Съвет по имотен казус от човешка гледна точка

  • 12 632
  • 116
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 931
На мястото на сина бих искала оценка на дела си и да изискам другия собственик да ми го плати. Не си заслужава последващите разходи за ремонт такова жилище. Тази схема е най-щадяща за нервите и джоба. Поне аз бих направила така.
Това е невъзможно да се уреди по друг начин, освен доброволно. А ако другата страна откаже, остава пътя на съдебната делба. По-горе са написали колко е неизгоден този път.
Но има и още нещо, макар в темата да не се иска юридически съвет. След като жената ползва сама жилището, т.е. лишила е другия съсобственик от достъп до него, тя му дължи обезщетение за неползваната част от имота.

# 16
  • Мнения: 45
След като семейството на детето на вдовицата живее там, не е ли редно да си изплати дължимите суми а вода? За времето, през което е ползвало апартамента не се ли дължи някакъв мин. наем на собственика с 1/4 част.

Да го продават.

# 17
  • Мнения: 14 796
Доколкото разбирам, никой нищо не ползва. Жилището стои празно от години.

И все пак - ако преди години са можели да получат 50 000, а сега 30 000, а предложението на сина е много по-малко, то за колко всъщност иска да го купи - за 10 000!? Никой няма да продаде имот за 10 000 в София, колкото и да е лошо състоянието му или квартала! Уж.
Така че, който иска да го купува, да предложи нормална сума.  

# 18
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
От човешка гледна точка според мен е най-редно би било се продаде имотът на трето лице и да си поделят парите според дяловете, които имат. Така биха си спестили много разходи и взаимно опъване на нерви. А в крайна сметка това е и най-реалната пазарна цена за имота - цената, която действително някой ще плати за него.

# 19
  • София
  • Мнения: 1 120
Ако вдовицата има друго жилище и не й се налага да дели с този наследник жилището, в което живее по настоящем, направо да взима парите.
По инерция от предходните години собствениците предлагат имотите на завишени цени, но много рядко сделките се сключват на предложената цена. В по-хубавите квартали цената се намаля от 10% до 20%, а в по-непрестижните като Ботунец напр. цената пада и под 50% от първоначално предложената.
За да не се чувства жената прецакана, най-добре е да обяви жилището за продан и да види какви пари са склонни клиентите да платят. Да не забрави да извади от крайно предложената цена процента за посредника. Това, че е обявила жилището за продажба, не означава, че трябва да го продаде. Трябва само да внимава да не подпише някакъв договор с брокер, че тогава ще я закъса.
Ако сте нейна близка, можете да й помогнете  да пусне обяви по сайтовете imot.bg, imoti.net, да посочи предварително в обявите часове са огледи и посещения и да си стои в посоченото време в апартамента.
Ако се намери клиент, който е готов да плати наистина добра цена, едва ли другият наследник ще се откаже от парите, макар и само 1/4.

# 20
  • София
  • Мнения: 8 324
Офертните цени са лош изходен пункт за определяне на цена. Ако локацията е кофти, възможно е търсенето към подобен род имоти да е наистина нулево.
По служебна линия продаваме разни имоти, имаме такива, за които над една година няма дори обаждане от потенциални купувачи. И проблемът не е в цената.
Такъв тип имоти е наистина резонно да се оценяват на безценица, защото остават вовеки собственост на новия купувач, ако се намери такъв.
Давам пример: ако имотът е в някой блок в съсобственост с общината, например в Ботунец, то тогава и 10 000 евро са му много. Независимо, че Ботунец се води квартал на София, жилищен при това.
Най-доброто, което могат да направят по цивилизования начин, е да поискат оценка от независим оценител или да изкарат имота за няколко месеца на пазара и да видят какъв ще е интереса към него.

# 21
  • Мнения: 14 796
Цитат
Ако се намери клиент, който е готов да плати наистина добра цена, едва ли другият наследник ще се откаже от парите, макар и само 1/4.

Ще се откаже и още как. На него не му вършат работа 5-6 000 Е, напр.. Нищо не може да купи с тях, особено пък в София. Щом иска да става столичанин Simple Smile

Последна редакция: вт, 21 юни 2011, 11:19 от птица

# 22
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цитат
Ако се намери клиент, който е готов да плати наистина добра цена, едва ли другият наследник ще се откаже от парите, макар и само 1/4.

Ще се откаже и още как. На него не му вършат работа 5-6 000 Е, напр.. Нищо не може да купи с тях, особено пък в София. Щом иска да става столичанин Simple Smile

Е нали има някакви пари, които е готов да даде за откупуване на дела си? Като прибави и едната четвърт, която ще получи и евентуално някакъв заем за останалата част за друг имот спокойно може да стане софиянец.  Grinning

# 23
  • Мнения: 654

30 000:4=7 500
3/4=22 500
1/4=7.500
Излиза,че той предлага 11 250
При описаните данни за апартамента е добра сума.
Предполагам всички документи ще са за негово сметка.
Цената не е тази която искаш,а която ти дават.

# 24
  • Мнения: 14 796
Е, колко лесно решавате за чуждите пари  Joy
Ако е ваш имот дали така ще разсъждавате?

Наистина най-правилното е да се продаде този апартамент, за толкова, за колкото успеят, и да си разделят парите. Дали ще бъдат повече или по-малко от очакваното е друг въпрос. Поне няма да има съмнения за измама и нечие облагодетелстване. Още повече, щом отношенията им не са добри.

Но оставам с впечатлението, че него не го устройва този вариант.
И със сигурност не иска да влиза в заеми.

# 25
  • Мнения: 170
Според мен всяка от страните е права за себе си и от своята гледна точка, този, който иска да купи иска да го направи на възможно най изгодна ниска цена, а този, който иска да продаде иска това да се случи на възможно най изгодна висока цена. Сега доколко това е възможно не мога да знам, може би варианта да се пусне за продажба с оглед получаване на максимално добра цена и разделяне на сумата според квотите, не е съвсем лош вариант, но защо пък, ако този който иска да изкупи предложи наистина приемлива оферта да не стане така, че единия собственик да изкупи жилището, да си го ремонтира, ако има средства и да си го ползва, още повече, че това жилище е на бащата на единия съсобственик и му е един вид бащиния, ще му е спомен от баща му, един вид има и емоционална стойност. Най добре е да се разберат доброволно, защото наистина, както са написали и останалите, с времето имота се амортизира и обезценява и не е добре за никой от съсобствениците.

# 26
  • Мнения: 654
Решаваме защото ни питат Mr. Green
Но той по ценен няма да стане,а данъците със сигурност ще растат.

# 27
  • Мнения: 10 547
На мястото на сина бих искала оценка на дела си и да изискам другия собственик да ми го плати. Не си заслужава последващите разходи за ремонт такова жилище. Тази схема е най-щадяща за нервите и джоба. Поне аз бих направила така.

И като му го плати, какво ще си купи с получената сума? За него това възможно най-евтиният начин да има собствен апартамент в столицата.

След като семейството на детето на вдовицата живее там, не е ли редно да си изплати дължимите суми а вода? За времето, през което е ползвало апартамента не се ли дължи някакъв мин. наем на собственика с 1/4 част.

Да го продават.

Изобщо не сте чели написаното, защото иначе нямаше да пишете това. В апартамента не живее никой. Жилището е необитаемо. Детето на въпросната вдовица има свой апартамент.

Ако вдовицата има друго жилище и не й се налага да дели с този наследник жилището, в което живее по настоящем, направо да взима парите.
.............
Ако се намери клиент, който е готов да плати наистина добра цена, едва ли другият наследник ще се откаже от парите, макар и само 1/4.

Има две други жилища, лична собственост, нямащи нищо общо със сина на починалия й съпруг.
Синът изобщо не желае продажба на трето лице. Причините са повече от ясни- малкият му дял и ниската себестойност на имота. За него е важно, той да бъде купувача.

 милинка, и въпреки че, пазарните цени са лош изходен пункт, синът предлага половината сума от пазарната цена на другия наследник.

Тук никой нищо не решава. Задала съм си въпросите, помолила съм за съвет.
Реално вдовицата иска продажба без значение на кого. Синът иска той да купи делът на отсрещната страна. И знаейки, че без негово съгласие няма как имотът да се продаде на трето лице, той предлага на вдовицата по-ниска цена от тази, която реално тя би взела, ако и двамата продадат дяловете си на мен например.

Хърмаяни, никой не е изявявал претенции да живее в жилището. И двамата наследника имат ключ от него. Вдовицата не е ходила там реално от 5 години, а синът и от повече, защото до преди дни е бил в чужбина.

 джоджо, той предлага 15 000 Е при реален дял 22 500Е.

# 28
  • Мнения: 12 722
И какъв е проблемът. Като иска да го купи, да предложи по-висока цена.  Вдовицата ,като не е съгласна , да не продава.

# 29
  • Мнения: 10 547
Оф, тя иска да продаде имотът, но иска да вземе реалния си дял от 75% от сумата. А наследникът, който иска да го купи от нея, и без който апартаментът остава непродаваем, й предлага с 25% по-малко, т.е. вместо 22 500 Е, 15 000 Е.
Лошото е, че ако тя не се съгласи на тази сума, жилището ще остане затворено за още пет години, когато стойността му ще бъде още по-ниска.
Не напразно писах в началото на темата, че наследникът с големия дял е в цайтнот- нито може да го продаде на трето лице, защото другият наследник не иска, нито да купи от него 1/4 дял, нито да вземе реалната цена, която евентуално би получила при продажба извън кръга на наследниците.

Общи условия

Активация на акаунт