,края на 90 те години на миналия век решиха с другите двама съсобственици да строят- тате разви бурна дейност вадеха се разрешения и всичко което трябва, направи се всичко, извади се, намери се фирма да строи /всичко правеше баща ми и плащаше/ и на финалната права другите двама решиха, че обезщетението им е малко и се отказаха. Та до ден днешен парцела седи празен, съсобствениците вече са 8, сега те имат някакво желание да продадат парцела, но баща ми за спорта им прави сечено и не се съгласява на нищо.
А майката щом не се съгласява, не продава и си носи последиците,а от небето или не той си има една трета запазена част от наследството на баща си.
Била съм в ситуацията на Касита и още съм и от личен опит тия пари независимо от сумата не са за изпускане., Мечо Пух направи добър анализ на ситуацията, аз го научих по-трудния начин, в начабото на всяка такава разправия всеки се пени колко е прав, ама като навъртиш десетина години разправии , скандали и прочие или пък съд и си казваш-тогава къде ми е бил акълът и не съм си спестил всичко това.

Е, тъй като авторката питаше какво е мнението ни "от човешка гледна точка", аз давам моята гледна точка относно това, дали младежът е прав да мародери или не. Затова и предложих вариант, в който майката му обявява 50% по-ниска цена за неговия дял. Щом тя и нейната дъщеря са състоятелни хора, то няма да е трудно да изплатят тази половин цена за 1/3 дял от имот с ниска стойност. После могат да го продадат, да го ремонтират и да живеят там, или да го дават под наем, каквото им сърце подскаже.
Другият вариант е да се иска експертна оценка на имота и на база на тази оценка да се споразумеят за цената на дяловете.
Но да приемат първото предложение на сина, е все едно му правят подарък. Е, ако им е много мил и скъп, може и да решат, че си заслужава да му подярат това жилище. Но е добре да помислят, преди да сключат сделката.
Не виждам защо в зададената ситуация се предвиждат многогодишни дела.  Аз не знам какъв е точно имотът, нито къде се намира, нито на каква база се определя "пазарната му стойност", затова и не мога да преценя тези 50%, предлагани от сина, дали са добра или много лоша сделка. Затова е добре да се извика оценител, а не да се разчита на обявите в интернет за подобни имоти в района. Ако майката има някакви съмнения, то е добре да си заяви оценка от нейно име, дори не е длъжна да обявява това пред доведения си син. Така поне ще е наясно дали прави малък или огромен компромис с цената. И може би по-спокойно ще приеме предложението на момчето. А може дори да се окаже, че продавйки нему, на тази цена, си е на жива далавера /поне за момента/.

baibibi, за пореден път благодаря. Накратко това е пътят, по който мисля да тръгнем. Оценител и последващ разговор с брат ми. За мен не е проблем да откупя дела да доведения си брат, независимо дали след оценка от независим експерт или на база предложените от него 30 000 Е обща цена на жилището.

От човешка гледна точка, никой не е длъжен да харесва другия. Човекът не иска да обиди вдовицата на баща си, просто иска да спечели от сделката.
Погледнато реално, те са зависими един от друг. Или се споразумяват, или се отива на съд.
Да, той й извива ръцете, защото без него, тя не може да продаде жилището на пазарна цена, ще трябва да бъде оценено и изплатено от една от двете страни, като сумата няма да е по-голяма за нея при подобен вариант. А той пък тотално се прецаква така.

Аз си споделих мнението от гледна точка на това, че този имот по никакъв начин не е привлекателен за жената, доколкото схванах. Така, както прочетох, само разходи по него и практически липсваща възможност да бъде продаден.