Съвет по имотен казус от човешка гледна точка

Така е, бащиния му е обаче едната четвърт.
Аз не го нападам. Неговата версия на целия казус най-вероятно е друга.
Освен това нееднократно посочих, че той не е мародер и не изнудва жената, а прави предложение, което добро-лошо за момента е единственото реално.

Крайно звучи може би особено част от последния ми пост, и то защото се увлякох в хипотези и хипотенузи

Аз обаче вярвам на казаното от Касита. След като разбрах, че на погребението на баща си този младеж прави подобни декларации, за мен той става способен на всичко.

Казусът не е човешки, а имотен Той има човешки аспекти, но същността му е материална и ядрото му са няколко хиляди нагоре-надолу от една цена дето майката се чуди да не е малка пък има риск да не види лев.

Аз се разпрострях толкова, защото ми хареса начинът по който Касита представи този случай и най-вече от достойната и проактивна позиция. Опитах се да опиша максимално крайно възможностите, защото за нас, хората отстрани това е спорт, а тя може да извлече идеи.

Не съм искал да звуча декларативно и крайно. Права си за квалификациите, но те не са насочени към някой участник в този форум, пък и спестяват време - кратки са

Законът си е ясен, претенциите на младежа са над полагащото му се, това тревожи майката.
Изведнъж от нищото той прави оферта.
Еми съмнителен си е

Карай. Стига съм го дъвкал това.

Касита, убеди майка си да не го изживява толкова надълбоко. Нервите, които ще изхаби, са толкова много, че не си заслужават парите, които би изгубила. Мен ме прецакаха братовчедки с наследствен имот, просто са пердета и аз много се ядосвах. После се успокоих  и им го оставих да се дЕрат  помежду си за него. Здравето, здравето преди всичко! Арменците имат една много мъдра поговорка: "Защо ми е златен леген, когато трябва да храча кръв в него".

КЛОНКА, неприятното в случая е, че реално майка ми е изплатила на 80% стойността на жилището с неин личен заем. Това обаче няма значение към момента, да е мислила тогава.
МечоПухОнлайн, въпросът не е до квалификациите, а до обозримата реалност.
Котьо, надявам се да склони и продаде, както и сама да свърши по-голяма част от работата по т.нар. сделка, защото вероятността после аз да бъда обвинявана в продажност, нежелание да откликна на проблемите и т.н. е голяма.

Преди десетина години, още преди началото на бума на новото строителство, когато все още в блока имаше ТЕЦ и топла вода, телефон /беше си екстра за тогава/, самото жилище беше на 12 години, поддържано и добре изглеждащо, с ново обзавеждане /реално там е живяно две-три години, просто не издържаха на района, и то защото се намираше в непосредствена близост до работата на баща ми/ родителите ми се опитаха да го продадат. Имаха заделени пари, и очакваха с тях и подлучената сума да могат да купят две гарсониери.   Един двустаен там струваше колкото един едностаен в Люлин и то в някакви бивши общежития. И освен цената апартаментът стоя в две агенции за продажба близо половин година. На оглед идваха 10-на души, но никой не прояви сериозен интерес.

Та, ако говорим за изгода от сделката, то по-малка такава ще има майка ми, ако допусне консултиране с брокери пред брат ми. Защото, опасявам се, 30 000 Е обща цена, предложени от него на база видяно в нета, ще се окажат висока и НЕреална такава конкретно за този имот. Писах вече, че пазара там е свит до минимум и реално в района сделки няма. Също така и няма шанс да стане някога в близко бъдеще привлекателен- ни метро се очаква да премине през квартала, ни ромите да станат по-малко, ни самият блок да се разкраси. Разбирам че, по принцип, ако продава на друг би получила по-висока цена, но де факто дали ще стане така, е доста съмнително.

Още веднъж благодаря на всички за включванията от голяма полза са ми.

Абе, Касита, ти сигурна ли си, че този левент въобще разполага със сумата, която ви предлага? Да не би всичко да е в сферата на "абе нямам в момента, ама един приятел ми ги обеща, аз после ще му ги връщам"? Не друго, ама хубаво се уверете, че има парите и ви ги е превел по банков път преди да подписвате каквото и да е било.

Щом няма сделки в района и е толкова гаден като локация и обитатели, то евентуална продажба би се случила само, ако цената е много надолу /примерно 5000Е/. При това положение /хипотетично!/, майка ти е на "загуба" с около 3500-4000Е. Ако се стигне до съдебна делба, тези пари ще литнат за година-две, предвид тарифите на адвокати и ЧСИ-та и то при условие, че пазарната цена се задържи. А нервите няма кой да И/ви/ плати.
От друга страна, човекът не заслужава жеста и е грозно да ви извива така ръцете. Виждам, че се прокрадва и съмнението, дали изобщо разполага със сумата и доколко ще е коректен.
В тази ситуация, лично аз бих постъпила така: Търся добър и доказан адвокат, хващам мама под ръка и плащам за консултацията. Нека той и обясни преспективите, относно забатачването в безкрайни дела, които ще се точат с години. Ако вземе да я навива за съдебна делба, питайте го колко дела е спечелил, средна продължителност, разходи...

И малко гадничко, но може да блъфирате /или в действителност да се пробвате/: Казвате, че сте намерили човек/фирма, която да купи частта на майка ви с 3-4000 Е. отгоре. Предлагате му да заплати същата сума, както е по закон.Обяснявате му, че новият съсобственик  ще си води делбата, накрая ще изкарат жилището на публична продан, като неговата четвъртинка също ще се стопи. Може да заведете и дело за пропуснати ползи /от наеми за последините 5 г., /, данъци, сметки и пр., които са и негово задължение в размер на 1/4.

ПП. Непременно се консултирайте с юрист/и, за да може майка Ви да вземе самостоятелно решение. На нея и кажете, че твърдо отказвате да се занимавате и от тук нататък да си поеме отговорността, според това което са и казали специалистите.

Другият наследник го изкарахте по-черен от дявола.
Най-вероятно предлага да плати толкова, колкото може да си позволи.
Някой си мисли, че това жилище струва повече и трябва да вземе повече пари.
Вместо да умуваме и да предполагаме, по-рано предложих да обявят жилището за продажба. След един месец ще са наясно с реалната цена.
Лично аз такова жилище не бих държала и бих се отървала при първа възможност.
Появила се е такава възможност и е на път да я изтървете.

А според мен това въобще няма значение, освен ако заемът е изплащан преди брака или в период на фактическа раздяла между съпрузите. В смисъл ако сега аз изтегля заем на мое име и там отива голяма част от заплатата ми, това не означава, че само аз го изплащам.

miss piggy , а това прочете ли?

1. Личи си, че другият наследник има финансови затруднения. Ако някой преложи добра цена не вярвам да откаже.
2. предложих да го обявите за продан, за да си установите реалната, а не предполагаемата цена на имота.
3. Когато става дума за имоти, говорим за големи суми. Нека майка ти се бръкне 20-30 лв за една консултация при адвокат. Има начин да продаде своя дял на трето лице, което има смисъл да прави само, ако й предложи по-висока цена.
 

     miss piggy, Касита още в първите постове написа, че майка й е запозната с юридическата страна. И понеже предлагаш продажба на трето лице, само на нейния дял, ще обясня накратко как стоят нещата в такава ситуация.
     Когато искаш да продадеш идеална част от имот, първо си длъжен да предложиш частта си на съсобственика. Ако той откаже да я изкупи за съответната цена, тогава си свободен да продадеш на трето лице. И то за същата цена, защото след сделката съсобственикът може да изкупи имота по цената отразена в нотариалния акт, ако е отказал по-висока или въобще не е отказал. Малко хора биха рискували да платят за идеална част от неапетитно жилище, заради риска от съдебни процедури и още разноски.
     Очевидно братът на Касита е наясно с тази постановка. Поне така аз разбирам нейните постове.

Известно ми е това, както и начин  да се заобиколи. Моя позната и брат й така продадоха дела си в един реституиран имот с много наследници. Но при тях ставаше дума за много пари.
Признавам, че пропуснах някои постове и не разбрах къде е локализиран имота, но от първоначалното описание останах с впечатление, че не може да му се вземе добра цена.

miss piggy, daniabc, майка ми няма от консултация с адвокат срещу 20-30 лв. От юридическа гледна точка на нея и е кристално ясно какво е положението и какви са перспективите. За това и питането ми е в чисто човешки план. За нея законът е закон, законовият й дял- законов и не желае да приеме фактът, че някой не иска да спазва тези закони. Ето това не мога да я накарам да проумее, че това е по-скоро игра на нерви, а не четене на алинеи и параграфи.

Брат ми не е нито по-черен от дявола, нито пък безкрайно лош човек. Напротив. Просто в този имот вижда евтин начин да се сдобие със собственост в столицата  и логично пробва това да стане на възможно най-изгодна за него цена.

За пореден път повтарям- брат ми не желае продажба на дела си нито на нас, нито на друго лице. Иска той да купи дела на майка ми, защото поне за сега заявява, че желае да живее там.

При имот като този трябва да е луд този, който ще се навие даже и чрез дарение да добие идеалната част от него. Виж, да беше в апетитен терен, проблем няма.

Форест Гъмп, ясно е, че това кои е изплащал жилището, придобито по време на брака няма значение към настоящия момент, и аз ясно съм го написала в цитираните от теб мои думи. Но този факт не пречи на майка ми да се ядосва сама на себе си.

Касита, за теб е лудост и на загуба, за някой друг е желан и изгоден имот в столицата.

Като обсъждате тактики и стратегии, нали се сещате, че не се знае кой чете тук.

След като е наясно, да реши какво иска - сама!

Не знам кой крив и кой прав, но съм много чувствителна  на тази тема, защото:
Баба ми имаше втори брак с дядо /нямахме кръвна връзка,  беше вдовец, но имаше син от първи брак /. Родена съм година, след като са се оженили и  най-хубавите ми детски спомени, бяха свързани с тях. Когато остаряха, до степен, че трябваше някой да се грижи за тях, си ги прибрахме при нас. Синът му обаче се притесни за имота /по-скоро жена му/, и след 2 месеца ни каза, че иска татко му да му иде на гости за десетина дни/само него!/. Обяснихме му, че е много дементен, какви лекарства по схема пие, качихме го на влака и повече не го видяхме.  Бяхме се разбрали да поддържаме връзка и да се чуват всеки ден с баба. Дори се уговорихме за датата, когато щеше да се връща /да е в събота/, за да има кой да го чака  на гарата. Чувахме се по тел. първите 2-3 дни и после никой не вдигаше телефона. Търпяли са го седмица, после го натикали в лудница, а той плакал като малко дете и все питал за баба и  мама. За по малко от месец, умира там - при нечовешки условия! През този кратък срок, заведоха дело за развод - разтрогване на брака, понеже 18 г. не били живяли като семейство. Баба имала други интереси /рисуваше и пишеше стихове/, пътувала често да гостува на децата си и не го обгрижвала достатъчно. Не било брак това. Стигна се дотам, че ги разведоха и то половин година, след като дядо беше починал . Баба беше страхотен човек, но получи 2 инстулта, като в резултат на втория почина, след 5 месеца мъки и вегетация. Разведена с покойник! И всичко това заради някакъв пършив двустаен в провицията! За да придобият от баба 3-те четвъртинки и тя да остане с 1/4 дял. До последно си мислехме, че има някаква грешка, но УВИ - истина беше! С какъв морал живеят тези хора днес, не знам. Господ да ги съди! А доста пъти са ни гостували /ние нито веднъж не сме се възползвали, а живеят в голям черноморски град/, поради здравословни проблеми и наложителни консултации с професори от ИСУЛ, 2-3 пъти годишно - уж се харесвахме, уважахме и имахме човешки отношения. Уж!

ПП. Та рано научих, че алчността  е болест и се моля никога не се разболея от нея!

daniabc, историята ме потресе. Бива ли такава алчност? 
А майка ми да решава....какво да решава, тя си иска това, което й се полага по закон.